НАЧАЛО » свят

EMI: Гърция с амбициозна енергийна стратегия, фокусирана върху ВЕИ и приватизация

Новата енергийна стратегия на Гърция се фокусира върху ВЕИ и приватизацията

fb
3E news
fb
25-07-2018 09:37:00
fb

Според последните планове, оповестени от министъра по околната среда и енергетиката Георгиос Статакис, Гърция планира да повиши дела на ВЕИ до 50% до 2030 г., като редуцира лигнитното електропроизводство до 20%, надхвърляйки европейските цели. "Идеята за 2030 е напълно ясна - ще премахнем напълно мазута и петрола от островите, ще редуцираме още повече лигнитните въглища и ще заместим напълно тези ресурси с ВЕИ".

През следващите две-три години целта е да се привлекат 3 милиарда евро инвестиции в чисто електропроизводство, което според Статакис е напълно постижимо, отчитайки обнадеждаващите начални резултати от новите тръжни процедури за фотоволтаични и вятърни мощности. Два големи търга са обявени за юли и септември 2018, за около 2.6 ГВт соларни и вятърни проекти. Сами по себе си търговете са голям завой в политиката на гръцкото правителството, тъй като, подобно на други страни в ЕС, Гърция използваше схема с преференциални тарифи с гарантирани цени за насърчаване на ВЕИ. Както и на други места, тази практика доведе до огромен бюджетен дефицит, колапс на пазара и драстично намаляване на тарифите.

Гърция напредва и с проучванията си за нефт и природен газ, като очаква резултатите да са изключително добри не само за гръцката икономика, но и за енергийната сигурност в цяла Югоизточна Европа. Ако очакванията за значителни резерви на газ и нефт се оправдаят, Гърция и съседите ѝ биха намалили огромната си зависимост от вносни въглеводори. Hellenic Petroleum, Exxon и Total спечелиха търгове за проучвания в дълбоките води на остров Крит. "Потенциалът изглежда изключително висок, подобен на находищата в Кипър и Израел, заявява Статакис - високо рискова зона, но с огромен потенциал".

Статакис е убеден, че Гърция ще се превърне в център за диверсификация на газовите доставки в региона, като изтъква проектите за Източно-Средиземноморския газопровод, свързващ Израел, Египет, Крит, Гърция и Италия, Трансатлантическия газопровод за транспортиране на азерски газ и интерконекторът България-Гърция ще предоставят достъп на множество доставчици на европейските пазари. Същевременно Гърция приватизира редица проекти. “Гърция очевидно ще спечели както от целта си да стане регионален хъб, така и от разширяването на газовата инфраструктура в Гърция", заяви той, като специално посочи приватизацията на гръцкия газов системен оператор DESFA, която вече е 66% собственост на консорциум на италианската Snam, испанската Enagas и белгийската Fluxys. За 18 месеца пазарната капитализация на DESFA се повиши с 30 процента след приватизацията.

Предстоящите приватизационни сделки включват разделянето на Public Gas Corporation (DEPA), на гръцката Public Power Corporation (PPC) и най-голямата нефтена компания на Гърция Hellenic Petroleum. Процедурите се реализират успоредно, в изпълнение на ангажиментите на Гърция по оздравителния план. По отношение на PPC, която досега притежаваше монопол върху добива и електропроизводството от лигнитни въглища, Статакис казва “приключихме първия етап от процедурата за продажба на лигнитни централи, който показа, че има значителен интерес от потенциални инвеститори. Вече сме на последната фаза - търгът е обявен и очакваме онези, които са готови да продължат с конкретни инвестиционни планове.”

През седмицата гръцката PPC SA вече обяви плановете си да добави до 2022 г. нови около 600 MW ВЕИ мощности, предимно вятър и слънце, като част от новия Стратегически и бизнесплан на компанията за периода 2018-2022. Планираните общи капиталови разходи според плана се оценяват на 3.9 милиарда евро, около 22% от които ще са за ВЕИ.

След преглед на електроенергийните пазари в региона и в Гърция, компанията е решила да се стреми към ВЕИ-цел от около 20%-25% в общите си електропроизводствени мощности до 2030-2035. Целта на PPC е да постигне оперативна печалба - приходи преди данъци, такси, лихви и амортизация (EBITDA) между 1 и 1,1 милиарда евро до 2022 г. Чрез ВЕИ-звеното си (дъщерна компания) понастоящем PPC експлоатира общо 153 MW ВЕИ-мощности, основно вятърни, соларни фотоволтаици и малки ВЕЦ, както и няколко малки проекта за геотермална енергия.

Информация от Института по енергиен мениджмънт.

Гърция
енергиен преход
ВЕИ
заместване на въглищата
европейски цели ВЕИ
По статията работи:

Георги Велев