Човекът-антимафия Алфонсо Сабела: Очевидно е, че политиците се стремят към неконтролируема система

Твърдя убедено - има ли спешност, винаги има корупция - така поръчката се възлага директно без търг или конкурс, казва известният с борбата си срещу престъпността и корупцията италиански магистрат

Алфонсо Сабела
Източник: БГНЕС

Мафията няма човешко лице. Аз самият съм дълбоко несъгласен с образите, които остави в съзнанието ни блестящият филм на Франсис Форд Копола „Кръстникът”. Не, това не са хора на честта. Те нямат никаква чест! Това са същества, които с животинска страст тъпчат човешкото достойнство и използват всякакви средства, за да постигнат целите си - власт и пари. Това заявява в интервю за БГНЕС италианският магистрат Алфонсо Сабела, който бе гост на издателство ЕРА за премиерата на втората му книга „Заразената столица”, която вече е на книжния пазар у нас.

Сабела е известен борец в Италия срещу престъпността и корупцията, познат още от 90-те години на миналия век, когато съвсем млад се включва в операция „Чисти ръце”, довела до масови арести на мафиотски босове от Коза Ностра, които и досега излежават доживотни присъди. Втората му книга е посветена на проядената от корупция италианска столица и челният му сблъсък с нейните коварни представители.

Италианският магистрат има меко, но респектиращо присъствие, както и поведение на човек, уверен в себе си. Директен и искрен в изказа си, лишен напълно от суета и амбиция за непогрешимост, тъмните му очи гледат право в събеседника. Рядко вече се срещат такива цялостни хора, които са постигнали баланс със себе си и света около тях, отбелязват от БГНЕС.

Скоро по един от каналите на италианската телевизия тръгва нов филм, вдъхновен от живота на Алфонсо Сабела, и за разлика от инспектор Корадо Катани от „Октопод”, главният герой не умира.

Казаното от Сабела по странен начин разкрива язви на българската политическа и икономическа действителност, а споделеният опит и съветите му са повод за сериозен размисъл - има ли политическа воля за борба с корупцията у нас и къде е българският Алфонсо Сабела.

Публикуваме без съкращения разговора на журналистите от БГНЕС с чавека-антимафия Алфонсо Сабела:

За Вашата твърде опасна работа казвате, че има много за губене и твърде малко за печелене. Написването на Вашата нова книга „Заразената столица” откъм печалбата ли да я причислим или към загубата?

- Ако може да говорим за полза едва ли тя може да се търси в някакво парично изражение. По-скоро, описвайки това, което правих, съм убеден, че успях да помогна на общината в Рим, предлагайки нови механизми на работа. Въведох и нов подход, който спомогна много за ограничаването на корупционните практики в периода, в който се занимавах с това.

Твърдите, че заразата на престъпността и корупцията е влязла в сърцето на държавата…

- „Заразената столица” всъщност е една препратка към заглавие от 1956 г. на един журналист, който беше написал материал, озаглавен „Корумпирана столица, заразена държава”, т.е. заразата вече е част от държавата, дълбоко вкоренена.

За съжаление, и в Европа живеем с тази зараза. Често се получава манипулация и заблуда - политици правят антикорупционни комисии и съответното законодателство, но накрая се оказва за част от тях, че става въпрос за имитация. И те самите, по един или друг начин, не всички, разбира се, дават признаци, че нямат нищо против да влизат в престъпни схеми. Как да се борим с това второ дъно, второ лице зад маската на добрите намерения?

- Ясно е, че без политическа воля този проблем не само не може да бъде решен, той не може да бъде дори започнат. В същото време правосъдна система, полиция и т.н. сами не могат да бъдат решението. Те се намесват, разбира се, дават фактите, но истината е, че трябва да работим превантивно.
А за да се направи това трябва да има политическа воля, така че политиците да подготвят не само закони, но и да назначават достойни хора. Които да са способни честно да се занимават с тези проблеми. Всичко останало, виждаме това в редица европейски страни, е популизъм. Този подход се отразява пагубно на хората, които се обезверяват, вреди и на държавата.
Италия няма как да пренебрегва корупцията, защото в най-новите класации тя е на незавидното 61 място по този показател. Вярно е и това, че в последните години правителствата у нас взеха редица мерки за удължаване на присъдите на лица от престъпния свят, удължиха срока по давност при някои деяния, но всичко това е твърде малко.

Все пак, хората се обезсърчават, защото виждат чашата наполовина празна, а не наполовина пълна в тази ситуация. Първопричината за мафиотските игри, за корупцията, се оказва, че е в полето на политиката. Там се изграждат от десетки години корупционни мрежи. Говорят, че честни хора трудно се задържат по високите етажи на властта, ако не са „в играта”. Вие самият споделяте в книгата си, че Вашата партньорка Силвия Дечини се е оттеглила от битката твърде разочарована, дори е напуснала Италия. Е, как чашата да стане наполовина пълна?

- Да, с чашата е лесно. Но смятам, че системата трябва да бъде променена отвътре, не отвън. Защото отвън са само революции, които водят до драматични събития и не е ясно дали дават окончателното решение. Мисля, че е назрял моментът, в който политиката вече не може да отлага този проблем.
Крайно време е да престанем да ползваме механизмите, които добре познаваме, защото те трупат негативи. Например, да се назначават служители по политически причини. Пак ще повторя - необходими са честни, доблестни и компетентни хора в администрацията. А трябва и да се опростят процедурите в тази сфера. Защото усложнените процедури винаги откриват възможности за корупционни практики.
Убедих се също, че в различните държавни и общински институции трябва да има по ресори по едно отговорно лице, да се знае кое е то. Но не само на книга. А структурата, която възлага обществените поръчки да бъде една.
В Рим има 15 общини и всяка от тях има право да провежда обществени поръчки. Ако трябва да купим, примерно, 15 фотьойла не се прави един търг, а 15, т.е. има 15 пробивни зони, което е добре дошло за активност на корумпирани личности. Така и фотьойлът ще се окаже, че го плащаме 15 пъти по-скъпо от истинската му цена. И най- вече- ангажираме 15 структури, които се занимават с нещо елементарно. И още по-лошо - контролът се разпилява в 15, а не в една структура, това е разхищение на време и ресурси. Ако имаме една структура за обществени поръчки, проверяваме само нея, а ако начело на нея сме назначили честен, доблестен и компетентен човек, това означава, че сме спечелили битката. Рим има и 46 възлагащи органа за обществени поръчки.
Очевидно е, че политиците се стремят към неконтролируема система. Пак ще повторя- по-лесно е да се контролира една структура, а не N на брой. Докато работих в общината на Рим, предложих именно това. Общинският съвет прие предложението ми, но то не стигна до парламента. След това напуснах и тези хора, които дойдоха след мен, го укриха и отново се възстанови старото положение.
Има и друг механизъм, който трябва да бъде развит, аз го наричам „програмирана спешна помощ”. Какво имам пред вид? Общината предоставя различни услуги в сметосъбирането, в социалната област, в търговската сфера, в транспорта, но там не се прави никакво планиране. И в един момент се оказва, че има спешна нужда от решение. Твърдя убедено - има ли спешност, винаги има корупция. Защото се стига до директно възлагане на поръчката, без търг или конкурс.
Друг пример: знаем, че учебната година започва на 15-ти септември. И че до тази дата трябва да сме подготвили помощ за всички ученици в неравностойно положение, т.е. още от февруари - март да сме започнали с обществените поръчки, за да можем вече през август да ги възлагаме. Но това не се прави. Идва 1-ви септември и се оказва, че задачата е супер спешна. Договорът за това, разбира се, се дава без обществена поръчка, с директно договаряне, с плащане на много повече средства. Този механизъм си работи блестящо.
Още един пример: изведнъж времето захлажда и ние в общината откриваме това, а иначе знаем, че е декември и няма нужда от изненади. Но се започват канонади от спешно възлагане на договори, касаещи транспорта и настаняването на бездомниците на топло. Мога да дам серия от такива примери, вие - също.

Лично сте съдействали за арестуването на над 100 мафиотски боса в Италия. А Вашата сестра, също магистрат, Марция е координирала разследването и ареста на сицилианския бос Провенцано. Когато залавяте тези хора забелязвате ли нещо общо между тях като реакция, като отношение - за жертви ли се смятат, преживяват ли провал или се имат за босове, които бързо ще се измъкнат от примката?

- В никакъв случай не се изживяват като жертви. За тях властта и парите са висши ценности, без никакво зачитане на човешкото достойнство и на човешкия живот. Не познават никакви етични норми. Благодарение на усилията на стотици мои колеги успяхме да арестуваме стотици мафиоти, което бе сериозен удар срещу мафията.

Но ние помним и други образи - на комисар Корадо Катани, например, от също толкова популярния италиански сериал „Октопод”. И това не са само образи - прокурорът Фалконе, следователят и съдията Борселино, вие самият, вашите знайни и незнайни колеги… Каква е мотивацията Ви да продължавате тази битка?

- Всеки човек в даден момент от живота си застава на кръстопът. Горд съм, че страната ми, въпреки че има лошата слава на родина на мафията, даде именно затова и пътищата за борба с нея. Нашите похвати в тази битка се копират навсякъде по света. Като млад магистрат бях изправен пред този избор - или да посветя живота си на страната, или да я напусна. Реших да остана. А като мен има много други в Италия.











Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари