НАЧАЛО » интервюта

Реалистично е през 2022 г. да имаме проектна компания с инвеститор за АЕЦ „Белене“

Българските кандидати за инвеститори в проекта за втора АЕЦ могат да са най-много миноритарни акционери, смята Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум „БУЛАТОМ“

fb
3E news
fb
11-11-2019 01:43:16
fb

Г-н Манчев на какъв етап е процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“ и какво може да очакваме в близко бъдеще?

Срокът за подаване оферти изтича на 18 ноември. Би трябвало в този период министъра на енергетиката Теменужка Петкова трябва да е получила анализа на нейната комисия за създаването на къса листа от потенциалните инвеститори в проекта. Тази листа от участници трябва да бъде разгледана от Комисията по енергетика в Парламента и след това енергийният министър трябва да докладва в пленарна зала, че по решение на правителството те предлагат да се изпратят определен брой покани към потенциалните инвеститори, които са одобрени. И на тях да се изпратят писма, за да започнат писането на стратегическите оферти за АЕЦ „Белене“. Това трябва да се случи след 18 ноември и очаквам в рамките на този месец. Това трябва да се случи по графика, който обяви правителството.

След изпращането на писмата и след като те подпишат споразумение за конфиденциалност, започват да текат и шестте месеца на компаниите, които трябва да представят вече офертите си. Така до средата на следващата година вече би трябвало да имаме подадени оферти от одобрените кандидати. След това, според мен трябва правителството да има създадена разширена и друг тип комисия, да се наемат правни, финансови консултанти и такива по техническата част. Причината е, че компаниите ще имат много въпроси за проекта. На първо време мисля, че въпросите ще бъдат предимно от правен характер, които касаят българското и европейското законодателство в сферата. Ще има и от финансов естествено.

А държавата трябва ли да има консултант, който да ѝ помага в преговорите?

Държавата трябва да има такъв консултант, за да може да отговаря на фирмите. Всяка фирма ще си е наела свои консултанти. И след като комисията, която е разгледала офертата, те процедурно трябва да разгледат офертите. Според госпожа министъра офертите трябва да се разгледат за три месеца, но според мен този процес ще трае по-дълго. След разглеждането им комисията трябва да вземе решение с кой от кандидатите да започне провеждане на преговори.

А възможно ли е още сега комисията да забави решението си за подготвяне на късата листа и изпращане на покани?

Не виждам защо да го прави. Процедурата може да си се стартира, има много дълго време политическата ни класа да вземат решения, които, ако са във вреда на държавата, да спрат процеса или да го продължат. Може пък да имат и допълнителни изисквания – офертата позволява държавата, в лицето на Министерство на енергетиката, да поставя всевъзможни условия по време на писането на офертата.

Аз не смятам, че е възможно оферти от няколко кандидата да бъдат разгледани за три месеца. Но предполагам, че втората година на 2020 г. ще бъдат разгледат тези оферти и тогава комисията отново ще предложи на Комисията по енергетика и на Парламента, че с този кандидат ще започнем преговори.
След като преговорите започнат с един стратегически инвеститор, или направен консорциум от тях, смятам че преговорният процес ще бъде дълъг и тежък. Има много въпроси да се решават, не е само финансов въпрос. Проекта знаем, че е между 9 и 10 млрд. евро и съвсем спокойно офертата може да бъде вместена в тези суми. Но има много правни въпроси, които касаят Виенската конвенция, гаранциите, които се дават, частни инвеститори и законодателството. НЕК ще бъде акционер в бъдещата проектна компания. Нито един от големите играчите в късата листа не е от Европейската общност и заради това те трябва да се съобразят с европейското законодателство. Но тези страни са ядрени държави и са подписали Виенската конвенция, наясно са какво означава ядрена щета. Те ще имат различни изисквания към нашата държава за обема на тази щета.

Всичко това са много тежки въпроси, които трябва да бъдат решавани в рамките на преговорите. Смятам, че те ще продължат повече от година и според мен 2021 г. ще бъде изтекла. И ние през 2022 г. би трябвало да имаме конструирана проектна компания с акционери НЕК и избраният стратегически партньор или няколко. Този период от време е около 2 години и е достатъчен държавата да си свърши работата пред Европейската общност като потвърди и обоснове през Европейската комисия, че проектът си е същия, който бе одобрен преди години. Само че сега сме сменили собствениците на проекта и държавата продължава да има твърдя и ясна позиция в негова подкрепа.
И тогава приемаме, че през 2022 г. ние ще си купим кирки и лопати и започваме да работим на площадката на АЕЦ „Белене“. Тогава, след изливането на първия бетон, започваме да броим тези 59 месеца за строителство. Изливането на бетона върху котлована, който е запазен в момента и подготвянето на площадката на Първи блок, може да отнеме не повече от 6 месеца като работа. Това може да се случи при подписани всички договори, като е ясно кой е инвеститора и кой е ИДС контрактора (договора за инженеринг, доставка и строителство). Така търговското включване на I блок на АЕЦ „Белене“ може да бъде през 2028 г. Много често се задават тези въпроси, но има срокове и не ние сме измислили тези срокове. Дори е малко оптимистичен срока.

Това са още два мандата на някое правителство.

Такъв проект  и за такива суми не може да се направи в нито един мандат. И тук държавата трябва да има дългосрочно планиране. Смятам, че към момента работата е правилно конструирана – има решение на парламента и на правителството и процеса върви. На много хора им се иска процеса да върви по-бързо, но това не може да се случи. Защото ще има много въпроси, които да се решават дълго и ще отнеме време докато се подпишат нужните документи между нашата държава, НЕК и този, които ще се сдружи с НЕК. Със сигурност в процеса на преговорите ще има финансови и технически спорове. Нашата държава ще представя виждането ни колко пари сме инвестирали. Другата страна няма да е съгласна със сумата, но аз смятам, че поне с 85-90% от сумата инвеститорите ще трябва да се съгласят. Има някои неща, за които трябва да се спори, но страната ни трябва да си търси и бонуса, че въпреки всичките промени през годините, този проект е наличен и може да се търгува. А държавата трябва да получи своя бонус за това.

Това трябва да се случи под формата на увеличаване на собствеността на държавата в проекта. Ако кажем например, че държавата има 15% акционерно участие, то пред инвеститора ще поискаме то да се увеличи с още 5%. Това ще се случи с преговори с инвеститора.

Финансовата конструкция няма да стане бързо и там ще са много споровете. Трябва да се знае какво е собствения капитал и какво означава апортиран капитал. Защото ние всичко може да апортираме като капитал – площадка, налично оборудване и други. Една част може да бъде като собствен капитал, а друга да е, че то е изградено. Другите сега трябва да привлекат пари за това, а държавата да си поиска бонуса за изграденото. Това е дълга конструкция и не е много просто.

Къде се бъркат нещата? Ние приемаме, че проектът ще струва 10 млрд. евро и неговия собствен капитал ще бъде 30%. Предлага се проектната компания да има 30% собствен капитал. И ако България иска да има 30% от централата, то тя трябва да обезпечи 900 млн. евро собствен капитал. А тя досега е наляла в проекта 1,5 млрд. евро. Тоест апортната вноската надвишава собствения капитал, който тя може да запише в актива на проектната компания. Останалата част на апортната вноска и как тя ще се оцени от привлечената част е мястото, от което държавата трябва да търси своя бенефит. И тук ще бъде спора колко сме умни или не.

Държавата, в лицето на НЕК или БЕХ, не трябва ли да обяви поръчка за избор на консултант, който да им помага за преговорите?

Би трябвало да обяви, но тя има време от гледна точка на това, че все още дори не са изпратени писма до кандидатите от късата листа. Когато тези кандидати дойдат и подпишат договори за конфиденциалност с държавата, тогава започва да тече срока, в който те трябва да напишат своите оферти. И тогава вече страната ни може да започне процедурата за избор на консултант. Разбира се държавата може да реши, че те имат достатъчно експерти и са умни и да назначат екип, начело с министерството от НЕК и БЕХ. А това ще бъде голяма грешка. Тези институции не са длъжни да поддържат специализиран екип, който да се занимава с големи инвестиционни проекти. Ти трябва да си наемеш такива структури, които са се занимавали във всички направления – правна част, финансово-техническа част. И като те конструират проектната компания и приключи процеса им се заплаща на консултантите и те си отиват.

За избора на консултанти Министерски съвет трябва да е взел решение какви пари трябва да се разреши на НЕК да изхарчи за тези консултанти. В момента през цялото време в пространството се дискутира, че държавата няма да дава повече пари за проекта. А това няма как да стане. Веднъж държавата трябва да даде пари за избора на консултанта, който да ѝ помага максимално да си защити своя интерес. И втория път ако тя иска да притежава 30% от проекта ще трябва да допривлече някакви средства и да защити своите проценти. Все пак милиард и половина евро не са 30% от проекта.

Едно време, в тръжната процедура с RWE  бе записано, че „за доброто име на проекта“ държавата ще получи мисля, че бяха 300 млн. евро. Но тези пари НЕК ще ги получи не за да ги харчи по свое усмотрение, а да ги инвестира в проекта.

Какво е мнението ви за сегашните кандидати за инвеститори? Възможно ли е българска компания да бъде стратегически инвеститор в АЕЦ „Белене“? Родните фирми могат ли да се конкурират със световни компании в ядрената сфера?

От българските кандидати нито един не може да се конкурира за стратегически инвеститор. Всеки може да участва в проекта в момента, дори и с десет лева участие. Но капитално тези инвеститори не отговарят на изискванията – не могат да носят съответните финансови гаранции и много други неща. При големите компании с огромни капитали и богат опит в управлението на ядрени централи, те ще решат дали и как да допуснат миноритарни участници. Тоест нашата държава е ясна с изискванията си да участва. Но създавайки проектната компания, вече новото дружество може да говори с миноритарните кандидати дали би ги взело в проекта. Те могат вече да ситуират много акционери.
От сегашните български кандидати няма компания, която да може да покрие финансово 70% от проекта „Белене“. Нашите компании са участвали в изграждането на части от атомна централа, но цяла атомна централа не са строили. Нито пък са експлоатирали самостоятелно. Освен държавата, която е изградила АЕЦ „Козлодуй“.
Не казвам, че родните фирми в последствие не могат да се договорят да участват като миноритарни акционери в проектната компания. Това е друг процес, различен от преговорния, който тече сега. Затова и бяхме изненадани като видяхме техните имена сред кандидатите. Ако те успеят да се договорят с някой от големите компании и да участват съвместно, то ние нищо не можем да кажем. Това ще го знаем, когато получи офертите от кандидатите.

Възможно ли е международните компании да направят консорциум помежду си?

Напълно е възможно е, друг е въпроса кои точно могат да се обединят – дали ще бъдат трите големи компании или с някой друг не знаем. Но това е политически въпрос.

Това няма ли да забави нашия процес по избор?

Въобще не е изключено това да се случи. Но те ще са длъжни по време на шестте месеца да дадат своето предложение. А по време на преговорите как ще се разберат кой какво акционерно участие ще има е съвсем друга тема.
Аз не виждам по-бърз начин за структуриране на проекта. След като сме направили правилната процедура и са се явили няколко играча, това само потвърждава, че към проекта „Белене“ има интерес.
Ясни са параметрите на проекта, ясно е какво количество енергия ще продава, ясен е и въпроса с въглеродните емисии. А Европейската общност не иска да прави никакви отстъпления от това и ще притисне всички замърсители да изчезват. А енергетиката е сред основните замърсители. Но ядрената ѝ част е вид чиста енергия, беземисионна. А това може да бъде и базова енергия, за разлика от ВЕИ централите.
Комбинацията между атомни централи и ВЕИ-та е добра, но само ВЕИ не е възможно. Само АЕЦ е възможно, но ще работят неефективно. Вариант само с ВЕИ централи е невъзможен, защото не може да се прави баланс на енергийната система – за момента не е ясно как ще се прави баланс и съхранение на електроенергия при такъв вариант, както и нейният пренос.

2028 г. не трябва ли да се преиздава и отново лиценза за експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“? 

Той ще бъде издаден и след това ще има още два пъти. Изготвената документация за удължаване на ресурса на двата блока позволява те да работят още 30 години. Нашето законодателство издава лиценз за 10 години само.

Агенцията за ядрено регулиране  вече има ли готовност за издаване на нужните документи за площадката на АЕЦ „Белене“?

Лицензът на площадката си стои, лицензът на проекта трябва да бъде завършен. Трябва да се извади и ново строително разрешение от МРРБ, защото старото е изтекло. Специфичното разрешение за строителство на ядрения остров, ще се издаде след като се лицензира техническия проект от АЯР.

Кога може да се случи това?

Логично е да се случи в следващите месеци, за да имаме готов проект, който да предложим. Но това зависи от НЕК, който е собственика. Компанията има право да поиска от АЯР да завърши процеса по лицензиране. Единственото, което НЕК трябва да направи, е да попита руската страна дали през тези години нещо се е изменило по проекта и дали нещо се е изменило. Бих искал напомня, че този проект е само и единствено предназначен за одобрение на площадка „Белене“. Ако някой реши, че може да го направи на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ то целият този проект трябва да започне наново.

Според последния финансов анализ на ТЕЦ „Марица Изток 2“ разходите за вредни емисии вече надвишават разходите на централата за покупка на въглища. Тази тенденция ще продължи и занапред и как може да реагира централата?

Това се случва от миналата година насам. Тенденцията ще се изостря занапред и това е целта на ЕК – да ни накара да затворим въглищните централи.  

Но енергийният министър каза, че ще се борим до край за запазването им.

Да, но краят може да е утре. Не знаем само кое е края, но е близко със сигурност.

Това ужасен край ли ще е или ужас без край?
 

Най-вероятно това ще е ужасен край, защото някой трябва да внесе електроенергия от някъде и тя да се плати. Защото ние няма да имаме готови източници на електроенергия. Другият вариант е да се преустроят част от енергийните източници в маришкия басейн да преминат на природен газ. Това не е проблем, но струва пари. Така обаче само ще се намалят трикратно емисиите, а няма да се премахнат като разход.
Това обаче не е особено оправдано, защото природният газ също не е евтин. В момента в 1000 нормални кубични метра природен газ имаме 10,5 мвт. енергия. Ние във въглищните централи в момента имаме коефициент на полезно действие от 38-40%. А това означава, че като се изгорят 1000 кубични метра природен газ, които струват 270 евро например, ще имаме на изхода 4 мвт. електроенергия. А това прави цена от 70 евро/мвт само по отношение на горивната съставка. А към нея трябва да се прибавят и преките разходи за производството на електроенергия. И цената в този случай ще отиде към 100 евро/мвтч.
А на тази  произведен мегават мощност имаш и 500 килограма вредни емисии, които трябва да се заплатят. Това по 15 евро към горивната съставка. Отделно трябва да се инвестира и в преустройство на котлите за работа на газ.  
И така ние трябва да попитаме дали хората са готови да плащат за тази електроенергия. Ние им обяснявахме на хората, че слънцето прави чиста енергия. Но ние подведохме хората – слънцето прави сравнително чиста енергия и сравнително малко.
Това е политически проблем – всъщност е една много голяма политическа лъжа, която се случи в света в рамките на 20 години. Същото е и за вятърните централи. При нас тези съоръжения трудно работят по 2000 часа на годишно. А при слънчевите централи часовете на работа са 1300 годишно.
ВЕИ могат да бъдат част от микса, защото са далеч по-чисти от въглищата и природния газ. Но не са съвсем чисти. И ядрената електроенергия не е съвсем чиста, но е много по-чиста от слънчевата енергия – около десет пъти.

Богомил Манчев
АЕЦ "Белене"
въглищни централи
ядрена енергетика
По статията работи:

Георги Велев