НАЧАЛО » събития

До 25 млрд. евро може да струва преходът на България към нискоемисионна енергетика

fb
3E news
fb
11-02-2020 12:02:21
fb

Между 20-25 млрд. евро се очаква да струва на България преходът към нискоемисионна енергетика. Данните бяха представени на дискусия, организирана от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). Страната ни вече се намира в енергиен преход, заяви Антон Иванов от БЕМФ. Той представи данните, показващи, че водещите икономики в ЕС имат ниски цени на тока, докато малките, включително и България, поддържат все още високи цени. По думите му само за проекта за АЕЦ „Белене“ ще отида 10 млрд. евро от споменатата огромна сума.

Намаляването на производството на енергийните мощности ще отвори дупка в енергийния ни баланс в периода 2025 – 2030 година, посочи Иванов. Той подчерта, че до 2035 г. страната ни трябва плавно да намали производството на електроенергия от въглища. „Ще се наложи спиране на рудници и това ще доведе до натиск върху производството на ток от въглища“, прогнозира експертът.

Според него въглищните централи могат да бъдат заменени от парогазови централи. В същото време при отпадане на тези централи и изграждане на втора АЕЦ ще бъде много трудно да се балансира енергийната система. „Ако се прави нова ядрена централа, то тя ще е необходима на регионалния пазар. Но това не се връзва с Националния ни план климат-енергетика“, припомни още Антон Иванов.

От БЕМФ предложиха и своята визия за плавен енергиен преход на България – преходът може да се постигне чрез засилено използване на националните ни ресурси като водни централи, биомаса и ВЕИ мощност на слънце и вятър. Въглищните централи пък трябва поетапно да преминат от въглища към природен газ и водород. Нужно е и развитие на ядрената енергетика у нас, която е беземисионна енергетика.

Самите потребители също могат да помогнат много за намаляването на вредните емисии. Това може да се случи чрез развитие на газификацията у нас и изграждането на сгради с нулеви емисии. Друг вариант е индустрията и общините да станат „просюмъри“ – субекти, които както потребяват енергия, така и създават от собствени източници.

Ние все още имаме нужда от въглища, тъй като не сме разработили сценарии и варианти на преминаване към други алтернативи и източници. В крайна сметка ще се стигне до това, както навсякъде в Европа, и в България към 2050г.

Поне българското правителство е заявило такова намерение – енергията, произвеждана в страната ни трябва да е нисковъглеродна.

Според Антон Иванов липсата на нова Енергийна стратегия на страната ни е сред най-големите проблеми, и това пречи на развитието на енергетиката ни.

Трудно развитие на политиките пи сгради с нулево потребление на енергия

По време на дискусията бе отворена и темата за енергийната ефективност на сградите у нас и докъде страната ни е стигнала по отношение на политиките по Националния план за сгради с близки до нулевото потребление на енергия. Така към момента продължава да бъде само една сграда и тя е 8 блок на Техническия университет в София. Отделно в страната има 23 сгради с енергиен клас А, но те не покриват изискването 55% от електроенергията за тях да идва от възобновяеми източници, обясни д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект. По думите на специалиста Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради също не е дала добри резултати по отношение на енергийното спестяване. След обновяването всички сгради достигнаха енергиен клас C, което не покрива целите на ЕС за енергийни спестявания. В нито една санирана сграда не са поставени устройства за мониторинг на спестяванията, припомни Цанев.

По думите му държавата трябва да намери подходящите финансови инструменти, така че бизнеса и гражданите да участват в следващите схеми за саниране. Именно мерките за енергийна ефективност могат да изведат огромна част от хората, които в момента се определят като „енергийно бедни“, категоричен бе Цанев. Той бе категоричен, че сред хората в момента е изключително ниско нивото на разбиране на енергийната ефективност, а това е в полза не само за ползвателите на услугите, но и за околната среда и здравето ни като цяло. „Сега е важно да бъде изготвена Стратегия за сградния фонд у нас, която да бъде интегрирана към Националния план – климат енергетика, смята д-р Цанев. Страната ни има значителен потенциал по отношение на енергийните спестявания при сградите, категоричен бе експертът.

анализ
План Климат-енергетика
енергиен преход
Антон Иванов
По статията работи:

Георги Велев