Славчо Нейков*: За капчиците по гюма и кражбите на ток

Потребителите не бива да бъдат подвеждани за истината за кражбите. Политическото говорене не носи ползи**

Славчо Нейков
Източник: БГНЕС

Г-н Нейков, в интервю за бТВ бившият член на КЕВР Еленко Божков за пореден път атакува ЕРП-тата, като твърди, че 10% от сметките на потребителите за ток отиват за покриване на кражбите. Как ще коментирате това твърдение? Вярно ли е, че технологичният разход при електроразпределителните дружества е много по-нисък от определения от регулатора?

 

- Гледах интервюто на г-н Божков на 12 септември т.г. по БТВ1. Искам да направя уговорката, че нямам никакво намерение да комуникирам с него през медиите. Ние се познаваме от много години. Той е човек с дългогодишен стаж в енергетиката - но честно казано, бях доста озадачен от някои от твърденията му, които засягат принципни въпроси и които си струва да бъдат коментирани. За мен голяма част от казаното от него звучеше повече като някаква политическа позиция със социални нотки, при това често поднесена повече емоционално. отколкото като обосновано и защитимо с нормативни и регулаторни аргументи експертно становище. Допълнително г-н Божков използва някои интересни сравнения, използвайки терминология от млекарската промишленост, в която лично аз не съм силен, но която направи впечатление.

От такава гледна точка бих искал първо да припомня няколко основни тези на г-н Божков, които според мен трябва да се анализират поради по-принципния им характер. Той твърдеше, че размерът на технологичните разходи на ЕРП реално не са повече от 5-6 %, въпреки че регулаторно определените са 8%.

Това беше някакси обвързано и с въпроса за кражбите на ток – така другото същностно твърдение беше, че 10% от сметките на хората отиват за плащане потреблението на нередовните платци или на тези, които крадат. В тази връзка беше развита и тезата, че инкасаторите разпределят между редовните платци това потребление.

В това отношение искам да припомня, че както Законът за енергетиката, така и КЕВР в свои решения много ясно разграничават технологичните разходи от разходите, с които се покриват кражбите на ток. Законовото определение на технологичните разходи (т.64 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката) ги посочва като „разходи на електрическа и топлинна енергия и на природен газ, които са присъщи на технологичния процес на тяхното производство, пренос, разпределение и съхранение“. Както виждате, тук за покриване на други разходи, напр. такива, които се дължат на кражби, въобще не става и дума. С други думи, разходите, които остойностяват откраднатите количества ел.енергия, не влизат в цената на потребителите. На практика, като изкючим това, което дружествата могат да съберат от некоректните потребители в рамките на установения от закона ред, останалата част се покрива от самите дружества – за съжаление, това става от средствата им за други разходи, вкл. и за сметка на средствата, предвидени за поддържане на мрежата. По този начин там остават по-малко пари в дружеството , което неминуемо се отразява на качеството.

Същевременно, за да ограничат кражбите които извършват малка част от клиентите, дружествата са принудени да инвестират допълни средства за контрол и мониторинг на измерването на използваната ел.енергия, които средства ако се вложат в подобряване на мрежата ще подобрят качеството на всички клиенти.

Ето защо срещу кражбата на ток, както срещу всички други видове кражби, трябва да се изгражда обществената нетърпимост, но и да се предприемат адекватни мерки на законово и регулаторно ниво. Да припомня в тази връзка, че само допреди няколко седмици в България беше по-изгодно да се краде ток, отколкото да се заплаща – и ако човек се поразрови, може да се окаже, че това е свързано с някои интересни решения на регулатора от по-старо време.

Съгласно Закона за енергетиката (чл.21 ал.1 т.19), КЕВР определя максималните размери на технологичните разходи, които могат да бъдат признати при ценовото регулиране. И това се прави регулярно от КЕВР, вкл. и когато г-н Божков е бил член на Комисията. Нещо повече – тогава при определянето им на 8% Комисията е ползвала и външни експертни мнения напр. на Научнотехническия съюз на енергетиците, като се е съобразила с препоръките им. С други думи достигането до съответното число не е въпрос на груб пазарлък, а на обосноваване и доказване.

На тази база, при която компетентният орган се е произнесъл за нивото на технологичните разходи съобразно своите правомощия, ако някой има друго мнение, мисля, че трябва да докаже твърденията си, при това в детайли.

Иначе както вече споменах, в изказването на г-н Божков имаше и доста емоции, някои от които за мен минаха границата по много линии – визирам доста острите публични нападки срещу действащия член на КЕВР и бивш председател на Комисията г-жа Светла Тодорова в това й качество, която не беше в студиото. Не мисля, че това беше коректно както в човешки, така и във формален план, вкл. и от гледна точка авторитета на институцията.

 

Г-н Божков твърди също, че разликата между балансовия електромер и индивидуалните електромери (тоест открадният ток) се разпределя от ЕРП-то на клиентите с най-ниски сметки, но не се плаща от дружеството. Наистина ли ЕРП-тата ощетяват така клиентите, които пестят ток с цел да снижат разходите си?

 

- Що се отнася до тезата на г-н Божков, че дружествата използват прикритието на технологичните разходи, за да компенсират загубите си от кражби на ток, мисля, че тя е повече от несъстоятелна. При ясната регламентация, за която стана дума по-горе, при непрекъснатите проверки, при задълженията на дружествата да обосновават размера на исканите от тях технологични разходи, това просто няма как да стане.

Същевременно беше развита и една повече от странна теза - инкасаторите разпределяли между редовните клиенти потреблението на нередовните такива, както и че едва ли не електромерите се поставят на високи стълбове, за да се ограничи възможността на хората да контролират едно такова вмешателство. Представяте ли си какво смятане трябва да падне от страна на инкасаторите при няколко милиона електромера, за да се напаснат числата? Звучи нелепо.

Безспорно би било добре, ако г-н Божков докаже твърденията си в посочените по-горе аспекти – поне от екрана те останаха само голи твърдения.

А иначе ситуацията с изнасянето на електромерите на височина е точно обратната – такъв подход се използва само на определени места и то с цел да се предотврати противоправното въздействие от страна на недобросъвестни клиенти върху тях. Дружествата просто предприемат мерки да си опазят собствеността и това трябва да бъде поощрявано, защото то е в полза на добросъвестните клиенти. А тези, които желаят, имат възможност да контролират показанията на електромерите по най-различни начини, вкл. и чрез контролен електромер. Да се твърди, че ЕРП едва ли не крият електромерите на клиентите си е, меко казано, несериозно.

 

Каква е вашата експертна оценка за законовите регламенти и регулаторните практики по отношение на електроразпределителните дружества и ефекта от тях за тяхното финансово и технологично здраве?

 

- Mисля, че в енергийната сфера в България има много сериозни постижения в комуникацията държава – бизнес, което естествено се отразява и на нормативната и регулаторна рамка. Това се отнася не само до ЕРП, а до всички дружества. Заслуга за това имат и двете страни. Държавата чрез нейните институции многократно е демонстрирала желанието си за диалог и съм убеден, че всички енергийни дружества го отчитат. Проблемите не са малко, но все повече се вижда тенденцията за търсене на общи решения в рамките на закона и в съответствие с европейските правила. Да припомня напр., че вече неколкократно в сурови зимни условия дружествата заедно с държавата намериха начин да предотвратят сериозни кризисни ситуации, породени от лошото време.

Иначе адекватното финансиране и доброто технологично състояние вървят ръка за ръка. И ролята на държавата за създаване на съответните регламенти, които да обезпечават условия за оптималното развитие на сектора, е много важна.

Със сигурност има много неща в работата на ЕРП, които могат и следва да бъдат подобрени. Както казах, хубавото е, че и КЕВР, и министерство на енергетиката, а и другите ангажирани държавни институции са в регулярен контакт с дружествата съобразно компетенциите си.

Остава открит обаче един много важен въпрос, по който многократно е говорено и сигурно още ще се говори, и който е в прерогативите на държавата – това е въпросът за адекватни мерки на законово ниво срещу кражбата на ток и престъпните посегателства срещу енергийна инфраструктура. Ние обикновено говорим за кражба на метали, но въпросът има много по-широки измерения. За мен и в двете направления измененията са наложителни, вкл. и от гледна точка на адекватното криминализиране на противоправните дейния и завишаване на санкциите като превенция. Конкретни предложения в това отношение са представяни и на правителствено, и на парламентарно ниво.

 

Проблемът в енергийния регулатор ли е или в политиката на правителствата в енергийния сектор?

 

- Проблемите са общи. И държавните институции, и дружествата са заинтересовани пазарът да се развива при ясни правила. Наблягам на думата „пазар“ и в тази връзка много ясно искам да отгранича развитието на енергийната политика от социалната политика на държавата. Това предполага прозрачност, предсказуемост, икономическа обоснованост и създаване на условия за по-нататъшно развитие, като се гарантира сигурността на снабдяването, за което е нужно гарантиране възвращаемостта на направените инвестиции. Рамката в това отношение се създава от държавата чрез нейните институции, а следването на правилата е за дружествата.

 

Какъв е делът на ЕРП-тата в крайната цена на електроенергията - наистина ли те печелят най-много на гърба на крайните потребители?

 

- Хората естествено свързват някои от енергийните дружества с плащанията, които правят, защото получават от тях фактурите си. Реално обаче от цената, която клиентът плаща, в тези дружества остават около 10%. Това обаче не е печалба, защото от тази сума дружествата обезпечават своята дейност като покриват всичките си разходи.

 

Защо политиците използват електроразпределителните дружества като боксова круша от първия ден на влизането на външни инвеститори в тях до този момент? Един външен инвеститор - германската ЕoN, се оттегли от страната ни малко след като купи електроразпределителното предприятие в Североизточна България. Сега втори инвеститор - ЧЕЗ, търси купувач за активите си в българската енергетика. Каква оценка е това за бизнессредата у нас в този сектор и за възможността ни да привличаме в него класни чуждестранни инвеститори?

 

- Аз избягвам да правя политически коментари. Все пак ще кажа, че според мен не трябва да се слагат всички политици в една рамка от гледна точка на отношенията им към чуждестранните инвеститори, в т..ч. и спрямо тези, инвестирали в енергийния ни сектор. Мисля, че има политическо отрезвяване дори и при най-крайните политици – да не забравяме, че чуждите инвеститори в енергийния ни сектор не са представители на вчера създадени офшорки, а са реномирани компании с широко инвестиционно портфолио. Същевременно, въпреки случаи като тези, които цитирате, правителството в последните няколко години развърза много заплетени възли в енергийния сектор, като същевременно създаде и цялостна система от условия за подобряване на инвестиционния климат в сектора. И аз лично на първо място искрено се надявам, че положителната тенденция за подобряване комуникацията с бизнеса ще продължи, макар че в някои аспекти това няма да е лесно.

 

*Славчо Нейков е председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт

Интервюто е дадено специално за 3e-news.net

 

** Подзаглавието е на редакцията

 

Интервюто на Еленко Божков може да намерите на адреса на bTV: http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/ikonomika/elenko-bozhkov-10-ot-smetkata-za-tok-otiva-za-pokrivane-na-krazhbi.html







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари