НАЧАЛО » събития

Офертата на инвеститорския консорциум уби желанието на депутатите за оздравявен на КТБ

След като обвини във виновно бездействие заради случая с КТБ управителя на БНБ Иван Искров лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призна, че очаква всеки момент той да си подаде оставката.

fb
3E news
fb
31-10-2014 01:21:00
fb


Повече от три часа депутатите дискутират в пленарна зала предложението на ГЕРБ да бъде променено проекторешението за КТБ, което вчера одобри временната бюджетна комисия в парламента. Те разглеждат доклада на временната финансова комисия по казуса с КТБ. Той предвижда законодателни промени, с които да се избегне фалита на Корпоративна търговска банка и Търговска банка "Виктория". Ако текстовете бъдат приети, БНБ ще бъде задължена да оздравява банки с отрицателен капитал, а не да отнема лиценза им, както до сега. Централната банка обаче е против това предложение, тъй като не разполага с такива средства.

Днес квесторите трябва да внесат в БНБ окончателната оценка за състоянието на групата на КТБ.

След като вчера подкрепи решението на комисията, днес ГЕРБ на спешно заседание обърна позицията си и реши да предложи в парламентарната зала от вчерашното решение да отпадне текстът, който предвижда да отпадне автоматизмът на обявяването на банка в несъстоятелност при липсата на капиталова адекватност.

„Искахме с най-добри намерения да се опитаме да оздравим банката. Чакахме г-н Искров да даде доклада, неговият доклад е категоричен, че банката е в не тежко, а на практика в много тежко състояние. Оттам нататък решението на бюджетната комисия няма смисъл“, обясни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Идеята е била в кратки срокове да се направят законови промени, с които да се трансформират текстовете от директива, което по принцип трябва да стане до 31 декември, за да могат да се използват евентуално за оздравяване на банката при подходяща оферта, обясни председателят на временната бюджетна комисия Менда Стоянова от ГЕРБ.

Проблемът е възникнал, когато стана известна офертата на инвеститорите в КТБ, от които се очаква да оздравят банката. Консорциумът между Gemcorp, EPIC и Оманския фонд официално е подал оферта за Корпоративна търговска банка на 29 октомври. Писмото е изпратено до служебния премиер Георги Близнашки, финансовия министър Румун Порожанов и до гуверньора на Българска народна банка Иван Искров.

Инвеститорът очаква  от българското правителство, чрез Българската банка за развитие или друга институция, определена от правителството, да предостави до 2,3 милиарда лева като кешов капитал, се казва в документа.

Едновременно с това консорциумът е готов да предостави необходимите допълнителни средства като активи и пари в брой на банката, за да запълни липсите. Това ще осигури на банката достатъчен нов капитал за повторното й отваряне.

От консорциума отбелязват, че не са получили достъп до доклада на одиторите за КТБ, според който дефицитът на банката възлиза на 4,2 млрд. лева. Консорциумът иска достъп до доклада на одиторите, за да започне работа с настоящото и бившето ръководство на банката с цел да се установи дали дефицитът е сходен с настоящите изчисления.

Фондът отбелязва, че собствениците на гарантирани депозити, които искат да изтеглят парите си, ще получат средствата си в пълния им размер, без активирането на схемата за застраховане на вложителите. Вложителите, чиито депозити не са гарантирани от държавата, може да се наложи да приемат намаляване на средствата им в рамките на програмата за помощ на настоящите кредитори и някои вложители в банката, пише в писмото.

Менда Стоянова определи предложението на консорциума като "доста нагло, защото показва, че намеренията на инвеститорите не са сериозни". „Те искат оздравянане на банката, но нямат достатъчни изисквания към себе си, а към държавата“, коментира председателят на временната бюджетна комисия.

Борисов призна, че от думите на Искров е разбрал, че не може да се направи каквото и да било.

„Имаше надежда, че вчера въпросният фонд ще даде оферта, с която би могло да се възстанови, оздрави или спаси банката. Сутринта се запознах с това, г-н Искров от трибуната на парламента я прочете, аз съм опитен човек, това не може да спаси банката. И при това положение всички други хипотези, няма смисъл да чакаме 3-4 дена още и да кажем пак същото. Преди два дни, когато беше комисията, имаше такава хипотеза и затова в точка 3 сме казали, че може да се опита до 6 ноември. След днешното изказване на Искров аз не виждам смисъл да чакаме 6 дни“, призна Борисов.

Депутатите обсъдиха и една промяна в проекто решението, която за някои от тях се оказа изненада. "В точка от проекторешението има интересна промяна. Вместо "БНБ да предприеме мерки за оздравяване на банки", във варианта, предоставен на депутатите, пише "да предложи",  коментира Румен Гечев от "БСП лява България".

"Кой промени протокола от комисията?", попита Гечев. Според него явно някой се е усетил, че да задължиш БНБ да предприеме действия за оздравяване на банка противоречи на Конституцията.

Председателят на временната бюджетна комисия Менда Стоянова посочи, че има протокол от комисията и ще се направи справка. Тя обясни, че по време на дебата в комисията Ивайло Калфин е предложил промени в проекторешението и това са неговите промени. Ивайло Калфин /АБВ/ потвърди, че е предложил точно тези корекции и не е изненадан от варианта, раздаден на депутатите. Въпросът не е само в думата, коментира Румен Гечев. Проблемът е да се промени Законът за кредитните институции така, че винаги, когато която и да е банка има и един лев или десет милиона, или един милиард отрицателен капитал, задължаваме БНБ да я оздравява, посочи той. Колегите от ГЕРБ, ДПС и АБВ искат да закачат банковата система върху българския данъкоплатец, коментира Румен Гечев. По думите му това е абсолютно неприемливо. То означавало следното признание: "Ако има такива криминални елементи в банковата система - крадете на спокойствие, като откраднете парите, българският народ е зад вас и ще плати", каза Гечев.

От "БСП лява България" отново са против оздравяването на КТБ с обществени средства и настоява за изпълнението на закона за кредитните институции такъв, какъвто е. От левицата са учудени от информациите за инвеститори, които кръжат над София. Няма такъв инвеститор, който, за да спаси 5 лева, ще внесе още 500 лева, коментира Гечев. От БСП са против удължаването на срока с "измислени потенциални инвеститори". Ако някои иска да даде повече време за скритите операции, нека да каже, добави Гечев. Ивайло Калфин посочи, че в текста на проекторешението пише, че преди да се предприеме едно действие, трябва да се знае какъв е ефектът върху икономиката и върху държавния бюджет. Вие не искате обществото да знае какво се е случило в КТБ и какъв е ефектът върху икономиката, обърна се той към БСП.

Калфин заяви, че АБВ ще подкрепи предложеното решение, защото е необходимо не да удължаваме срока, да търсим инвеститори, а да поискаме БНБ да ни даде анализ различните опции какво струват на бюджета. Цесиите са законни, но се лъжете, че с обявяване на банката в несъстоятелност те ще спрат - ще минават през синдик, каза Ивайло Калфин. По думите му е неприемливо да се използват бюджетни пари по случая "КТБ".

От Реформаторския блок също се обявиха против държавни пари да отидат в КТБ. Кой е най-евтиният начин за обществото за решение на въпроса с КТБ - това е, ако държавата предостави гаранция за взимане на кредит от Фонда за гарантиране на влоговете, каза Мартин Димитров. По думите му така няма движение на пари и няма увеличение на бюджетния дефицит. С предложеното решение се удължава срокът за цесии и прехващания, чрез които могат да се реализират негарантирани депозити преди гарантирани, посочи той. Затова реформаторите имат резерви относно тази точка от проекторешението и предлагат да отпадне. От РБ настояха за международно разследване на случая "КТБ".

Емил Димитров /Патриотичния фронт/ посочи, че на заседанието на временната бюджетна комисията не е успял да разбере дали имаме банков надзор или банков чадър над тази банка. Ако има макар и минимална възможност банката да работи, трябва да я дадем, затова трябва да променим законодателството, добави той.

Според Менда Стоянова, управителят на БНБ Иван Искров има и морална отговорност за случилото се. Тя се възмути и от изказването на управителя на БНБ, който по-рано от парламентарната трибуна заяви, че евентуално решение на Народното събрание, с което да задължи БНБ да предлага оздравяване на банки, противоречи на европейски норми и той няма как да го изпълни.


За мен по случая КТБ се очертаха три линии на причинители, каза още Менда Стоянова. На първо място Стоянова постави самата банка, нейните собственици, както и управлението на банката, което е взимало безотговорни решения. „Втората линия на причините и виновни са държавните институции”, заяви Менда Стоянова, които по думите й са ясни и постави на първо място сред тях банковия надзор на БНБ, а на второ – ДАНС.
„На трето място към държавните институции са правоохранителните органи, защото те също са част от системата на национална сигурност. Дано сега тези органи си свършат работата и да предотвратят ограбването на банката”, заяви Стоянова.


„Третата линия, която никой не засегна, е тази на частните институции”, посочи тя, визирайки одиторите. „Всички големи и малки предприятия са задължени да заверяват отчетите, балансите. Къде беше одиторът на КТБ?”, запита Стоянова и подчерта, че одиторската компания, както и надзорът, имат задължение освен да гледат документи, да проверят и верността им.

След като обвини във виновно бездействие заради случая с КТБ управителя на БНБ Иван Искров лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призна, че очаква всеки момент той да си подаде оставката.

кризата с КТБ
оферта на Оманския фонд
оздравяване на КТБ
По статията работи:

Галина Александрова