НАЧАЛО » събития

Къде са зелените политики в Плана за възстановяване?

Зелената общност: Само 1/5 средствата за граждани и бизнес в Плана за възстановяване

fb
3E news
fb
01-12-2020 08:12:05
fb

Възстановяване и устойчивост са невъзможни в план, където граждани и бизнес получават 1/5 от средствата, коментират в свое становище до правителството от 19 ноември екипът на „Зелени Закони“. Планът за възстановяване и устойчивост след COVID-19 беше представен в края на октомври. Той предвижда 37% от ресурса над 12 млрд. лева европейски средства да бъдат заделени за стълб Зелена България. Ресурсът, разпределен по бенефициенти е 35% - държавни дружества, 20 % - централна власт, 15% общини, 15 % смесени получатели от държава, местни власти и бизнес, 10% граждани, 5% бизнес и 0% - НПО, коментират от инициативата „Зелени Закони.“

Като „Области на политиката“ в плана са посочени „Кръгова и нисковъглеродна икономика“, „Биоразнообразие“ и „Устойчиво селско стопанство“, а предвижданата реформа е единствено „Либерализация на електроенергийния пазар на едро.“  Средствата за възстановяване и устойчивост би трябвало да са насочени основно за зелени политики и дигитализация, за да се улеснят гражданите и бизнеса в работата с администрацията. И докато за дигитализация в плана виждаме много амбициозна програма, то в частта за околната среда, биоразнообразието и климата мерките са по-скоро косвени. Но затова е особено важна позицията на зелената общност.

Приоритетното финансиране на държавни дружества няма да доведе до възстановяване и позеленяване

 „Ние сме изключително притеснени от избрания подход за планиране, изключващ от първоначалното планиране цялото общество, местните власти, бизнеса и неправителствените организации. Фактът че без каквито и да е консултации на 30 октомври беше представен проект на цялостен план, показва, че този план е план на държавната администрация, но не и на обществото“, коментират в своето становище експертите.

Крайният срок за обществено обсъждане по плана и приемането на коментари от страната на бизнес и неправителствени огранизации и граждания беше вчера. Решението правителството да почне консултации с ЕК по плана от 23 ноември също е показателно, че дотолкова липсва воля да бъдат чути заинтересованите лица, че даже не се изчаква крайният срок за обществени консултации, подчертават от „Зелени Закони“. Ние сме убедени, че приоритетното финансиране на държавни предприятия и дружества и централните администрации няма да доведе до възстановяване потенциала за растеж на икономиката, конвергенция на доходите и зелена и цифрова трансформация. Не са предложени индикатори как ще се следи за изпълнението на плана.

“Зелени Закони” препоръчват обществено обсъждане през януари 2021 година

От „Зелени Закони“ препоръчват преработка на предлаганите приоритети за финансиране и провеждане на обществено обсъждане през януари 2021 г.. Експертите са притеснени от факта, че в стълб Зелена България 55% от предвидените европейски средства са предвидени за строителство, следван от проекти за строителство и доставки (25%), доставки на техника (15%) и услуги (5%). Около 3 млрд. лева ще бъдат насочени за енергийна ефективност. Това разпределение не отговаря на целите за иновативна, зелена, справедлива и свързана България. Липсва ясна обосновка какви са ползите от енергийната ефективност до момента, за да заделим повече от половината ресурс за обновяване на общински, държавни и частни предприятия.

Почти милиард лева за нопителни системи без екологична оценка

Конкретните предложения на инициативата са свързани с темите в стълба „Зелена България“.

Основният проблем е, че в плана няма почти нищо за биоразнообразието, а същевременно искат почти милиард за напоителни системи, които нямат предварителна екологична оценка. В условията на водна криза не са планирани мерки за контрол и управление на водните ресурси. Стратегията за напояване няма екологична оценка и би трябвало да отпадне от документа, съобщи Стефан Аврамов от Българска фондация “Биоразнообразие”.

В план за борба с климатичните промени липсват мерките за горите

Липсват каквито и да е програми, свързани с горите и горското стопанство, независимо че горите са ключов фактор в климатичните политики и управлението на селските региони. Финансирането в този сектор изрично трябва да е насочено към местни производители и обвързано с таван на финансиране за един бизнес или свързани такива.

По отношение на плана в сектор биоразнообразие

Включена е само една важна дейност от Националната приоритетна рамка за дейности и са изпуснати множество ключови направления, които не са и включени.

 Цифрово бъдеще и прозрачност

- достъпност на цифровия кадастър на МРРБ, където са и специализираните карти на Черноморското крайбрежие и дюните, и където би трябвало да бъде и цифровата карта на защитените територии. Би трябвало всичко, освен личните данни, да е публично и безплатно достъпно в няколко различни формата – геосървъри, шейп файл, екселски таблици на ниво землище, област и страна.

В момента информацията от кадастъра е платена, на невероятно високи цени и на практика е напълно недостъпна за аналитично ползване от граждани и недържавни изследователи.

- адекватна цифрова карта на защитените територии – изисква я Закона за защитените територии от 15 години, имаше чернова на наредба, която може би по финансови причини не бе подписана от МРРБ и МОСВ. А цифровата карта на защитените територии, освен, че се изисква по ЗЗТ е изключително важна и за обществото. Тази карта трябва да е базирана и интегрирана в кадастъра и да е публично достъпна.

- прозрачност и достъпност на горската база данни и горската статистика – от ниво ДГС/ДЛС, РДГ и предприятие в няколко формата – геосървъри, шейп файлове, екселски таблици, пдф файлове без защити.

- прозрачност и достъпност на ловната база данни и ловната статистика от ниво стопанисващ дивечовъден район, ДГС/ДЛС, РДГ и предприятие в няколко формата – геосървъри, шейп файлове, екселски таблици, пдф файлове без защити.

- има планиран достатъчно бюджет за информационна система в селското стопанство в големи подробности. Проблемът е, че настоящата информационна система е тотално user unfriendly и изключително трудно може да се използва за каквито и да е било независими анализи (каквато би трябвало да е целта й). Този проблем трябва да бъде решен в рамките на това финансиране.

Наука и капацитет за обосновани решения

През последните 10 години науката бе изключена от процеса на вземане на решения в областта на управление на биоразнообразие, Натура 2000 и защитените територии. Има добри примери от сътрудничество между МОСВ и научните структури в миналото. Това сътрудничество трябва да се поднови, като МОСВ възложи срещу заплащане събирането на първични данни и голяма част от проучванията и мониторинга на биоразнообразието на научни структури. Значително трябва да се повиши капацитетът на служителите на МОСВ и МЗХГ, отговарящи за биоразнообразието, защитените територии и Натура 2000.

Албания изпрати няколко човека на обучението на Клагенфурт и платиха по 15 000 евро на служител от предприсъединителните програми. В структурите на МОСВ и МЗХГ нивото на специализирано образование е много лошо. Би трябвало в рамките на един мандат всички да изкарат поне един сериозен европейски курс за специализирана квалификация или да бъдат приоритетно назначени млади хора, завършили в Европа съответното образование.

Висока ефективност чрез сертифицирането за добро управление

Всички структури за управление на защитени територии и Натура 2000, които получават бюджетно финансиране, би трябвало да могат да удостоверят, че смислено и ефективно разходват тези средства. Един от методите за това е сертифицирането за добро управление. По тази схема би трябвало да се финансира сертифицирането на всички Национални паркове, природни паркове и РИОСВ по сертификационната схема Зелен лист на IUCN.

По същата схема трябва да се сертифицират и всички органи за управление на Натура 2000, които ще получават европейски и бюджетни средства. Успоредно с това трябва да се промотират всички системи на IUCN и WWF за оценка на ефективността на управлението на защитените територии и Натура 2000 (както РАППАМ на ниво НСЗП, така и МЕТТ на ниво отделна защитена територия).

Средства за изкупуване от държавата на конфликтни защитени територии

Решаване на обществени конфликти в изпълнение на Стратегията за биоразнообразие на ЕС, поискаха да предприеме държавата.

Опазването на Натура 2000 изисква на някои частни терени, представляващи редки местообитания да се наложат ограничения за ползване, което влиза в конфликт с интересите на техните собственици за икономическо развитие. Изкупуването на тези местообитания е икономически най-ефективният начин за решаването на тези конфликти. Това трябва да стане по доброволен начин, където има съгласие от страна на собственика, но за това трябва да бъде осигурен значителен финансов ресурс.

Този план е една възможност да се осигурят пари за изкупуване на дюни, влажни зони и други приоритетни местообитания. Половината от тези покупки ще доведат и то подобряване на управлението на води, пречистване на водите и натрупване на CO2.

Използване на природния капацитет за намаляване на щетите от климатичните промени

България трябва да има национален план за предотвратяване на наводнения и водни кризи на базата на конкретизиране на Националната стратегия и План действие за адаптиране към климатичните промени.

Планът за възстановяване е една благоприятна възможност както за разработване, така и за бързото прилагане на мерки като възстановяване на ретензионни обеми около реки на базата на разширявания на разстояния между диги, възстановяване на меандри, свързване на реки със съседни влажни зони за постигане на допълнителни ретензионни обеми и т.н. По отношение на плана в сектор териториално устройство Наблюдаваме съсредоточаване на финансов ресурс за строителни услуги под различни интервенции - включително в сектор “образование” средства се насочват за ремонти. Смятаме за наложително да се приоритизира финансирането в сектори, пострадали от пандемията (образование, култура, малки бизнеси), както и към сектори, които са с най-висока важност в европейските планови документи и в които България изостава с десетилетия - научно-изследователски дейности, кръгова икономика, управление на отпадъците, зелен транспорт, спиране на загубата на биоразнообразие.

Преки мерки за борба с климатичните промени липсват

По отношение на политиката за реагиране на промени в климата, в предложения проект за Плана не намираме мерки, пряко свързани с тази политика. Някои индиректно свързани мерки са: - констатира се, че „България остава най-въглеродно интензивната държава–членка на ЕС, като интензитетът на емисиите на парникови газове в българската икономика е повече от 4 пъти повисок от средното за ЕС ниво, при формирана положителна, но скромна тенденция на скъсяване на изоставането в това отношение през последните години.“

Предлаганите мерки, обаче, включват основно „повишаване на енергийната ефективност на жилищните, промишлените и публичните сгради“ чрез „Програма за енергийна ефективност“ - с планиран ресурс 2,88 млрд лв (представен като 3 млрд. лв). и период на изпълнение 2021-2026 г., и създаване на национален фонд за декарбонизация без предвиден за това ресурс.

В раздела „Устойчиво селско стопанство“ се предлагат „мерки за подобряване на хидромелиоративната инфраструктура, подобрявайки устойчивостта на икономиката към климатичните промени и играейки важна роля в съхранението на характеристики на околната среда“. Мерките ще са насочени основно за „Подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура“, което да доведе до „значително намаляване на загубите на вода при едновременно нарастване на поливните площи, подобряване на ефективността на поливните процеси, опазване на земеделските земи от вредното въздействие на водите, предотвратяване на риска от бедствия и адаптиране на земеделието към климатичните промени. ... Общият планиран ресурс е 848.0 млн. лв. с период на изпълнение 2021-2023 г.“Тази липса е притеснителна защото не отговаря нито на целта за зелена трансформация, нито на политиките на ЕС.

Настояваме процесът за довършване на плана да продължи с максимално включване на всички заинтересовани лица, като се преработи настоящият крайно несъвършен вариант и да се подложи в рамките на януари 2021г на ново обществено обсъждани, с оглед следните цели:

· Да инвестира минимум 40 % от средствата в политики, свързани с биоразнообразие и климат, като делът за биоразнообразие да е минимум 7,5 %.

· Да се балансира по отношение на програмите, като никоя от тях не надвишава 10 % от общият ресурс.

· Да бъде балансиран към различните типове бенефициенти - структури на централната власт, местни власти, държавни дружества и предприятия, бизнес, НПО и граждани.

· Да мобилизира допълнителен национален ресурс в размер поне на 25 % към средствата на ЕС.

· Да бъде балансиран по отношение формите на интервенция: строителство, доставки, услуги и развитие на човешкият потенциал.

· Да компенсира липсата на финансиране в области, в които липсва такова от оперативните програми и ПРСР.

· Да приоритизира финансирането в сектори, пострадали от пандемията (култура, малък бизнес), както и към сектори, които са с най-висока важност в европейските планови документи и в които България изостава с десетилетия - научно-изследователски дейности, кръгова икономика, управление на отпадъците, зелен транспорт, спиране на загубата на биоразнообразие.

· Съществуващи програми и дейности да се финансират само с цел реформиране при ясно отчитане на ползата от досегашното изпълнение.

· Във времеви план да се приоритизират подготвителни дейности, които да са насочени към създаване на капацитет в области приоритетни за общата европейска политика

· Преработката на плана да се извърши успоредно с изготвянето на стратегическата му екологична оценка.

Официалното обществено представяне на стълб Зелена България ще бъде в четвъртък. Тогава ще стане ясно какво от предложенията на екологичните организации е влязло в плана. Първата среща на Министерския съвет с Европейската комисия по плана ще бъде в сряда, коментираха от инициативата.

 

зелени политики
Зелени закони
зелена общност
гори
климат
биологично разнообразие
води
Стефан Аврамов
План за възстановяване и устойчивост
COVID-19
По статията работи:

Рая Лечева