НАЧАЛО » технологии

Държавата, като движеща сила за „зелената революция“

fb
3E news
fb
14-03-2016 04:26:00
fb

Статия на Mariana Mazzucato 

Дискусията за строителството на „зелено бъдеще“ е с тенденция към изостряне на вниманието, заради необходимостта от подобряване на производството на електроенергия от възобновяеми източници. Но това е само първата стъпка. От критично значение са въпросите за подобряване на съхранението и последващото подаване на тази енергия – когато слънцето не свети и не духа вятър, или когато електромобилите са в движение. И въпреки широко разпространеното мнение, именно държавният сектор организира и извършва дейност, която води до ефективно решение на тези проблеми.

Още от търговска разработка на литиево-йонните батерии – акумулаторните батерии, разпространени в битовата електроника в началото на 1990-те години имаше проблема за създаване на технология за ефективно съхранение и производство на алтернативна (възобновяема) енергия, получавана от изкопаемото гориво. За решаване на този проблем бяха предприети усилия от милиардерите предприемачи, такива като Бил Гейтс и Елън Маск, което често бе предмет на оживление на спекулативни разсъждения за медиите. Така че колко са необходимите милиардерите за да се промени батерията?

Отговорът на този въпрос е – нито един. През тази седмица Елън Уилямс, директор на Агенцията за перспективни проекти по изследване на енергията (Агенцията е подразделение към министерство на енергетиката на САЩ) заяви, че нейната агенция е победила милиардерите при решаването на този проблем. „Агенцията, заяви тя е стигнала до „съкровената цел“ - Светият Граал в батериите“, което ще даде възможност „да се създаде абсолютно нов подход в технологията за изготвяне на батерии, така че те да станат ефективни от търговска гледна точка“.

Хвалейки постиженията на Маск, Уилямс подчерта сериозните различия в подходите за решаването на проблемите. Маск се занимавал с въпроси за голямо производство от „съществуващата достатъчно ефективна производствена технология на батериите“ Агенцията за перспективни проекти по изследване на енергията, за разлика от този подход се е фокусирала върху новите технологични иновации: „създаване на нови методи за производство“. И от Агенцията „са сериозно уверени“, че някои от техните технологии „имат потенциал да са много по-добри от съществуващите технологии“.

За много това може и да не е изненадващо. Не трябва да се забравя, че частният сектор дълго време се смяташе най-важният източник на иновации. Но тази представа не е съвсем правилна.

В действителност великите предприемачи често се опират на предприемачеството на държавата. Покойният основател на компанията Apple и нейният основател Стив Джобс беше умен бизнесмен, но всяка технология, която прави iPhone “умен“ е разработена с държавно финансиране. Именно затова Гейтс заяви, че само държавата под формата на такива държавни Агенции може да застане начело на напредък в енергетиката.

При това е важно да се отбележи, че не става въпрос за държавата, изпълняваща ролята си като администратор, а по-скоро за държавата, действаща като предприемач, създаваща пазари, вместо просто да ги регистрира. Ориентирайки се към тази конкретна задача аз имам свободата да експериментирам – дори и в случай на неуспех, който, както се разбира може да е неизбежен, и това е особеността на процеса на изследване – държавата има много повече възможности да привлече особено талантливите хора и да се занимава с радикални иновации.

Но разбира се, управлението на дейностите по „зелената революция“ няма да са леки. За да преуспеят в това, държавните учреждения трябва да преодолеят сериозни проблеми.

Да разглеждаме този въпрос с Агенцията, която бе създадена през 2009 г. като елемент от комплекса от мерки за стимулиране на икономиката към американския президент Барак Обама. Агенцията (базирана на модела на DARPA), въпреки че още е в ранен етап вече показва добри перспективи. Вземайки под внимание ангажиментите за удвояване на държавните инвестиции за изследване на зелената възобновяема енергия, поета от Обама на 19-та среща на световните лидери по време на конференцията по промяна на климата през декември в Париж, Агенцията видимо ще получи необходимото държавно финансиране.

Но тя все още няма възможност да създаде и формира нови пазари, които примерно притежава Управлението за перспективно планиране на отбранителните научно-изследователски дейности. Това е сериозен проблем, тъй като Агенцията работи в сферата на промишлеността, която все още се намира в ранни етапи на развитие. Въпреки че развитието на технологията на слънчевата и вятърната енергия получи големият си тласък през 1970-те години, двете направления все още се характеризират с пазарна и технологична неопределеност. Създадената енергийна инфраструктура дава големи преимущества, но стойността на отпадъците и вредните емисии все още се оценяват невярно от пазарите.

Пред лицето на такава неопределеност деловият сектор няма да излезе на пазара дотогава, докато не бъдат направени най-рисковите и най-капиталоемките инвестиции, или докато не бъдат получени ясни и точни политически команди.Именно затова правителството трябва да действа решително, заделяйки необходимите инвестиции и осигурявайки правилните заповеди.

Което е особено важно – правителството трябва също така да установи гаранции, че предприемачеството на държавата ще може да извлече съответствщо възнаграждение за действията си. През миналата година това можеше да стане чрез нарастването на данъчните постъпления. Но крайната лихва никога не е била на такова ниво, както през 1950-те години, когато в САЩ бе основана НАСА, даваща пример по спонсориране на държавните иновации. Действително, благодарение на лобирането на рисковия капитал от Силиконовата долина данъкът върху капиталовата печалба се понижи с 50% за пет години към края на 1970-те години. Увеличаването на използваното на патентите по проучване и добив на нефт и газ – във връзка със заявените „стратегически причини“ отслабва такива данъчни постъпления.

Разбира се, такива играчи от частния сектор като Гейтс и Маск са сериозни партньори в налагането на „зелената революция“. Тъй като те поемат върху себе си голямата роля за комерсиализацията и внедряването на технологиите на акумулаторните батерии, те ще спечелят прилично възнаграждение. Но не трябва ли Агенцията (или нейните ангели инвеститори – американските данъкоплатци) също да получат възнаграждение за своите пазари и рискови инвестиции?

В някои страни, такива като Израел (с програмата си Yozma) и Финландия (с фондът си Sitra) правителството запазва дела си от печалбата и ги финансира от бюджета за иновации. Това позволява на държавата да инвестира в предприемачество, активизирайки следващата вълна от иновации. Защо страните от запада се съпротивляват на такава разумна идея?

По Проджект Синдикейт:  http://www.project-syndicate.org/commentary/green-innovation-public-funding-by-mariana-mazzucato-2016-03

 

 

зелена енергетика
зелена революция
ВЕИ
иновации в зелени технологии
По статията работи:

Маринела Арабаджиева