Такис Григориу, Грийнпийс Гърция: Слънцето е ресурс, който може да осигури сравнителни предимства на икономиките в Южна Европа

Енергийният преход е в ход и темповете му се ускоряват. Единият от двиателите му са ангажиментите по споразумението за климата. Фокус в този процес трябва да бъде върху „справедлив“ преход, смята Такис Григориу от Гринпийс Гърция. Има огромен (неизползван) соларен потенциал в Южна Европа, който ще осигури сравнителни предимства на икономиките в тези страни. Това са: потенциал за устойчиво развитие, ниски сметки за електричество за енергийните граждани, решаване на социални проблеми, присъединяване към глобалната надпревара за възобновяеми
икономики.

Гърция вече обяви официално, че измества фокуса към енергийните граждани, за да соларизира икономиката си. Ще може ли и България да се възползва от възможността и да се присъедини към енергийната революция. За това разговаряме с експерт от Гринпийс Гърция в интервю за 3e-news.net.

Каква е регулаторната рамка на Гърция по отношение на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ)?

- Новата законодателна рамка в Гърция (от 2016 г.) е в съответствие с насоките на ЕС за механизми за подкрепа на ВЕИ. Поради това, тя дава възможност за въвеждане на подкрепа чрез преференциална цена (feed-in tariff) за малките проекти; премии (feed-in premium) за средни по размер проекти; и търгове за големи проекти (>3 MW за вятър и >1 MW за всички останали ВЕИ). Въпреки това, след бума на фотоволтаични инсталации през 2009-2013 г. (от 50MW, инсталираните мощности в Гърция станаха 2500MW), последните няколко правителства избраха да акцентират върху малките слънчеви инсталации (до 500kW) за собствено потребление, въвеждайки законодателство за нетно измерване/консумация (т.нар. нетметъринг) през 2015 г.
Това позволява на потребителите (домакинства, малки и средни предприятия, земеделски стопани и др.) да инсталират фотоволтаична система, за да станат т.нар. просуматори или енергийни граждани. Очевидните причини са: а) слънчевата енергия е по-достъпна възможност за малките потребители да произвеждат енергията си, като инвестицията, която е нужна, е малка; б) слънцето е най-големият ресурс на Гърция, който в крайна сметка може да даде на гръцката икономика сравнително предимство; и в) не е необходимо системата за нетметъринг да изисква компенсаторни плащания към потребителите, които произвеждат енергия.
Потребителите, които използват нетметъринг произвеждат и консумират собствената енергия, която са произвели, в реално време и временно „съхраняват“ всяка излишна произведена енергия в мрежата (която ще бъде консумирана по-късно). Така мрежата се използва като батерия. Гръцкото министерство на енергетиката въведе също и виртуален нетметъринг през май 2017 г., макар че тази възможност засега ще бъде достъпно само за избрана група потребители - главно за общини и земеделски стопани. Предстоящият закон за енергийните общности обаче ще има разпоредби, които да позволят въвеждането на виртуален нетметъринг за домакинствата и малките и средни предприятия.


Каква може да бъде допирната точка между България и Гърция  по отношение на чистата енергия?

- България и Гърция имат значителен потенциал за развитие на ВЕИ, особено в сферата на слънчевата енергия. И двете страни трябва да се отърсят от мръсната си енергийна зависимост и да разработят сравнителното предимство на икономиките си, което може да се развие благодарение на техния огромен потенциал за ВЕИ.
Особено по отношение на соларната енергия в малък мащаб (домакинства, общности, малък бизнес), и двете страни могат да помогнат на гражданите си да станат енергийни граждани. По този начин, семейства и предприятия могат значително да намалят сметките си за енергия, да спестят пари и да подобрят стандарта си на живот. Тъй като цените на фотоволтаичните технологии продължават да падат, става все по-ясно, че слънчевата енергия е технологията на бъдещето, а страните с огромно слънчево облъчване, като южноевропейските страни, трябва да се възползват от този огромен ресурс възможно най-скоро, за да получат сравнително предимство на икономиките си.


В момента все по-актуална става темата за обвързване на производството на чиста енергия със системи за съхранение. Това може би ще зададе нов модел в енергетиката през следващите години. Обмисля ли се в тази посока осъществяването на подобен проект в Гърция?


- Да, това се осъществява от всички заинтересовани страни, въпреки че понастоящем напредъкът е спрян. Причината е, че мрежовият разпределител HEDNO е забранил свързването на батериите към мрежата заедно със слънчева енергия, докато не постигнат съгласие относно техническите спецификации на батериите. Това сериозно засегна потенциалния пазар на нови батерии и предизвика проблеми с много фирми и домакинства, които искаха да инвестират в хибридни системи за съхранение на слънчева енергия. Надяваме се, че HEDNO бързо ще реши този казус и Гърция ще отвори скоро този нов пазар.


В момента все още говорим за производството на електроенергия от ВЕИ, но очаквам и момента, в който „Грийнпийс“ ще започне да поставя и въпроса за преработката и съхранението на отпадъците от ВЕИ, след изтичане на срокът им на действие. Предприемате ли стъпки в тази посока?

- Революцията в областта на чистата енергия означава, че скоро всички страни ще трябва да разработят адекватни процеси за рециклиране на ВЕИ, за да се справят с проекти, които достигат до края на техния жизнен цикъл. ВЕИ започнаха да навлизат главоломно на пазара в средата на 2000-те години, което означава, че има около 15 до 20 години преди първата голяма вълна от ВЕИ проекти да достигнат края на своя жизнен цикъл. Понастоящем системата за рециклиране на ВЕИ инсталации в Европа не е достатъчно развита, за да се справи с тази предстояща вълна, въпреки че все още има време за разработване на адекватни съоръжения и процеси. За щастие ВЕИ проектите обикновено са повече от 95% рециклируеми, така че с ефективно третиране, екологичният отпечатък ще бъде незначителен.
Препоръчително е този сектор да следва принципите на кръгова икономика, според които стойността на продуктите и материалите се запазва за възможно най-дълго време; отпадъците и използването на суровини са сведени до минимум и когато продуктите достигнат края на своя живот, материалите вложени в тях се задържат в рамките на икономиката, за да се използва отново и отново, за създаване на допълнителна стойност.

Бихте ли разказали повече за концепцията social solar (т.нар. социална слънчева енергия)?

- Днес ние знаем, че преходът към чиста енергия се случва и най-важното е да го осъществим по най-добрия начин – честно и социално отговорно. Основната ни идея е да помогнем по този начин на хората, които са в нужда – бедните и уязвими домакинства, да бъдат част от тази енергийна промяна.
Днес някои обществени групи не могат да си позволят да бъдат част от нея. А това, което правим обикновено, когато дадено домакинство е в нужда и не може да си позволи да си плати електричество или топлинната енергия, е да му помогнем като му дадем средства под формата на пари за закупуване на въглища или твърдо гориво. Този подход обаче има два очевидни проблема.
Първият е, че въпросното домакинство ще продължи да се нуждае от този тип подкрепа и следващата година отново ще е в същата ситуация. А ние съответно ще трябва отново да му дадем пари. Възможно е домакинството да остане в нужда завинаги.
Ако обаче вместо това му помогнем да си създаде соларна система, ще направим интервенция само веднъж и същото домакинство ще престане да е енергийно бедно. През следващата година то няма отново да се нуждае от средства. И още по-важно – ще възвърне достойнството си.
Това е едното предимство. Второто е, че ако субсидираме консумацията на изкопаеми горива, ще получите всички проблеми, свързани с тези горива, включително замърсяването, което напоследък се превърна във все по-често обсъждан проблем в България, Гърция и други страни. Така че основният начин да се справим с тези проблеми е да обвържем социалната политика с инвестиции в соларна енергия. От това ще спечелят всички страни.
В някои от най-напредничавите американски щати като Калифорния, Колорадо, Минесота, Ню Йорк вече има такива програми за социална политика по места. В тях се помага на уязвимите общности и домакинства да произвеждат собствена енергия.

 А в Европа?

- За съжаление не толкова много. Но мисля, че в тази идея има смисъл и тепърва предстои да бъде осъществена. Рано или късно ще видим правителствени политики за изграждане на соларни инсталации за уязвими домакинства с цел да се помогне на бедните домакинства да станат енергийни граждани.

А, според вас, може ли да се приложи този модел в България?

- Убеден съм. Вие имате система за разпределяне на енергийни помощи за бедните домакинства. Освен това разбрах, че имате и проблеми със замърсяването на въздуха, което е заплаха за общественото здраве. Сред причините за това е използването на изкопаеми горива за отопление. За да се справите с тези проблеми, трябва да се справите с техните корени и решението е да започнете да подпомагате чистата енергия и да помогнете на нуждаещите се домакинства да станат енергийни граждани.

В окончателния вариант на интервюто са използвани и въпроси на Александър Александров







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари