Проучване: Националните планове за обновяване на сградите не отговарят на целите на ЕС за климата
Дългосрочните стратегии за обновяване, които страните от ЕС представиха миналата година на Европейската комисия, не са в съответствие с целта на блока за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Това сочи нов анализ, който трябва да бъде публикуван тази седмица, предаде Euractiv. Държавите-членки на ЕС продължават да подценяват ролята на строителния сектор за постигане на неутралност на климата в Европа, сочат данните от анализа на мозъчния тръст Институт за ефективност на сградите в Европа (BPIE).
Нито една от осемте анализирани стратегии - представляващи над 50% от населението на ЕС - не е в съответствие с целта на Европа за нулеви емисии до 2050 г., установи BPIE. Докладът, който ще бъде публикуван в сряда (10 март), подчертава необходимостта от цялостно преразглеждане на директивата за енергийните характеристики на сградите, което трябва да се случи в края на тази година.
Припомняме, че през октомври ЕК стартира кампанията „Вълна за обновяване“, заявявайки, че тя ще има за цел да удвои годишния темп на обновяване на сгради, който в момента се движи около 1% на година, като надгради 35 милиона сгради до 2030 г.
Понастоящем държавите-членки на ЕС изготвят национални планове за възстановяване, за да възвърнат икономиките си към растеж след кризата с COVID, а ЕК рекламира обновяването на сградите като печелившо решение за стимулиране на местните работни места, справяне с енергийната бедност и намаляване на въглеродните емисии.
37% от 750-те милиарда евро на Фонд за възстановяване на ЕС са заделени за действия в областта на климата, като обновяването на сградите ще бъде дял от финансирането.
„Има две наистина добри причини за това, освен спасяването на планетата“, каза Кейрън Каф (Ciarán Cuffe), ирландски депутат от Зелените, който е автор на резолюция на Европейския парламент относно потенциала за енергийна ефективност на сградния фонд. „Първият е, че се справя с енергийната бедност. И втората причина е, че това ще осигури незабавен икономически стимул, който ще бъде наистина добър за нашето икономическо възстановяване, на излизане от пандемията “, каза той.
За енергийната бедност ЕС счита, когато хората не могат да си позволят да плащат сметки за комунални услуги или трябва да избират между плащането и други важни неща. Това се отнася и за хората, живеещи в жилища с лоши качествени и енергийни характеристики. В България за момента няма определена дефиниция за понятието енергийна бедност.
Доклад от Института на Жак Делор миналия месец установи, че 30 милиона европейци - еквивалентът на населението на Унгария, Австрия и Чехия взет заедно - не са успели да затоплят адекватно домовете си през 2019 г. Студените домове имат документирано въздействие върху здравето на хората и засягат други области като образованието на децата, което може да бъде нарушено от лошото качество на въздуха в помещенията, свързано с мухъл по стените или лоши условия на отопление. Всички тези фактори бяха изострени през 2020 г., тъй като кризата с COVID подтикна правителствата да наложат национални локдауни, принуждавайки хората да прекарват повече време вкъщи.
Според Каф фондовете за възстановяване на ЕС трябва да се съсредоточат върху обновяването на обществените жилища, за да извадят хората от енергийната бедност.
Бариери пред обновяването
Понастоящем европейските сгради са отговорни за около 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на CO2 в ЕС. За да се справи с това европейската общност трябва да се увеличи значително темпът на дълбоко обновяване в цяла Европа. Институтът за ефективност на сградите в Европа (BPIE) изчисли, че годишните разходи за дълбоко обновяване достигат 243 милиарда евро, като 179 милиарда евро са необходими за жилищни сгради.
Необходимостта от обновяване варира в различните страни на Европа. Средиземноморските страни трябва да се адаптират към нарастващите топлинни вълни, докато Централна Европа има много сгради, построени в средата на ХХ век без никакъв контрол над топлините източници.
Но на страните от ЕС вече им липсват и цели за обновяване. Дългосрочните им планове за саниране трябваше да бъдат представени до март 2020 г., но само половината от страните от ЕС ги предоставиха навреме.
По същия начин целта за реновиране на 3% от централните държавни учреждения всяка годиниа също е пропусната.
„Много добре е да се каже, че тази [вълна за обновяване] трябва да се случи. Доказателството за това ще бъде в това дали държавите-членки действително са вложили парите в плановете си за възстановяване “, каза Куфе.
В Европа има множество пречки пред обновяването, включително липсата на знания за това как да се получи финансиране. Част от фонда за възстановяване на ЕС трябва да се използва за насочване на хората в техните проекти за обновяване, включително финансовите аспекти, каза Оливър Рапф, изпълнителен директор на BPIE.
Инвестиционните програми трябва да бъдат съобразени с различни групи хора и видове сгради, добави той, като каза: „Ако имаме налично финансиране, търсенето за обновяване и предлагането на ремонтни услуги, тогава наистина трябва да имаме вълна за обновяване и тя започне да се случва“.
Друга бариера за обновяване на наетите имоти е, че наемателите плащат сметки за комунални услуги, което означава, че наемодателите нямат стимули за подобряване на сградите.
„Финансите са мястото, където европейската подкрепа може да вземе или да наруши решението на всеки собственик за промяна на отоплителните системи“, каза Куфе.
Ревизии при правото на ЕС
В своята стратегия за Вълна за обновяване ЕК заяви, че иска да удвои енергийното обновяване на сградите до 2030 г. от сегашното ниво от 1%. BPIE обаче заяви, че това трябва да достигне поне 3% годишно, за да се избегне създаването на изоставане през 2030-те и 2040-те години.
На регулаторен фронт, през 2021 г. ще бъдат преразгледани редица закони на ЕС, включително преразглеждане на директивата за енергийна ефективност и директивата за енергийните характеристики на сградите. Миналата година Европейският парламент призова двете директиви на ЕС да бъдат преразгледани в съответствие с повишената амбиция на Европа в областта на климата, включително със задължителни национални цели.
„Бих искал да видя минимални стандарти за енергийни характеристики във всяка държава-членка. Бих искал да видя клауза, която да увеличава стандартите с течение на годините, и бих искал да видя петгодишни планове за това“, добави Куфе.
Като част от тези ревизии Комисията ще предложи по-строго задължение - да има сертификати за енергийни характеристики на сградите и да се въведат постепенно задължителни минимални стандарти за енергийни характеристики за съществуващите сгради. Документите също така ще предложат и разширяване на изискванията за обновяване на всички сгради на публичната администрация.
За да насърчи задълбоченото обновяване на сградите, Комисията трябва да подкрепи минимални стандарти за енергийни характеристики на съществуващи сгради, заяви и Катажина Вардал, мениджър по обществените въпроси на ЕС в Knauf Insultation.
"Отнема време да се вземе решение и да се планира проект за обновяване", каза Уордал, казвайки, че сградите обикновено не се обновяват повече от веднъж на всеки тридесет до четиридесет години. „Така че, когато е направено, важно е да се направи правилно, да се осигури това, което се обещава, и да има възможно най-много спестявания, защото няма да го направим отново много скоро“. Каквото и законодателство да бъде в крайна сметка договорено на ниво ЕС, то също ще трябва бързо да бъде приложено, за да се декарбонизират всички европейски сгради до 2050 г., каза Рапф.
„Ако държавите-членки не действат според указанията, нищо няма да се промени и затова призивът ни към Европейската комисия е да се уверим, че държавите-членки наистина прилагат изискването за ефективни дългосрочни стратегии за обновяване и разбира се всички други съответни елементи в директивата за изпълнението на сградите “, добави той.