Ген. директор на Световната ядрена асоциация пред БНР: Време е България да разшири ядрената си програма

Страната ви е в много изгодна позиция: имате опит и изградени блокове, използвате ги, знаете техните плюсове, качеството на снабдяването и количество на еленергията, развивате се икономически, ще имате нарастваща нужда от ток, смята Агнета Ризинг

Днес в света работят 450 реактора, което води до намаляване на вредните емисии с 6,5 милиона тона годишно. Тази година се очаква над 15 гигавата нови ядрени мощности да влязат в експлоатация , което е три пъти над средното ниво за последните 25 години. Това съобщи Генералният директор на Световната ядрена асоциация Агнета Ризинг за предаването "Събота 150" по програма "Хоризонт" на БНР.

Ризинг подчерта, че организацията им се стреми да убеди правителствата да определят ясна и последователна енергийна политика, като ядрената енергетика е една от най-добрите възмоности - тя е нисковъглеродна, гарантира сигурността на доставките и насърчава инвестициите в проекти от ново поколение.

"Делът на тока, произведен от ядрени централи, в световен мащаб е около 10%, в Европа - 27-28 на сто, а в България - малко над една трета. Ядрената енергетика е вторият в класацията изключително важен източник на нисковъглеродни емисии в света. След Парижкото споразумение за климата, правителствата навсякъде по света търсят все повече и повече ниско карбонови енергийни източници и ядрената енергетика е една от най-добрите възможности" смята Генералният директор на Световната ядрена асоциация.

По нейните думи правителствата не говорят за това, въпреки че ядрената енергетика оставя най-малко отпечатъци върху околната среда и върху здравето на хората. "Особено в Европа това е най-значимият източник на екологична електроенергия.  По света влиянието на ядрената енергетика нараства. Има много нови страни, които се ангажират в този сектор. Миналата година Египет подписа споразумение за изграждане на нова ядрена електроцентрала. Бангладеш вече изгражда такава. Иран вече от 7 години има ядрен реактор, работи се и по следващите блокове на същата централа. Беларус също строи ядрени реактори и вероятно ще бъдат въведени в експлоатация следващата година", коментира експертът.

Ризинг изрази мнение, че е крайно време България да разшири ядрената програма, която вече има. "Страната ви е в много изгодна позиция в това отношение, защото имате опит, имате изградени блокове, използвате ги, знаете техните плюсове, какво те могат да ви дадат като качество на снабдяването, като количество на електроенергията.  Страната ви се развива икономически. Вие ще имате нарастваща нужда от електроенергия. Освен че ще ви осигури необходимите количества ток, ядрената енергетика създава условия за развитие на регионите, създава сигурни работни места за висококвалифицирани работници.  И още нещо, много важно за вашата страна. Може да ви се наложи да затворите въглищните си централи", заяви тя.

Генералният директор на Световната ядрена асоциация посочи няколко примера за предимствата на ядрената енергетика. "В Европа има няколко държави, които имат изключително добър опит в експлоатацията на ядрени централи. Постигнали са почти нулеви емисии по отношение на въглеродния двуокис при производството на ток.  Също и в Онтарио в Канада. Друг интересен пример е Великобритания, където са убедени, че именно ядрената енергетика е начинът да се върви в тази посока", подчерта тя.

По повод плановете за удължаване на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" Агнета Ризинг обясни: "По цял свят има тенденция да се удължава животът на съществуващите инсталирани мощности. Например, в Съединените щати е масова практика атомните централи да работят 60 години, а вече се насочват към разработки, които да увеличат експлоатационния им живот до 80 години. В момента не се забелязва да има тенденция към нови, по-високи изисквания за безопасност, по-скоро се споделя опита от удължаване на срока на експлоатация на съществуващите електроцентрали. В повечето места по света са предвидени такива средства за затварянето на старите реактори. Има и опит, защото вече са затворени 160 реактора.  В сравнение с периода, в който ще работи един реактор, казахме около 60 години, парите, които трябва да се заделят за извеждането от експлоатация и обектът да се доведе до ниво "зелена поляна" са сравнително много малко".

Ризинг се позова на анализи, според които унгарският проект Пакш 2  за изцяло държавна централа е най-подходящ и за АЕЦ Белене. При този модел обаче проектът се реализира със заемни средства от Русия, което кара анализатори да подозират, че така руснаците ще могат да оказват политически натиск. Агнета Ризинг обаче е категорична, че този риск може да се диверсифицира, още повече, че и доставките на гориво могат да бъдат разнообразявани.

"В различни страни по света руснаците осъществяват в момента много успешни проекти с много добри резултати. Това, което България би могла да използва, е този опит. Важно е да се знае какво ще бъде горивото, откъде ще се доставя, за да работи тази централа. Сега има много добри перспективи при използването на уран. Работата на централата и целият ѝ живот зависят от тези доставки. Това, което ние от Световната ядрена асоциация следим, е ефективността и качеството на различните ядрени централи. И ако през 80-те години този процент на ефективност беше около 60, сега е над 80 на сто. А виждаме, че има възможност и накъде да се развиваме в тази посока. Очакваме да постигнем 90 на сто ефективност. Също така страните, чиито икономики се развиват по-бурно и стават все по-значим фактор, развиват и ядрена енергетика. Например Южна Корея, която започна от едно много ниско равнище на производство на ток и електроснабдяването не беше силната страна на тяхната икономика, сега имат много бързо растящ брутен вътрешен продукт, който върви със същите темпове на развитие, с които върви и развитието на тяхната ядрена енергетика", коментира тя допълвайки, че ма различни доставчици на ядрено гориво.

"Ако сте започнали един проект по даден начин, това не означава, че непременно трябва да го продължите по същия, нито пък че непременно трябва да го смените. Просто имате възможност за избор. От друга страна обаче реакторите, които са проектирани за конкретен тип гориво и работят успешно с него, няма нужда да го сменят. Мисля, че е интересно да се огледате как стоят нещата по цял свят. Има вече трийсетина държави, които са се обърнали към Световната ядрена организация с молба да им се окаже съдействие да направят необходимите проучвания и да започнат осъществяването на ядрени проекти. В момента по света се изграждат 58 атомни обекта, като три от тях са в държави, които досега не са имали ядрена енергетика. И този ръст е най-големият за последните 25 години", обощава Агнета Ризинг.

Интервюто е на Юлияна Корнажева, Българско национално радио







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари