Изостаналите въглищни райони ще са с предимство при инвестициите по Европейската зелена сделка

Европейските средства за финансиране на Европейската зелена сделка ще бъдат с предимство насочени към регионите с най-високи въглеродни емисии. Това се казва в предложение на Европейската комисия за създаване на Фонд за справедлив преход. Предложението бе направено по време на първото заседание на Европарламента за 2020 година в Страсбург.

Фондът е част от инвестиционния план за развитие за 1 трилион евро за следващите 10 години. Фондът за справедлив преход бе определен от вицепрезидента за климата Франс Тимерманс, като "нашето обещание, че сме с тези, които имат да извървят най-дълъг път към въглеродна неутралност". Тимерманс също участва в представянето на идеята пред депутатите от ЕП.

Председателят ѝ Урсула фон дер Лайен заяви, че залогът за успеха на зелената сделка е огромен, „защото ако се провалим и климатичните промени продължат със сегашните темпове, последиците ще са огромни, а щетите – нечувани“.

Фондът ще бъде съставен от безвъзмездни средства от европейския бюджет и Европейската комисия предложи нови 7,5 млрд. евро да бъдат инвестирани всяка година в проекти, подкрепени от фонда. Предложените средства ще бъдат допълнително отпуснати към фонда и ще бъдат отделен стълб от кохезионната политика на общността.

Към тях ще се добавят нисколихвени заеми от Европейската инвестиционна банка и още частни инвестиции, които ще се ползват за зелени проекти в регионите. Все още обаче предстои да се дефинират начините, по които ще се определят критериите за направата на зелени инвестиции.

Достъпът до безвъзмездни средства по новата седемгодишна инициатива ще бъде „основан на мащаба на предизвикателството за декарбонизация на регионите с най-високи въглеродни емисии“, съгласно проект на плана на Комисията. Парите ще бъдат разпределени с предимство в силно индустриализираните региони.

Според проектът на Комисията за всяко евро от Фонда за справедлив преход, правителствата трябва да пренасочат между 1,50 и 3 евро от техните средства за кохезионно финансиране, както и да осигуряват пари от националните си бюджети. Комисията разчита по тази линия да се генерират около 30-50 млрд. евро годишно.

Повечето държави от Централна Европа не желаят да пренасочват кохезионни фондове, тъй като ги използват по други проекти. Страните, нетни вносители пък не желаят да дават допълнителни средства в общата хазна, стана ясно по време на днешните дебати. Част от тях бяха и разискванията за Многогодишната финансова рамка на ЕС.

Фон дер Лайен се застъпи за достатъчен бюджет за осъществяването на Зелената сделка, добавяйки в Европейския парламент, че ако това не е възможно, ЕС трябва да увеличи собствените си приходи чрез нови данъци и такси, за да го попълни.

От Европейския парламент поясниха, че Механизмът за справедлив преход (МСП) е ключов инструмент, гарантиращ, че преходът към неутрална, по отношение на климата, икономика се осъществява по справедлив начин, за да няма изоставени. Въпреки че всички региони ще се нуждаят от финансиране и че това е предвидено в Плана за инвестиции на Европейския зелен пакт, Механизмът ще предоставя целева подкрепа за мобилизирането на най-малко 100 милиарда евро за периода 2021—2027 г. в най-засегнатите региони, за да се смекчат социално-икономическите последици от прехода. Механизмът ще генерира необходимите инвестиции в подкрепа на работниците и общностите, които разчитат на веригата за създаване на стойност, свързана с изкопаемите горива. Той ще допълни съществения принос от бюджета на ЕС, предоставян чрез всички пряко свързани с прехода инструменти.