Какви са нагласите и практиките на местата за настаняване и хранене за преодоляване на последиците от COVID-19

Учени от Българската академия на науките (БАН) са представили пред Консултативния съвет по туризъм, който се е състоял онлайн днес под председателството на вицепремиера и министър на туризма Марияна Николова, изследването си "Нагласи и практики на местата за настаняване и местата за хранене и развлечения за преодоляване на последиците от COVID-19 и обществено мнение", съобщиха от министерството.

Анализът на Института по философия и социология при БАН е бил представен от неговия директор проф. Веселин Петров и от доц. Алексей Пампоров. Данните се отнасят за периода 25 септември - 5 октомври въз основа на проведена анкета в 180 места за настаняване с 10 и повече легла и 180 места за хранене и развлечение.

Според общественото мнение и потребителите съществува махаловиден уикенд туризъм и краткотрайни почивки на близко разстояние (включително и при посещения в чужбина). Най-малко е одобрението към мерките, свързани с организираното посещение на големи групи чуждестранни туристи у нас.

Изводите и препоръките на разработката сочат, че бизнесът определя като най-ефективни мерките за въвеждане на ваучерната система за почивки и потребността от квалификация и обучение на кадри за сектора, както и евентуалното разширяване на мярката 60/40, така че да може да обхване и сезонните работници.

Според проучването мнозинството от фирмите не успяват да се възползват от въведените антикризисни мерки. Значителна част от отрасъл "Туризъм" е фокусирана и зависима от организираните групи чуждестранни туристи,

които при епидемиологични мерки не могат пълноценно да посетят България. Според изследването в туристическия бранш се наблюдават множество типологични клъстери, които се различават като вид на предлаганите услуги, тип на обичайните потребители и съответно като реакция и нужди при възникване на епидемиологична обстановка. По тази причина са нужни целеви мерки - например за: големите хотели в курортните комплекси, разчитащи на чужденци; малките места за настаняване в малките градове и села, разчитащи основно на български туристи; хотелите от среден клас, които обслужват в приблизително еднаква степен както български, така и чуждестранни туристи, СПА туризма и културните обекти, които страдат от ограниченията и мерките на закрито, кафе-сладкарниците и малките места за хранене с категория 1 звезда и персонал до трима души, нощните клубове и питейните заведения, които са принудени напълно да затворят при строги мерки на закрито.

В изследването се посочва, че обществото се нуждае от добре планирана информационна кампания, която да разясни: ролята на туроператорите и организираните туристи и техния принос за икономиката на страната (т.е. приблизително две трети от приходите от туризъм), ролята на ваучерите от една страна за СПА туризма и културните обекти, както и за малките места за настаняване (всички те са най-сериозно засегнати от отлива на български туристи), ролята на ваучерите за качеството на живота на хората над 65 г. (които в най-голяма степен са лишени от достъп до туристически услуги, поради ограниченост на разполагаемия личен бюждет).

Изводите са били подкрепени от участниците в Съвета, уточняват от туристическото ведомство.