Антон Иванов: Четири са вариантите за развитие на проекта за АЕЦ "Белене". България има готовност за развитие на атомната енергетика

Основният въпрос според другият енергиен експерт Васко Начев е колко ще струва електроенергията при евентуална реализация на проекта за атомната централа

България има готовност и инфраструктура да развива своята електроенергийна система, включително чрез инвестиции в атомната енергетика. Това е категоричното мнение на енергийният експерт Антон Иванов. Според него алтернативите за проекта са четири. В предаването на БНР „Нещо повече, Иванов припомни, че китайската компания, проявяваща интерес към проекта за "Белене", е голям инвеститор с основен предмет на дейност – ядрената енергия. Подобни китайски компании, според Иванов, вече две-три години водят преговори за инвестиции в ядрена енергетика в Румъния и в Турция.

„Китайските компании демонстрират голяма заинтересованост, но също така те разглеждат доста различни възможности за реализация на тяхната заинтересованост“.

Иванов определи четири алтернативи за развитие на проекта за АЕЦ "Белене": продължаване на проекта, както беше започнат преди десетина години, използване на оборудването за изграждане на ядрен блок в площадката на АЕЦ "Козлодуй", продажба на трета страна и изкупуване на оборудването от китайска компания и реализиране нов модел китайски ядрени блокове в България.

Експертът определи другия потенциален инвеститор – "Фраматом" – като много голяма ядрена компания, изградила основата на най-силната европейска ядрена енергетика – тази на Франция.

Иванов обясни също така, че френски доставчици са били част от екипа, който преди 10 години подготвя реализация на проекта "Белене", като тогава те са участвали главно в управлението и електроснабдяването на площадката.

Енергийният експерт Васко Начев от своя страна коментира, че основният въпрос е колко ще струва произведената електроенергия при евентуална реализация на проекта "Белене".

"Очевидно е, че това е минимум между 8 и 10 евроцента. Това автоматически прави не толкова атрактивна, да не кажа неизгодна, цената на пазара, та дори и към 2030 година, когато евентуално се очаква, рестартирайки проекта, той да бъде завършен".

Той призова да не се впечатляваме от гръмките имена, които проявяват интерес, а да видим крайния продукт – каква ще бъде цената му и доколко той ще бъде атрактивен на пазара спрямо останалите играчи.

Начев смята, че ако няма държавно участие или обвързаност с изкупуването на произвежданата електроенергия, компаниите няма лесно да решат да участват в проекта „Белене“.

„Засега много шум, поредния по-скоро, така, да бъдат впечатлени хората – видите ли, сериозни са компаниите, този път реакцията е по-различна и подходът е по-различен, но аз не мисля, че е точно така“.

Антон Иванов ясно заяви, че България трябва да премине към разговори със стратегически инвеститори на базата на конкурсни начала и да се стигне до реални предложения и отговор на въпроса колко би струвала тази електрическа енергия и има ли кой да се ангажира с един такъв проект.

„Правителството има възможност и би следвало да се възползва от тази възможност да обяви конкретна процедура, по която да се очакват конкретни предложения за интерес и няма нужда да го определяме като рестарт или ново начало на проекта, а просто – едно тестване на пазара, за да се види дали има заинтересовани страни с достатъчно компетентност и финансови ресурси, така че да се отговори на въпроса някой би ли направил този проект в сегашната ситуация“.

Васко Начев подкрепи тази позиция, като заяви, че заинтересованите страни, които биха реализирали проекта „Белене“, не би трябвало да търсят финансова обвързаност от страна на държавата.

„Веднъж завинаги трябва да бъде сложена точката на "Белене" – прави ли се, или не се прави. Защото всичките тези рестарти, общо взето, идват от едно и също място и с различни нюанси, но целта и задачата е една и съща. Затова просто наистина трябва да бъде сложена точка на този проект – прави ли се, или не се прави, и да няма възможност периодически той да бъде възкресяван, както се казва“.

Според Иванов държавата не би трябвало да ангажира по никакъв начин бюджетни средства с един конкретен проект, но според него участие на държавна компания в проекта е напълно допустимо:

„Аз трудно бих видял смисъла в един ядрен проект, ако българска държавна компания няма някакъв дял в този проект. Защото, вижте какво би се получило в едната крайност: идва чужда компания, която със свое ноу-хау и със свои подразделения изгражда един ядрен проект у нас, а след това започва да го експлоатира и да продава електрическата енергия в чужбина. Тогава какъв е националният интерес?“

В заключение Васко Начев прогнозира, че поредният опит за рестартиране на проекта ще бъде с фатален край, както според него се е случило при предходните шест пъти, докато Антон Иванов изрази надежда, че този път наистина ще стане ясен отговорът на въпроса дали има сериозен инвеститорски интерес.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари