Brexit създаде сериозен проблем за британските енергийни компании

На международните пазари на електроенергия държавите попадат в една от трите категории: тези, които предоставят адекватно енергия за техните нужди като САЩ, тези с излишни резерви като Канада и тези с дефицит. Великобритания е в дефицит с около 7% от годишните си нужди от електроенергия.

Подводните кабели, свързващи британската мрежа с предимно атомни електроцентрали във Франция и Холандия, компенсират този дефицит. Но като част от преговорите за Брекзит френското правителство обвърза достъпа на Обединеното кралство до пазара на едро на електроенергия на ЕС с достъп до риболов на Европа във води на Обединеното кралство, припомня Oilprice.

Както правата за риболов, така и достъпът до електричество ще бъдат предоговорени едновременно през 2026 г. Това не оставя много време за осигуряване на алтернативна мощност на едро, в случай че европейците прекъснат кабела.

Обединеното кралство се опитва да разработи алтернативи за енергийния си микс, с огромен фокус върху новите ядрени енергии, като до момента има относително малко мегавати мощност при значителни разходи, особено що се отнася до малките модулни реактори и масовото им навлизане в  търговско обслужване.

Но какво да направите, ако сте британски специалист по отношение на бъдещото търсене на електричество?  Търсенето на електроенергия в Обединеното кралство достигна своя връх преди около десетилетие и от тогава се движи в посока намаление.

Трябва ли да приемем, че тенденцията ще продължава? Ако е така,то в бъдеще може да има малка нужда Великобритания да разчита предимно на френско електрозахранване на пазара на едро.

Но какво ще стане, ако тенденцията на електрическото търсене в Обединеното кралство се обърне, например ако транспортният сектор мигрира към акумулаторни електрически превозни средства, докато битовите и търговските потребители приемат индукционно готвене и термопомпите?

В момента европейците вземат около половината риба във водите на Обединеното кралство. Британската риболовна индустрия иска това да се спре и са категорични в намеренията си. Следователно Договорът за Брекзит има клауза, която позволява на Обединеното кралство да предоговори правата си за риболов води през 2026г.

И когато риболовният режим изтече, разпоредбите, които уреждат електричеството и търговия с природен газ между ЕС и Обединеното кралство също подлежат на предоговаряне.

Британските анализи сочат, че балансът на търговията с енергия в полза на ЕС е някъде около 3 милиарда британски лири за природен газ и 1-2 милиарда лири за електричество.

Този внос на по-евтина енергия намалява цените на енергията в Обединеното кралство и осигурява ценни резерви за поддържане на надеждността - при условие, че се продава електроенергията.

Един финансов източник заяви, че предоговарянето може да добави 2 млрд. Британски лири само към сметките за електричество в Обединеното кралство и намаляването на вноса може да повлияе върху надеждността на енергийната мрежа.

За разлика от това общата търговия с риба се оценява на около 1 милиард британски лири годишно, като половината се контролира от граждани на ЕС.

Ще забрани ли правителството през 2026 г. чуждестранни риболовни кораби от водите на Обединеното кралство, знаейки, че ЕС може да наложи енергийни ограничения четири или повече пъти по-големи спрямо стойността на потенциалната печалба от риболов?

И още по-лошо - да застраши надеждността на мрежата? Или грешим? Би ли правителството на Обединеното кралство направило това с политическа изгода?

Може би британските енергийни плановици наистина вярват, че търсенето на електроенергия на нацията ще продължи да намалява, правейки електрическата връзка на ЕС по-малко ценна в бъдеще. Това може и да е грешка.

Планирането и изграждането на енергийни мрежи отнема време и пари, особено за избор на трасе или площадка и изграждане и изграждане на електрически мрежи и съоръжения за пренос на газ.

Риболовните и енергийните аспекти на Brexit добавят несигурност към средносрочните перспективи за тези проекти.

Ако междувременно мрежовите компании в Обединеното кралство надграждат мрежата си, за да компенсират несигурността, потребителите ще трябва да платят повече за да поддържат това, което може да се превърне в ненужни активи в бъдеще. Ако пък компаниите не инвестират в нови мрежи, те могат да изложат нацията на периоди на по-високи вносни цени на енергията или намалена надеждност на енергийната система. Възможно е и двата изхода да струват на страната повече от ползата от възстановяването на риболовните права.

А какво да кажем за потребителите на енергия, които се опитват да планират своите разширения? Дали всеки би искал да работи на място, където цените на енергията и надеждността зависят от улова на риба? Обвързването на цените на електроенергията с правата за риболов изглежда глупаво.

Но изглежда като естествения резултат от дългогодишната сага за приватизация във Великобритания, с която още премиера Тачър бе ангажирана идеологически за приватизиране на съществена, национална индустрия като електрическия сектор, като същевременно което позволява енергийната инфраструктура да бъде собственост понякога на чужди държавни образувания) и със седалище другаде.

Изглежда, че за Дам Тачър смачкването на миньорите и други синдикалисти е по-важно от поддържането енергийна самостоятелност. Този политически и икономически хазарт се отплати през последните десетилетия, в смисъл на намаляваща употреба и намаляваща сила на съюза.

Но ако търсенето на електроенергия в Обединеното кралство се върне рязко или възникнат проблеми с надеждността, тогава потребителите в Обединеното кралство могат да се окажат уязвими от внезапна ескалация на европейските цени на едро.  А тогава тези цени може да имат много общо с търсенето на риба.