Всеки трети българин живее в тежки материални лишения

Ключов фактор за стимулиране на вътрешното търсене и потребление е повишаване на доходите на домакинствата

Източник: dw.de

Около 78.5 % от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота. Запазва се високият дял на домакинствата, които са принудени да се самоограничават в разходите, след като доходите им изостават от необходимите средства за издръжка на живота. Проблем остават ниските трудови възнаграждения, а започналите работа много трудно или почти не успяват да се измъкнат от „капана на бедността”. Тези данни се потвърждават и с високия относителен дял на лицата с доход до ИЖ, които са с най-висока степен на риск от изпадане в бедност при непредвидени ситуации.

Това са част от изводите от редовното проучване за издръжката на живот на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ, огласени днес. Тези изводи се потвърждават и от последните данни от изследването SILC на Евростат за 2015 г. 41.3% от населението у нас е изложено на „риск от бедност и социално изключване“, при средно ниво от 23.7% за ЕС-28. България е държавата членка на ЕС, отчитаща най-висок дял на лицата, намиращи се в риск от бедност или социално изключване, след страната ни се нареждат Румъния (37.3%) и Гърция (35.7%).

Макар и с намаляващ дял на лицата в риск от бедност или социално изключване спрямо 2008 г. (44.8% за 2008 г.), България запазва лидерската си позиция в ЕС по този показател. България е начело и по дял на лицата, живеещи в тежки материални лишения (34.2%), следвана от Румъния (22.7%) и Гърция (22.2%).

Всички тези данни, дават основание да се твърди, че няма чувствителни промени в икономическо благосъстояние на населението. Броят на живеещите лица в бедност намалява, но българското общество не е станало по-богато, предвид факта, че делът на лицата живеещи в риск от бедност и социално изключване се запазва на високи нива.

Всеки трети българин живее в тежки материални лишения. 78.5 % от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота. 2235 лева са нужни на четиричленно семейство, за да могат да живеят нормално през септември.

Според анализаторите общата стойност на необходимите средства за издръжка на 4-ри членно домакинство (двама родители и две деца) достигат през м. септември до 2 235 лв. Това включва разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка. Средната издръжка на живота на на 1 лице от 4-ри членно домакинство е в размер от 558,82 лв.

През последното тримесечие издръжката на живота отчита леки колебания нагоре с 0.4%, но все още на годишна база се наблюдава спад с 0.4%. Прегледът на тримесечните темпове дават основание да се твърди, че дефлацията все още не е устойчиво преодоляна. След като през първото тримесечие на 2016 г. се отчита най-силно намаление в сравнение със същия период през последните две години, следва забавяне на темповете и нива се задържат около или малко над нулата. Причините са, от една страна, нарастване на цените на хранителните стоки под влияние на сезонния фактор, увеличение на цените на електроенергията средно с около 0.04%, повишение цени на бензина и горивата, а от друга страна, намаление на цените на природния газ от 1 юли с нови 10% и последвало намаление на цените на топлоенергията средно с около 2.5%.

Издръжката на живота до края на 2016 г. ще следва тази тенденция на намаление или нулев ръст на инфлацията, тъй като не се очертават достатъчно устойчиви индикатори за възстановяване на икономиката. Има добри надежди в някои промишлени отрасли, следствие на които заетостта нараства с около 22 хил. лица.

Възстановяването на пазара на труда ще продължи още дълги години, след като загубата на работни места спрямо същия период на 2008 г. е с около 339 хил. лица. Равнището на безработица продължава да спада и достига до 8%, но все още е с малко повече от 58 хил. лица спрямо 2008 г. Голям остава проблема и със структурни дефекти на пазара на труда, които допълнително влошават ситуацията.

Дълготрайно безработни са около 161 хил. души, или 60.6% от безработните лица са били без работа над 1 година. Така наречените „обезкуражени“ лица наброяват 161 100 лица, като 35.8% от тях са лица до 34-годишна възраст. Ако прибавим обезкуражените лица към общия брой на безработните, то това ще получим коефициент на безработица от 12.3%. Освен това, тук говорим за значително голям трудоспособен контингент, които не се използва в икономиката, тъй като не отговаря на изискванията на трудовия пазар. Несъответствието между търсене и предлагане на работна сила оказва негативни ефекти за икономиката в дългосрочен план.

Доходите от труд нарастват със 7.5%, но потреблението на домакинствата продължава да бъде свито, при това в условия на дефлация. Освен това се наблюдават затихващи темпове на разходите за крайното потребление на домакинствата и през второто тримесечие на 2016 г. вече спадат до 1.2%, след като предходното отчитат ръст от 2.5%. При тази ситуация намеренията на правителството да разчита на вътрешното потребление като основен двигател на българската икономика няма да бъдат достижими. Ключов фактор за стимулиране на вътрешното търсене и потребление е повишаване на доходите на домакинствата.

В края на третото тримесечие на 2016 г. лекото нарастване на издръжката на живота се дължи основно на нарастването на хранителните стоки средно с 0.9%, а на годишна база бележи ръст с 1.0%. Основната причина е влиянието на сезонния характер на някои хранителни стоки.

През третото тримесечие на 2016 г. колебания нагоре на тримесечна база се наблюдава в групите: Месо и месни продукти – с 1.4%; Мляко и млечни продукти – с 0.8%; Риба и рибни продукти – с 1.2%; Плодове и плодови консерви - с 0.4%;Пресни зеленчуци и консерви – с 0.3%; Яйца – с 3.7%. Захар и захарни изделия - с 2%. При нехранителните стоки се регистрира намаление на стойността на издръжката на живот, като средно за групата спадът е с 0.1% на тримесечна база, а на годишна база с 1.6%.

Нарастване е регистрирано при групите: Образование и свободно време - с 1.1%, Услуги свързани с образованието с 3.7%;Транспорт – с 1.0%, (Автомобилни бензини и моторни масла - с 2.8%).

По-силно изразено намаление се отчита при групите: Хотелиерски услуги и почивно дело - с 5.1%, Облекло, обувки и лични принадлежности с 1.3%.

Прагът на абсолютна бедност, базиран на потребителска кошница от 100 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна до 297 лв. на 1 лице. Отчита се нарастване на тримесечна база с 0.6%, а на годишна база с 0.4%. Данните показват нарастване по-скоро на така наречените стоки от първа необходимост, които имат висок относителен дял в потреблението на бедните домакинства. Спрямо предходното тримесечие ръст се наблюдава при: захар (с 2%), малотрайни колбаси (с 2.8%), млечни продукти (0.8%), питейна вода (с 0.4%), дърва за отопление (2.4%).

Сравнителният анализ между необходимите средства за издръжката на живот и данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на общ доход (НСИ) за второто тримесечие 2016 г. показват следните тенденции:

- 30.5% от домакинствата са с общ доход на 1 лице под издръжката за бедните домакинства (до 297 лв.), или близо 2 млн. 200 хил. лица. Намалява броят на живеещите под абсолютния праг на бедността (с около 57 хиляди лица), но темпът е бавен затова техният дял се задържа на високи нива.

- 48% от домакинствата са с общ доход на 1 лице от 297 до 559 лв. (или около 3 млн. 462 хил. лица). Измененото е с по-високи темпове на нарастване (с +3.4%), което означава че лицата са по-близо до издръжката на бедните домакинства и риска да попаднат отново в групата на бедните е твърде голям.

- 21.5% от домакинствата са с общ доход на 1 л. над издръжката на живота (559 лв.), а това представлява около 1,6 млн. лица.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари