Проф. Янко Янев: АЕЦ „Белене“ трябва да се построи, ако България иска енергийна сигурност

Проф. Янко Янев е изиграл и продължава да има жизненоважна роля в оформянето и влиянието на ядрената енергетика в Европа. Той има съществен принос за установяване на диалог между страните, които прилагат различни атомни технологии. Учи Ядрена химия и Радиохимия в Софийския университет. През последните 45 години проф. Янев развива забележителна кариера в използването на ядрената енергия за мирни цели като учен, държавен ръководител и експерт в Международната агенция за атомна енергия. Понастоящем е чуждестранен професор в Московския инженерно-физически институт (МИФИ) и чете лекции в редица университети в Европа и Азия. Управляващ директор е на Института за управление на ядрените знания във Виена и член и изпълнителен директор на Международната академия за ядрена енергия.

Проф. Янев, вие сте участвали в подготовката на най-актуалния към момента доклад за необходимостта от изграждане на АЕЦ „Белене“ в България. Какви са основните моменти в него?

През 2018 година „Българския атомен форум” (БУЛАТОМ) поръча на Виенския център за ядрена компетентност да подготви доклад за риска от довършването на проекта АЕЦ „Белене“. Той бе осъществен от международен екип и представен на Комисията по енергетика в Народното събрание. В доклада се посочва, че проектът АЕЦ „Белене“ е с нисък риск за довършване. Знаете, че един от големите проблеми в ядрената енергетика е колко време ще продължи строителството на една атомна централа. Защото когато се вземе кредит, а строителството на АЕЦ продължи извън планираните срокове, проектът се оскъпява в пъти. В САЩ, например, вече 15 години се строят двата енергоблока на АЕЦ „Вогтъл“. В това отношение Русия, Южна Корея и Китай са единствените, които спазват сроковете за строеж на големи реактори. Оказва се, че при АЕЦ „Белене“ строителният риск е много нисък. Проектът има лиценз за цялото оборудвания с дълъг срок на производство, както и лицензирана и подготвена площадка. Финансовият риск на проекта „Белене“ също е нисък.

Кой е най-големият риск пред проекта?

И тогава, а и сега, един от най-големите рискове, който посочихме, е т.нар. политически риск. Той има различни измерения - забавяне на решения, некомпетентно вземане на такива, отлагане, замразяване и т.н. Ако върнете лентата назад и разгледате историята на проекта, ще видите, че ред правителства не са имали ясна политика в областта на ядрената енергетика, нещо, за което говоря от години. Навремето имаше Закон за използване на ядрената енергия за мирни цели, в който беше заложено, че България ще използва и развива атомна енергетика и за този процес са отговорни съответните държавни структури. В някои държави, като Англия и Япония например, на всеки две години парламентът разглежда актуализираната стратегия как ще се развива ядрената енергетика на страната. У нас това е една почти незабележима част от енергийната стратегия, а АЕЦ „Козлодуй“ произвежда повече от 30% от електроенергията. Атомната индустрия носи със себе си международни и юридически задължения, страните, които използват ядрена енергетика са специални – там не се случват военни действия. Никой няма да се съгласи в страна, в която има ядрени реактори, да започнат военни действия.

Как гледате на публичното говоренето на противниците на атомната енергетика спрямо проекта АЕЦ „Белене“ – за технология, сеизмичност, икономическа логика?

Изчисленията, които правихме преди години в Международната агенция за атомна енергия показаха, че един човек от 10 000 души разбира нещо от атомна енергетика. Той може да е рентгенолог или учител по физика. Така че ако разделите седем милиона население на България на 10 000, излиза, че в България има 600-700 човека, които въобще нещо разбират от ядрена енергетика. Експертите със задълбочени познания, които могат в детайли да дават оценки, се броят на пръсти. А конкретно за публичното говорене за сеизмичност, технология и т.н., много хора буквално се упражняват и си играят със страховете на хората. Всеки може да провери фактите за ВВЕР технологията, например - тя се използва и строи най-масово в света, подчертавам – най-масово. От Русия, Китай, Иран, Египет, Унгария, Финландия до Бангладеш. Това е най-строеният реактор. А АЕЦ „Белене“ е един много добър проект. Системите на безопасност са на еволюционен реактор от поколение 3+, който е минал прегледите на Международната агенция за атомна енергия, стрес тестовете след Фукушима и т.н.

Каква е прогнозата ви за проекта АЕЦ „Белене“, който е на ниво процедура за избор на стратегически инвеститор?

АЕЦ „Белене“ трябва да се построи, ако България държи на истинска енергийна сигурност в бъдеще. Сега, колкото и да си въобразяват някои и да ги е страх да го кажат, ще трябва да затворим ТЕЦ „Марица изток“ в един момент. Да, в държавното предприятие работят хиляди и те ще загубят работа, но не е голям проблем тези хора да се преквалифицират и да се започне възстановяване на околната среда. Защото там, където е откритият въгледобив, е лунен пейзаж. Другото е присъствието на две американски централи, които винаги чрез посолството ще мрънкат – „нашите трябва да печелят“, но това, че замърсяват околната среда, не е наш проблем, нали вие си плащате за емисиите. България, в една или друга степен, ще бъде притискана от ЕС да се затворят тези две централи за целите на европейската политика. Американците, които хич не им пука и навремето бяха много радостни да се затворят малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“, нямат нищо против да се отвори дупка в електропроизводството и да продължи да се пласира токът от техните централи. Аз съм почти убеден, че поне държавната „Марица изток“ до 10 години няма да работи. Така че, от стратегическа гледна точка, АЕЦ „Белене“ е задължително да се построи, за да може да замести централите на „Марица изток“. Някои говорят за АЕЦ „Козлодуй“, но не си задават въпроси малко по-далеч от 10 години. Да, 5 и 6 блок имат лиценз за работа за 10 години, но не и за 30. Когато тези 10 години изтекат отново трябва да се направи преглед на безопасността и да се реши може ли да работят още 10 или не. Сега има някаква предварителна оценка, че най-вероятно е възможно още до 30 г. Но това не е подписано, ще видим как по-нататък ще се развива състоянието на метала, на оборудването и т.н. Ако, не дай си Боже, се окаже, че могат да работят още само 20 години, то е възможно да се наложи да се сменят парогенераторите. Това е един сложен и скъп ремонт, който ще извади блоковете от енергийния микс на страната за повече от година. И тогава откъде ще вземем електроенергия, от 7-ми блок ли?

Така че строителството на АЕЦ „Белене“ не е желание, а стратегия. И затова е важна ролята на държавата – защото сега тя казва, че слабо се интересува от втора атомна централа, а някой друг, на търговски принцип, да дойде и да я построи. Как ще накараш инвеститор да вложи 10 милиарда евро, когато демонстрираш, че не се интересуваш от проекта. Трябва ясна политика – да, ние ще участваме с 30 или 25%, ние поемаме ангажимент за това и това, не можем да дадем държавна гаранция, но ще сътрудничим при строителството и при експлоатацията и т.н. Една от причините управляващите да не го правят е, че не го разбират. Остава отворен въпросът дали на някого от чисто геополитически цели не му е нужен никакъв ядрен проект в България. България без ядрена енергетика навярно е това към което се стремят, затваряйки „Козлодуй“, спирайки „Белене“. Не знам, дано да не съм прав, но картината е подобна, а ние нямаме ясна политика по ядреното развитие, която да защитаваме.

В България все повече се говори и за кадровия потенциал, който все още притежаваме в атомната индустрия. Това обаче няма да е вечно.

Проблемът е, че само се говори. Една ядрено-енергийна програма създава и се опира на широк кръг специалисти в различни области и това не са само операторите на АЕЦ „Козлодуй“. Това са ядрени физици, химици, инженери, еколози, медици и др. И когато в България си създал и имаш такива специалисти, от които даже не се интересуваш, че ги имаш, губиш безценно предимство – пред света, пред Великите сили, пред съседа. Защо според вас САЩ отново така активно се сетиха да развиват ядрена енергетика? 30 години в Америка не беше построен нито един реактор. Това е сериозна загуба на компетентност в най-различни области – строителни, инженерни, проектантски кадри. В обществото се насажда негативизъм. Имаше случаи през 90-те години на миналия век в САЩ, когато нямаше кой да учи ядрено инженерство. И след като видяха, че не могат да построят голям реактор, се усетиха да тръгнат към друга технология. Разбраха, че са изостанали далеч назад по отношение на големите реактори и казаха, че ще се съсредоточат върху една друга технология, която няма да се строи на място, а като iphone – ще го произвеждам някъде, а на теб ще го давам да го ползваш.

Ако някой се пита защо такава богата на ресурси държава като Обединените арабски емирства реши да развива атомна енергетика, ще има дълго да мисли. Те имат нефт и газ за много години напред. Избраха обаче да влязат в ядрения елит, за да бъдат стратегически важна държава. Защото от другата страна стои ядрен Иран. В света важни държави са тези, които разполагат с управляема ядрена енергия. Те имат специални връзки, клубове, конвенции, международни отношения. Турция скоро също ще влезе в този клуб. Редица други страни искат да влязат там – от Египет, през Кения, Замбия, Гана, Уганда до Нигерия. Част от тези държавите обаче въобще не могат да сложат 1000-мегаватов реактор, защото мрежата им не е подходяща. България е уникална страна в това отношение – имаме 400 киловолта кръг, та 220, та 110 откъм електричество. Това ни дава огромно предимство, защото бъдещето е електрическо. И вместо да надграждаме това предимство, ние се мотаем. Не е лошо да строим магистрали за милиарди, но ако не строим електропроизводство в един момент няма да има кой да кара по тях. А времето минава.

Защо европейските лидери не включват атомната енергетика в „Зелената сделка“?

Това е един странен проблем на щрауса, който си заравя главата в пясъка. В демократична Европа всеки има право да предлага тези, да върви напред и да печели доверие с тях. Преди години „левите“ движения участваха в управлението, сега управляват „зелените“. Те са антиядрени и определят посоката на дискусията. Причината е чисто политическа – „зелените“ в Европа няма да се съгласят да наричат атомната енергия „зелена“. Нищо че тя е нисковъглеродна, не емитира СО2 и други вредни газове. Политиката на ЕС, ако въобще може да се говори за политика, е на принципа – „всеки решава за себе си, Брюксел не е против, ама недейте да говорите много“. Това, което вече е видно за всички обаче е, че ако искаме система на базата на възобновяеми енергийни източници – от слънце, вятър и други труднорегулируеми източници, ще ни е необходима нисковъглеродна или безвъглеродна базова енергия. Такива са ядрената и водната, ако имаш реки. И тъй като ние сме каптирали практически всичко, което е възможно, единственото което можем да направим, е да развиваме ядрена енергия, за да инсталираме повече слънце и вятър. Убеден съм, че много скоро дори сегашните противници на ядрената енергетика ще разберат, че за да го има слънцето и вятъра в енергийния микс на страната, трябва да има определено количество атомна енергетика, за да бъдем наистина зелени и да намалим въглерода.