НАЧАЛО » интервюта

Проф. Тасев: Много от предложенията на бизнеса са в противоречие с българското и европейското законодателство

Идеята на работодателите за „директен” електропровод от двете американски централи към Турция означава те да станат част от електроенергийната система на съседите ни и да отпаднат от електроенергийния баланс на България

fb
3E news
fb
08-10-2015 08:17:00
fb

Проф. Тасев, вчера работодателските организации публикуваха вижданията си за Пътната карта за реформи в енергетиката. Как ще ги коментирате? Решава ли Пътната карта проблемът „такса задължение към обществото“?

В последните 10 години енергетиката е в центъра на общественото и политическо внимание поради една елементарна причина, а тя е в конфликта между политиките , свързани с доходите и тези, свързани с цената на ел.енергията. Нерешаването на проблема с ниските доходи насочи вниманието към цената на ел.енергията и , независимо че тя продължава да бъде най-ниска в ЕС за бита , редица правителства търсиха и продължават да търсят „резерви” за нейното намаляване. Каква е цената на този, иначе добре звучащ, но неконструктивен подход, никой не може да каже, защото все още не сме я платили в пълен размер. Ако продължаваме да изнасилваме представителната демокрация с подобни предложения в скоро време ще говорим за българската енергетика в минало време с произтичащите от това последствия за икономиката. Преди доста години формулирах тезата за „асиметричната корелация между стабилността на енергийната система и стабилността да държавното управление”. Асиметрията се състои в това, че за сваляне на едно правителство е необходимо съчетаване на много и съществени дестабилизиращи фактори, или само един - да дестабилизираш енергетиката. Пример за първото е фактът, че правителството „Орешарски” не падна , независимо от масовите протести, а това на „Борисов-1” подаде оставка половин година след вдигане цената на електроенергията. Симпатизирам на усилията на съставителите на Пътната карта да се намали, или ликвидира първопричината, а именно – ценовия дебаланс, породен от „преференциалната” енергетика. Той е в размер на 1,135 млрд. лева на годишна база от общо 2,3 млрд. лв., които следва да заплащаме ежегодно в пълен размер на централите, поставени по силата на европейски директиви в преференциален режим.Този стремеж да ликвидираш причините, а не да се бориш със следствията е в пълно съответствие с най-добрите практики на системния анализ и подход.Така е и в модерната медицина. Проблемът е , че в тази пътна карта не видях нито едно предложение, което да може да се реализира в краткосрочен план, без да се влезе в противоречие с действащото българско и европейско законодателство. Предмет на специален анализ и разработка е представяне на мотивите ми за тази тежка констатация, но форматът на медията не позволява това. Любопитно е, че направените предложения се поставят на публичен дебат не преди, а след представянето им пред Правителството. При внимателен прочит на предложенията се вижда, че авторите изразяват пълно недоверие към институтите на представителната демокрация. Щеше да бъде демократично да се предложи „симетричен” вариант. Щом трябва в посока „прозрачност без граници” бизнесът да влезе в управлението на държавната енергетика, то тогава нека и държавата да влезе в управлението на частните дружества и да се види дали те така ефективно и в съответствие със закона управляват своите дружества.

 

За много експерти прозвуча скандално формулировката „ По предложение на НПРО, бе взето решение  Министерството на енергетиката да проведе среща с потенциален инвеститор, за да се проучат възможностите държавата да предложи за изкупуване акциите на „AES Марица изток 1“ и „Контур глобал Марица изток 3“, като на потенциалния инвеститор се предостави правото за изграждане на нов далекопровод и/или да му се осигури достъп до съществуващия далекопровод за директен износ.“ Министър Петкова от своя страна отрече да има такова решение. Възможно ли е да се случи това?

И двете централи са изградени по схемата „ВООТ” ( строиш, ставаш собственик, експлоатираш 15 години, предава по остатъчна цена актива на НЕК). Втората централа е с миноритарно (33%) участие на НЕК. Изкупуването на акции ( те не са публични, поради което не е възможно това да стане без съгласието на собственика, респ. мажоритарния собственик) няма да промени нищо, в контекста на поставените цели в Пътната карта. „Контур глобал Марица изток 3“ три пъти сменя мажоритарния собственик, без това да оказва влияние на параметрите на финансовия модел за определяне на цената на произведената ел.енергия. Продължаването на експеримента в тази посока е безсмислено. Никой не е забранил на споменатите централи да изнасят свободно ел.енергия в региона. Съществуващият трансграничен капацитет към Турция позволява, при определени условия, износът на почти цялото количество ел. енергия, която двете централи могат да произведат на годишна база. Идеята за „директен” електропровод, високо напрежение за двете централи по посока Турция изглежда доста екзотично. Това означава централите да станат част от електроенергийната система на Турция и да отпаднат от електроенергийния баланс на България. Независимо от инсталирана мощност, над 12 000 Мвт ., през коефициента за разполагаемост, с отчитане и на спецификата на производителите на ел. енергия, през зимата , когато имаме товар в системата около 7500 Мвт, често се оказва, че разполагаемостта на енергийната ни система е на предел и отпадането на двете централи от баланса може да я постави в критичен режим („дискотека”).

 

Един от упреците към министерството е, че държавата иска да плати дължимите около 900 млн.лв. на американските централи. Защо е необходимо да се извърши плащането? Какви последици би имало, ако НЕК не се издължи? Може ли енергийната система да функционира без тези базови мощности, ако електроенергията от тях отива само за износ?

Държавата (НЕК) не иска, а е длъжна да плати тези пари. Това са пари за закупена, но неразплатена енергия от страна на НЕК към тези централи. Ако имаше механизъм за фалита на НЕК, то отдавна тези централи да са я обявили в несъстоятелност. Изплащането на тази сума, чрез кредит от страна на БЕХ , веднага ще осигури около 350 млн. лв. „свежи” пари към мините. Те от своя страна ще се разплатят с подизпълнителите и постепенно системата на плащане ще влезе в равновесен режим. Този нетипичен за равновесните икономики случай потвърждава тезата, че ценовите дебаланси не просто рефлектират в НЕК. НЕК прилага  при тази ситуация  единствено възможния сценарий – не се разплаща с доставчиците и по този начин цялата енергийна система „потъва.” В този контекст разплащането на тези 900 млн.лв. е само едно добро начало, но не решава проблемите на енергетиката , ако с предложенията, формулирани в Пътната карта, се стигне до декларативно намаляване на паричната маса в размер на 1,135 млрд. лв на годишна база „задължения към обществото”.

Предложеният от КЕВР модел за ценобразуване е „критично” равновесен. При изпълнения на редица условия той гарантира ликвидация на текущия дефицит на системата, и всякакви опити да се редуцира паричната маса „задължения към обществото” в рамките на законовата уредба ще наруши това крехко равновесие и ще обезсмисли всички досегашни усилия на Парламент и Правителство да се обърне негативната тенденция в енергетика и да се постави началото на нейната стабилизация.

 

Изпълнима ли е сделката, която се предлага от работодателите - Българска банка за развитие да изкупи инвестициите на ВЕИ?

Когато България , като член на ЕС, пое задължение да въведе към 2020 г. 16% възобновяема енергия в брутното крайно енергийно потребление, предварителните изчисления показаха, че държавата трябва да инвестира около 4-7 млрд.евро за постигане на целите. При перманентно дефицитната ни икономика беше взето решение в сектор ВЕИ да се привлече частният капитал. За целта нормативно се създадоха стимули, а именно – задължително изкупуване енергията на преференциални цени, такива, че да гарантират възвращаемост с определена норма на печалба за инвеститора. Цените и срокът за изкупуване се определяха на база на финансови модели , по формата на Световната банка. Преразглеждането на модела на преференциалната енергетика с промяна на параметрите на сделката със задна дата е невъзможно. Изкупуването на тези инвестиции от когото и да било, също няма да намали размера на паричната маса „задължение към обществото”, освен при доброволен отказ на новия собственик от възвращаемост, което е икономически абсурд.

проф. Атанас Тасев
Пътна карта за реформи в енергетиката
американски централи
ВЕИ
По статията работи:

Маринела Арабаджиева