НАЧАЛО » интервюта

Проф. Атанас Тасев: Фонд „Сигурност на енергийната система“ е добро начало, не е данък, но остава въпросът със системния дефицит

Моделът на КЕВР е интересен, дава възможност за равновесие, но съветът ми е да се тества и неговата „чувствителност“ по първоначалните параметри

fb
3E news
fb
12-07-2015 11:22:00
fb

Професор Тасев, къде са основните проблеми в енергийния сектор и в правилната посока ли се търсят решенията?

Енергийният сектор в последните 10 години се превърна в арена на остър политически сблъсък , породен от конфликта между неефективната политика на доходите и тенденцията за неотменяем ръст на цените на електроенергията.Не отричам стремежа на редица предходни, както и на сегашното управление, да внесат позитивен коректив в политиката на доходите, но да не забравяме, че нашата икономика е от „отворен тип”и тя е подвластна на всякакви световни и регионални конюнктурни колебания, породени от безсилието ни пред политиките на „големите” световни играчи. Силно политически модулираната рестриктивна ценова политика на ДКЕВР(КЕВР) за този период доведе до драстични парични дебаланси в такива размери, че е невъзможно да бъдат компенсирани чрез допълнителни рестрикции , оптимизация на разходите и др. непопулярни мерки. Новият момент в сектора е, че целият експертен потенциал на държавата ни търси решение не само в посока на рестрикцията, но и в посока на привличане на допълнителен финансов ресурс, както и създаване на структурни гаранции за пълна либерализация на електроенергийния пазар, като един от доказалите се инструменти за прозрачност в условията на естествени монополни структури. Все пак следва да се знае,че сега всички усилия са насочени към намаляване и ликвидиране на най-тежкия дефицит в НЕК – тарифния, който, ако не се ликвидира, за остатъчния период на преференциално ценообразуване, ще нарасне до около 14 млрд.лв. На второ място се предприемат мерки за намаляване и ликвидиране на акумулирания до сега дефицит в НЕК, който възлиза на 3,5 млрд.лв. към 31.12.2014 г. Не по-малко тревожно е , че независимо от всички текущи мерки (законови и административни), все още на дневен ред не е поставен изключително сериозния проблем на другия системен дефицит, породен от ежегодната нормативна и физическа амортизация на активите на цялата енергийна система, който се задълбочава, поради рестрикцията на Регулатора по отношение на заместващи и нови инвестиции.

 

Как ще коментирате всичко, което се разигра около ценовото проекторешение на КЕВР?

Новият ценови модел на КЕВР е интересен в няколко направления:

Казус 1. Какво ще се случи, ако пълната либерализация свали индикативната цена на тока в сектор „задължително изкупуване”и тя се промени значително (+/-) от индикативното ниво, равно на 73лв/Мвтч .

Това е възможен сценарий, защото на пазара ще бъдат принудени да излязат производителите на „цветна енергия” с обем от 14 962 567 Мтч. за едногодишния ценови период. Новата методика ще промени поведението на играчите в този сектор. Задължителното изкупуване остава, но по пазарни цени, а разликите ще отидат в раздела „задължения към обществото”. При наличие на борсови котировки не може да се очаква спекулативност и картелиране, още повече производителите на „цветна енергия” са в зоната на „безразличие” по отношение на пазарната цена на тяхната енергия, поради причина, посочен по-горе.

Ако приемем, че индикативната цена от 73 лв./Мвтч се намали от пазарната експозиция с 30%, то моделът остава в равновесие. Приходите в НЕК ще бъдат равни на разходите за закупуване на енергия в пълния спектър и ще бъдат в размер на 2 833 681 235 лв. при условие, че добавката „задължение към обществото „ се увеличи” с 25%. Цената на обществения доставчик в регулирания сектор, обаче, ще спадне с 5%.

Обратно - при ръст на пазарната цена с 30%, моделът отново остава в равновесие, но тогава добавката „задължение към обществото” се намалява с 25%, а цената обществения доставчик в регулирания сектор, обаче, ще нарасне с 5%.

Показвам това като илюстрация на възможности на този модел да отразява в динамика процесите в сектора и възможностите да се генерират оптимални сценарии, като се балансират размерите на цената на тока на обществения доставчик и размерът на добавката „задължение към обществото”.

Казус 2

Какво ще се случи, ако при пълната либерализация ,в рамките на новия ценови период, крайните потребители на регулирания пазар излязат на свободния?

Ако , например, половината от предвидените потребители , съгласно модела, излязат на свободия пазар, моделът остава в равновесие при следните условия: добавката „задължение към обществото” не се променя; цената на енергията на обществения доставчик се увеличава с 5,55% .

Ако цената на енергията на обществения доставчик не се измени, с тези 5,55%, то моделът излиза от равновесие и НЕК ще реализира загуба от 51 158 905 лв. и т.н.

Давам примерите, за да покажа възможностите на предложения от КЕВР модел, но правя и следното предложение:

В следващите доклади на КЕВР, даващи мотивите на експертизата за новото ценово решени, да генерират множество от динамични сценарии, както и да се изследват” чувствителността” на модела по отношение неустойчивостта на първоначално зададените параметри. Да не забравяме, че ценовото регулиране се базира на прогнозни данни, които в случай на отклонение в практиката следва да се компенсират в следващи ценови периоди.

 

Очаквате ли, че резервите в енергетиката, за които толкова се говори могат да бъдат решени чрез създаването на Фонд „Сигурност на енергийната система“?

От позициите на системния анализ и теория на системите – една система може да функционира устойчиво само, ако има резерви( буфери). Фондът „Сигурност на енергийната система“ формиран от задължителни вноски на всички производители на ел.енергия в страната в размер на 5% от нетното годишно производство ( брутно минус разходи „собствени нужди”) е добро начало. За разлика от предишните опити да се вкарат пари в системата, този е юридически и фактически обоснован. Категорично не е данък, защото трябваше да се адресира към бюджета и от там към НЕК, но щеше да попадне в раздела „държавно подпомагане”. Не може да бъде атакуван от производителите на енергия от ВЕИ , защото няма елемент на дискриминация. Фондът е почти аналог на Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите, като начин на формиране, управление и предназначение – гарантиране стабилността на системата. Очевидно е, че за едногодишен ценови период потенциалните постъпления и наличието на „обратни връзки” към редица от участниците в процеса ( част от средствата се връщат за определена категория производители на енергия), няма да са достатъчни за балансиране на системата, но за по-продължителен период от време ефектът ще бъде видим и значим.

 

Какво може да се очаква от работата на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в България към 31.01.2015 г.

Ако искаш да не решиш един проблем- създай комисия!”(Депутатски фолклор).
Както казах в началото, проблемите на енергетиката възникнаха поради силната намеса на политиците. За мен лично, когато се вземат политически решения, това синонимно означава, че политиците в момента нямат достатъчни сериозни икономически аргументи. Както е известно в юридическата практика, проблемът или казусът могат да се решат най- ефективно в средата, където са възникнали. Така че подобни комисии са полезни и, ако са добре структурирани и експертно подкрепени на широка основа -„връщат топката” там, където достъпа до законодателните лостове е най-бърз. Очаквам, че най-после ще станем свидетели на катарзис.Политиците да признаят фактическото положение в енергетиката , „да си посипят главата с пепел“ и да признаят, че натрупаните проблеми могат да се решат само чрез ясна програма с хоризонт, не по малък от 4-5 години,при пълен политически и национален консенсус. Тук искам да напомня извода на г-н Д-р Хелге Йоргенс, направен по време на неговата публична лекция , на тема „Енергийният модел на Германия – възможност за България”, чрез риторичния въпрос „Възможено ли е в България да се приеме немския енергиен модел? Отговорът беше – НЕ!, защото реформата в Германия е проведена при пълен политически и национален консенсус, нещо, което липсва при нас, а трябва.

 

Смятате ли, че тя може да очертае проблемите и ще имат ли реална стойност изводите й ?

Ситуацията в енергетиката е критична и това накара политиците да мобилизират значителен експертен потенциал. Очаквам добри предложения, а що се касае до тяхната реализация, връзката със законодателя е директна.

 

Професор Тасев, как бихте определил внесеният от Патриотичния фронт и подготвен от Стефан Гамизов законопроект за прекратяване на договорите на двете така наречени американски централи? Какви ще са последствията за енергийната система и за потребителите (ако се осъществи) от едно такова, дори и одобрено от НС действие?

Все още законопроектът не е минал дебат в Комисията по енергетика и Комисията за наблюдение дейността на КЕВР.Това, което е публикувано в сайта на Народното събрание поставя редица въпроси. Очевидно е подвеждащото название на законопроекта. Формулиран е като „Закон за предсрочно прекратяване на договори за производство на електрическа енергия”,т.е целта е „прекратяване” , а в диспозитива по т.1, ал.1 става ясно, че целта е уреждане ..” принципите , правилата и реда за покриване реално направените невъзстановяеми разходи на енергийните предприятия в случай на предсрочно прекратяване на дългосрочните им договори за доставка, разполагаемост и поддържане на студен резерв”. На първо четене, това означава прилагане на законова процедура за преминаване от модела – „задължително изкупуване по преференциални цени за периода на действие на договора” към модела – „задължително изкупуване по пазарни цени за периода на действие на договора с компенсация на невъзстановяемите разходи , но не в раздела задължения към обществото,както е при „цветните” енергии ( ВЕИ, когенерации, заводски централи), а чрез добавка към цените за пренос през мрежи високо напрежение и разпределителните мрежи. И в двата варианта финансовите интереси на инвеститора не се нарушават и прокламирания ефект от намаляване на разходите за закупуване на тази енергия структурно не е наличен.Освен това предложените механизми са за изчисляване на компенсациите са доста сложни, а някой от параметрите са спорни. Например дисконтовата норма от 10% за дисконтиране на компенсаторния паричен поток изглежда доста атрактивна за интереса на инвеститора, при положение , че той има норма ма възвращаемост на собствения капитал 17,55%. Правилото е , че високата дисконтова норма „мачка” паричния поток. Ниската норма, обратно, ще осигури повече приходи за компенсации на инвеститора и т.н. Освен това прехвърлянето на компенсациите от раздела „задължение към обществото” към таксите за пренос през мрежите на ЕСО и ЕРП може да попречи на пазарната котировка на цените на тока за износ.

Това не означава , че предложения законопроект следва да бъде отхвърлен. В него има рационални моменти и,за да не влиза в противоречие с предложения от КЕВР модел, следва да мине процедура на унификация..

 

Необходима ли е НЕК за енергийната система на страната, при положение, че се променя и сегашният модел на обществен доставчик?

НЕК, или това, което е останало след демонтиране на модела „единствен купувач” , а именно : големите (над 10 Мвт водни централи) , ПАВЕЦ „Чаира”, задълженията към „Атомстройекспорт”, кредитните институции ; дефицит от около 4 мрд. Лева, ще бъде нужна на системата още дълги години. Съгласно новият ценови модел на КЕВР, НЕК е „единствен купувач” на енергията от преференциалните източници и съгласно схемата на „пощенската марка” изпълнява и ролята на координатор на паричните потоци, в раздела „задължения към обществото”. Прекратяване действието на модела „обществен доставчик” не може да стане с административен акт. Преходът към изцяло пазарни отношения, след старта на електроенергийната борса, няма да бъде лек. Очакванията, на база опита на Унгария, показва, че ще са необходими 5-10 години на преход. В този случай трябва да си спомним и да направи съответните изводи от резултатите на неосъществения девиз на комунистическия водач от миналото - Г.Димитров, че това, за което на другите са били необходими столетия, ние ще го извършим за години.Що се касае до хипотезата за фалит на НЕК следва да се знае, че независимо от тежкото финансово състояние, тя не може да бъде обявена в несъстоятелност по търговския закон. Закон, по който това може да се случи още не е създаден.

 

Оптимист ли сте за старта на електроенергийната борса? Кой е най-важният проблем, който ще бъде решен?

Електроенергийната борса е короната на процесът на либерализация на електроенергийният пазар.За коректност напомням, че либерализацията не е цел,а средството за постигане на пазарни отношения в енергетиката. Реално борсата функционира като механизъм повече от 10 години в административната среда на Електроенергийния системен оператор(ЕСО) и Централното диспечерско управление(ЦДУ) с платформата на дългосрочни двустранни договори, тръжни процедури и „миксиране” на цените в ЦДУ на принципа „обратен приоритет” и „минимални разходи”, т.е диспечера започва „миксиране” на енергията от най-ниската цена до изчерпване на количествата. Въвеждането на платформи „ден напред”, час напред” изискваше време за създаване на нормативната уредба, структуриране на балансиращи групи и координатори на балансиращи групи. До въвеждането на новия модел на КЕВР борсата беше невъзможна, поради задължителното изкупуване на преференциални цени огромно количество енергия, съставляващо около 50% от общото крайно вътрешно потребление. Все още не ми е известно, обаче КЕВР или НЕК да са извършили „симулационно” моделиране на процеса „отваряне на пазара”, или за това няма публична информация . Ако моделирането не е извършено и се премине към „отваряне” на пазара по метода на пробите и грешките – не са изключени гафове, неудачи и силно екстензифициране на прехода.Най-важният очакван ефект от функционирането на борсата ще бъде прозрачността при сделките и референтния характер на получените след всяка борсова сесия цени.

 

Въпросите зададе Маринела Арабаджиева

проф. Атанас Тасев
Фонд "Сигурност на енергийната система"
ВЕИ
НЕК
КЕВР
енергиен дефицит
По статията работи:

Маринела Арабаджиева