8 държави от ЕС и Балканите подкрепят природния газ като гориво за прехода към климатично неутрална Европа

Група от осем държави от Балканите и Източна Европа обединиха сили, за да защитят „ролята на природния газ в климатични неутрална Европа“.В съвместен документ групата от осем призовава за „комбинирани решения за електричеството и природния газ“ при прехода към ненулеви емисии до 2050 г. „Преходът, основан единствено на възобновяеми енергийни източници, не отчита необходимостта от разнообразен енергиен микс в ЕС“, е записано в документа, разгледан от изданието Euractiv.

Документът, озаглавен „Ролята на природния газ в климатично неутрална Европа“, е подписан от България, Чехия, Гърция, Унгария, Литва, Полша, Румъния и Словакия. В документа се цели да се разграничи при прехода природния газ от въглищната енергия, която е доминираща форма на електричество в много източни държави-членки на ЕС.

„При замяна на твърди изкопаеми горива, природен газ и други газообразни горива като биометан и декарбонизирани газове може да намали значително емисиите“, твърди документът. Европейската комисия счита, че до 2050 г. електроенергията ще отговаря за 53% от енергийното търсене на общността, докато блокът се насочи към намаляване на нетните емисии до нула. Това оставя поне 40% за други енергийни носители, като газообразни горива, за които Брюксел казва, че ще трябва да бъдат напълно декарбонизиран, за да се постигне определената цел на ЕС да стане климатично неутрален до 2050 г.

Природният газ е основен двигател за бързия преход на Европа далеч от въглищната енергетика и също така се оказва ценен резерв за променливо производство на електроенергия от възобновяеми източници от вятърна и слънчева енергия.

Нови възможности

Газовата индустрия също се позиционира в дългосрочен план, като планира да премине към биометан и зелен водород,  и да използва изградената си мрежа от тръбопроводи и хранилища, за да съхранява горивото през зимата, когато търсенето е най-високо.

„В следващите години възобновяемите и декарбонизираните газове постепенно ще заместват природния газ, създавайки нови възможности за индустриалния и енергийния сектор и ще намалят рисковете от забавяне на икономиката“, пишат в съвместния документ осемте държави.

Подкрепата от Източна Европа за природен газ може да звучи изненадващо отначало от група държави, които отдавна се страхуват от господството на Русия на газовите пазари в ЕС.

Въпреки това газовите пазари станаха много по-ликвидни през последното десетилетие, тъй като все повече тръбопроводи и търговски хъбове доведоха до спад на цените и по-бърз пренос на синьо гориво, където е необходимо. И това се случва в голяма степен благодарение на финансирането от ЕС.

Тъй като Европа сега се движи към нетни нулеви емисии, осемте страни твърдят, че тази инфраструктура трябва да бъде преструктурирана за пренос на газ с ниски въглеродни емисии и да позволи декарбонизация с най-малко разходи.

„От изключително значение е поддържането на подкрепа от ЕС и финансовата помощ за развитието на газовата инфраструктура чрез предоставяне на рамкови, структурни фондове и инвестиционни заеми“, пишат още от групата на осемте.

Сега страните от Източния ЕС се страхуват най-много е липсата на финансиране за нови инфраструктурни проекти, особено вследствие на кризата COVID-19.

„Преустановяването на подкрепата за по-нататъшно развитие на газовата инфраструктура, допринасяща и засилваща енергийния преход, ще затрудни много държави-членки да мобилизират достатъчно инвестиции за покриване на огромни нужди за ключови проекти в областта на енергийната инфраструктура“, се казва в съвместния документ на осемте държави.

Европейската комисия също се противопостави на изкопаемите газове, като заяви, че всяка финансова подкрепа за инфраструктурни проекти ще бъде насочена към постигане на целта на блока с нулеви емисии. Някои еколози настоятелно призовават Комисията изцяло да спре всякакъв вид подкрепа за изграждане на инфраструктурата за изкопаемите горива.

„Инвестирането в газопроводи за намаляване на въглеродните емисии е като закупуване на ментолови цигари, за да се спре тютюнопушенето“, казва Тара Коноли, активист за чисти горива от европейския клон на „Приятели на Земята“.

„Науката е ясна - няма място за замърсяване с изкопаемия газ в  свят, запазващ 1.5 C затопляне. Вместо това ЕС трябва да ускори обновяването на сгради и да инвестира в 100% възобновяема енергия, за да намали емисиите, да създаде работни места и да избягва да губи милиарди публични средства, за да разпали пламъците на климатичната криза “, каза Коноли.

Други обаче са по-меки в изказсанията си като твърдят, че съвместният документ от осемте източни държави от ЕС не поставя под въпрос необходимостта от постепенно прекратяване на изкопаемия газ. „Основната цел на документа е да се наблегне на скоростта, разходите и осъществимостта на прехода“, каза Андреас Граф от германския мозъчен тръст Agora Energiewende.

Според него притесненията в източните страни на ЕС относно липсата на финансиране за инфраструктура „отчасти са заслужени“поради „строгите критерии за публично кредитиране и включването на газовата инфраструктура в бюджета на някои страни като основна цел за финансиране“. В същото време той каза, че части от документа „предават постепенна логика за декарбонизацията на газовия сектор“, която може да е несъвместима с целта на ЕС за постигане на климатичен неутралитет. В перспектива Лиса Фишер от климатичния мозъчен тръст E3G заяви, че финансирането от ЕС трябва да подкрепи държавите да „прескочат въглища до най-доброто налично енергийно решение“, като възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност и водорода.

Освен това тя вижда в документа знак, че промяната се извършва в източните държави на ЕС от въглища. „Този документ предлага на държавите от цяла Европа да започнат да мислят как да се подготвят за свят, в който трябва да заменим изкопаемия газ. Това е нещо, което не бихме очаквали преди няколко години “, каза тя.