НАЧАЛО » технологии

Мария Габриел: Сега, в 21 век, е времето на стартъпите!

fb
3E news
fb
15-11-2018 02:47:00
fb

Нарастващата важност на стартиращите предприятия в Европа подчерта в изказването си еврокомисарят Мария Габриел по време на форума  Startup Europe Summit в София. Бъдещето на тези предприятия тук е също толкова важно, колкото в Берлин, Лисабон и Стокхолм, отбеляза тя. Публикуваме съкратен вариант на изказването на Мария Габриел:

И за това има една причина: стартиращите предприятия са в основата на нашето време.

Всяка ера има своята индустрия, която я символизира. През 19-ти век това бяха железопътните компании. 20-ти век премина под знака на автомобилните производители, радиото и телевизионните канали и компаниите за информационни и комуникационни технологии. Сега, в 21 век, е времето на стартъпите!
 
Какви ги прави толкова емблематични и различни от останалите компании?
 
Според мен разликата не е просто в използването на технологии. Едно стартиращо предприятие е много повече от малка или млада компания, която прилага цифрови технологии в своята работа.

Става дума за нещо още по-важно. Става дума за ценности!
 
Какви са ключовите ценности, вградени в тяхната ДНК?
 
Първо, стартъпите по своята природа са амбициозни. Съдбата на едно стартиращо предприятие е да се разраства и по възможност с бързи темпове да се изкачва нагоре с крайната да стане глобално и да заеме централно място в своята среда, която обикновено наричаме екосистема. И дори да доминира в нея, ако е възможно. Затова са толкова важни т.нар. „еднорози“ – стартиращите предприятия, чиято капитализация е оценена на над 1 милиард долара. Те представляват стартъпите, които са успели да постигнат своите амбиции.
 
Второ, стартиращите предприятия са тук, за да задават нови бизнес модели, да променят нещата, да бъдат значими, да решават проблеми от мобилността през климатичните промени до свързването на хората. Европейски компании като Spotify, Soundcloud, Dezeer промениха модела в музикалната индустрия. BlaBlaCar или Cabifyпромениха модела в превозваческата дейност. Deliveroo, Freshome или Takeaway промениха начина, по който се извършват доставките. N26 или Kreditech действат в полето на финансите. Професионалистите, които стоят зад такива компании, правят света по-продуктивен, по-свързан и по-устойчив. Ако погледнем към Централна и Източна Европа, ще видим UIPath в Румъния, които стават световен лидер в роботизираната автоматизация на процесите.
 
Какво още е в ДНК-то на стартъпите? Това е смелостта. Създаването и развиването на стратъп е риск и неуспехът често е по-вероятен от успеха. Но за инвеститорите и иноваторите страхът от провал не е толкова важен, колкото желанието да се учат от него, за да се доближат до успеха. Знаем за множеството неуспехи на Джак Ма, преди той в крайна сметка да се утвърди като един от най-успешните иноватори  в света.

Амбиция, смелост, риск, вдъхновение – с тези ценности стартъпите формират важна част от ДНК-то на модерните икономики. Те са лакмус за нашата способност да се възползваме максимално от цифровата революция.

Стартъпите са решаващи за появата на утрешните европейски цифрови шампиони. А те, от своя страна, са решаващи, за да останем в технологичната надпревара и да гарантираме, че нашето бъдеще се основава върху нашите ценности.

Тук трябва да признаем, че Европа е изправена пред огромно предизвикателство. Ние все още не успяваме да наложим своята тежест на световната сцена. Сред 226-те «еднорога», изброени през 2018 г., само 13 са европейски.
 
Цифрите трябва да ни служат като сигнална лампа, че е нужно да постигнем повече и по-добри резултати, за да увеличим растежа на нашите европейски стартиращи предприятия.
 
Вероятно всички се питаме, как можем да го направим?
 
Първо трябва да направим единния пазар реалност. Нито един стартъп не може да расте в Европа със сегашните нива на фрагментиране, пречки и правна несигурност в държавите членки. Трябва  да вложим цялата си енергия, за да превърнем 60-те инициативи в обхвата на цифровия единен пазар в реалност в близките няколко месеца. Едва когато той е завършен ще можем да приложим нашите преимущества.

При нас са 1/3 от всички висококачествени научни публикации и имаме невероятни академични институции, силна производителна индустрия и компании, водещи на световно ниво в области като Интернет на нещата и роботиката. Почти 1/4 от роботите за услуги в света, били те индустриални или професионални, са произвеждани в Европа!
 
Второ, трябва да гарантираме, че са налични достатъчно публични и частни инвестиции, за да се финансира рисковото развитие на стартъпите.

Преди няколко месеца направих смело предложение и се радвам, че колегите в Европейската комисия го приеха. В следващия многогодишен бюджет на Съюза да имаме изцяло нова програма „Цифрова Европа“. С прогнозен бюджет повече от 9 милиарда евро, програмата ще инвестира в изкуствен интелект, киберсигурност, суперкомпютри, цифрови умения – все аспекти, които са толкова важни за нашите стартъпи. Плана „Юнкер“ също е много важен. Инвестициите на ранен етап са се повишили от 10 на 283 милиона само за пет години.
 
Позволете ми да дам пример с България. Европейският инвестиционен фонд е подписал 11 споразумения с финансови посредници, което ще задейства 1,2 милиарда евро като инвестиции и ще финансира около 7000 компании – главно малки и средни предприятия. Европейските регионални фондове също се използват, за да се помогне на бизнеса да има достъп до инвестиране, да се създадат правилните услуги за бизнес консултиране и да се подкрепят регионалните интелигентни специализации.
 
И това не е всичко. Стартъпите могат също да разчитат на хъбовете за цифрови иновации. На тях отдавам специално значение, защото това са местата където компаниите – особено малките и средни предприятия, стартъпите и дружествата със средна капитализация, могат да получат помощ, за да подобрят своя бизнес, производствен процес, продуктите и услугите си и да приспособят своите бизнес модели към цифровата ера.

Подкрепяме създаването и функционирането на хъбове за цифрови иновации чрез проекти по програма Хоризонт 2020. Досега повече от 500 предприятия са се възползвали от подкрепата на тези хъбове.

 
Нуждаем се обаче от такива центрове навсякъде в ЕС, особено в 13-те държави членки, които се присъединиха след 2004 г. В тази перспектива Европейската комисия и Европейския парламент осигуряваме насоки и програма за обучение за над 30 потенциални хъба за цифрови иновации в тези държави членки.
 

С удоволствие искам да споделя, че три други хъба – два тук в София и един във Варна – се възползват от тази програма за обучение. В този контекст искам да отбележа още нещо, което вярвам, че ще представлява интерес за вас. В края на 2018 ще бъде отворена нова покана за 8 милиона евро в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ в подкрепа на хъбовете за цифрови иновации в региони, които досега не са достатъчно добре покрити. Насърчавам ви да се възползвате от тази предстояща възможност и да видим още повече добре работещи цифрови иновационни хъбове в нашите региони.

Но наличието на публичното и частното финансиране не е достатъчно. Управителите на стартъпи се нуждаят от достъп до ноу-хау, което да бъде катализаторът за взаимодействие между иновациите и финансите. Това е целта на нашата инициатива Startup Europe, която помогна на повече от 700 стартъпа да получат директен пазарен достъп и подкрепа за ускоряване на развитието през последните три години от дейността на програмата. По този начин бяха привлечени над 160 милиона евро частни инвестиции. Проектът също помогна за укрепване на връзките между европейските хъбове за стартъпи в различните страни, защото днес, повече от всякога, от решаващо значение е създаването на контакти между тях.

В близките няколко години Startup Europe ще концентрира усилията си в това да се превърнем в континент на разрастващи се предприятия. Или както използваме популярното «ScaleupContinent”. Това ще включва насърчаване участието на стартиращи предприятия в програми за изследвания и иновации, финансирани от ЕС, особено в т.нар. deep tech, както и засилване на системата от стартиращи предприятия в Централна и Източна Европа. Освен това ще бъдат подкрепени стартъпи с голям растеж, за да се осигурят пазарни възможности отвъд пределите на Европа.

За мен е много важна още една функция на StartupEurope, на която бих отдала още по-значимо място. Това е, че тази наша инициатива допринася за предприемаческата култура на континента. Чрез редица инициативи на местно равнище стотици хиляди млади професионалисти и студенти са научили, че е възможно да създадат свой стартъп в Европа, че съществуват програми, които могат да им помогнат да започнат свой бизнес и да го разрастват.
 
Развитието на стартъпите е решаващо за всички нас в Европа и от мрежите зависи да постигнем критична маса.

Затова за мен е особено важно, че тази година отделяме специално внимание на регионите Централна и Източна Европа и на Западните Балкани, които са силно представени на днешната Среща на високо равнище. Регионът има големи предимства, защото има талантливи хора с добри умения в областта на информационните и комуникационните технологии, динамична общност от стартиращи предприятия и бързо подобряващи се инфраструктура, свързаност и близост до големи пазари.
 
Възникна мрежа от хъбове за стартиращи предприятия от Белград до Прищина. Повече от 1200 са стартъпите в шестте страни от региона на Западните Балкани и броят им расте. Примери за това са CarGo, Nordeus и Strawberry Energy.
 

стартъпи
ЕК
Мария Габриел
форум
Startup Europe Summit
София
По статията работи:

Галина Александрова