НАЧАЛО » събития

Меглена Русенова: Зелената сделка трябва да се разглежда в нейната пъстрота и с всички механизми

Българската фотоволтаична индустрия не е загубена. Тя запази потенциала и капацитета си, и реализира проекти

fb
3E news
fb
01-03-2020 10:03:25
fb

Когато разглеждаме зелената сделка днес ние трябва да я виждаме в нейната пъстрота. Трябва да разглеждаме всички механизми, а не само Фонда за справедлив преход. Това включва и другите два стълба, които се явяват механизми за реализиране на зелената сделка след 2020 година. Например InvestEU , предвижда 40 млн. евро за директна подкрепа за частните инвестиции и то в енергийния сектор. Насреща са и механизмите на Европейската инвестиционна банка. Това коментира в рамките на дебата, „Справедливият енергиен преход и Зеленият пакт – печеливши възможности за България“, организиран от WWF България председателят на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русенова.

Малко преди това пред участниците във форума тя припомни трудностите, през които е минал ВЕИ-секторът в България в периода от 2010 г. до 2015 г. В тази връзка Русенова припомни, че част от причините са поради това, че Третия либерализационен пакет не е бил разглеждан в пълнотата на възможностите, които предлага.

„Що се отнася до периода 2021 – 2030 година искам да ви уверя, че ние като фотоволтаична индустрия сме изцяло в готовност да отговорим на очакванията и на енергийния сектор, и на обществото. Защото инвестициите в зелени централи вече са изцяло възможни в България“, каза тя, като наблегна конкретно на изграждането и функционирането на фотоволтаичните централи на пазарен принцип.

„Цената на компонентите за изграждане на фотоволтаични централи вече позволява те да се изграждат изцяло на пазарен принцип. Очакваме в скоро време финансовите институции, които оперират в България, техните рискови отдели да повярват на българския пазар, за да се развие процесът на ВЕИ изцяло на пазарен принцип“, каза Русенова.

В този аспект председателят на фотоволтаичната асоциация коментира и приетия от Министерски съвет Интегриран план за климат и енергетика и по-конкретно заложените цели в сектор електроенергетика. „Според нас те са напълно изпълними що се касае до ВЕИ, защото плана предвижда 27,09 % дял на ВЕИ в енергийния сектор, разпределени по следния начин – 30,33 % в електроенергийния, малко над 40 процента в сектор отопление и охлаждане и малко над 14 процента в транспорта. Комулативно тези три цели трябва да доведат до 27,09 % в енергийния сектор. Така че заложените 30,33 % в електроенергетиката според нас реалистично са напълно изпълними. Окуражаващо е, че са взети предвид климатичните дадености на страната и е сложен значителен процент на фотоволтаиката.

Ние виждаме в плана практически удвояване на настоящите мощности на фотоволтаични централи в България“, каза Русенова, уточнявайки, че става въпрос за централи, изградени изцяло на пазарен принцип.

„След 2020 година не се предвиждат преференциални цени, не се предвиждат друг вид насърчения извън облекчения, свързани с административните процедури. Така че говорим за мощности, които ще бъдат изцяло на пазарен принцип“, допълни тя.

Меглена Русенова обърна внимание на факта, че благодарение на затварянето по време на българското председателство на Европейския съвет на Директивата за ВЕИ и последващите промени в българското енергийно законодателство, потребителите в страната вече могат да ползват различни насърчения за ВЕИ.

„Конкретно Закона за енергетиката от 2019 година е насочен именно към диверсифициране на производството на електрическа енергия, а именно – обръщане на насърченията от инвеститорите към потребителите. От 1 юли 2019 година краен потребител, който е изградил ВЕИ централа, фотоволтаична централа за собствено потребление и я е присъединил по кабел или директно я потребява, без да ползва мрежата, той не заплаща цена задължение към обществото и не заплаща мрежови такси. Съвкупно това са около 70 – 75 лева (20 лева е към момента задължение към обществото мрежовите такси ниско напрежение стигат до 45 лева). Ние много настоявахме за тази промяна, за да се насърчат малкия и среден бизнес, а и по-големите енергийни консуматори да инвестират във ВЕИ и да потребяват по възможност част от енергията то ВЕИ.

Следващата промяна, която бе направена и влезе в сила от 1 ноември вече дава възможност за развитие на така наречените енергийни кооперативи“, даде пример Русенова.

„След прекратяването на инвестициите в България през 2012 година българската фотоволтаична индустрия не е загубена. Напротив, този потенциал и капацитет, който беше създаден се реализира в момента в Западна Европа, в Южна Америка - Чили и Мексико, в САЩ. Там работят много български инсталатори, много български строители на централи. Също така и в Саудитска Арабия, и Казахстан. В България местният бизнес произвежда абсолютно всички компоненти за строителството на фотоволтаични централи, с изключение на фотоволтаичните панели. В България се произвеждат инвертори, които са високотехнологично производство. Произвеждат се кабели. Или казано иначе, с развитието на ВЕИ и възможностите, които дава зелената сделка, в България практически ще има много допълнителни възможности за развитието на други високотехнологични сектори, които в момента изнасят своята добавена стойност извън пределите на страната”, заключи Меглена Русенова.

Меглена Русинова
зелена сделка
ВЕИ
БФА
Българска фотоволтаична асоциация
По статията работи:

Маринела Арабаджиева