Научна експедиция през ноември ще проучва залежите от газови хидрати в Черно море

Научна експедиция с участието на Института по океанология към БАН и учени от научния център GEOMAR, Германия започват през ноември проучване за наличието на газови хидрати в българската и румънската част на Черно море.  Това съобщиха във Варна председателят на Управителния съвет на Европейската акция на COST MIGRATE проф. Клаус Валман и доц. Атанас Василев от Инситута по океанология към БАН.

Цел на експедицията

Целта на експедицията е да потвърди геофизичните данни от досегашните проучвания, каза проф. Валман. Той обясни, че данните сочат за наличие на газови хидрати и в румънската, а и в турската част на Черно море. Като най-големи засега се очертават залежите от газови хидрати в българските води.

Тъй като експедицията ще обхване и румънските води, румънската страна вече е дала своето потвърждение за дълбоководно сондиране. Очаква се в най-скоро време това да направи и българската страна.
 

Дълбоководното сондиране  е планирано да се извърши от борда на немски изследователски кораб, като трябва да предостави допълнителни данни за ресурсния потенциал на този ключов район за наличието на морски газови хидрати.

В българската част на Черно море са очертани с контур две големи находища на газови хидрати и през ноември се очаква на тях да бъде направен сондаж със системата MeBo. Инсталацията за сондиране MeBo се спуска на дъното и изтегля проби за проучване до 150-160 метра под дъното.  Това съобщи от своя страна д-р Матиас Хекел от научен център GEOMAR, Германия. Вече са извършени дейности на детайлен полигон в българската част и е доказано, че газа е с биогенен характер. Направен е и 2-D сеизмичен разрез, според който има възможност за висока концентрация на газови хидрати. Наситеността на газови хидрати е доказана и чрез електромагнитен метод. В румънската част ещ бъде направено проучване за възможност от свличания.

Морските газови хидрати са шанс за енергийната независимост на България,  а  на Европа,  заяви по време на конференцията  доц. Атанас Василев от Института по океанология към БАН. Той обясни, че темата е изключително важна и от гледна точка на климатичните промени, тъй като напредъкът на технологията дава възможност добивът на метан от газови хидрати да не оставя отпечатък върху климата. Газовите хидрати са перспективен източник, защото най-лесният преход към нов енергиен източник може да стане чрез метан.  
 

Газовият хидрат е естествено срещащ се в природата подобно на лед твърдо вещество, което се състои се от вода и природен газ, припомниха учените по време на конференцията. Замразеното твърдо тяло се образува в условията на високо налягане и ниска температура. Акумулира се в седиментите на континенталния склон на дълбочина >400 m и дълбочина под морското дъно 0-500 m. Структурата на газовите хидрати се характеризира с молекули природен газ, затворени в кристална решетка от водни молекули. Един кубичен метър (m3) газов хидрат съдържа 160-170 m3 природен газ при нормално атмосферно налягане.

По думите на Василев, Институтът по океанология към БАН работи по тази тема вече 20 г. и има доста натрупани опит и знания.
Предварителните оценки сочат, че ресурсите от метан само в едно находище на газови хидрати в Българската изключителна икономическа зона на Черно море са 3 500 bcm (милиарда кубични метра, съобщи  Василев от Института по океанология към БАН. Това може да обезпечи необходимостта от газ за 100 години. Находището в българските води е на територия от 165 км.

Има и по-спекулативни оценки, които сочат за наличието на 11 находища на газови хидрати, от които много големи са 4 с приблизително 8 хил. млрд. куб м, но мнението на учените е, че грешката е твърде голяма.  Очакването е по време на експедицията да бъдат потвърдени данните за залежи от 3 500 млрд. куб м.

Газовите хидрати, като енергиен източник могат да заместят въглищата и по този начин да допринесат за намаляване на въглеродните емисии, коментира проф. Валман. По думите му, като източник те са в състояние да допълнят възобновяемите енергийни източници и в определени периоди да стабилизират мрежата. Освен това в бъдеще въглищата и петролът все повече ще остават на заден план, а консумацията на газ ще се увеличава. Нещо повече разработката на находища от газови хидрати ще намали като цяло зависимостта на Европа от вноса на руски природен газ, мотивира проф. Валман програмата за проучване и разработка на газови хидрати. Това би повишило енергийната сигурност на Европа.  В крайна сметка, газовите хидрати биха могли да заменят европейският конвенционален газ, който ще се изчерпи през следващите десетилетия, и значително да смекчат нарастващата зависимост на Европа от внос на природен газ.

Досега европейските води не са изследвани систематично за газови хидрати.

Рискове и ползи

Геофизичните данни и цифровото моделиране показват, че газови хидрати се срещат в Черно море, в Северните морета, в Средиземно море и по атлантическия шелф и склон. Най-обещаващите находища са открити в западната част на Черно море – в дълбоководната палеоделта на р. Дунав в изключителните икономически зони на България и Румъния. Очаква се дълбоководното сондиране от борда на немски изследователски кораб планирано за есента на 2017 г., да предостави допълнителни данни за ресурсния потенциал на този ключов район с акумулация на морски газови хидрати.

Необходими са допълнителни геоложки данни, за да се класифицират допълнително съдържащите хидрати седименти.

Геоложките рискове при добив на метан от газови хидрати са свързани с естествени възможни подводни свлачища и слаби сеизмични явления, но в никакъв случай катастрофални, заяви доц.д-р Валентин Георгиев. Техногенните касаят въздействието от дейностите по проучванията и промишлен добив при изтичане на метан. Добивът, по думите на Георгиев може да се осъществява с кораби, значително по-малки от сондажните, снабдени с резервоар с СО2. Добивът е подземен, като добитият газ се доставя чрез система от подземни газопроводи до сушата (разстояние до брега 200 км).
С цел опазване на околната среда има разработени и методи и технологии за мониторинг за всички фази както на проучвателни дейности, така и за сондиране, добив и следдобивна фаза.

Един от аспектите на проблема е критичното отношение на неправителствените организации. Според тях добивът от газови хидрати е рисков, защото ще доведе до увеличение на метан в атмосферата. Затова вече се работи по проблема, обясни Валентин Георгиев. По думите му, вече са моделирани два сценария: първият касае с дефектирал сондаж и изтичане на метан, а вторият – естествено изпускане на метан на по-голяма площ на морското дъно. 

Резултатите от пробата на двата сценария показват, че и в двата случая влиянието върху околната среда е незначително.

Изводите са, че газовите хидрати в Черно море са стратегически ресурс за България, геоложките опасности са незначителни, а за разработването им вече съществува ефективна технология. Възможностите за мониторинг са налични чрез  модерна цифрова технология.

Япония е първата страна, която обяви, че започва промишлен добив на газ от газови хидрати. Проектът е със забавяне от няколко години, но стартът се очаква да бъде поставен през 2020 - 2022 г.

Технологии

Разработени са различни технологии, които вече са тествани успешно в полеви условия, за да се добие природен газ (метан) от газови хидрати. Газовите хидрати се разлагат в подповърхностния дънен слой чрез термична стимулация, намаляване на налягането и инжектиране на въглероден двуокис (CO2), докато освободения природен газ се добива чрез конвенционален сондаж. Термичната стимулация изглежда неефективна от икономическа гледна точка, както е потвърдено от научните експерименти проведена на площта Малик в Арктическа Канада (през 1998 г. и 2002 г.). Намаляването на налягането в резервоара на газови хидрати изглежда икономически по-обещаваща технология, и тя е тествана успешно през 2008 г. на площта Малик, и впоследстие от Японската програма MH-21 по време на първия дълбоководен газово-хидратен производствен тест през 2013 г. Полевият тест MH-21 е проведен на 1000 m дълбочина на водата в турбидитни пясъци в продължение на 6 дни, като са добити около 700,000 кубически фута газ на ден (около 19,8 хиляди m3/ден). Инжектирането на CO2 (въглероден двуокис) е тествано за първи път през 2012 г. в рамките на проекта Ignik Sikumi (ConocoPhillips-DOE-JOGMEC).

Методът на инжектирането на CO2, който да замести метана в структурата на газовите хидрати в момента се оптимизира в редица европейски научни центрове. Европа би имала полза от тези изследвания като разработи и комерсиализира (направи приложима с търговска цел) технология, която позволява извличането на природен газ и едновременно добавя икономическата и екологична стойност от депонирането за постоянно на емитиран от захранвани с въглища ТЕЦ CO2 . Успешните полеви изпитания са доказали, че производството на газ от подповърхностни находища на газови хидрати е технически осъществимо. Досега не са реализирани комерсиални проекти, тъй като полевите разработки и производствените разходи са високи и все още не е доказано, че могат да се поддържат задоволителни производствени темпове на добив на газ за период от няколко години.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 0 0
    1
    Хр. Дж.Казанджиев
    Една добра новина за БЪЛГАРИЯ. Дано проучванията стартират без проблеми. А проблем има - МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА Е ПРОТИВ РАЗРЕШАВАНЕ НА ТЕЗИ ПРОУЧВАНИЯ!!!!!!!!!!!!!!!! ДА СИ СПОМНИМ ПРОБЛЕМИТЕ С ПРОУЧВАНИЯТА ЗА ШИСТОВ ГАЗ!!!!!! Защо всеки път когато България се докосне до възможност за енергийна независимост, тази възможност се блокира ???? От българските политици!!!!!!!!
    Напиши отговор