Проф. Атанас Тасев: Ангажиментите на "Газпром" са добра новина, но България структурно се подготвя за либерализацията на газовия пазар

Проф. Атанас Тасев
Източник: БНР

След започналото антитръстово разследване на ЕК и проведените преговори руската държавна компания "Газпром" пое официално ангажимента да отстрани всички договорни пречки пред свободния пренос на газ на централно- и източноевропейските газови пазари. Освен това дружеството се ангажира да предприеме активни стъпки за постигането на по-голяма интеграция на тези пазари  в срок от седем седмици след публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз.

Уреждането на отношенията с "Газпром" касае всички страни в ЕС, тъй като към момента руският газов концерн доставя за европейските страни от порядъка на около 31% от общото количество природен газ. В началото на седмицата Европейската комисия прикани  всички страни, заинтересовани от урегулирането на отношенията с "Газпром" в ЕС в интерес на пазарния подход и конкуренцията, да представят становищата си по ангажиментите, поети от руския газов концерн "за коригиране на рисковете за конкуренцията в ЕС"

Ангажимента на „Газпром“ да премахне всички клаузи за сегментирането на пазара от договорите си за доставка на газ с клиенти от Централна и Източна Европа коментира в интервю за агенция Фокус енергийният експерт проф. Атанас Тасев.

Проф. Тасев, какви резултати очаквате от решението на „Газпром“ окончателно да премахне всички клаузи за сегментирането на пазара от договорите си за доставка на газ с клиенти от Централна и Източна Европа. Какви са плюсовете за България?

- Зад тази формулировка се крие следното – досега всички договори, които се сключваха с „Газпром“ за крайните потребители в Европа, имаха клауза, че те нямат право да продават излишните количества газ. Това означаваше, че винаги висеше така нареченото на изискване: „Take or pay“ – вземай или плащай, което означава, че в момента, когато вие сте представили един план със закупуване на газ, който е оптимистичен и след това вашата програма за газопотребление е с по-ниски количества, разликата влиза в раздела „Take or pay“. Тоест вие трябва да го платите и евентуално след време да си вземете тези количества, което бетонираше планирането в „Газпром“. Обратно – ако вие сте предоставили план, който е със занижени показатели, за да не попаднете в зоната на „Take or pay“, в момента, когато ви трябват повече количества газ, го купувате на някаква абсолютно непазарна и доста висока цена. Така че винаги се балансираше между едното и другото.
От друга страна, когато имате по-големи количества, вие наистина не можете да правите нищо с тях, нямате възможност да ги продавате зад граница. Така че реално, с падането на това ограничение, се прави една следваща стъпка към либерализация на пазара, защото излишните количества в голям брой страни, могат да свалят цените на газа. Това означава, че ние можем да купуваме и продаваме в определен сегмент, защото никой няма да отменя договорите за доставки на газ.
При нас доставчикът на газ е руската страна до 1922 година. От друга страна съществуват други възможности и те вече бяха тествани изпреварващо от нашата страна. Миналата година бяха направени така наречените “виртуални сделки” с Гърция - тоест в момента, когато има газ в транзитната тръба и ние можем да предоставим определени количества на трета страна, просто взимаме тези количества от транзита и ги предоставяме на съответната страна, а гръцката страна я компенсираме с доставчик от трета страна, поради което фактически се извършват на физическо и на виртуално ниво тези сделки. Това автоматично означава, че вие сте направили един виртуален реверс на тръбата, макар че тя е запълнена. Така че вече има определени стъпки, които са направени.
От друга страна, натискът към „Газпром“ е доста силен. Европа има процедура, в която обвинява „Газпром“ в злоупотреба с монополно положение. При доказване на това, очевидно вече сме при една хипотеза, че Европа разполага с достатъчно доказателство, като наказателната функция е в размер на около 10% на брутния годишен оборот на „Газпром“. Ако вземем предвид, че „Газпром“ е доставчик на 176 милиарда природен газ за миналата година за Европа, то тази сума е значителна. При това тази глоба не е еднократна. Тя се изплаща до момента, докато не се ликвидират всички признаци, че „Газпром“ е в монополна позиция.
От друга страна „Газпром“ наистина прави отстъпки, защото и Европа прави отстъпки за „Газпром“. Беше разрешено на сухопътната част на „Северен поток“, след като се обяви маркетингов тест, руската страна се яви и запълни и останалия обем на тръбата до 90%, което означава, че Русия спази третият енергиен пакет, без да допуска друга страна до тръбата. Освен това, Русия направи още стъпка, защото нещата отиват по-далече. Русия вече е готова да предостави входа на тръбите от руска територия. Неколкократно имаше борсови сделки на природен газ в Санкт Петербург, при което се явиха като купувачи западни фирми и тези западни фирми могат да използват транзитния ресурс на руската страна към Европа.
Така че, колкото и да сме критични, вече се убеждаваме в това, че все пак обединението наречено „Европа“ в крайна сметка има своите възможности, които да са в полза на крайния потребител. Аз си спомням преди много, много години имаше доста остър сблъсък в Щатите и респективно световните пазари на двата големи гиганта „Пепси Кола“ и „Кока Кола“, но те работиха под девиза, че „нашата конкуренция е във ваша полза“. Горе-долу ние сме в тази ситуация и получаваме предимствата от една по-твърда позиция на Европа, която е най-големият купувач на руски газ и най-платежоспособният.

Можем ли да очакваме поевтиняване на газа, вследствие на конкурентните цени за трансграничен пренос?

- Първо цените са динамични. Второ, във вашата медия миналата година аз направих една елементарна прогноза, която се оказа вярна. Използвах тренда на котировките на лекия нефт „Брент“ и предвидих, че около 25% ще е искането сега за повишаване на цената на газа, а поискаха 30%, защото преди това поискаха 13, дадоха им 6. Специално за България понижаването или повишаването на цените на газа е много условно понятие. Трябва да говорим спрямо каква база. Имаше моменти, когато купувахме руския газ на границата на „Исакча“ за 500 долара за 1000 куб. м. Сега го купуваме за около 160 долара. Направете си сметка, ако световната тенденция за стабилизиране котировките на нефт тип „Брент“ е около 50-55, то може би с това увеличаване, ще имаме сравнително стабилни цени за следващи години.
Но ако отново се появи тенденция към рязко повишаване цените на нефта, то тогава естествено по формулите, които сега ще бъдат усъвършенствани, цената на газа ще расте. Очаква се, новият елемент в ценообразуването да бъде свързан с разделяне на формулата на две части, при което - едната да бъде свързана с котировките на алтернативните горива – газьолът и мазутът, а друга -с усреднени котировки на газовите хъбове за Европа. Тоест, въвежда се много по-голяма динамичност на ценообразуването и много по-близо ще бъдем до чисто пазарните европейски цени. Във всички случаи, ако това не беше направено, щяхме да имаме по-високи цени. Те не са постоянни, а динамични. Ако не бъдат направени тези промени, за които говорим, в рамките на динамиката ще имаме по-високи цени, отколкото сега. Това е една много добра новина за потребителите на природен газ в България, а и не само – за цяла Източна Европа.

Какво според Вас трябва да е българското становище относно представените от „Газпром“ ангажименти към ЕК по отношение на конкуренцията на газовите пазари в Централна и Източна Европа?

- Независимо от всичко, България структурно се подготвя за либерализация на пазара. Досега имахме само една единствена тръба, ако изключим малкия добив на „Мелроуз“ в Галата. Сега, както виждате, се разработват интерконекторите – Комотини-Стара Загора и тези с Румъния, Сърбия и евентуалното включване чрез нтерконектор към проекта на централноевропейските страни –„Ийстринг“. Русия все още не се е отказала от това през 2019 г. да прекрати доставките на газ по Трансбалканския газопровод, като алтернатива той е заместен с „Турски поток“.
При това положение нашите тръби остават празни. Структурно, в това число модернизирайки и пет от компресорните станции, които работят върху транзитната схема, сме се подготвили за либерализацията на пазара. Едновременно с това, с подписване на споразумение с руската, гръцката и нашата страна, направихме виртуалните сделки по гръцкото направление. Освен да приветстваме решението на ЕК и адекватно да реагираме на него - друго нищо не можем да кажем. Всяко едно решение от тези пет или шест пункта, които е предложила руската страна, е добре дошло за нашата държава, но трябва да подчертая, че за нас то не беше неочаквано. За реализация на идеите за либерализация в тази посока активно се работеше както с „Газпром“, така и с преставителите на ЕК.

Бихте ли обяснили какви ще са ползите от създаването на Европейски енергиен съюз?

Ето виждате ползите. Имаше опити, които според мен се провалиха, защото идеята беше консолидация на ЕС по отношение на газовите доставки от Русия, а имено – ЕС единствен купувач на цялото количество газ от Газпром за Европа. Проблемите, които можеха да възникнат в тази посока:
-Единствен купувач = монополен доставчик = нарушено антимонополно законодателство = двоен стандарт;
-Равни или диференцирани цени. Ако се приложи моделът на „пощенска марка“ – това означава Испания и Прибалтика да получават на еднакви цени.
Първият опонент на този подход щеше да бъде Германия, която получава газ на преференциални цени, но базирани на факта, че са най-големият потребител на руски газ, най-големият разпределител и транзитьор. Освен това, Германия, чрез своите фирми, взема участие в инвестиционните проекти на „Газпром“ при добива и транспортирането на руски газ. Отчитайки очевидните дефекти на идеята за Единен енергиен съюз в сектора на природния газ, Европа акцентира върху възможностите на антимонополното си законодателство и успя. Паралелно с това, ЕК активизира дейността си за финансиране и съфинансиране на интерконекторите в рамките на обединена Европейска газо-транспортна система, като структурен инструментариум за реализация на реални и виртуални газови сделки. Случилото се в Брюксел е добър урок за Еxit-настроенията в някои държави-членки, защото, както се оказва: „заедно можем повече, отколкото отделно“.

Интервюто взе Люба АЛЕКСИЕВА, агенция Фокус







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари