Рискови предложения може да доведат до задълбочаване на хаоса в енергетиката

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1207
article picture alt description

Европейският парламент през изминалата седмица вдигна летвата за съкращаване на въглеродните емисии (СО2) с 60 % към 2030 г. Настоящата цел е за намаляване с 40 % от нивото от 1990 година. Предложена бе и нова междинна цел, която да гарантира, че ЕС върви по правилния път, както и създаване на Съвет на ЕС по изменението на климата.

Европейската комисия до 31 май 2023 година пък от своя страна ще трябва да предложи пътя, по който Европейският съюз ще се движи към въглероден неутралитет до 2050 г.

Това решение получи малка гласност сред българските медии, а основните институции в страната дори не го и отразиха, вторачили се в безсмислени дебати по резолюция на европарламента по друг повод. В частност обаче настояването на Европейския парламент за намаляване на 60 % от емисиите означава, че ще се наложи в Плана за климат и енергетика, който предстои да се обсъжда с ЕК през месец март, да настъпят съществени промени. Всяка промяна и нова цел от своя страна ще изисква и допълнителни средства. Означава и нещо друго – ускоряване на сроковете за затваряне или модернизиране на ТЕЦ-овете на въглища.

В допълнение е и засилването на еко мониторинга върху дейността на Мини Марица Изток. Редно  е да отметне, че БЕХ отпусна под натиск на синдикатите 55 млн. лв. за заплати и гарантиране на добива на въглища. В този контекст е любопитно да се обясни какво се случва с рекултивацията на вече усвоените участъци. Както и кой ще извърши оценка на закупен и стоварен в депа хумус с изтекъл срок на годност. Защото пак става въпрос за пари на данъкоплатците.

Това е само част отвъд иначе подредения на пръв поглед общ пейзаж на държавната, че дори и на частната енергетика в страната. Както и част от наследството на бъдещия шеф на БЕХ. Все още не е ясно кой ще е той, но задачата му няма да е лека, предвид нестихващите в голямата си част нелепи нападки срещу проекта за „АЕЦ Белене“ и хаосът около сметките за парно на „Топлофикация София“ държана от столичната община.

Тласък към рискови решения дали в името на работодателските организации, или в името на синдикалните централи  не липсваше и през отминалите няколко дни.  Особено с призива „Държавната петролна компания да стане търговец на ток“. На пръв прочит това означава, че към риска от наливане на 80 млн. лв. в нещо неизвестно да се добавят още няколко милиона и може би да се появи до НЕК още обществен доставчик. Междувременно от книжата за Държавната петролна компания, публикувани за обществено обсъждане стана ясно, че екологията не присъства. На някои от частните петролни бази има монтирани съоръжения за улавяне на емисиите и цената на един такъв уред в зависимост от капацитета е от порядъка на 200 хил. долара.

Няма как да се подмине недомисленото  предложение, за „затворена електроенергийна система“. При това понятието е вкарано в законопроект за индустриалните зони, в които собствениците са много, а собственикът на мрежата един.

Засега благодарение на ранната инициатива на електроразпределителните дружества и добрата координация с енергийния регулатор не се наблюдават сериозни проблеми  в процеса на либерализация на малките и средни компании. Времето до юни 2021 г. изглежда достатъчно дълго, за да се ориентират и тази част от небитовите потребители, които са останали на типови договори. По предварителна информация между 10 и 15 % от малките компании вече са на свободния пазар и този процент ще се увеличава през следващите месеци.

Сега на ход е парламентарната енергийна комисия, която след две отлагания най-сетне трябва да обсъди Енергийната стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.  Преди това обаче й предстои доста трудната задача да даде становище по вече посоченото по-горе понятие „затворена енергийна система“, и да каже как ще стане драстичния спад на емисиите и какви законови промени ще настъпят.

На този фон, въпросът как ще се реши съкращаването на 60 % емисиите остава да тежи с пълна сила.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща