НАЧАЛО » събития

Работниците от въглищните региони бързо можем да ги преквалифицираме в специалисти по обновяване на сградите

Предложили сме на МРРБ да създадем софтуер за по-лесна паспортизация на сградите у нас, обясни Йордан Николов, член на Българската асоциация за изолации в строителството

fb
3E news
fb
18-10-2020 10:10:26
fb

Г-н Николов, разкажете ми повече за дейността на Българската асоциация за изолации в строителството?

Българската асоциация за изолации в строителството е основана през 2003 г. от фирми, работещи в областта на хидро- и топлоизолациите, звукоизолациите и антикорозионните покрития. През годините досега асоциацията се утвърди като център, който извърша редица дейности по отношение на управлението, развитието на пазара, обучение, техническо съдействие и работа по стандарти в областите, в които участват нашите членове. Участвали сме и сме инициирали разработки на различни нормативни документи, наредби и правилници, които по един или друг начин регулират работата в това направление.

От август 2020 г. ние сме партньори за България на европейската кампания Renovate Europe. Тази кампания започва още през 2011 г. и целта ѝ е да убеди лидерите в Европа и на съответните страни-членки, че процеса на енергийно-обновяване на сградите е процес, който би могъл да донесе много позитиви за цяла Европа. Сградният фонд в Европа е стар. Според европейско изследване публикувано наскоро, практически новото строителство през последните 30-40 г. са по-малко от 10% от сградите в ЕС. Тоест сградния фонд в Европа, в по-голямата си част, е направени преди 50 и повече години. Какво да се направи с тези стари сгради, освен да се обновяват, за да могат да отговарят на съвременните условия?

И начинът и сроковете, в които това ще се направи са действително много кратки. Ние в ЕС имаме визията до 2050 г. практически да направим икономиката си безвъглеродна. Това не може да се постигне без увеличаване на енергийната ефективност на сградите, защото над 40% от енергията, която се изразходва средно в Европа, отива за сградите: за отопление, за охлаждане и за други нужди. Тук говорим общо за сградите – жилищни, обществени и индустриални.

Така че тази задача не е лесна. И за да се постигне това виждаме, че визията на ЕС и на Renovate Europe е, че  сегашния темп на обновяване на сградите трябва да се утрои. В момента средно за Европа енергийното обновяване на сградния фонд е около 1% годишно. А трябва да стигне до 3 на сто, за да може да изпълним целите и задачите, които сме си поставили за 2050 г.

Разбира се това изисква сериозни инвестиции. Но те ще се изплатят и много бързо. Как точно ще стане това? На първо място ще се изплатят от икономията на енергия. На второ място ще се изплатят чрез създаването на изключително благоприятни условия за живот и обитаване на сградите. А това от друга страна ще намали значително разходите за медицинска помощ и здравеопазване. Има направени изследвания в това направление. Тоест хората ще боледуват по-малко и ще се подобри качеството им на живот. Това е втория ефект, който не можем да не смятаме за най-важен. В края на краищата за какво се прави всичко това, освен ако не за хората.

Въпросът става важен, особено сега, когато в условията на пандемия голяма част от хората работят от вкъщи.

Така е. Освен това, следващият много важен момент, който предизвика тази пандемия е, че много икономически отрасли затвориха и има доста освободена работна ръка. И един процес на енергийно ефективно обновяване би могъл да открие значителен брой работни места – тоест да конвертира работната ръка, освободена в един отрасъл в работна ръка, която да бъде заета в друг отрасъл. И това да се случва на местно ниво, не говорим за внос на работна ръка. Не всички, които са освободени от дадени сектори биха могли да се включат в енергийното обновяване, но немалка част от хората биха могли да участват.

Втория много важен момент, е че ние имаме задача: тя е поставена чрез всички тези цели, за които говорим – безвъглеродна икономика и по-чиста околна среда. Ние в България имаме задача малко по малко да закрием централите, които работят на нискокачествени въглища. За съжаление това няма как да го избегнем. Един от начините това да не се отрази негативно е като намалим консумацията на електроенергия. Ако това стане, то просто тези централи просто няма да са ни нужни.

И в светлината на всички това, проблемът, който се поставя и от профсъюзите, и от политическото ръководство е, че тези хора, които работят в централите и въглищните мини просто ще останат без работа. Е ние сме готови тези хора да ги преквалифицираме и обучим. И на мястото, на което живеят или в по-големите градове наоколо, те ще могат да изпълняват функции по енергийно ефективното обновяване на сградите. Тоест съвсем нормално и много лесно, без много разходи това може да се случи. Още повече, че във Фонда за възстановяване на ЕС има предвидени средства за преквалификация. Тоест ние де факто няма да похарчим никакви пари на държавата.

Ние имаме инфраструктурата, имаме методологията и програми за обучение. Със структурите на КСБ по региони, в рамките на няколко месеца можем да подготвим хората да работят в това направление.

От друга страна като фирми ние имаме организацията да започнем още от утре. Нашите фирми участваха много активно в досегашните програми за енергийни обновяване на сградите. Имайки възможността да привлечем още хора в тази дейност смятам, че средствата, които ще бъдат предвидени в това направление ние успешно ще вложим в едно икономически ефективно енергийно обновяване на сградите.

За да се случи това трябва да има регионални планове за развитие, които трябва да се изготвят от МРРБ. Вие от асоциацията имали ли сте разговори с министерството в тази посока?

Ние с министерството сме в непрекъснат контакт. Ние с тях бяхме инициатори, заедно с други камари, организации и асоциации, свързани с тази дейност, за да огледаме недостатъците и дефектите на националния план за енергийно ефективно обновяване на многофамилните жилищни сгради, който бе изпълнен успешно. Целта е да избегнем тези дефекти при бъдещия план. Говоря за Националната програма за енергийна ефективност. Защото при нейното прилагане, независимо от огромния положителен ефект, който тя имаше, все пак се намираха и грешки и недостатъци. Но това е разбираемо, защото винаги се намират грешки и пробойни, които организаторът не е успял да предвиди.

И имайки опита от тези четири години изпълнение на тази програма, ние заедно изработихме един променен план, който се разглежда от МРРБ. И след като той бе постигнат практически с консенсус от всички организации, които участват в този процес, се надявам, че ще бъде утвърден и ще влезе в сила. Тоест от страна на министерството, на общините и на нас като изпълнители и доставчици имаме пълна готовност да започнем да действаме веднага.

Още повече, че през седмицата бе гласувана „Вълна за обновяване“ (Renovation Wave). Така че единственото, което зависи от нас е политическата воля на нашите ръководители и те да изготвят читави програми, които да бъдат приемливи на ниво ЕС. Така ще може ЕК да отпусне съответните средства, които ние да вложим в този процес.

А нашият сграден фонд не е в особено добро състояние, нали? Заради това тези програми са важни.

Да,  Националната програма за енергийна ефективност беше насочена към многофамилни жилищни сгради. Разбира се те са важни, защото в периода на тяхното строителство факторът „икономика на енергия“ не е бил съществен. Но нормативите и изискванията се промениха драстично и тези сгради действително трябва да бъдат обновени. Но това не означава, че сградите, в които живеят две-три семейства или едно семейство, не трябва да бъдат включени в този процес. Има виждане на МРРБ, че тези сгради също трябва да бъдат включени. И доколкото знам в сега изготвената програма това ще е факт. С какъв интензитет и в какъв размер ще бъде финансовото подпомагане и какво ще бъде самоучастието все още не известно. Това може би зависи и от напасването с европейските изисквания. Но и в момента масово се прави обновяване на такива сгради. И то се прави без никаква помощ от държавата. Хората си го правят сами, защото виждат ползите. И допълнителното подпомагане смятам, че ще ускори допълнително този процес.
Още повече, че там решението за едно саниране се взима много по-лесно. Това е така, защото собствениците са един или двама, а не е кооперация със 60 собственика например.

Процесът ще бъде по-бърз и лесен и ако в рамките на тази програма държавата успее да осигури един „по-мек“ кредит да речем и за самите собственици, за тяхното самоучастие. От самия икономически ефект от направените спестявания на енергия, собствениците ще могат да изплащат този кредит. Въпрос на сметки и конкретика е това, защото всяка сграда е индивидуална.

По този повод искам да споделя, че ние в началото на 2020 г. проявихме една инициатива да намерим начин да се ускори процеса на паспортизация на сградите у нас. Това е заложено и има наредба, която задължава собственици на сгради да създадат технически паспорт на сградите си. За целта те трябва да намерят лица, които са оторизирани да извършат тази дейност. Но наредбата вменява задължения и не е достатъчно стимулираща за собствениците. Ние заради това предложихме да се направи софтуер, вид програма, която да направи така, че този процес да се улесни максимално.  Така от една страна този процес ще стане доста по-евтин, а от друга страна в рамките на тези европейски програми има значителни средства, отделени за тази цел.

Важно е сградите да бъдат паспортизирани, да е ясно какво е техническото и енергийното състояние на всяка една сграда. А това ще позволи на министерството да прави програми, те да бъдат много точни и там, където е най-голям проблема. Разбира се говорейки за това енергийно ефективно обновяване и самоучастието на собствениците не трябва да се забравя, че има много хора, които нямат възможност да участват. В този случай вече се активират социалните програми на държавата. Тоест на тези, които доказано нямат възможност за обновяване, трябва да им се помогне да участват в този процес. Тук говорим за комплекс от мерки. Енергийната бедност е проблем, който съществува в цяла Европа и начинът да се преборим с него е да разберем какво е състоянието на сградите и дали собственика има възможност да я обнови.

Работата не е малко и е сложна, но за да знаем какво трябва да направим е нужно да имаме една такава програма и тя да бъде на сървър в МРРБ, за да се използва както министерството, така и общините. И оттук нататък на базата на сътрудничество между министерствата да се намери начина този процес да върви.

Как беше приета тази ваша идея за софтуерен продукт?

Те приеха добре тази наша идея. В момента ние с нашите партньори от ЕнЕфект работим за изработването на задание по въпроса. В момента подготвяме това задание и в рамките на десетина дни възнамерявам да го дадем за оценка на специалистите и след това да се търсят средствата за разработка на тази програма. Смятам, че по този начин, в рамките на пет-шест години, ние ще имаме стимули и финансова подкрепа, дори и малко принуда. Например ако една сграда няма технически паспорт да не може да се извършват разпоредителни сделки с нея. Или да има гратисен период, в който всички собственици да създадат паспорт за сградите си. Това може да стане след изготвянето на подобен софтуер.

Възможно ли е държавата да осигури подкрепа за създаването на технически паспорти, например за енергийно бедните?

И за това става дума. В края на краищата, освен разработката на софтуер. Като четем сега за Зелената сделка и за Вълната за обновяване, тези средства са предвидени, за дигитализация на цялата дейност. Разбира се социалното министерство може да проучи как живеят хората в различните места и как да бъдат подпомогнати те финансово.

Значи бизнесът е готов да работи, а държавата трябва просто да си свърши работата.

Да, държавата трябва да си я свърши и заради това е участието в тази кампания. Целта е да се създаде обществен натиск, грубо казано, върху администрацията. Това е желание този процес да бъде иницииран. Защото тази работа, която ще свършим, ще ни помогне бързо и максимално безболезнено да се измъкнем от тази криза. Защо като имаме възможност сега да не свършим и тази работа, която толкова време не сме я завършили? Още повече, че има и отделени средства за целта.

Какво е вашето мнение за пасивните къщи и може ли да говорим за тяхно създаване у нас?

Аз имам особено мнение за пасивните къщи. За мен една пасивна къща е малко прекалено. В момента Европа по-скоро върви към така наречените „почти нулево енергийни сгради“, а не пасивни. Преди години се срещнах с френски предприемач, който бе закупил инженерингова фирма, занимаваща се с доставка и монтаж на оборудване, така че да направи жилищата енергийно независими. Тоест чрез използване на фотоволтаични панели, термопоми, може да се окаже, че една къща може „да бъде изключена“ от енергийната система – тоест да стане енергийно независима. Към онзи момент за една къща от 200 кв. м разгърната площ първоначалната инвестиция във Франция  25 000 евро. Това не е малка сума, но аз се надявам че от тогава досега цените на панелите са спаднали, технологията на термопомпите също се е развила. Но имайки предвид, че цената на труда във Франция е в пъти по-висока, то у нас инвестицията няма да струва толкова много.

Съзнавам обаче, че не всеки може да си позволи такава инвестиция. Но когато един бизнес има малък пазар, в началото винаги нормата на печалба е висока, защото трябва да се покриват разходите за развитие на новия продукт. И когато продуктът се развие разходите ще станат много по-ниски. На много места се прилага и нещо друго – локални енергийни източници се използват.

 За може и у нас потребителите да станат просюмъри на енергия се изискват промени в законодателството. Вероятно ще са необходими и някои технически промени, но те са решими. Летял съм над Бавария и мога да ви кажа, че количеството на фотоволтаичните панели по сградите и около тях е огромно. При нас няма за момента никакъв стимул хората да си закупят и да си поставят такива панели.

Не е необходимо на 50 дка да направим един фотоволтаичен парк, след като може на 100 къщи да сложим по 100 кв. м фотоволтаични панели. Общо взето добра воля и законодателство ни трябват, за да бъдат решени проблемите ни.

Преди да завърша, искам да споделя , че прочетох, че в Чили в последно време енергията вече почти няма цена – просто производството е много по-голямо от потреблението. И то енергия от възобновяеми източници. Виждам, че има опит в тази посока и това може да бъде реализирано също в даден момент.

Йордан Николов
Българска асоциация за изолации в строителството
Вълна на обновяване
зелена сделка
работници
преквалификация
По статията работи:

Георги Велев