НАЧАЛО » събития

ЕС се готви да получава туркменски газ през 2019 г.

fb
3E news
fb
03-05-2015 12:34:00
fb

Европейският съюз, стремящ се да намали зависимостта от доставките на руски енергоносители разчита през 2019 г. да започне внос на природен газ от Туркменистан. Това заявява заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович в интервю за Ройтерс.

Русия осигурява около една трета от нуждата на Европа от природен газ, но анексирането на Крим от Москва и участието й във военния конфликт в източната част на Украйна накараха ЕС да активизира усилията си в търсене на алтернативи.

„Ние имаме добро взаимно разбирателство. За Туркменистан е много важно да диверсифицира експортните си възможности, както и за Европейският съюз е важно да диверсифицира вносът си“, каза Шефчович на руски, отбелязва агенцията.

„През 2019 г. Европа ще разчита на доставка на туркменски газ“.
Делегация от Брюксел бе на посещение в туркменската столица в сряда.

Туркменистан притежава четвъртите по големина запаси на природен газ в света желае да диверсифицира маршрутите си за износ на фона на решението на един от ключовите потребители Русия да намали вносът до 4 млрд. куб м през тази година при 11 млрд. куб м през 2014 г.

Шефчович наблюдава в Европейската комисия проектът за енергийния съюз, общият пазар, на който се опира за по-тесни връзки между участниците и е насочен към поставяне под контрол на доминиращата позиция на Русия в частност при доставките на газ.

В хода на посещението си в четвъртък еврокомисарят от ЕС прие президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимохамедов. В петък Шефчович се срещна с министъра на енергетиката на Турция Танер Йълдъз, министъра на енергетиката на Азербайджан Натик Алиев, туркменският вицепремиер Баумурад Ходжамохамедов и директора на Държавната агенция по управление и използване на въглеродни ресурси на Туркменистан Ягшигелди Какаев.

„В този формат ние обсъдихме всички аспекти, които касаят Тарнскаспийския газопровод. Ние направихме много голяма стъпка в стратегическа насока. Всички се изказаха много позитивно“, каза Шефчович.

„Политическо решение“

Проектът, насочен към осигуряване на доставка на туркменски газ през Каспийско море през така наречения „южен коридор“, включващ Азербайджан и Турция, буксува заради политически, екологични и финансови неясноти.

„Сега има политическо решение, че Туркменистан ще стане част от този проект и ще снабдява европейското направление“, каза Шефчович.
През миналата година Туркменистан и Турция подписаха рамково споразумение за доставки на газ по предлаганият Трансанадолски газопровод (TANAP), който ще доставя газ от втората фаза от усвояването на находището Шах Дениз в азербайджанския сектор на Каспийско море.  За да може да се присъедини към TANAP, Турменистан ще трябва да построи газопровод от 300 километра през участък, който е спорен между нея, Русия и Казахстан, Иран и Азербайджан.
TANAP ще бъде продължен от турско-грузинската граница до границата на Турция с България и Гърция. Строителството му, както се очаква ще завърши в края на 2018 г. и е включен в доставките на газ от Шах Дениз през 2019 г.

„Между 2019 и 2020 г. всички тези газопроводи от Азербайджан до границите на Европа в посока Гърция, Албания, Италия трябва да бъдат построени“, каза заместник-председателя на ЕК. „Всички очакват, че Туркменистан и туркменския газ ще са много важна част от това сътрудничество“.

Шефчович не каза колко газ Туркменистан може да се доставят годишно в Европа.

През март туркменски официални лица съобщиха, че Ашхабад води „активни“ преговори за доставка с европейците за 10-30 млрд. куб м газ годишно. За сравнение, Туркменистан ежегодно транспортира 30-35 млрд. куб м газ за Китай.

Шефчович съобщи, че страните са създали работна група, която ще се заеме с Транскаспийския проект. В нея влизат заместник-министри на енергетиката и експерти от външните министерства.

„Ние се договорихме, че ще работим във формат Туркменистан, Турция, Азербайджан и ЕС и, че на бъдещите преговори ще поканим Грузия, тъй като тя е важна транзитна страна от гледна точка на южния газов коридор“, каза още еврокомисарят.

Съседните страни като Русия и Иран са обезпокоени от проекта за нов експортен маршрут за газ за Европа. Те изразиха възражение по повод подводния газопровод, смятайки, че той може да нанесе щети на крехката екология на Каспийско море. Шефчович каза, че ЕС ще финансира екологичната експертиза на проекта в партньорство със Световната банка. „Има технологии, които са надеждни от гледна точка на екологията“, каза той, заключава агенцията.

И все пак въпросите остават

Към всичко това трябва да припомним, че страните от региона повече от десет години вече не могат да постигнат споразумение за юридическия статут на Каспийско море. Спорове има и  около границите на собственост.

Някои анализатори не четат толкова оптимистично обещанията за природен газ от Туркменистан. Според тях в борбата за лансираната по този начин енергийна независимост Европа рискува да загуби политически позиции. Съгласието за газ от Туркменистан означава, че Европа приема политическия режим в Туркменистан, а това е констатиця, която на ЕК може да не се харесва, но трябва да я чуе.

Според други анализатори решението на Европа за Туркменистан ще означава нова изолация за Иран, което може да предизвика друг тип геополитечска реакция.

Трета група анализатори коментират, че стъпката на Европа към Туркменистан е предизвикана от желанието да удари по "Турски поток".

Всеки от тези изводи има своята логика и са верни в голяма стапен. На този етап остава да се види как ще реагират Иран и Русия. Без тяхно съгласие, както твърдят те, газопровод от Туркменистан до Азербайджан по дъното на Каспийско море няма как да се построи.

Голямата газова битка всъщност предстои. Показателно е, че  докато вицепрезидентът на ЕК водеше преговори за туркменския газ, президентът на Русия Владимир Путин ратифицира споразумението за транзит на руски газ по източното направление - Китай.

ЕК
Марош Шехчович
Туркменистан
Южен газов коридор
Каспийско море
Турски поток
По статията работи:

Маринела Арабаджиева