Проф. Атанас Тасев: В момента геополитическата турбуленция е благоприятна за газовия хъб „Балкан“

Проф. Атанас Тасев
Източник: БНР

Проф. Тасев, според Вас има ли опасност да бъде провален проектът за газовия хъб „Балкан“, както стана с НАБУКО и „Южен поток“?

- Напротив. В момента геополитическата турбуленция е благоприятна за газовия хъб „Балкан“. Първо, имаме разрешение от ЕК да постъпва руски газ. Г-н Мигел Ариес Каниете изпрати официално писмо до нашето правителство. Това е безпрецедентен случай, само че обърнете внимание – от турското направление. Всъщност „Южен поток“ не се състоя поради факта, че имаше спор дали изключителната икономическа зона на България е част от ЕС. Докато за Турция тази зона си е собственост на Турция, но не е част от ЕС, поради което тръбата минава безпрепятствено. Тази тръба ще стигне до нашата граница очевидно по празните тръби на „Турски поток“, а оттам нататък ние вземаме тези количества на газ и това вече не е руски, а български газ или предварително можем да го продадем на някого.
Освен това, възниква въпросът за какви количества става дума. Елементарният баланс по отношение на двете тръби за „Турски поток“ показва, че ако се отклонят 14 млрд. куб. м към Истанбул, ако се отклонят 3 млрд. куб. м към България, защото това е нашата консумация, ако се отклонят 3 млрд. куб. м към Гърция и 800 млн. към Македония, то остават излишни 10,7 млрд. куб. м, които руската страна няма какво да прави. Идеалният вариант е по празните тръби това да тръгне обратно, да мине по нашите тръби и след това от Националната газопреносна мрежа плюс допълнително построени връзки със Сърбия, която вече декларира възможност да приема между 12 и 14 млрд. куб. м.
От друга страна Сърбия има договореност с Унгария, че тя е готова също да приема количества газ и при това положение ние доставяме до 12 или 14 млрд. куб. м газ, от които 10,7 млрд. куб. м руски плюс количества, които могат да минат по интерконектора Комотини-Стара Загора. Там максималният капацитет е 5 млрд. куб. м., досега има заявка за 3,5 млрд. куб. м. Но 1 млрд. куб. м. ще постъпва от азерския газ, който ние при пазар 3 млрд. няма какво да правим, освен да го продаваме. Спокойно към западното направление с допълнителни количества през Комотини-Стара Загора ние можем да наберем 14-15 млрд. куб. м. Тогава наистина ставаме газов хъб, защото хъбът е не просто транзитиране, а и търговия – виртуална, реална. Като прибавим и разширението на Чирен, виждате, че има всички предпоставки газовият хъб наистина да бъде реализиран и най-важното – тръбите ни да не останат празни. Иначе се лишаваме от годишен приход 120 млн. долара от транзита през България.

Смятате ли, че ще се намери инвеститор за проекта АЕЦ „Белене“?

- Има заявки. При министър Петкова има няколко инвеститора. Всички те приемат предварително оповестените ограничителни условия на българската страна. Първо, че България няма да дава никакви държавни гаранции за нищо. Второ българската страна няма да подписва договори за задължително изкупуване. Трето, няма да бъде формирана преференциална цена за тези централи, което означава държавно подпомагане и включване на механизма за компенсиране на разликите. При това положение има доста заинтересувани, защото дори един от потенциалните инвеститори прояви интерес и към изграждането на интерконекторна връзка – правотокова между България и Италия, през Сърбия, Черна гора и Адриатика за влизане в централноевропейските пазари. Това означава, че могат да бъдат гарантирани и пазарни позиции в Централна Европа, където цените на тока са по-високи и да облекчим енергийния микс.
По един такъв интерконектор можем спокойно да извадим скъпия ток от американските централи и от възобновяемите източници и да го пренасочим към централноевропейските пазари и тук да облекчим вътрешните. Има голяма вероятност и общо взето, както каза и министър Петкова, това е план А, а план Б е, ако нищо не стане, няма да ги нарежем на скрап, а ще почнем да строим 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това според мен е по-малко вероятният сценарий и по-неефективният. Ефективният сценарий е да се намери чуждестранен инвеститор, който да даде определен бонус на държавата, че ще включим един проект, който е икономически изгоден към момента. Получават едно оборудване, което е модерно на два пъти и половина по-ниска цена, отколкото в момента е пазарната. В момента е 4500 евро на киловат инсталирана мощност със същите или подобни модули, които вече „Росатом“ продава на международните пазари. Нашите излизат към 1800 евро на киловат инсталирана мощност. Освен това е спечелено време за подготовка на площадката, ОВОС, строителни разрешения, лиценз, който може да бъде получен на следващия ден, когато се намери инвеститора, това е оборудване, което има 3-4-годишен срок на производство. От икономическа гледна точка обектът към днешна дата е привлекателен.
По моя информация има поне трима инвеститори, които са депозирали намеренията си. Но истината ще бъде тогава, когато държавата официално обяви създаването на тази компания АЕЦ „Белене“, която да бъде поставена на пазара, да бъде предприятие, което има активи и пасиви и да бъде закупена като предприятие от официални инвеститори. Тогава, който наддаде повече за това за колко оценява направеното от българската страна досега, той ще спечели търгът.

След подписването на Договора за добросъседство между България и Македония стана ясно, че един от приоритетите на двете страни ще бъде изграждането на директна газова връзка. Възможен ли е наистина такъв проект?

- Ние имаме директна газова връзка. Аз нещо не мога да разбера за какво точно става въпрос. Имаме директна газова връзка с Македония и капацитетът на тръбата е почти 1 млрд. куб. м., но те реално ползват 300-400 милиона. Чух министър Петкова, но не ми стана ясно. Възможно е да се говори за разширяване на капацитета, но пазарът в Македония е доста ограничен. Те нямат развита вътрешна мрежа за потребление, освен това не виждам в близките години да построят нови индустриални мощности, които да имат нужда от газ или газови централи, които да увеличат консумацията на газ. Не ми е ясна тази работа и затова не мога да го коментирам. Има една тръба, която не е запълнена и по нея постъпва руски газ. Ако Македония имаше източници на газ, да говорим, че ще използваме реверси или виртуални сделки. Няма такова нещо, много ми е странно. Може би е някаква друга перспектива, може би е във връзка с проекта „Посейдон“ и отклонението към Македония. Така че имаме връзка с Македония и тя е по Трансбалканския газопровод. Може и тази държава да има някаква специална програма за увеличаване консумацията на газ за следващите 5-10 години, което също е напълно възможно.
Капацитетът на Трансбалканския газопровод от 1998 г. с разширението през 1999 г. е следният: 14 млрд. куб. м за Турция, 3 млрд. куб. м за Гърция и 1 млрд. куб. м за Македония. Това е общо 18 млрд. куб. м за Трансбалканския газопровод. Това са динамични показатели, но говоря за максимума. Самата Македония консумира годишно около 300-400 млн. куб. м. Гърция в отделни случаи малко повече. Транзитът за Гърция е устойчив и както видяхте, първата тръба на „Турски поток“ ще реши точно тази задача. Тя се врязва с съществуващия Трансбалкански в зоната на Люлебургас, отрязва тръбата към нас и насочва газа към Истанбул по съществуващото трасе на Трансбалканския газопровод, но вече на тяхна територия.

Интервю на Люба АЛЕКСИЕВА, агенция Фокус







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 1 0
    1
    Лъки
    Аман от нагаждачи -рубладжии! Тоя май че загуби 1 млн. лв. в КТБ и сега се слага навсякъде, за да позаработи, макар че не спира да бръщолеви несъстоятелни глупости ! Вярва ли си на дежурните твърдения, трудно може да се предположи, толкова е хлъзгав в изказа, но досега само глупости дърдори?
    Напиши отговор