НАЧАЛО » интервюта

Юлиан Попов: Върви се към унифицирана глобална цена на въглеродните емисии

fb
3E news
fb
10-12-2019 02:50:02
fb

“Върви се към унифицирана глобална цена на въглеродните емисии” – зад тази метафора се крият конкретни мерки, които се изпълняват, за постигане на т.н. "климатична неутралност" през 2050 г. Това каза пред БНР бившият министър на околната среда и водите Юлиан Попов по повод решението на евродепутатите да обявят извънредно положение за климата. Той е оптимист, че е възможно догодина да има и климатичен закон. Има много нови технологии, които пазарът приема и доста академични модели, които показват, че е възможно Европа да стане климатично неутрална до 2050 година:

„Това са амбициозни цели и за тези цели въпросът не е само да слагаме соларни панели или да санираме сградите. Става въпрос за цялостна технологична революция, но всички случаи - дълбока трансформация на икономиката. Eдин от проблемите на Европа е, че именно в тези технологии изостава много сериозно зад Китай и, в голяма степен, в някой сфери изостава зад Япония, САЩ… Така че картината е доста по-сложна от това просто да си спрем парното“.

Намаляването на необходимостта от въглеродните горива е дълъг процес, който започва доста по-отрано – след 1973-а година, след арабското петролно ембарго, изтъкна експертът в предаването "Събота 150" по "Хоризонт".

Необходимостта от повече инвестиции не бива да ни обезкуражава

„Това е шанс за икономиката на България да стане по–високотехнологична и шанс за икономиката на Европа да излезе от тази леко стагнирана икономика и да се развие, да промени много от нещата, включително и зависимостта си от вносни горива… Когато говорим за големи инвестиции, това е нещо, което и икономиките искат. Те искат да има големи инвестиции, търсят се добри проекти за голямо инвестиране. Това само ще раздвижи икономиката и е позитивно! Ние често правим тази грешка - да казваме „това ще струва много пари“. Чудесно е, ако са инвестиции. Лошо е, ако това са пари, които са хвърлени под формата на неоправдани субсидии, но най-големите субсидии са общо взето в сферата на фосилните горива, така че и в това отношение не би трябвало да имаме много големи притеснения“.

Попов коментара, че решението на ЕИБ - най-голямата кредитираща институция в света, да се оттегли от проекти, свързани с фосилните горива, ще има „имат голямо въздействие върху специфичните инвестиции точно в тази посока“:

„Много е вероягно и Европейската банка за възстановяване и развитие да я последва. Тя вече има политики, които са свързани с тези насоки и много частни банки, много частни институции, много частни големи компании също се ориентират в тази посока“.

Полша, Унгария и Чехия са единствените три страни, които до този момент не са подкрепили идеята за климатична неутралност на Европа до 2050, но според Попов е много възможно трите страни да се съгласят скоро.

Срещата в Мадрид и единния пазар на въглеродни емисии

„Много често привлича критиките на някои коментатори, че в Европа въглеродните емисии струват скъпо и това ще унищожи нашата въглищна индустрия… Реално в света има 50 въглеродни пазара, а европейският е един от тях. Въпросът е как да се обединят те. Създаването на един глобален пазар на въглеродни емисии ще бъде от основните механизми за намаляване на емисиите. На практика ще получим нещо като превръщане на въглеродните емисии в глобална валута. Също се говори за глобален въглероден данък - той е подобно нещо. МВФ лансира такава идея - до 2030 година да се въведе въглероден данък от 75 долара на тон емисии и това е посоката, в която се върви. Мадридската среща в момента изработва по-конкретни правила за това как да се върви в тази посока, за да може в следващите няколко години може да се стигне до една относително относително унифицирана глобална цена на въглеродните емисии

Юлиан Попов
въглищни централи
вредни емисии
промени
ВЕИ
По статията работи:

3E news