Преговорите по реформирането на пазара на въглеродни емисии с напредък, но недостатъчен

Представителите на страните – членки на Европейския съюз, Европарламента и Европейската комисия са постигнали споразумение за реформиране на Европейската система за търговия с емисии  (EU Emissions Trading System, EU ETS) за периода след 2020 г. (2021 – 2030 г.), става ясно от прессъобщение на Брюксел от четвъртък, 9 ноември.  

Механизмът, както е известно е един от основните инструменти на ЕС за намаляване на изхвърлянията на парникови газове. Той е в основата на регулирането на дейността на над 11 хил. промишлени предприятия и електроцентрали.

Измененията в частност предвиждат няколко механизма за подкрепа в помощ на промишлеността и енергийния сектор за решаване на иновационните и инвестиционни предизвикателства, свързани с прехода към безвъглеродна икономика. Припомняме, че Европейската комисия предложи преразглеждане на EU ETS още през юли 2015 г., като през двете години досега са проведени интензивни перговори.

Постигнато е компромисно предложение за създаването на фонд за иновации, който да стимулира разработването на нови технологии с ниски въглеродни емисии. Тя ще бъде финансирана чрез търг на най-малко 450 милиона квоти, което съответства на над 11 милиарда евро през следващата фаза. Макар и стъпка в правилната посока, размерът на фонда ще бъде по-малък от една десета от общите субсидии за замърсяване под формата на въглеродни емисии.

Препъни камък по време на преговорите бе използването на средствата от фонда за иновации, тъй като някои от страните – членки настояват за забрана за получаване на средства от страна на електроцентралите и предприятията за услуги, които изхвърлят над 450 грама въглероден диоксид на киловатчас произведена електроенергия. При тези условия средства не би трябвало да получават електроцентралите, работещи на въглища.

В края на краищата страните постигнаха съгласие за това ограничение, като се договориха за изключение на някои от проектите в България и Румъния.

Зависимата от въглищата  Полша бе против ограниченията при използването на фонда за модернизации и вероятно все още има забележки по споразумението.

Съгласувателният текст предстои да бъде утвърден от Европарламента и Съвета на ЕС.

Европейската комисия заяви, че целта е намаляване на изхвърлянията на парникови газове поне с 40 % към 2030 г. в рамките на Парижкото споразумение. Годишно темпът на намаляване на емисиите е 2,2 %, като се отчита, че той е твърде бавен за постигане на цените на ЕС през 2050 г., свързани с  климата.

От документа става ясно също така, че при по-висока цена на въглеродните емисии може да се стигне до анулиране на квоти след 2023 г. Очаква се обаче цените да останат по-ниски и за целта се предвижда използване на инвестиционни потоци.

В документа се отбелязва, че Португалия например ще въведе нов данък за производството на електроенергия от въглища.

Въпреки мерките, очакването е субсидиите за изкопаеми горива да продължат и след 2020 г. Очакването е те да достигнат 12 млрд. евро до 2020 г.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари