НАЧАЛО » технологии

За енергетиката, основана на ВЕИ или гъвкавостта на енергийните системи и конкуренцията на газовите централи

fb
3E news
fb
05-05-2017 03:16:00
fb

На основата на вятъра и слънцето в света се произвежда все повече нисковъглеродна електроенергия. Понижението на стойността на технологиите по отношение на генериращите мощности за слънчева и вятърна енергетика дават възможност в не така далечно бъдеще да се стигне и до момент, в който електроенергията в света да се произвежда изцяло от възобновяеми енергийни източници.
(През миналата година например университетът LUT във Финландия разработи модел на световната енергийна система функциониращ 100% на ВЕИ).

За да може този все още въображаем модел да стане реалност е необходимо и развитие на мрежовите технологии, които да дават възможност за компенсиране на променливостта на ВЕИ.

Енергийните системи винаги са били управлявани гъвкаво. Времето, или по-точно климатичните капризи, работното време, промишлеността и дори спортните събития създават както предсказуеми, така и неочаквани спадове и скокове при търсенето на електрическа енергия. Възможността за внезапни прекъсвания в системата винаги са създавали и необходимост от резервни генериращи мощности. Централите на въглища, на природен газ,  или ВЕЦ-овете винаги присъстват в системата, осигурявайки т.нар. „запас“, чрез който се реагира при промяна на търсенето на електроенергия.

При увеличение на дела на ВЕИ обаче, системата се изправя пред нови предизвикателство. На първо място става въпрос за интегриране на нестабилните мощности на базата на слънцето и вятъра в енергийната мрежа, а и като цяло в системата, при това с възможно най-ниски разходи.
В своя доклад «Flexibility: the path to low-carbon, low-cost electricity grids» организацията Climate Policy Initiative (CPI) дава отговор на редица въпроси, свързани с някои от основните предизвикателства.

Така например се изяснява каква е максималната стойност на система за електроснабдяване, основана изключително на възобновяеми източници на енергия, включително и какви са разходите за осигуряването на гъвкавост. Как ще изглежда тази стойност в сравнение с енергийните системи, работещи на основата на изкопаеми горива?

На следващо място става ясно по какъв начин необходимостта от гъвкавост изискванията към технологиите се променят в зависимост от регионалните различия. И не на последно място става въпрос и за основните въпроси на политиките и пазара които трябва да се решат.
Изследването показва, че енергийна система, базирана „почти напълно“ на възобновяеми енергийни източници е икономически конкурентоспособна на система, функционираща на основата на природен газ при наличието на цени на въглерода от порядъка на 50 долара за тон. През 2030 г. тя ще е икономически конкурентоспособна дори и без да се вземат предвид цените на емисиите.

Повишаването на гъвкавостта на енергийната система се осигурява ефективно чрез набор от различни технологични решение, а не като един метод. Тоест необходимо е поддържане на т.нар. смесен подход, чрез внедряване на различни технологии за повишаване на устойчивостта на системата.
Според прогнозата на изследването, стойността на системите за съхранение на енергия през 2030 г. ще е по-ниска от газовите електроцентрали. Пилотни проекти вече се изграждат в сектора на слънчевата енергетика в САЩ и вятърната енергетика в Германия.
Технологичните решения ще изискват време, но именно затова още отсега регулаторите, според авторите на доклада трябва да подготвят бъдещата юридическа рамка за работата на системите при нови условия.

 Повече информация по доклада може да прочетете на: https://climatepolicyinitiative.org/publication/flexibility-path-low-carbon-low-cost-electricity-grids/

ВЕИ
газови централи
конвенционална енергетика
енергиен регулатор
електроенергийни мрежи
По статията работи:

Маринела Арабаджиева