Румен Гълъбинов: Ще платим двойно за влизане на държавата в ЧЕЗ - като данъкоплатци и като потребители

Управляващите трупат негативи, но опозицията не трупа особени позитиви от сделката с ЧЕЗ, коментира по националното радио политологът Страхил Делийски

Румен Гълъбинов
Източник: БГНЕС /БНР

"Очаква се който и да купи което и да е електроразпределително дружество в България, да иска си върне инвестициите с продажбата на електроенергия, съпътстващи услуги и оптимизация на разходите. Няма да е нелогично, ако се поиска увеличаване на цената на тока по-късно през годината. Това би могло да се случи и без да я има сделката за ЧЕЗ. Тя не е оправдание да се иска увеличение на цената на тока. Но въпреки това се наслагват и тези фактори и някой трябва да плати сметката". Това коментира в предаването "12+3" на БНР финансистът Румен Гълъбинов по повод социално-икономическата цена на сделката за ЧЕЗ.

Възможността за пълно или частично одържавяване на вече изцяло частните ЕРП-та се подкрепя от БСП, от синдикатите и голяма част от българските граждани, според данните от експресно проучване на "Галъп интернешънъл" от миналата седмица.

Галабинов посочи, че и в момента ролята на държавата в енергетиката не е малка, а допълнително влизане на държавата във вече приватизирани субекти в енергетиката носи две тежести за данъкоплатците. "Трябва да си зададем въпроса искаме ли да платим два пъти за това да ползваме ток – един път като данъкоплатци, за да може държавата с парите от нашите данъци да си плати участието и втори път - като потребители, които плащат сметката всеки месец. Не знам дали в крайна сметка това връщане на държавата в енергетиката няма да ни излезе по-скъпо на нас, потребителите", коментира експертът.

"Много бих искал тази сделка да не е пример, който да отблъсква инвеститорите. Досега след намеси на държавата в сектор енергетика инвеститори са излизали от страната ни", подчерта Гълъбинов.

Не съумяваме все още да се представим като доверено, спокойно, предвидимо място за инвестиции, заяви финансистът и добави: "Тоест, не мога да кажа, че в България съумяваме да привлечем голям международен инвеститорски интерес в българската енергетика. Вероятно тук се преплитат много интереси - не само икономически, а също и политически. Българската енергетика малко се преекспонира като потенциал и възможности. В българската енергетика все още има стари слабости, които не са преодолени - в самите енергийни дружества, в Българския енергиен холдинг, в НЕК, слабости в управлението на риска от гледна точка на големи енергийни инфраструктурни проекти. Очевидно не съумяваме към момента да се представим атрактивно за повече влизащи инвеститори", обобщи Румен Гълъбинов.

Междувременно ДПС се оказва единствената парламентарна партия, която е против влизането на държавата в сделката за ЧЕЗ, както и против национализация на електроразпределителните дружества. ДПС представи позицията в понеделник по време на партиен семинар с европейско участие, на който движението отчете, че е готово да участва в избори. Лидерът на партията Мустафа Карадайъ обоснова позицията с принципния аргумент, че "намесата на държавата в сделки не е либерален подход".

"До скоро приватизирахме предприятия в страната, наследени от комунистическия режим. Този процес все още продължава. Мисля, че остатъчният пакет от електроразпределителните дружества съвсем скоро, първото правителство на г-н Борисов ги продаде на борсата. И само след няколко години, ако властта и държавата имат друго мнение и искат да развиват друг процес, според нас това не е либералният подход. Убеден съм, че ако стане така, само след години пак ще ги приватизираме тези придобити от държавата акции”, заяви лидерът на ДПС по повод идеята държавата да закупи контролния пакет от акции по време на сделката за закупуването на ЧЕЗ", каза Карадайъ.

Управляващите трупат негативи, но опозицията не трупа особени позитиви от сделката с ЧЕЗ, коментира също по националното радио политологът Страхил Делийски.

В създалата се ситуация БСП е продължила със стратегията си да търси проблемите в технологията, а не в принципите и е направила опит да персонифицира вината, а не да предложи алтернатива, поради което и не извлича особено големи позитиви. "Абсолютно прилича на една лява опозиция да потърси проблемите не в личността на изпълнителния директор, а в самия факт, че такъв тип публични услуги са приватизирани. Между другото, приватизацията на такива ключови услуги е крайъгълен камък на неолибералната политическа доктрина и БСП можеха съвсем аргументирано, политически отляво да атакуват принципа и смисъла, а не толкова конкретните технологични проявления".

"Управляващите засега със сигурност трупат негативи. Опозицията не знам дали трупа негативи, не трупа особени позитиви, защото, все още не е късно, но пропусна шанса да предложи своята версия за това как се развива секторът в позитивен план, а не в търсенето в търсенето на вина", смята политологът.

Темата е с продължение и двете страни ще направят усилия да се изведе някакъв позитив, но управляващите са в по-трудна позиция.

Според политолога от ДПС пък са използвали случая, за да търсят възможности за формално приближаване до властта. "Официалната позиция, която е дясна, е, че не бива държавата да се занимава с тези неща, това е обект на някакви частни отношения, на частни фирми. Но усещането, че правителство не функционира съвсем хармонично, вероятно създава някакво очакване на ДПС, че те могат да помогнат за това хармонично съществуване", смята Делийски.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари