EK в сблъсък с Европейския парламент за „нетната“ цел за климата до 2030 г.

Европейският парламент (ЕП) се обяви срещу „вратичката“ в предложената от Европейската комисия (ЕК) цел за климата за 2030 г..Това се случи на разгорещените дебати между двете институции в четвъртък, съобщи euroactive.com.

Важно е да знаем, че първоначалната сделка на тристранните преговори между ЕП, ЕК и Съвета на министрите от края на миналата година е за 55% намаляване на емисиите до 2030 г.. Законодателите настояват за по-твърд ангажимент от дори 60%. Законодателите на Европейския съюз изразиха загриженост относно „нетната“ цел на ЕК за намаляване на парниковите газове за 2030 г.. ЕК настоява за увеличаване на целта от 40% до 55% намаляване, но на „нетните“ емисии до 2030 г.. „Нетните“ емисии включват премахване на въглерода от селското стопанство, земеползването и горското стопанство, които са т.н „мивки за въглерод“.Те не бяха включени в предишните цели на ЕС в областта на климата, което според евродепутатите създава вратичка. Това означава, че реалното намаление на парниковите газове ще бъде по-ниско от рекламираните от ЕК 55%.

„Трябва да кажа, че имаме сериозни съмнения относно предложената от Комисията нетна цел за 2030 г.“, каза Jytte Guteland, шведски евродепутат от социалистите и демократите, който е докладчик на Парламента по предложението за 2030 г., цитиран от euroactive.com. „Всъщност няма сигурност колко голямо ще бъде намалението за 2030 г. с този нетен подход, така че може да бъде под рекламираните 55% “, твърди Guteland.

Шведският евродепутат разкритикува настоящото изчисление като заяви, че целта не е взела предвид горските пожари и бури, които могат да намалят способността на дърветата да абсорбират CO2. За да се справи с проблема, много членове на ЕП предложиха да се създаде отделна цел за горите и селското стопанство, за да се проследи естественият запас от въглерод в ЕС. Това е особено важно за страни, които имат например много гори.

Първият заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар по въпросите за климата Франс Тимерманс защити предложената нетна цел. Той уточни, че тя е в съответствие с методологиите, прилагани на ниво ООН. Според него постигането на 55% нетно намаление на емисиите до 2030 г. е в съответствие с целта от 1,5 ° C ограничаване на годишните температури.

Но евродепутатите цитираха оценкиte на Европейската комисия, че нетната цел всъщност означава емисиите да бъдат намалени само с около 53% вместо с 55%.

Други евродепутати са на мнение, че използването на 1990 г. като базова линия за изчисляване на целта на ЕС до 2030 г. е подвеждащо, тъй като емисиите бързо намаляват през 90-те години след разпадането на Съветския съюз. Намаление с 55% в сравнение с 1990 г. всъщност се равнява на 42% на нивата от 2018 г., предупреди климатичната активистка Грета Тунберг.

Предстоят още разгорещени дебати, но Комисията изглежда ще спечели

Евродепутатите разкритикуваха и подхода на Комисията към преговорите относно законодателството на ЕС в областта на климата. Тя се стреми да превърне целта за климатична неутралност на блока в правно обвързваща цел. Комисията трябва да действа като честен посредник по време на тристранни разговори с Европейския парламент и Съвета на министрите на ЕС, но депутатите твърдят, че тя не успява да изпълни тази задача.

„Ние в парламента се споразумяхме за 60% като наша климатична като вие пренебрегвате това, когато правите изчисленията си“, каза Майкъл Блос, германски евродепутат от партията на Зелените. „Очаквахме конструктивни предложения от Съвета и Комисията, но те отказаха да признаят необходимостта от компромис. Това трябва да се приеме или остави, отношението трябва да се промени, за да се постигне споразумение по закона за климата “, каза той. "Не пренебрегвам вашата позиция", отговори Тимерманс. "Просто не съм съгласен с нея", добави той. Но подчерта, че Комисията ще направи всичко възможно, за да намери компромис.

Въпросът за горите като икономически ресурс, мивка за въглерод и дом за биологично разнообразие също беше обект на интензивни дискусии, като Тимерманс защити балансиран подход по въпроса.

Очаква се следващата седмица Комисията да представи законодателно предложение и конкретен механизъм, който ще засегне всички индустрии, заплашени от изтичане на въглерод като енергийния, циментовия, желязо, алуминий и стъкло. Този механизъм ще промени и Схемата за търговия с емисии. Последните заключения са, че разрешителните (квотите) за намаляване на емисии към бизнеса са неефективни.

По информация на 3eNews въпреки сериозните критики към ЕК, депутатите може да отстъпят, защото увеличаването на целта от 40 на 55%  до 2030 г. независимо дали става за нетно количество или не, все пак е сериозна стъпка в борбата срещу климатичните промени.

Ревизия на Схемата за търговия с емисии и цялото законодателство

Един от най-очакваните законодателни актове в предстоящия пакет от юни е преразглеждането на схемата за търговия с емисии (ETS). В момента Комисията провежда оценка на въздействието за разширяването й, за да обхване повече сектори, вероятно морски и автомобилен транспорт, както и сгради.

Въпреки това автомобилният транспорт вече е обхванат от стандартите за емисии на CO2 и има опасения, че добавянето му към Схемата може да има пряко въздействие върху потребителите, включително повишаване на цените на горивата.

Новите правила неминуемо ще наложат промяна на цялото законодателство на ЕС по отношение на ВЕИ, Схемата за търговия с емисии и всички сектори включително авиация, корабоплаване, автомобилен транспорт, сградите. Тези преговори са особено важни, за да се определи с колко трябва да намали емисиите си всяка страна-членка. За новите страни-членки целите ще изглеждат по-високо, защото те от една страна трябва да се развиват икономически, но и да ограничават емисиите си. Затова за тези с големи богатства на гори, включването на сектора в целите може да по-благоприятно.

Крайното решение в процеса на преговорите между ЕК, ЕП и Европейския съвет на министрите трябва да се вземе до края на юни.