Проф. Атанас Тасев: Рестриктивните регулации, честите законови промени и публичният натиск гонят чуждите инвеститори

В Германия се знае каква е рамката след няколко години и съответната индустрия започва да си прави сметката не как да излезе на протест пред Бундестага, а как да смени оборудването, така че да влезе в законодателната рамка, обяснява енергийният експерт

Проф. Атанас Тасев
Източник: БНР

Професор Тасев, някои хора от бизнеса току-що откриха либертарианството като идеология за пълна и безусловна доминация на пазара, въпреки тя вече залязва в Европа, а и в глобален план. Тяхната теза е, че в енергетиката всичко трябва да се определя от пазара,  който обаче да работи по правила и с участници, които да диктуват шефовете на четири работодателски организации. Как ще коментирате това?

- Най-напред искам да кажа, че всяка една от страните има своите интереси. Работодателите, които управляват сериозни активи и които са големи консуматори на енергия, имат интерес тази енергия да бъде евтина. Производителите на енергия, които са направили своята инвестиция и са получили преференциална цена (въз основа на нормативни актове на ЕК, транспорирани в нашето законодателство), искат тази цена да бъде колкото се може по-висока, за да си върнат инвестицията с по-висока норма на възвръщаемост. Ето тук е голмият сблъсък и ,слава Богу, че има един арбитър и той се нарича Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Освен това, както е известно, обществените отношения в енергетиката се регулират със Закона за енергетиката. Във всички случаи говорим за регулация.

Либерализацията не трябва да се възприема като „слободия“, тоест,  „дайте да видим какво ще се случи“.  Нещо подобно се експериментира преди много години в Калифорния  и доведе до т.нар. „калифорнийски синдром“. Пълната свобода на предлагането доведе до това, че централите започнаха да изстискват всички свои ресурси, за да предлагат ниски цени, в резултат на което не се инвестираше в централите, не се поддържаше и мрежата. Стигна се дотам, че мрежата се разпадна, имаше енергийна криза, след което цените станаха тройни.

Ние, като държава, която реално се движи след събитията, имаме едно стратегическо предимство, ако сме умни рабира се - да калкулираме това, което се е случило преди нас. В този смисъл мисля, че нашето законодателство прави своите изводи и, както виждате, имаме пълна либерализация, но със съответните ограничения. Без такива ограничения системата може да се разпадне. Ще  ви дам пример.

Ако се приведе в действие първоначалният замисъл на закона - излизат всички производители на пазара,  а те са с различни цени и с различни интереси, и се компенсира на преференциалната енергетика разликата между пазарната цена, такава,  каквато е и преференциалната цена, тогава те се поставят в зона на безразличие. Тоест, все едно им е на каква цена ще се търгува, тъй като разликата се покрива. Ако се освободи изцяло пазарът, тази позиция на безразличие ще доведе до ликвидация на трите големи източника на енергия  - АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и водните централи на НЕК, защото те нямат възможност да получават компенсации. Поради което законодателят в новото предложение вече е предвидил тази ситуация и се намеси навреме, като въвежда минимални прагове.

Изводът в случая е:  Да, пълна либерализация, но  при определени условия. Невъзможно е да има абсолютно свободен пазар, виждате  какви ще бъдат последствията. Това е ясно и на самият законодател. Така че в даденият случай държавата дава пример как трябва да протича този процес.  Независимо от либерализацията, както виждате се увеличават правата на регулаторната комисия, в това число с разследващи функции, защото при една пълна либерализация са възможни и недобри търговски практики. Знаете, че при свободната търговия има КЗК. В дадения случай на регулатора (КЕВР) се дават подобни правомощия, а и малко по-големи, за да може да блокира недобрите практики.

Как ще коментирате факта, че атаките на работодателите в индустрията са фокусирани основно към двете т.нар. американски централи ?

- Не само срещу двете американски централи.

Там натискът е най-силен ?

- Да, срещу американските централи, но и срещу когенерациите. С новото законодателство ВЕИ-тата излязоха на пазара.

Знаете, че технологичните загуби, които са от порядъка на 10-12 % за електроразпределителните дружества, от порядъка на 1-1,5% на системния оператор, или общо някъде около 15-16 % от произведената енергия, са чистите загуби по трасето. Тези загуби се оценяват в обем от 3,6-3,8 Твтч, с които, за да се облекчи ценообразуването, досега законодателят предвиди да се задължи АЕЦ „Козлодуй“, като продава на цена, която е по-ниска от пазарната – 35 лв. за МВтч. Това сега отпада и ще се излезе на свободния пазар, което безспорно ще увеличи цената. Така че в тази ситуация казваме, че само един сектор се отваря, а остават секторът на когенерацията и т.нар. американски централи , които сами по себе си са също нормативно осигурени.

От 2004 г. има директива, която поощрява когенерацията в режим на т.нар принуден товар. Тоест, не всяка когенерация се заплаща, а се заплаща точно тази, която е свързана с производството на топлинна енергия. Или примерно, ако имаме една генерираща система със 100 МВт електрическа, но 50 МВт топлинна, то само 50 МВт се признават за преференциална.  

При американските централи префенциите са в резултат на едни подписани договори от 2001 г. Те са по международната практика на т.нар. проектно финансиране – ВООТ. Там има строги правила. Първо се въвежда ограничение за съотношението собствен към привлечен капитал (30:70). Второ – нормата на възвръщаемост се определя на базата на метод за оценка на капиталовите активи към момента на подписване на договорите. Има и един коефициент, който определя политическия риск в региона, който тогава бе доста висок, поради което се определи на 17,5 %. Но обърнете внимание, че тази норма на възвръщаемост е върху инвестирания собствен капитал, който е 30 %.

За да може тези договори да се приведат в съответствие поради това, че цената на въглищата не е в регулация, за да може да има решение задачата, да се каже как ще се реализира този процес ВООТ за 15 г. (това е икономическият живот на проекта), тогава разходите бяха разделени на два вида – инвестиционни и енергийни. Самият финансов модел трябва да гарантира връщането на инвестицията в 15-годишния период  при съответната норма на възвръщаемост, при което цената на електроенергията се определяше от инвестиционната компонента по модела, а другата - такава каквато е.  Така че в момента ние говорим именно за инвестиционната съставляваща, която е по силата на закона. Останалото е, както се получи.

Всеки един инвеститор, когато вложи своите пари, иска определени гаранции. Като се има предвид средата, която беше в България, те поискаха, (а така е и исамият метод на проектно финансиране ) задължително изкупуване от 15-годишен период и естествено, че цените се оказаха още тогава надпазарни. Сега тези договори все още са действащи. Всякакъв опит да се промени регулаторната рамка по силов начин ще доведе до арбитражни дела. А е общоизвестно, че ние нямаме досега нито едно арбитражно дело спечелено.

Между другото, искам да отбележа, че тези централи биха били щастливи, ако въобще не произвеждаха. Обаче тогава трябваше да им се плати инвестиционната съставляваща. Следователно, ако ние ги принудим да не произвеждат, ще трябва да им платим и те ще са щастливи от това положение.

Понеже преференциалната енергетика дебалансира  ценовия пазар, затова от около 5 г. действа моделът с цена „задължение към обществото“.  Каква е съставляващата в тази цена задължение към обществото за ТЕЦ „AES Гълъбово Марица Изток 1“  - 6 ,84 лева за МВтч. За ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“ е 2,92 лева за МВтч.

Веднага трябва да кажем каква е разликата между единицата („AES Гълъбово Марица Изток 1“)  и тройката (ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3 ). Единицата е построена от нула, а ТЕЦ „Контур Глобал“ е чрез реконструкция. Веднага виждате каква е разликата – че е по-добре да извършиш реконструкция, отколкото ново строителство.

Или, разходите задължение към обществото при „AES Гълъбово Марица Изток 1“възлизат годишно на малко над 223,8 млн. лева. За ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3  те са 95 млн. лева. Това е, което дразни обществото.  Защото, ако се вземе пазарната цена, която е към 73 лева (за МВтч), горе-долу, толкова, около 266 млн. лв. са разходите за тройката, ако приемем чисто пазарния модел, а за единицата  - 335 млн. лв.

Сега въпросът е какво се случва? ТЕЦ „AES Гълъбово Марица Изток 1“ е с начало на строителството 2006 г. и е въведена в експлоатация през 2011 г. Следователно, около 2026 г. трябва да приключи икономическият живот на проекта. Значи остават 8 години, или разходите „задължение към обществото“  при този модел са 1 млрд. 790   млн. лв. При ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 2“ ситуацията е както следва -   въведена в експлоатация 2008 г. като експлоатационният период е до 2023 г., остават 5 г. , а разходите „задължение към обществото“ са 1 млрд. 477 млн. лв. Значи общо над 2,2  млрд. лв. до края на преференциалния период надпазарно ще платим. Но не може да не ги платим, защото това са договори и пак повтарям – ако тръгнем на съдебен процес, ние ще бъдем осъдени.

Да уточним  - това е тяхната реала чиста печалба, или от тези средства те изплащат и инвестиции ?

- Във финансовите модели се отчита всичко, абсолютно всичко. Самата инвестиция, експлотационните разходи, амортизациите, всичко.  Фактически главницата се връща чрез амортизацията. А лихвата остава в разходната част. Така че по силата на този модел е включено всичко, в това число и печалбата. В целия свят се правят тези модели. Не случайно е определен 15-годишен период. Просто след 15-годишния период тази инвестиция се връща с тази норма на възвръщаемост, която е предвидена, поради  което се смята, че икономическият живот на тази централа като приключи нейната цена е нулева.  

Прави ли са работодателите, като твърдят, че чистата печалба, която „ограбват“ от българите двете централи, е по-голяма от тази на наркотрафикантите?

- Боже мой...Сега, аз не знам каква е печалбатана наркотрафикантите. Очевидно те са по-информирани в това отношение. Но искам да подчертая, че нормата на възвращаемост е заложена върху собствения капитал, което е трийсет процента от общото. Тук се взема съотношението собствен към привлечен капитал. Очевидно е при тази ситуация, че средната норма на възвращаемост е значително по-ниска – от порядъка на 8-9 %, което не е необичайно. При всички сериозни предприятия 10 % възвръщаемост (печалба и възвърщаемост са различни понятия)  е нещо обичайно.  Когато някой инвестира някъде, той има няколко алтернативи – първо да не инвестира, парите стоят в къщи, вторият вариант – да ги сложи в банките. По-рано беше изгодно вложението в нашите банки, защото имаше страхотни проценти. Сега процентите са ниски, което означава, че парите се насочват към индустрията, защото очакванията са за по-висока норма на печалба отколкото ако се вложат в банката, но и по-голям е рискът. Този риск се отчита с по-високата норма на печалба.
Така че, числата са ясни, вече минаха много години, моделът е в разпореждане на КЕВР. При желание те (работодателите) могат да получат точната информация. Това не е секретен материала и предполагам, че ще се окаже, че са далеч от истината.
 
Доколкото разбирам „болежката“ на работодателите е в цена задължение към обществото ?

- Да, разбира се. Аз казах и точните размери. Ние имаме две алтернативи. Знаете, че има два модела за прекратяване на договорите. Първият е полският, който прилича на този, който сега ще бъде въведен у нас - т.нар. договор за разлики, или премия. В мотивите към внесения закон е посочено, че паричният поток към инвеститорите не се променя. Защото ако се променяше, веднага щяха да последват арбитражни дела. В Полша въведоха този модел и, както виждаме, няма проблеми. В крайна сметка това не променя ценовата среда, може би в известен смисъл се създават очаквания, които не могат да се оправдаят. Докато в Унгария директно прекратиха договорите, след което последваха арбиражни дела и аз не зная дали не са платили повече, отколкото щяха да платят до оставащия период.

По евтино ли ще бъде за потрелителите, тоест ще паднат ли цените, ако двете централи бъдат затворени и не работят?

- Точно тогава ще отидем в другата крайност. За да бъдат затворени централите, трябва да се плати. Ето, видяхте колко трябва да се плати до края за „задължение към обществото“ – разходната част плюс, разбира се, и някои други ползи, които тук не са отчетени. Парите трябва да дойдат от бюджета. Кой ще ги плати ? Пак ние, но като данъкоплатци. В единия случай плащаме през тока, в другия случай – плащаме през данъците. Кое от двете е по-доброто, не знам. Освен разбира се, скандала, освен лошата инвестиционна среда.

Между другото, понеже има обвинения към регулатрната комисия, трябва да припомним, че голяма част от тези инвеститори, които напуснаха, са в резултат на изключителната рестрикция на регулатора. Така че регулаторът може по-скоро да бъде обвинен в обратното, отколкото, че не защитава интереса на потребителите.

Да предположим, че двете централи бъдат спрени, как ще се отрази това на стабилността на енергийната система?

- Не трябва да забравяме, че токът не е толкова просто нещо, както си представят. Ние имаме базова енергия, базови централи, имаме върхова енергия и подвърхова, имаме пикови централи, защото производството на електроенергия в реално време трябва да се съчетава и с потреблението в реално време. Имаме твърде малко възможности да акумулираме енергия. Знаете че единствената възможност да се акумулира енергия у нас е ПАВЕЦ „Чаира“, за да изравнява колебанията. Все още няма разработени и са доста скъпи системите за съхранение. Може би е въпрос на бъдещето. Съответно и цената е различна. Термоцентралите, за разлика от АЕЦ могат да работят като базови и като подвърхови. Доката атомните централи могат да работят само в базов режим. Така че излизането на подобни централи може да доведе до дебаланс в системата и невъзможост да се маневрира като подвърхова енергия, което означава, че ние може би ще трябва да ползваме в отделни случаи външна помощ, но цената на външната помощ изобщо не е евтина.  Крайната цел на упражнението е да получим по-ниска цена – в този случай няма да получим и ще стане точно обратното.

Един от аргументите на работодателите срещу двете централи и изобщо по отошение на ценовата политика в енергетиката е, че цената на електроенергията в България е много висока и поради това голям инвеститор (имат предвид „Аурубис“) се е отказал да строи второ предприятие в България и е построил такова в Германия. Защото цената на електроенергията у нас била много висока!?

- Ами вижте, вие споменахте Германия. Аз имам статистика, извадена от елктронния портал на Евростат, като тук са 2015, 2016 и 2017 г., като за 2018 г. няма данни. Цените са в евро.

През 2015 г. (за България) е 94 евро за МВтч, 2016 г. е 96 евро за МВтч , 96 евро 2017 г.

За индустрията:  96 евро е за 2015 г., 100 евро е 2016 г., 76 евро е 2017 г. Значи тук през 2016 г. индустрията е плащала повече от бита. В България цените за бита и индустрията са горе-долу на едно исъщо ниво по посоченото в портала.

Да погледнем Германия: за бита през 2015 г. имаме  295 евро /срещу 94 евро у нас/. За 2016 – 297 евро /срещу 96 евро у нас/ и 2017 г. -  305 евро /срещу 96 евро у нас/.

При индустрията е много любопитно, защото е:  151 евро,151 евро и 152 евро за съответните 2015, 2016,2017 г..

Във всички случаи в тези 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Разликата – по-високата цена в Германия спрямо България, е следната: през 2015 г. е на 219 %, 151 % е или 1,5 пъти е по-висока през 2016 г. и два пъти е през 2017 г. Тоест тезата, че в Германия цените са  по-ниски от България, както виждате не отговаря на фактите. Не знам кой какви заключения прави, но аз погледнах Европейският енергиен портал и всеки може да направи сравнение. Може би има други причини и се изтъкват причини, които се оказва, че не са състоятелни.

Впечатляваща е сравнително постоянната цена на електроенергията за индустрията в Германия, което означава, че има възможност да се прогнозират паричните потоци ?

- Точно така

А в България ?

- Нещо, от което ние много страдаме, това е изключително динамичното законодателство. В това отношение все още не  сме в режим на стабилизация. Ние все още продължаваме да сме в режим на преход и това плаши инвеститорите. Защото разберете, парите обичат тишаната, спокойствието и гаранцията. Когато не знаеш какво ще се случи утре, е риск. Голяма част от чуждите компании в енергетиката са публични и авторитета на компанията е част от нейната репутация.Така че една от причините за оттеглянето на големи чуждестранни инвеститори от страната ни, според мен е неустойчивото законодателство. А в последно време, но не и на последно място – изключителната рестрикция на регулатора. Позволявам си да кажа, че в рестрикцията си регулаторът започна да прекалява. Трябва да се отпусне малко рамката, защото знаете, че България не може да съществува сама по себе си. Ако ние имахме ресурса на Русия, ако имахме високите технологии на Германия, то на нас нямаше на ди пука от никой, но както виждате – нямаме нито едното, нито другото. Така че поне в това отношение ние трябва да бъдем много внимателни.

През последните години в страната ни дойдоха и се оттеглиха енергийни компании като E.ON, ЕNEL, Ентърджи, Шеврон, ЧЕЗ. Вероятно има и други, но това са най-големите. Всички са международни компании с добра репутация, на които разчитахме, освен вложените средства, да осъществят трансфер на технологии и на добри практики на управление. Само тази невъзможност да се прогнозират паричните потоци ли е причината, или още нещо куца в инвестиционната среда?

- Проблемът е първо регулациите и тяхната промяна и второ – публичният натиск. Аз не съм свидетел на подобен натиск в друга държава в публичното пространство към чуждите инвеститори. Ние обичайно сме свикнали да казваме, че те са крадци и мошеници и т.н. , а пък знаете, че за тях репутацията е важно нещо. Съгласен съм, че с идването на тези компании дойдоха добрите практики. Между другото, за съжаление трябва да констатирам, че там, където българи са приватизирали, аз не виждам нещо, което да е останало. Когато дойдоха чужденците, така или иначе предприятия се запазиха, започнаха да функционират. Може би това беше една от грешките в процеса на приватизация. Защото между другото Източна Германия беше приватизирана по схема за едно евро и никой не се притесни. Явиха се обаче големите предприятия. Примерно, ако „Кремиковци“ беше даден за 1 долар и беше дошъл „Манесман“ или „Круп“, знаете ли колко други инвеститори щяха да дойдат и сега тези предприятия и индустриалният облик на България щеше да изглежда различно. Знаете какво стана чрез приватизацията чисто по-български и чез РМД-та – нарязаха предприятията на скрап.

Заплашва ли ни и в енергетиката подобен процес ?

- Както въврви... Ние имаме първо един голям дамоклев меч с въглерония диоксид. Виждам че правителството прави всичко възможно и аз го подкрепям в това, колкото се може повече  да отложим чрез процедурата на дерогацията този процес на затваряне на мощности.  Да запазим мощностите, защото въгледобивния ни комплекс „Марица Изток“ е националната ни сигурност. Всичко останало ние внасяме. Както виждате, тук държавата е общо взето с вързани ръце.  Ако централите не заделят средства за постигане на екологичните норми, а се разчита на държавата, тогава ще бъдем обвинени в недопустимо държавно подпомагане. Трябва да се направи всичко възможно централите в комплекса „Марица Изток“ да работят колкото се може по-дълго, защото ние наистина ще имаме проблем.

Тоест държавата да застане институционално зад големите инвеститори в енергетиката?

- Точно така, държавата винаги е била и трябва да остане фактор и гарант. Когато държавата е гарант за нвестиционния процес, тогава си мисля, че този процес ще бъде с обратен вектор – тоест отново ще започнат да се появяват инвеститорите. Разбирам трудностите, които има правителството. Виждам и усилията, които се правят, но трябва малко повече. Държвата е много сериозен фактор и все повече трябва да застава на позиция, като гарант разбира, се на инвестиционните процеси. Надявам се това да се случи.

Само една вметка за ТЕЦ „Варна“. Защо потенциалното влизане на ТЕЦ „Варна“ на пазара събуди страстите и я „присъединиха“  много бързо към нарочените ?

- Това е, както се казва, принцип на „разваления телефон“. До момента официално не е оповестено, няма го на сайта на КЕВР, че има такава заявка. Разбира се, понеже сме особена държава, тече информация отвсякъде, но този въпрос може и трябва да се коментира, когато има официална информация. Вече казах, че независимо какво пише в този документ, трябва да се обърна внимание, че регулаторът не е регистриращ орган, а регулиращ орган. Тоест, поискали са 196 лв. на МВтч, но регулаторът ще прецени.....При ситуацията, в която се намираме, при тази тежест на преференциалната енергетика, да се разреши при регулаторен режим тази цена е невъзможно и няма да стане.  Имамусещането, знаейки проблемите на електроенергийната система и знаейки, че Североизточна България е изключително наситена с ВЕИ, които между другото създават проблеми в регулацията на системата, че ако тази централа работи като балансираща, тоест тя да подава енергия в нужните моменти, то тогава тя ще може да спечели повече, отколкото ако влезе в регулаторен режим, особено при всички тези скандали, за които става въпрос. Според мен по-скоро е това. Това, разбира се, няма как да не се случи и ще се случи. Защото ЕСО отдавна имаше мечта тази централа да заработи именно в такъв режим. От гледна точка на екологията трябва да напомня, че централата беше спряна заради нарушение на екологичните норми, но тя работеше на въглища. Сега работи на газ. Режимът е съвсем друг. Между другото, специалисти от ЕСО ми казаха, че за да влезе в режим на паралел й трябва само един час.  Много по-маневрена е.

Защо е тогава това противопоставяне на бизнеси?

- Става въпрос за интерес. И аз искам моята електроенрегия да е безплатна. Защото на покрива си имам 25-киловатов чилър. Преди години  въведохме израза за „баба Гицка“. Значи не е справедливо. Ние сме големи егоисти. Тоест големите консуматори битови и индустриални сме големи егоисти. Защото натискаме цената и позовавайки се на „баба Гицка“. Но „баба Гицка“ има 20 ватова крушка и едно котлонче. Останалите обаче имат колосални потребления и това според мен не е морално. Не може да се  крием зад бедния, уж защитавайки неговия интерес.

Между другото, това са много лоши послания. Когато се притиска цената, няма интерес да се икономисва енергията, да се въвеждат специални режими. Казаха ми, че някои от по-големите предприятия и офиси след 17 часа изключват климатиците, което води до 30% икономия, защото системата е инерционна и ги включват в полунощ, когато цената е ниска.

Освен това, при по-високата цена се стимулира интерес за закупуване на  по-ново оборудване. Както е в Германия. Там се знае каква е рамката след няколко години и съответната индустрия започва да си прави сметката не как да излезе на протест пред Бундестага, а как да смени оборудването, така че да влезе в законодателната рамка.

Това, което ме впечатли с всички тези скандали, е неосведомеността и то на всички нива на обществото - институционално, на обществени организации, на бизнес организации, които са големи потребители и би трябвало да имат информация и съответната компетентност. Необходима ли е да започне някаква информационна кампания, защото токът сега е стока , скоро ще стане услуга? Освен това пазарът е сложен - това  не е продажба на моркови и картофи на пазара.

- Първо ние българите на никого не вярваме. Мразим се. Даже и себе си мразим. Между другото, искам да кажа, че ако аз започна сега да говоря: „Ах тези мрсници, ах тези подлеци!“ ще имам много по-голяма популярност, отколкото когато казвам истините, базирани на анализи, базирани на закона и  прочие. Ето това е големият проблем. Всеки, който се опитва да казва как реално стоят нещата, как и какво ще се случи, не е харесван. Напълно съм съгасен, че вече трябва да има нов вид информационна кампания, защото само със злобата си няма да отидем много далеч. Ако ние решим сега и кажем „затваряме централите“, ще ни глобят и после ще ни струва много по-скъпо. Но това никой няма да го каже. Поднесено по начина, по което се прави (примерно от работодателите за т. нар. американски централи б.р.) изглежда много популярно, много хубаво. Общо-взето, за да се намали популизмът, трябва да има много по-сериозна кампания. В това число многократно съм казвал, че регулаторът трябва да се освободи малко от бюрокартичното си високомерие. Вярно е, че по закон те имат публични обсъждания, но трябва още малко да се направи. Ето, да вземат пример от АЕЦ  „Козлодуй“, от президентството, Министерски съвет, парламента , които обявяват дни на отворените врати.  Трябва да има някаква широка кампания. Да се обяснява по-популярно, защото състоянието в енергетиката, производството, потреблението, либералзацията, цените - това не са така лесни и обикновени неща. Колкото повече информация има обществото, толкова повече фалшивите новини ще губят почва за разпространение.   









Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
3 коментари
  • 2 0
    3
    Антон Иванов
    Поздравления за професионалния анализ.
    Напиши отговор
  • 2 0
    2
    Борис Иванов
    Отлично интервю. Само че колко са в България хората, които въобще са в състояние да разберат за какво става дума. Защото ние най-много обичаме да мразим и да плюем. И винаги сме готови да обвиним някой друг за неудачният си живот (в случая електроснабдителни предприятия, американски тецове, ТЕЦ "Варна") и да започнем да плюем по него.
    Напиши отговор
  • 2 1
    1
    Станчев
    Абсолютен лобист. Ако беше изградена АЕЦ Белене както Тасев прогнозираше, че през 2010 год. ще имаме 1000Мв недостиг, асе оказахме с повече от толкова излишък, сега комплекса Марица Изток и Старозагорска област щяха да са по-бедни от Северозападна България. Дайте думата и на тези които произвеждат неща различни от тока. Писна ни да ни натрапвате само руския трол.
    Напиши отговор