НАЧАЛО » интервюта

Проф. Атанас Тасев: Евентуално разделяне на проекта „Турски поток“ на две може да е благоприятно за България

Нямаме основания да изпитваме страхове, че това, което се случва в Турция, съществено ще промени нашите проекти за газовата диверсификация, казва ергийният експерт в интервю за радио Фокус

fb
3E news
fb
25-07-2016 08:08:00
fb


Проф. Тасев, можем ли да говорим, че има риск за големите енергийни проекти, какъвто е например Турски поток, при тази обстановка, макар че след затопляне на отношенията Русия-Турция то изглеждаше все по-възможен?

- Аз мисля, че нямаме основания да изпитваме страхове, че това, което се случва в Турция, съществено ще промени нашите проекти за газовата диверсификация. В най-лошия случай през веригата ТАНАП и ТАП очакваме евентуално след 2020 година да получава този знаменит 1 милиард кубически метра газ, който при сегашните доставки на газ е в повече и може да се разглежда в проекцията след 2020 година. Русия вече изпълнява една категорична програма за прекратяване на газовите доставки през Украйна, но от друга страна възникват други възможности. Както виждаме, тук започва едно затопляне на отношенията между Турция и Русия, които са обективни, защото не може да бъдеш навсякъде заобиколен от врагове, а освен това Турция е силно зависима от енергийните доставки от страна на Русия, които всъщност представляват 68% от доставките на газ от Русия в общия газов баланс на страната. Аз даже бих казал, че може би тази ситуация ще се окаже благоприятна и за нас, защото може да се получи така, че така наречения Турски поток да се раздели на две т.е. половината от тръбите, две от тръбите с 15-17 милиарда на годишна база да отидат в Турция като едната от тръбите ще покрие прекратяването на доставките, тези 14 милиарда кубически метра газ като потенциал през нашата страна, които минават през Трансбалканския газопровод, а другата тръба ще поеме проекта „Посейдон“, който е някаква нова версия на ITGI. При това положение напълно е възможно, в рамките на проекта за газовия хъб „Балкан“ другите две тръби да минат по стария маршрут. От друга страна най-любопитното е, че след прекратяването на доставките през Украйна за Европа веднага се освобождава един потенциал за реверс от наша страна, защото ние имаме капацитет като се има предвид, че прекратяването на доставките означава, че се отваря капацитет 120 милиарда през Словакия и Чехия към Европа. Тогава по определена схема ние можем да си решим задачата за новото трасе на „Южен поток 2“ и да покриваме с налична инфраструктура със съответните уговорки, в рамките на „Ийстринг“ или другите газови проекти да покрием потребностите от газова инфраструктура към Европа. Така че няма зло без добро и обратното. Не мятам, че това, което се случва в Турция крие съществен риск за нас.

Доколко е важна ролята на тази съседна на нас страна за енергийната сигурност на целия район? Нека да отбележим кои са ключовите енергийни обекти на територията на Турция и какво е тяхното значение.

- Основният проект, върху който се съсредоточава Турция в бъдеще е ТАНАП. Знаете, че Турция е един голям транзитьор, един голям играч на транзитния пазар. Засега ТАНАП е проектиран за 16 милиарда, от които 6 милиарда ще останат допълнително в Турция, а 10 милиарда отиват в Транасадриатическия газопровод. Разбира се, аз съм далеч от мисълта, че този проект няма да се състои. Колкото до проектът за ТАНАП, за да може да се поемат потенциални количества газ от Иран в следващите 10 години трябва да достигне капацитет 60 милиарда. Така че намеренията на Турция са много съществени, освен това Турция в Мармарис разширява LNG терминалите, а също така разширява и газохранилищата. Известно е за тези, които се занимават с газови доставки, че за да има стабилност на газовите доставки, всяка страна, която е възлова в схемата за транзита и за доставките на газ трябва да разполага с мощности за съхраняване на количества газ между 10 и 15% от общото количество. Това означава, че Турция се готви много сериозно, защото тя планира да доведе газохранилищата си почти до 10 милиарда на годишна база. Намеренията на Турция да бъде възлов играч на газовия пазар си остават и те няма по никакъв начин да бъде повлияни от това, което се случва в политическия план.

Значението на проекта ТАНАП, който е част от одобрявания от ЕС проект за южен газов коридор, би ли се променило, ако се изменят отношенията между ЕС и Турция?

- Независимо от сложните взаимоотношения между ЕС и Русия, ако използваме като прецедент ЕС и Турция в някакво обозримо бъдеще, макар че аз смятам, че това няма да се случи, газовите доставки са извън този спор. Обърнете внимание, че когато се въведоха определените ограничения в доставките за Русия и от Русия, никой не постави въпроса за газовите доставки, защото това е първичен енергиен източник и е свързано с енергийната сигурност. Аз съм далеч от мисълта, че ще настъпят някакви сериозни сътресения, независимо от всичко. Основният проблем за ТАНАП е това, че минава през едни размирни територии, но мисля, че в геополитически план намесата на великите сили, а тя ще бъде категорична, ще реши по някакъв начин този много тежък конфликт, който в момента се разиграва, така че не би трябвало да изпитваме особени страхове. От друга страна, пак повтарям, че ние не разчитаме чак толкова много на южното направление, защото южният газов коридор може да се реализира чрез регазификационния терминал в Александруполис и както виждате в момента, когато направихме интерконектора с Румъния, а той е почти готов, изведнъж интересът към интерконектора Комотини-Стара Загора нарасна. Имайте предвид, че дълги години не можеше да се направи нито една крачка, защото в маркетинг тестът, който беше проведен имаше резервирани само 1,2 млрд., от които този знаменит 1 милиард, за който говорихме от „Шах Дениз 2“ и 200 милиона газовата компания на Гърция от регазификационните терминали. В момента има интерес да се доставя шистов газ и изведнъж заявките нараснаха на почти 4,5 милиарда кубически метра на годишна база като през Румъния могат да минат 3 милиарда, а през бъдещия интерконектор със Сърбия около 2 милиарда. Виждате, че ние така или иначе си оставаме на газовата карта, дори да не се случи този знаменит милиард от ТАНАП и ТАП.

Казахте ми още в началото на разговора, че това, което се случва в съседна Турция не крие рискове за газовата ни диверсификация, опасенията са основно, че ще се забави изграждането на газовата връзка, това какво би означавало само по себе си?

- Само преди няколко седмици стана нещо, което някои колеги от експертната общност, в това число и аз, казахме, че е революционно - беше пробит монополът на „Газпром експорт“. Знаете, че ние имахме възможност, подписахме споразумение за 3 милиона кубически метра газ на дневна база да извършваме виртуални сделки. Ние може да извършваме виртуални сделки с Гърция, едновременно с това бяха подписани споразумения с Гърция и с Украйна, което означава, че ние вече този милиард можем да го трансферираме в обратно направление към Украйна по виртуалната схема. В този смисъл като виртуален интерконектор турското направление си оставаше интересно, а сега допълнително с интерконекторната връзка ние можем да получаваме количества от бъдещия „Турски поток“, разделен на две, за което ние казахме, че е възможно в случай на някакъв проблем и разбира се да получаваме и допълнителни количества от навлизането на Иран на този пазар.

Може би успокоително звучи и фактът, че се вижда интерес, който нараства именно към виртуалната търговия с природен газ в Гърция. Ако трябва да обобщим в едно изречение, можем ли да кажем, че няма преки рискове нито за България, нито за целия регион и енергийните проекти ще продължат да се развиват, независимо от политическата ситуация?

- Лично аз не виждам и се надявам да бъде така, защото логиката в икономиката е малко по-различна от геополитиката и рано или късно икономиката все пак излиза на преден план.

Евелин ЦАНЕВА

Атанас Тасев
газови проекти
Турски поток
По статията работи:

Галина Александрова