Европейски маневри в средиземноморската буря

Автор: Бранислава Бобанац, Кипър

В четири посоки едновременно се опитва да плава европейският кораб в бушуващата средиземноморска буря, но различните геополитически и икономически интереси на страните-членки на Европейския съюз значително усложняват предприетите от него критични морски маневри.

Само часове преди решаващата среща на върха на лидерите на 27-те в четвъртък и петък /1 – 2 октомври/ в Брюксел и повече от два месеца след избухването през юли на конфликта между Гърция и Турция за границата на морските им зони, европейското уравнение в Източното Средиземноморие не „излиза” въпреки всички сметки.

Кипър ги обърка още повече, като наложи безпрецедентно вето миналия понеделник /21 септември/. Един от най-малките членове на ЕС и най-потърпевш от многобройните незаконни сондажни и военни действия на Турция край бреговете му, блокира европейски санкции срещу Беларус заради липсата на подобни мерки срещу Анкара. Горещият въпрос остана за предстоящото заседание на Европейския съвет.

В същото време турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви новите си искания и претенции, като изпрати писмо до европейските лидери /с изключение на Гърция и Кипър/ и „пренареди” дневния им ред в замяна на деескалацията на напрежението. За новата му ескалация се погрижи преди това, като удължи с един месец работата на двата кораба „Явуз” и „Барбарос Хайредин паша” в кипърската изключителна икономическа зона.

В разгара на политическия конфликт шест страни от Източното Средиземноморие засилиха енергийното си сътрудничество, подписвайки на 22 септември учредителната харта на новата регионална междуправителствена организация „Източносредиземоморски газов форум”. Без Турция.

В тези бурни води срещата на върха в края на седмицата ще трябва да обезвреди

тежка политическа криза с енергиен заряд.

За рождения си ден на 1 октомври, когато ще чества 60-годишнината от своята независимост, Кипър няма да получи европейски „подарък” – „опакован” като санкции срещу Турция заради нейните продължаващи нарушения срещу суверенните му права в морската му зона. В същия ден президентът Никос Анастасиадис, вместо да приема военния парад в Никозия, ще има много трудната задача да убеждава в Брюксел останалите си 26 колеги в позицията на страната си, която изпадна в изолация след наложеното миналата седмица вето.

В течащите критични последни часове преди започващата в четвъртък среща все по-ясно става, че на нея ЕС ще преминава тежък европейски тест - за общ европейски отговор и европейска солидарност, обсъждайки отношенията си с Турция и специално конфликта в триъгълника Атина-Никозия-Анкара.

Изключителното напрежение дори доведе до отлагане на заседанието на Европейския съвет с една седмица. Официално като причина бе обявена карантината на председателя му Шарл Мишел след контакт със служител с коронавирус. Според германски и кипърски медии обаче самоограничението му е чист политически ход за печелене на време. Седмицата отсрочка даде възможност за още интензивни дипломатически ходове на тандема Мишел-Меркел, за да се избегне „задънена улица” или още по-лошо –

корабокрушение на европейската лидерска среща,

заради евентуални европейски действия срещу Турция.

Очакванията са и през това време да се потуши кризата с Никозия и въпросът за ветото да не бъде повдиган от президента Анастасиадис. Не само защото Кипър е единствената страна-членка, която го подкрепя, но и заради големия натиск от други страни. Един от начините за това е, ако във финалната закулисна дипломация Никозия получи „гаранции” за деескалация на напрежението в офшорната й зона, какъвто резултат като че ли изгрява на хоризонта, намекна в изявления външният министър Никос Христодулидис.

Патовата ситуация се заформи, след като Кипър „препъна” ЕС в налагането на санкции срещу Беларус на Съвета на външните министри миналия понеделник /21 септември/. Никозия не е против тях по принцип, но настоява да се изпълни постигнатото през август в Берлин политическо споразумение, според което санкциите срещу Беларус и срещу Турция за нарушенията й в Източното Средиземноморие са взаимосвързани и приемането им трябва да се движи паралелно. А миналата седмица пред външните министри от Общността бе поставен само първият пакет.

6 страни-членки /България не е сред тях/ подкрепиха Кипър, като потвърдиха наличието на такова политическо решение. В същото време всички 26 страни не са съгласни с ветото му и се обявиха за бърза европейска реакция по решението за Беларус. Кипър дори бе „обвинен”, че с обвързването на двата процеса нанася удар върху единството на ЕС и залага доверието във външната му политика.

Кипърскит „бунт” обаче има и друг смисъл, освен дипломатическото обяснение за придържане към формалното решение. Ветото бе изкрещяното послание до

ЕС да не си затваря очите за нарушенията на Анкара край бреговете на Кипър,

във води, които са и европейска морска територия в Източното Средиземноморие.

Кипър многократно е сигнализирал своите европейски партньори за продължаващата години морска инвазия на Турция. За това време е спечелил изявления и декларации от международната общност и ЕС, че турските действия са незаконни и призиви Анкара да ги прекрати. Въпреки това нейните кораби продължават да работят необезпокоявано в изключителната му икономическа зона и ЕС като че ли не ги „забелязва”.

Досега Анкара е провела 6 проучвателни сондажа за газ в кипърски води. През май миналата година в тях навлезе турският сондажен кораб „Фатих”, втората турска сондажна платформа „Явуз” и в момента пробива в район югозападно от острова, който е лицензиран от кипърското правителство за френско-италианския консорциум „Тотал-Ени”, а сеизмографският кораб „Барбарос Хайредин паша” вече седма година изследва райони в кипърската офшорна зона и в момента е в източния й край.

Нещо повече – в разгара на кризата Турция отправи нова провокация към Кипър. Докато с едната ръка връщаше изследователския си кораб „Оруч Рейс” от гръцкия континентален шелф в пристанището в Анталия, с другата издаде две нови навигационни съобщения, с които удължи с един месец срока на работа на двата си кораба край Кипър. „Явуз” ще сондира в кипърския блок 6 до 12 октомври, а „Барбарос Хайредин паша” ще извършва изследвания до 18 октомври. И двете решения са ясно политическо послание – те дойдоха само часове преди посещението /на 16 септември/ на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в кипърската столица и броени дни преди конфликтния Съвет на външните министри.

С реакцията си Никозия поиска и ЕС да не прилага

двойни стандарти за демокрация

и да използва две различни мерки. Проблемът според нея е, че ЕС е готов да санкционира Беларус, без той да застрашава суверенните права на държава-членка на ЕС, докато Турция прави точно това всекидневно по отношение на Кипър, но Общността не е готова да застане срещу нея в защита на свой член.

Двойствено отношение на ЕС бе отчетено дори и по оста Кипър-Гърция, която е най-близкият му съратник. Политически наблюдатели отбелязват, че международната общност се мобилизира веднага заради възникалото напрежение между Атина и Анкара, което заплашваше да доведе до военна конфронтация между две НАТО-вски държави, докато турските предизвикателства срещу Кипър остават без реакция. „Залогът на интересите в островната държава е много по-малък, тя няма сериозно влияние и силен потенциал да предизвика конфликт, рискът е много по-нисък”, коментираха анализатори.

Освен това в изтеглянето от спорната морска зона на турския изследователски кораб „Оруч Рейс”, чието изпращане в нея с навигационно съобщение от 21 юли отключи кризата, ЕС видя готовост на Турция да започне диалог с Гърция, за да се предотврати военна ескалация. Ходът бе оценен като положителна стъпка, въпреки, че президентът Реджеп Тайип Ердоган официално заяви, че корабът се прибира по чисто технически причини, само за необходимата поддръжка, след което той ще продължи работата си в определената морски район. Този „прозорец” позволява дипломацията с Гърция, подчерта Ердоган.

За Кипър обаче напускането на „Оруч Рейс” не решава конфликта и проблемите в Източното Средиземноморие, тъй като турските незаконни действия продължават в неговата изключителна икономическа зона.

Затова и в налагането на санкции Никозия вижда сигнал към Анкара да прекрати провокациите. Тя иска да се разшири санкционният списък на ЕС с включването в него на още петима души, двама от които са високопоставени турски служители, и три компании, две от които са дъщерни дружества на турската държавна петролна компания TPAO. 

Развитието на ситуацията към момента показва, че на предстоящата среща на върха

изключително малко вероятно е да се стигне до санкции

спрямо Турция заради агресивната й позиция в Източното Средиземноморие, прогнозират политически наблюдатели на острова.

Европейският съюз не иска конфронтация с Турция /каквато със сигурност ще бъде предизвикана от налагане на санкции/, тъй като на преден план в евро-турските отношения са значими икономически интереси и особено проблемите на миграцията, изтъкват политически анализатори. Подходът за санкции, за който Кипър настоява, не се вписва в картината на голямата европейска политика, която залага на диалога и не иска да „дразни” Ердоган, обясняват те.

Германия, която в момента председателства Евросъюза, даде ясно да се разбере, че иска положителен дневен ред към Турция, а не санкции. Изявления от Берлин посочиха, че Европа и Турция имат много общи интереси, имат голям потенциал за по-близко сътрудничество в областта на икономиката, регионална стабилност и миграцията.

Вероятността за санкции отшумява и след като посредничеството, водено от канцлера Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, доведе до споразумение между Гърция и Турция миналия вторник /22 септември/ да възобновят проучвателните си разговори за границите на континенталния си шелф и оспорваните морски територии в Егейско море. Този диалог бе прекъснат през 2016 г. и сега това ще е 61-ият му кръг. Експерти по геополитика обаче не са оптимисти, че в средносрочен план гръцко-турските контакти могат да доведат до значителен напредък.

„Не мисля, че европейските лидери ще наложат някакви значими санкции, най-много някои леки мерки, колкото да „спасят лицето” на ЕС, че обръща внимание на проблема. Това няма да е нещо, което да навреди на самите страни-членки и техните национални интереси спрямо Турция, няма да е нещо, което да засегне Турция и да предизвика нейна силна реакция, нито нещо, което може да навреди на възобновяването на диалога Атина-Анкара и да попречи на международните усилия, които бяха направени досега за деескалация”, коментира за 3e-news д-р Зенонас Дзиарас, изследовател в кипърския център на Peace Research Institute Oslo /PRIO/ и съосновател на аналитичната платформа Geopolitical Cyprus, специалист по геополитика на Източното Средиземноморие.

Според публикации в кипърски медии през последната „допълнителна” седмица е имало оживени разговори между Ангела Меркел и кипърския президент Никос Анастасиадис за разрешаване на проблема. Канцлерът е предложила да посредничи, за да може „Явуз” да напусне района „без барабани”, а Анастасиадис е поискал и „Барбарос Хайредин паша” да се изтегли. Излизането на двата турски кораба от зоната на Кипър се поставя от правителството в Никозия като условие за започване на преговори, не под „заплахата от оръжие”.

Деескалацията на напрежението в Източното Средиземноморие и отношенията с Турция ще се движат 

в четири ключови направления,

предвижда ЕС според дипломатически източници.

Първият са двустранните отношения между ЕС и Турция, които ще бъдат решени чрез двустранни разговори. На второ място е решаването на Кипърския въпрос за обединяването на острова, който е поставен в рамките на ООН. Разделянето на морските зони в региона, разработването, експлоатацията и споделянето на въглеводородните ресурси е третият важен кръг теми. Международна конференция за Средиземноморието е четвъртият „панел”.

В същото време Турция има свой „дневен ред” с претенции към ЕС, който иска да включи в дневния ред на срещата на върха при обсъждането на евро-турските отношения.

„Турция вижда срещата на върха на ЕС тази седмица като възможност за рестартиране на отношенията, но ЕС трябва да представи конкретни предложения и график за съвместна работа по пътна карта”, заяви в понеделник /28 септември/ Ибрахим Калън, говорител на президента Ердоган.

Според публикация в турския вестник „Хюриет” и в кипърски медии турският президент е изпратил през миналата седмица писмо до лидерите на ЕС и страните-членки /без Гърция и Кипър/ със свои предложения за евро-турски диалог.

Той иска разграничаването на зоните с морска юрисдикция да бъде направено „в съответствие с международното право и защитата на нашите суверенни права и юрисдикция на нашия континентален шелф“, като в същото време се гарантират „равни права и интереси за кипърските турци във въглеводородите, като съсобственици на острова“.

Надграждането на митническия съюз между Турция и ЕС, въпросът за облекчаване на визовия режим и преразглеждане на споразумението за миграцията с осигуряването на по-голямо европейско финансиране са трите основни теми, за които Ердоган настоява за европейско решение.

И предвижданите от ЕС четири направления, и трите точки на Ердоган са доста трудни и едва ли гарантират мирно Източно Средиземноморие.

Надграждането на митническия съюз между ЕС и Турция е желано от Анкара и Берлин за по-нататъшно насърчаване на търговските им отношения, но за него Кипър точно са гласи да постави вето, тъй като Ердоган отказва да прилага основната му форма спрямо Република Кипър като част от ЕС.

Преговори за морските зони също ще бъдат трудни, ако не и невъзможни. „Турция се опитва да създаде специфична геополитическа визия за региона и да постави съседите си пред

геополитически „свършен факт”,

като наложи своите виждания какви трябва да бъдат изключителните икономически зони и морските граници в Източното Средиземноморие”, подчерта д-р Зенонас Дзиарас.

Покана за двустранен диалог или, при неуспех, отнасяне на спора в Международния съд в Хага е предложението на Кипър към Турция, което президентът Никос Анастасиадис отправи за пореден път в речта си пред Общото събрание на ООН миналата седмица. Турция отказва преговори за делимитация на изключителните икономически зони на двете страни, защото не признава Република Кипър. По същата причина – че няма „насрещен субект”, отпада и възможността за Хага.

Много спорна на този етап е бъдещата международна конференция по проблемите на Източното Средиземноморие. Според Шарл Мишел тя трябва да разгледа демаркацията на морето, сигурността, енергийните проблеми и миграцията в региона. Анкара приветства стартирането на конференция за справедливо споделяне на природните ресурси с участието на всички средиземноморски крайбрежни държави, добави президентският говорител Ибрахим Калън.

Параметрите на подобен форум предстои да се уточняват, но позициите вече се сблъскаха. От досегашни изявления стана ясно, че Турция настоява Република Кипър да бъде представена на масата на преговорите като „Кипърско-гръцка администрация на Южен Кипър”, както тя нарича международно признатото правителство на острова. Анкара иска още като равноправен партньор да седнат представители на признатата само от нея самообявила се Севернокипърска турска република в окупираната част на острова.

Официална Никозия отхвърли и двете идеи като несъстоятелни.

В същото време, заради геополитическите си интереси за господство в региона, Анкара продължава да се противопоставя на вреждебното /според нея/ енергийно партньорство на страните в Източното Средиземноморие, което я изолира от експлоатацията на енергийните източници.

А то получи нов тласък точно на фона на ескалацията на напрежението, размяната на взаимни обвинения за място и роля в Източното Средиземноморие и дрънкането на оръжия.

Нова регионална междуправителствена енергийна организация

„Източносредиземноморски газов форум” /East Mediterranean Gas Forum, EMGF/ бе създадена, след като миналия вторник /22 септември/ представители на 6 държави от Източното Средиземноморие - Египет, Гърция, Италия, Кипър, Йордания и Израел, подписаха нейния устав /учредителна харта/.

„Целта на организацията е да се възползва от отличните отношения и сътрудничество на страните от Източното Средиземноморие, за да се намерят начини за най-добро използване на природните богатства на региона, предимно природния газ“, заяви енергийният министър на Кипър Наташа Пилиду, която подписа устава от страна на Никозия.

„Източносредиземноморският газов форум” възникна като регионална инициатива през януари миналата година, но повишаването на „ранга” му сега придава ново измерение и сила. По-рано през годината Франция изрази желание да се присъедини към него, а САЩ поискаха да получат статут на постоянен наблюдател.

Новата международна организация поема „ангажимент за ефективно използване на газовия потенциал в региона“ и да развива „устойчив регионален пазар на газ“, като минимизира техническите, финансовите и политическите рискове. Целта е Източното Средиземноморие да стане по-конкурентоспособно в глобалния енергиен сектор и да се превърне в ключов енергиен център.

Ситуацията обаче се усложнява от факта, че в нестабилната геополитическа среда в региона енергетиката вече престава да бъде толкова важна и

основният регонален спор губи значението си,

изтъкна за 3e-news д-р Зенонас Дзиарас от PRIO.

„Преди 10 години, когато започнаха активните газови проучвания и разработки в Източното Средиземноморие, енергията имаше смисъл като двигател на развитието и сътрудничестото в региона, но за това време много неща се промениха. Въглеводородите стават по-малко важни - заради пандемията от коронавирус, настъпилата криза, глобалния спад на цените на природния газ. Никой не говори сега за експорт на природен газ, защото никой не го търси. Дисусиите все повече се обръщат към възобновяемите енергийни източници, пазарите ще инвестират повече в тях. Голям въпрос е какво ще се случи с природния газ от Източното Средиземноморие в условията на експорт към Европа. Може би той ще се използва само за задоволяване на вътрешните нужди на Кипър, Израел и Египет”, посочи специалистът по енергийна геополитика.

Според него природният газ, около който се сблъскват геополитическите и икономически интереси в Източното Средиземноморие, вече се превърна в елемент, който произвежда кризи, а не мир. Кипър, страните в региона, ЕС са пред нов избор.