Анализатори: Черно море има сериозни възможности за производство на ток от вятърни централи

Нисковъглеродната икономика на ЕС с изцяло декарбонизиран енергиен сектор ще изисква много големи количества нисковъглеродна електроенергия. Към днешна дата морските вятърни централи изглеждат най-обещаващи като технология за реализирането на необходимите обеми енергия. Докато Северно море предлага най-добрите перспективи досега, има значителен потенциал и в други морски територии на Европа, включително Балтийско море и южните европейски води на Черно море. Това коментират от водещия европейски мозъчен тръст CEPS по повод на възможностите за развитие на зелената енергия.

Като се вземе предвид случилото се и очакваното намаляване на разходите за офшорни вятърни централи, то Черно море е основна икономическа възможност за страните от ЕС и страни извън ЕС в рамките на Европейската зелена сделка, допълват анализаторите.

От енергийна гледна точка тези вятърни електроцентрали предлагат начин за заместване на икономически все по-неизгодните за употреба въглища, без да се увеличава зависимостта от вносен руски газ. Това е валидно дори за страните, които нямат излаз на море.

Офшорните централи може да подмладят пристанищните райони и да привлекат нови инвестиции в устойчиви на бъдещето технологии в по-общ план, като по този начин се създадат нови работни места, много от които ще са добре платени, допълват анализаторите. Нисковъглеродната енергия ще се превърне в предпоставка за привличане на бъдещи инвестиции, не само за нисковъглеродните индустрии.

Фондът на ЕС за възстановяване „Следващо поколение“ е възможност за региона да направи следващата стъпка като вече се появяват и първите планове в тази насока. Като се има предвид историческия размер на акваторията на Черно море, е очаквано добрите планове и проекти да бъдат подкрепени. За целта държавите-членки и техните региони трябва бързо да разработят всеобхватни планове в тази насока.

Опитът показва, че проектите за офшорни (морски) вятърни централи изискват специална рамка за управление и целенасочена политика на държавите. А чрез инициативата за енергийна свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC) рамката вече съществува и тя може да бъде адаптирана да отговаря на нуждите на офшорните централи.

Всъщност една успешна стратегия на ЕС за Черно море може да бъде разширена дори извън рамките на ЕС и Енергийната общност. Вече има изразен интерес към възобновяемите енергийни източници и морския вятър, особено в Турция, но също така и в Азербайджан, Русия и Каспийския регион, добавят анализаторите на CEPS.

Всъщност на всички специалисти е известно, че Черно море все още не е достатъчно добре проучено море, което освен за инвестиции във вятърна енергия може да се използва и за производство на водород. Именно дълбоката част на морето е богата на сероводород и това е причината в дълбините на Черно море да няма живот, а изследователите да откриват уникални находки по потъналите кораби. А проект за изграждане на инсталация на водород в момента се разработва от екип учени на Българската академия на науките.

Румъния от своя страна има значително по-големи териториални води и вече започва да развива свои проекти за вятърни централи. Именно румънската компания Hidroelectrica обяви през лятото плановете си да изгради офшорни вятърни централи в Черно море с обща мощност до 500 мвт. Компанията прогнозира, че проектът им ще струва приблизително 596 млн. евро, като вероятно правителство ще потърси европейско финансиране за начинанието си.

За съжаление България към момента не е обявила планове за изграждане на енергийни мощности в акваторията на Черно море. Подобна идея не е залегнала и в проекта за нова енергийна стратегия на страната ни.