НАЧАЛО » събития

Greenpeace: Изчезването на водата капка по капка

Или Как изкопаемите горива оставят хората и планетата „на сухо“

fb
3E news
fb
22-03-2020 05:53:52
fb

Във време, в което базовата хигиена като миенето на ръце е изключително важна и дори може да бъде животоспасяваща, е необходимо да си припомним, че има хора и общности, които страдат от недостиг на вода. Затрудненият достъп до чиста вода би трябвало да се счита за предпоставка за здравни рискове.

В борбата със здравната криза, свързана с COVID-19, е важно да обърнем внимание и на глобалната водна криза. Невъзможността да измиеш ръцете си по време на пандемия вече е трагедия за много общности. Неглижирането на проблема с изчерпването на водните ресурси може да превърне това в ежедневие за много повече хора. Има алтернативи на изкопаемите горива. Но водата няма алтернатива.

Тази година отбелязваме 22 март - Световния ден на водата - през призмата на взаимовръзката на водата с климатичните промени. Недостигът на вода допълнително се задълбочава от последствията от климатичните промени. Това е проблем, който постепенно се превръща в значим фактор за оцеляването на индустрията на изкопаеми горива - парадоксално, тъй като този сектор е един от основните двигатели на проблема с недостига на вода и същевременно е силно повлиян от него.

В специален брифинг от Greenpeace са събрали информация за състоянието на водните ресурси в световен мащаб: увеличаване на нуждите от вода; липсата на достъп за много хора; замърсяване и изразходване на води от енергийната индустрия; ефект на климатичните промени върху водните ресурси.

Анализ на международната природозащитна организация сочи, че в Европа, в много райони, застрашени от безводие, са съсредоточени въглищни електроцентрали, които имат огромно потребление на чиста вода. Конкретно в България, в критично застрашени от недостиг на вода райони са съсредоточени 90% от капацитета на въглищни ТЕЦ.

Седем електроцентрали с общ капацитет около 4 GW, работещи на средно натоварване от около 42%, използват 30.4 милиона куб. метра вода на година. Това количество се равнява на основните нужди от вода на 832 хиляди души за една година, ако на човек се полагат по 100 л на ден. За сравнение, с отпуснатите количества вода съгласно месечния график за месец март 2020 г. и предвиденото в годишния график, общото количество вода за питейно битово водоснабдяване за Перник е едва 1,2 млн. м³ от средата на март.

За да се справим с проблема е необходимо да има пълна прозрачност около водното регулиране, която да осигурява достъп до информация и актуални данни. Също така подходът към планирането на водните и енергийните ресурси би следвало да е напълно интегриран – да включва анализ на текущите ресурси и план за тяхното развитие спрямо потреблението. Не по-малко важно е да се влагат повече усилия в изследване на връзката между водата и енергията, и влиянието им върху климатичните промени, сочат от Greenpeace.

Публикуваме основни акценти от анализа:

Основни факти за водата

- Нуждата от вода в света се увеличава с 1% годишно от 1980 година насам, като се очаква потреблението ѝ да се увеличи от 20 до 30% над текущото ниво до 2050 г.

- 3 от 10 души в света нямат достъп до безопасна вода за пиене.

- 17 страни – дом на 1/4 от населението – имат краен недостиг на вода.

- 25% от населението в света са изправени пред водна криза.

- Над 2 милиарда души живеят в страни, които са във висок риск от недостиг на вода, днес.

- Около 4 милиарда души по света страдат от недостиг на вода поне един месец годишно. Очаква се този брой да нарасне от 4,8 до 5,7 милиарда души до 2050 г. Това създава безпрецедентна конкуренция сред потребителите на вода, защото 60% от прясната вода идва от речни басейни, които се намират на територията на повече от една държава.

- До 2040 г. почти 600 милиона деца под 18-годишна възраст, т.е. 1 от 4, ще живеят в райони, които са в изключително голям риск от недостиг на вода.

- В 8 от 10 домакинства, предимно жените и момичетата са отговорни за набавянето на вода, в случаите когато достъпът до нея е извън жилището.

- Над 68 милиона души (2017 г.), са били принудени да напуснат домовете си и са се сблъскали с изключителни трудности при намирането на питейна вода.

- В България, в критично застрашени от безводие райони са съсредоточени 90% от капацитета на въглищни ТЕЦ. Повече за дилемата вода за живот или вода за въглища можете да прочете тук.
- 7 електроцентрали с общ капацитет около 4 GW, работещи на средно натоварване от около 42%, използват 30.4 милиона куб. метра вода на година.

- Това количество се равнява на основните нужди от вода на 832 хиляди души за една година, ако на човек се полагат по 100 л на ден.

Прясната вода е ценен, но ограничен ресурс, необходим за оцеляването на хората и всички сухоземни форми на живот на Земята. Въпреки това сме свидетели на            настъпваща ​световна водна криза​, а един от основните виновници е индустрията на изкопаеми горива. Векове наред бизнес моделът на тази индустрия излага водните          запаси и човешкото здраве на риск, напомнят от Greenpeace.
 
Според природозащитниците индустрията на изкопаеми горива е най-големият причинител на климатичните промени. Тя допринася и най-много за повишаването на ​рисковете за водните ресурси​, свързани с промените в климата. Покачването на температурите, по-силните и по-чести засушавания, наводнения и бури, топенето на ледовете и покачването на морското равнище застрашават водните запаси, на които хората разчитат за производство на храна, питейна вода и хигиена. Но спешни действия по отношение на климата и недостига на водата са често възпрепятствани от индустрията  и икономическите и политически инструменти, с които тя разполага.  
 
Освен това, енергийният сектор, който разчита на изкопаеми горива, е и един от секторите, които използват най-интензивно вода. Той си набавя огромни количества          вода за производство на гориво и енергия. След това потокът на използваната вода се подава обратно в екосистемата (т. нар. заустване), като причинява ​термично          замърсяване (увеличаване на температурата на водния обект, в който се връща водата). По време на изгарянето на горивото и образуването на продукти от горенето             се образува влага, която се отделя в атмосферата ​– тези процеси водят до загуба на вода („консумация“). Чрез тези две условни действия изкопаемите горива вземат          повече вода от системата, отколкото връщат. Това води до ​загуба на вода в околната среда​. Там, където водата е оскъдна, конкуренцията между енергийния сектор,          земеделието и нуждите от питейна вода е неизбежна. Всъщност, селското стопанство е най-големият потребител на сладка вода ​– ​70% от добитата вода отива за          земеделие, а в страните с ниски доходи този дял стига и до 90%​. В конкуренцията за достъп до вода между земеделието и компаниите за изкопаеми горива, земеделието     често губи битката.
 
Не на последно място, въглищата, фосилният газ и нефтът могат да причинят токсично замърсяване на водата, което допълнително да увеличи риска върху запасите от чиста и безопасна вода. В много случаи, компаниите за изкопаеми горива не предприемат подходящи предпазни мерки​, отчасти поради липса на регулация, или     почистват бавно или недостатъчно​. Така ефектът върху околната среда от замърсяването трудно може да бъде спрян, подчертават от природозащитната организация.
 
Според авторите на изследването влошаването на състоянието на сладководните ресурси заради производството на енергия от изкопаеми горива далеч надхвърля изчерпването на водата като наличен ресурс, а освен това крие допълнителни рискове, както за климата, така и от замърсяване. Засилващата се водна криза подчертава значимостта на водата за човешкото здраве и оцеляване и нуждата от премахване на производството на енергия от изкопаеми горива от “менюто” на потребителите.

Климатичните промени, причинени от изкопаемите горива, и запасите на вода

Специалният доклад на ​Междуправителствения панел от експерти към ООН, IPCC​, за ограничаване на увеличаването на глобалните температури до 1,5 °C показва, че глобалните емисии на въглероден диоксид (CO2) трябва да бъдат намалени наполовина до 2030 г., преди да отбележат спад до нула най-късно до 2050 г. Превишаването на върховата точка от 1,5 °C може да изтощи масово множество водни ресурси, тъй като покачващите се температури, по-силните и по-чести засушавания, наводнения и бури, топенето на ледовете и повишаването на морското равнище, могат да навредят на запасите от прясна вода. Следователно ​промените в климата са ключов двигател за промяна в достъпа и използването на вода от човечеството.
 
Тъй като изменението на климата увеличава интензивността и продължителността на сушите, нарастващата водна несигурност може да ескалира ​регионалното   съперничество за контрол върху водните ресурси. Това може да бъде решаващ фактор за просперитета или спада на даден регион.
 
Въпреки спешната нужда от действие в отговор на последиците от климатичните промени, ​емисиите от всички изкопаеми горива продължават да се увеличават през           2018 г. Електрическите централи, работещи на въглища, са единственият причинител за растежа на емисиите на CO2, наблюдаван през 2018 г. в света. Само            производството на електроенергия от въглища е причина за огромните 30% от всички световни ​емисии на CO2, свързани с производство на енергия​.

Производството на изкопаеми горива и запасите на вода

На местата, където водните запаси са ограничени, компаниите за изкопаеми горива допълнително засилват изчерпването на вода и излагат на риск селското стопанство и  други сектори, както и домакинства и потребители на един и същ водоизточник. Скорошно ​проучване за използването на вода от технологиите за производство на         електроенергия показва, че самото производство от изкопаеми горива вече консумира големи количества вода за всеки мегаватчас (MWh) произведена електроенергия.         Нефтът от шисти и катранени пясъци и конвенционалният нефт са най-големите консуматори на вода с над 890 до 1600 литра на мегаватчас, а въглищата са на трето       място с над 230 литра на мегаватчас.

Макар че производството на енергия от въглища не е най-големият консуматор на вода на етап добив (при каменните и лигнитните въглища консумацията е само около      16%​), обемът на консумираната вода рязко нараства на етапа на производство на електроенергия в ТЕЦ ​– средно 2 076 литра на мегаватчас в световен мащаб. Към              2013 г. общото потребление на вода от въгледобивната промишленост се изчислява на​ 22,7 милиарда куб. метра​. В регионите с висок риск от недостиг на вода въглищните    централи консумират милиони куб. метри вода. През сухите летни месеци това може да създаде предпоставки за ​конфликт между дребните ​фермери и въглищните          централи за споделянето на наличната вода. Например най-сухият континент в света, Австралия, е изправен пред настъпваща водна криза, но същевременно позволява на  въгледобивната промишленост да продължи да изчерпва местните запаси. Въглищните централи консумират по-голямата част от водата, добита от въглищния сектор (​90%​). Например електроцентрала с мощност 500 MW, използваща вода за охлаждане еднократно, добива такова количество вода на ​всеки 3 минути​, което се равнява приблизително на източването на басейн с олимпийски размери. Към 2013 г. общото количество сладка вода, добито от световната въгледобивна промишленост,         възлиза на ​281 милиарда куб. метра​. На практика световната въглищна индустрия годишно използва количеството вода, което би задоволило нуждите на ​7 до 15            милиарда души​ за цяла година.

Замърсяването от изкопаеми горива и запасите на вода
 
Въглищата съдържат дълъг списък от токсични химикали и тежки метали, които се отделят в околната среда на всички етапи от жизнения им цикъл: от добива през            преработката до изгарянето и съхраняването на отпадъчните материали. Например за всеки добит тон въглища се похабяват между ​1 и 2,5 куб. метра подземни води​.           

Въглищните мини също могат да причинят дълготрайни щети на реки и подпочвени водоеми и от тях да продължават да изтичат киселини, дори и след затварянето им. Въглищната пепел ​– токсична смес от течни и твърди отпадъчни продукти, генерирани при изгарянето на въглища ​– предизвиква ​някои от най-лошите екологични разливи в света​. Депата за съхранение на отпадъците от изгарянето на въглища като шлака и други, които не са добре оградени или се намират в райони с висок риск от наводнения, могат да причинят замърсяване на околната среда, тъй като при изтичане съхраняваният отпадък може да се смеси с ​въздуха, водата и почвата. Само в САЩ повече от ​95% от тези депа за отпадъци от изгарянето на въглища не са адекватно oградени. Съответно много централи замърсяват подземните води до степен, превишаваща федералните стандарти за безопасност за токсични химикали.       

Множество случаи доказват, че замърсяването от въглища може да причини истински здравословни проблеми. Въглищната пепел съдържа арсен, селен, олово, живак, бор и други токсични компоненти, за които е известно, че причиняват проблеми при мозъчното развитие при деца, или рак, неврологични, респираторни и сърдечни проблеми. Разливите на депа, които съхраняват този вид отпадък, могат да разрушат домовете, а понякога могат да доведат и до болест и смърт на хора, които са в близък  контакт.

Разливите и течовете от замърсители като петрола имат ​най-голям принос за влошаването на качеството на водата​, причинено от изкопаеми горива поради​ широко         разпространеното съхранение, транспортиране и употреба на петролни продукти​.

Вторичният продукт от фракинга на нефт и газ, а именно токсичните отпадни води, често се изпомпва в задържащи водоеми, преди да бъде „изхвърлен” дълбоко под            земята, където може да има теч към други подземни води и водоеми, вероятно замърсявайки питейна вода за ​милиони хора​.
   
Няма бъдеще без вода
 
Днес ​25% от световното население е застрашено от водна криза. До 2025 г. се очаква повече от двойно увеличение до 60%. До 2040 г. всяко четвърто дете в света ​– около  600 милиона ​– се очаква да живее в райони с изключително висок риск от недостиг на вода.
 
Когато жизнени ресурси като водата намаляват, рискът от поява на конфликт нараства. „Картата на хаоса“ (The “Chaos Map”) от Университета Anglia Ruskin (ARU)         показва ​1300 смъртни случаи от жестоки социални размирици и самоубийства​, свързани със ситуации, възникнали поради несигурност относно достъпа до вода, храна и горива в периода между 2005 и 2017 г. През изследвания период​конфликтите за вода ​– свързани главно с контрола върху водна инфраструктура ​– причинява повече смъртни случаи, отколкото несигурността от достъп до храна и горива, според Алед Джоунс, директор на Глобалния институт за устойчивост на ARU.
 
Връзката вода – храна – енергия (и климат)

 
Според Организацията по прехрана и земеделие (FAO) на ООН водата, енергията и продоволствената сигурност са силно взаимосвързани. За благосъстоянието на хората, намаляването на бедността и устойчивото развитие е необходимо добро взаимодействие между трите сектора. Предвид факта, че световното население е почти 8 милиарда души, са застрашени основните услуги – включително осигуряването на вода, енергия и храна. До 2050 г. се очаква търсенето на прясна вода, енергия и храна да нарасне съответно с ​40, 50 и 60%​. С увеличаване на интензивността и честотата на сушите, бурите и наводненията, климатичните промени застрашават снабдяването с прясна вода, производството на енергия и на храни, т.е. функционирането на цялата система. Замърсяването на въздуха, водата и почвата заради производството на енергия от изкопаеми горива допълнително застрашава достъпа до вода и хранителни продукти.
 
Състояние на водните ресурси в райони с въглищни централи в Европа Непубликуван анализ на „Грийнпийс“ разглежда добива и потреблението на вода от 225 лигнитни и други въглищни електроцентрали в Европа, с електрическа мощност по-голяма от 50 мегавата (MW). Разгледаните примери са с обща мощност около 157 гигавата (GW). Повече от половината от централите ​– 124 ​– са разположени в райони на Европа, които вече са с висок риск от недостиг на вода. Ефектите от изменението на климата като топлинни вълни и суши могат да влошат още повече недостига на вода и да поставят сектори като електропроизводството от въглищни ТЕЦ и селското стопанство в изострена ситуация на съперничество.
 
В България, Испания, Италия, Португалия и Турция от 225 електроцентрали 29 са разположени в райони с изключително висок риск от недостиг на вода. Например в           България над 90% от капацитета на въглищни ТЕЦ са разположени в такива райони. Това са​ Западнобеломорският район с център гр. Благоевград​, където се намират ТЕЦ   „Република“ и ТЕЦ „Бобов дол“, и ​Източнобеломорският район с център гр. Пловдив​, където се намира комплексът „Марица изток“ – ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Ей И Ес Марица изток 1“, държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица изток 3“. Тези 7 електроцентрали с общ капацитет около 4 GW, работещи на средно натоварване от около 42%, използват 30,4 милиона куб. метра вода на година. Това количество се равнява на основните нужди от вода на 832 хиляди души за една година, ако на човек се полагат по 100 л на ден. За сравнение, с отпуснатите количества вода съгласно месечния график за месец март 2020 г. и предвиденото в годишния график, ​общото количество вода за питейно битово водоснабдяване за Перник е едва 1,2 млн. куб. метра от средата на март​.

В контекста на водната криза в района на Перник, която се разрасна миналата година, стана ясно и че централи като „Република“ и „Бобов дол“ превишават разрешените им   водни обеми от язовирите „Студена“ и „Дяково“. Такива нарушения бяха установени последно през месец февруари тази година. ​

Източник Повече за дилемата вода за живот или вода за въглища можете да прочете ​тук​.

Всяка година средната консумация на вода от 29-те електроцентрали в Европа възлиза на 84,2 милиона куб. метра, а добивът им до 657 милиона куб. метра. 84,2            милиона куб. метра ​– годишно на толкова се равняват основните потребности от вода за 2,3 милиона души.  
 
В Германия, Испания, Косово, Полша, Румъния и Турция, други 45 електроцентрали са разположени в региони с висок риск от воден недостиг. Всяка година средното            потребление на вода на централите е около 239 милиона куб. метра, а добивът е около 1,7 милиарда куб. метра.

И последно, 50 електроцентрали са разположени в райони със средно висок риск от недостиг на вода в Босна и Херцеговина, Чехия, Германия, Дания, Гърция, Испания,   Франция, Италия, Северна Македония, Нидерландия, Полша, Словакия, Турция и Обединеното кралство.
 
Средната консумация на вода от 225 електроцентрали, взети заедно, достига до над 900 милиона куб. метра, което се равнява на годишните базови​нужди от вода на 24,8     милиона души.  
 
Германия, Полша и Турция заемат първите три места с най-голямо потребление на вода от въглищни електроцентрали, представляващи 66% от цялата консумирана         вода от европейските въглищни електроцентрали.

Излизане от кризата на изкопаеми горива и вода

За да бъде постигната климатичната цел от 1,5 °C, ​„Грийнпийс“ настоява потреблението на въглища в света да бъде намалено най-малко с 2/3 до 2030 г., а             производството на електроенергия до 2050 г. да бъде редуцирано почти до нула. Това означава постепенно, но пълно излизане на въглищните мощности от енергийния микс на България до 2030 г. Потреблението на нефт и газ в световен мащаб също трябва да намалее драстично, с 37% до 2030 г.  Нужен е засилен регулаторен режим, който да вземе предвид въздействието върху водите от проекти, които разчитат на изкопаеми горива. Тези регулаторни правила би следвало да насърчат прекратяването на такива проекти, за да защитят трудното снабдяване с вода заради тройното въздействие на въглища, нефт и газ и да улеснят прехода към възобновяеми енергийни източници. В сравнение с изкопаемите горива, фотоволтаичните системи (PV) и енергията, генерирана от вятър, имат незначителен воден отпечатък. Ако правителствата не предриемат решителни действия за опазване на водата, глобалната климатична криза може да бъде последвана от глобална водна криза.
 
Спешни политически искания:

1. Незабавно прекратяване на издаването на разрешителни на всички нови и вече предложени проекти за добив на енергия от изкопаеми горива в райони във висок риск от недостиг на вода и със завишен добив на вода.

2. План за преход и излизане от въглищната зависимост възможно най-скоро.

3. Изкарване от експлоатация на въглищни централи, които функционират вече повече от 40 години.
 
Ключови мерки в подкрепа насъздаванетонаполитикиотносноизползването на въглища и вода:

● Прозрачност около водното регулиране; без публично достъпна информация и актуални данни е невъзможно властимащите да упражняват контрол над       водоразпределението и по този начин да създадат правилна и адекватна политика за разпределение и пестене на вода.

● Интегриран подход при планиране на водните и енергийните ресурси. Би следвало да включва анализ на съществуващите водни ресурси, тяхното бъдещо развитие, промените в потреблението от домакинства, енергийния сектор и други. 

● Повече ресурси, с които да бъдат изследвани връзката между водата и енергията и влиянието им върху климатичните промени. По този начин, властимащите ще могат да разберат как по-добре да защитят водните ресурси от индустрията на изкопаемите горива и да намалят вредните за климата въглеродни емисии.


  1. На картата:

Карта със стойности на риска от недостиг на вода, сините точки отбелязват местоположението на 7 въглищни централи в България

Източник: Aqueduct Global Maps 3.0 - данни на World Resource Institute

https://www.wri.org/aqueduc

  1. Целия анализ и Картата със стойности на риска от недостиг на вода ще намерите на: https://drive.google.com/drive/folders/1ck5fq9vOvEMukWjC-qInWEsx9l43NtXt


 

Ден на водата
„Грийнпийс“
По статията работи:

3E news