НАЧАЛО » свят

Очакват ТАР да доставя природен газ в Европа през 2020 г.

fb
3E news
fb
06-10-2014 04:20:00
fb

Първите количества природен газ от  Трансадриатическия газопровод (ТАП) ще достигнат до Европа след шест години. Предполага се, че природният газ ще постъпва в Европа през ТАП, заобикаляйки Русия – от Каспийския регион през Северна Гърция и Албания за Южна Италия, където тръбопроводът ще се съедини със съществуващата мрежа за газоснабдяване.

Финансирането на Южноевропейския газов коридор се оказа заплашено, след като немският концерн EON  и френската компания Total да излязат от проекта, което се случи в края на септември. Въпросът за нов инвеститор обаче не бе повдигнат -  Еnagas – един от големите доставчици на газ за Испания купи почти целият дял на EON в Трансадриатическия газопровод.

Основни акционери в проекта ТАР както и преди са британският енергиен концерн ВР, норвежката Statoil и азербайджанската държавна компания SOCAR. Делът на всяка от компаниите съставлява 20%.

„Ние съжаляваме за излизането то проекта на компаниите EON и Total. Разбира се всяка компания решава сама, съответстват ли дадените активи на инвестиционният й портфейл”, обясняват от ТАР пред немските меди. Испанският доставчик  Еnagas не променя ценовото придобиване за проекта, особено като се има предвид „конкретният й опит и тясна специализация”. Така че в това отношение проектът само е спечелил от смяната на инвеститори.

Първите капиталовложения например в строителството на локални пътища, се очакват още през 2015 г., съобщи Лутц Ландвер на енергийна конференция в Атина. Началото на доставките на азербайджански газов кондензат от находището в „Шах Дениз”, запасите на което се оценяват на над един трлион куб метра газ е планирано за 2020 г. Предполага се, че Трансадриатическия газопровод ще обезпечи до 20% от газовите нужди на Европейския съюз.

Общата дължина на гозопровода е 880 км, от които 540 км преминават през територията на Гърция. Така страната, която се намира сега в криза ще получи ключова роля в реализацията на проекта. Гърция, Албания и Италия подписаха през 2013 г. споразумение за строителството на ТАР, с кето се изразява еднозначна политическа поддръжка за многомилиардния проект. Въпреки това точният маршрут за прокарването на тръбата в Северна Гърция не е определен, тъй като много градове, общини и граждански организации протестират против строителството и искат промени в предварителния план.

Проектът за Трансадриатическия газопровод е привлекателен не само с това, че осигурява достъп до запасите на каспийски газ. Всички участващи в него страни получават възможност да се позиционират на европейския енергиен пазар. Например Албания досега е изолирана от енергийната мрежа на ЕС, но положението вече ще се промени, убеден е зам.-министъра на енергетиката и промишлеността настраната Дориан Дуцка. %Благодарение на ТАР Албания ще стане част от южноевропейския газов коридор и ще се присъедини към регионалната енергийна мрежа”, казва той в интервю за изданието. Освен това страната ще може да получи приблизително един милиард евро като преки чужди инвестиции, без да говоря за новите работни места и допълнителни данъчни постъпления.

Оше по-важно за Албания е, че по предварителен план ТАР на нейна територия ще се съедини с Йонийско-Адриатическия газопровод, който както се предполага ще доставя газ за газовата мрежа на Западните Балкани.

Министърът на енергетиката на Гърция Янис Маниатис твърди, че през следващите години Европа ще има нужда от допълнителни 100 млрд. куб метра природен газ, затова тя ще се нуждае от допълнителни доставки и транспортиране. Това мнение се споделя и от Теодорос Тсакирис, преподавател по геополитика в кипърския университет в Никозия. Той не смята „Южен поток” и ТАР за конкуриращи се проекти. „Южен поток” не увеличава зависимостта на ЕС от руските газови доставки и не е насочен към нови пазари, казва експертът по енергетика. – Това просто е алтернативен начин за изпълнение на съществуващите договорености за газоснабдяване”. По думите му ТАР не може да е сериозна конкуренция на „Южен поток”, най-малко заради сравнително ниската пропускателна мощност – максимум 20 млрд. куб м през 2025 г., срещу очакваните 150 млрд. куб м по „Южен поток” тогава.

ТАП
доставки
природен газ
Европа
По статията работи:

Георги Велев