НАЧАЛО » интервюта

Пламен Попов: България е готова за енергийна борса

Въвеждането на такса „задължение към обществото“ в цената на енергията за износ е сериозно бреме. Тя може да блокира напълно експорта

fb
3E news
fb
08-05-2015 08:00:00
fb

 

Пламен Попов е началник на екипа за търговия и портфолио мениджмънт на Statkraft за Централна и Югоизточна Европа. Работи в офиса в Дюселдорф.

 

Господин Попов, с вас си говорим за либерализация и енергийния пазар от няколко години. Ситуацията обаче не се е променила значително. Как ще определите състоянието на енергийния пазар в България към днешна дата?

 

Това е може би една от най-важните теми за българското общество, за българската индустрия и икономика в настоящия момент. Индустрията не е във възход и дано спадът й да е преодолян. За жалост, енергетиката, която през първите години от българския преход бе запазила някаква регионална и европейска позиция сега не е в такова добро състояние. Излишно е да споменавам, това го знаят всичките ви читатели, че България е сред малкото страни в Европа с подчертано експортен профил. България има излишък от енергия, която може да изнася. През дългите години досега това беше солидна опора за редица правителства и за бюджета и финансите на държавата. Надявам, че ще бъде така и за в бъдеще. В същото време, промените в структурата на енергетиката на България, които започнаха преди 10, дори преди 12 години с приватизация и последаващо либерализиране на пазара все още не са завършени. Българският пазар продължава да е недоразвит, недолиберализиран и небалансиран по отношение на финансовата му рамка , установена от регулаторната комисия. Последното е може би най-интересното и най-важното до момента, тъй като то доведе НЕК до състоянието, в което се намира сега. Без да съм адвокат на компанията, тя няма как да направи положителен резултат при ролята и задължителните функции, които има в момента. Не говоря за разходите в нереализирани проекти, а за задължението компанията да купува енергията от ВЕИ без право на отказ, да купува от комбинирано топлопроизводство, да купува енергията по дългосрочните договори и да продава по регулирани цени на електроразпределителните дружества в тяхната функция на обществени снабдители. При това НЕК е силно ограничена да продава свободно собствената си енергия. НЕК разполага с един прекрасен генераторен парк, който е гъвкав, модерен и при една добре балансирана рамка, при един добре създаден пазар НЕК наистина може да бъде едно силно и печелившо предприятие.

В закона за енергетиката вече бяха направени реформи. Отпадна задължението на НЕК да изкупува цялата енергия от топлофикациите и остана възможността да купува само тази, която е произведена по високоефективен начин. По отношение на ВЕИ-сектора също има ограничения. Това до известна степен ще подобри състоянието на НЕК. Но все пак балансиращият пазар остава в недобро състояние. През миналата година КЕВР назначи служебна цена и тя до днес продължава да действа. Важно ли е значението на балансиращия пазар, като стъпка към енергийната борса?

Балансиращият пазар не е алтернатива или стъпка към енергийната борса. Той е нещо, паралелно на енергийната борса и на другите пазари. Балансирането между производство и потребление е основна функция на системния оператор и е съществувало винаги. И да има и да няма пазар, балансът на системата трябва да съществува. Тестовете, които направи ЕСО в качеството си на оператор на този пазар и в рамките на правилата бяха много успешни. Отново ще се върна на централите на НЕК. НЕК се явява основният доставчик на балансираща енергия. Това не е изключение и в много държави това е функция на голямата енергийна компания, която управлява гъвкавите мощности от ВЕЦ. В Румъния например, това е Хидроелектрика. Тази водна компания е основният доставчик на балансираща енергия в Румъния. Проблемът е, че когато когато балансиращият пазар започна да работи по новия модел, НЕК в качеството си на бизнес организация прояви стремеж към получаване на максимални приходи ( това не е обвинение км НЕК), но попадайки в ситуацията на единствен доставчик предоставените от него предложения очевидно изкривиха цената до такава степен, че тя достигна екстремални стойности в положителна, и в отрицателна посока. На практика регулаторът направи нещо, което може би трябваше да бъде залегнало още по-рано – като сложи рамки на цената на балансиращата енергия. Според мен това беше леко закъсняла, но правилна крачка – поставянето на рамка. Във всеки пазар има рамка. Това не означава, че цената на балансиращата енергия трябва да стои непрекъснато на долната или на горната си граница. Тя трябва да се движи и да отразява моментното състояние на електроенергийната система. Много е важно как балансиращият пазар ще работи с другите сегменти от пазара.

Отново ще посоча Румъния, но като отрицателен пример. Румънската борса, след като се направи обединение с унгарската, чешката и словашката борси в края на 2014 година вече работи с едни много широки граници на цената на енергията от борсата. Тя може да достигне до 3 хил. евро на МВтч или пък минус 500 евро на МВтч. В същото време тези рамки не бяха адаптирани пропорционално и към балансиращия пазар. Той остана в рамките от нула до 450 леи, равнозначно на 100 евро. Което веднага създава възможности за спекулация от пазарни участници. Искам да кажа, че двете неща - борса и двустранен пазар плюс балансиращ пазар от друга страна трябва взаимно да се допълват. Правилата за работата им трябва да бъдат хармонизирани от регулаторната комисия . В противен случай е възможно спекулиране не само с пазарна сила, каквато НЕК има, но и с това как да се предоставят графиците и каква информация получава оператора по отношение на физическото състояние на участниците. Това е много опасно. Това може да създаде грешна информация на оператора. Той няма да планира правилно ресурсите за регулиране и може да бъде причина за много сериозни нарушения в работата на цялостната система. Една такава погрешна информация може да доведе до срив, както се случи с Турция преди няколко седмици.

Пътят оттук нататък следва участието на НЕК да се постави в някаква рамка, дотогава, докато е доминиращ участник на балансиращият пазар и същевременно да се създадат стимули за повече активни участници на балансиращия пазар. Операторите на термични електрически централи също могат да участват в рамките на някакви граници – около 20-30 % от тяхната номинална мощност. Това се отнася и за ТЕЦ „Контур Глобал“, това се отнася и за ТЕЦ „Русе“, и за ТЕЦ „Ей И Ес“ и за ТЕЦ „Бобов дол“, производителите от ВЕЦ и големите потребители също могат да участват и аз чувам, че някои от тях опитват. Това е пътят – повече участници и регулиране на доминиращия доставчик, какъвто за сега е НЕК.

Тоест ролята на КЕВР е изключително важна?

Да, но като регулатор, а не като институция, която да определя цените. Отново ще припомня, че работата на регулатора не е да определя цени, а да създава регулаторна рамка и правила за работа и да следи за тяхното спазване от абсолютно всички участници,

Какво ще се случи в случай на въвеждане на енергийна борса, при положение, че все още в България има модел на „единствен купувач“, а също и дългосрочни договори за изкупуване на енергията от ТЕЦ „Контур Глобал“, ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ и производителите на енергия от ВЕИ?

Колкото и да не харесвам модела „единствен купувач“ или по-скоро остатъците от него ( защото НЕК вече не е 100% такъв, а от 10 години се радваме на хибриден модел : единствен купувач, плюс либерализиран пазар), този модел не е пряка пречка за съществуването и функционирането на борсата. Защото дори сега либерализираната част на пазара се доближава до 40-50 процента. В този смисъл борсата може и трябва да започне да работи. Друг въпрос е и съм напълно съгласен с вас, че този модел на „единствен купувач“ трябва да отпадне. НЕК беше една от основните компании, които не бяха очаровани и някак не приветстваха, не поддържаха една по-нататъшна либерализация и борса, защото компанията се харесваше в ролята и позицията която имаше на българския пазар. Но ето тази роля доведе електрическата компания до такова състояние. Ако тя не бе задължена да купува енергия на високи цени от ВЕИ и топлофикациите, а да продава на по-ниска цена на обществените снабдители нямаше да бъде сега в това състояние. Аз съм привърженик на крайната мярка. На английски се нарича „big bang” или „голям взрив”, или както искате. Някои държави направиха либерализацията на пазара по точно такъв начин – еднократно и окончателно. Те направиха либерализацията за една нощ – от утре пазара е свободен. Естествено, на следващия ден пазарът не тръгва веднага изцяло, но това е стимул и индикация за всички, че летаргията свършва и, че от тях се очаква пазарна активност. В България ние с този последователен метод по лъжичка – хайде днеска лъжичка, утре лъжичка, ето вече дванадесет години си обещаваме, че нещо ще се направи, но за жалост има някакви сили, някой, който не желае това да се случи. Ние знаем, че има сили, които или не подпомагат достатъчно или пречат за либерализацията. Единственият купувач трябва да отпадне. Обществените снабдители трябва да продължат да снабдяват по регулирани цени или тарифи, но те трябва да бъдат установени така, че да позволят и на други участници да навлязат на пазара. Обществените снабдители, както и всички други снабдители трябва да купуват енергията директно от производителите. Ако регулираните цени определени от КЕВР отговарят на конкретната пазарна среда и са функция на цените на горивата, разполагаемите мощности, сезоните и прочее фундаментални фактори, то тогава и други снабдители ще могат да се конкурират с тях. И щом потребителят има право да сменя своя доставчик, тогава делът на обществените снабдители още повече ще се намали и това ще бъде много естествен преход от този „единствен купувач“ към либерализиран пазар.

Това означава ли излизане на пазара на нови доставчици?

Добре е да излязат нови доставчици. Не зная колко са доставчиците в момента, но снабдяването, особено на множество малки крайни потребители е доста специфичен бизнес. Той е свързан с прогнозиране на вида на потреблението. Специфичен бизнес е, защото изисква и достатъчно познаване на характера на потреблението, на характера на мрежите и същевременно се занимава с обработка на информация от електромерите, създаване на портфолио от покупки и може би не само от България, но защо не и внос на определени продукти. В отговор на вашия въпрос – да, според мен задължително трябва да се явяват нови снабдители и да има конкуренция.

 Какво обаче става с дългосрочните договори?

Те сами по себе си не са пречка за поява, за функциониране на борса. От друга страна, да, знаем, че тези договори съществуват. Впрочем никой не знае какви са конкретните ценови условия в тези договори. Но фактът, че те са подписани преди 7,8, 10 години, при някакви фиксирани или индексирани цени, които не отговарят на съвременната реалност вече говори, че те са едно бреме. И НЕК усеща това бреме. Подобни проблеми имаше и в Полша, и в Унгария, и то преди доста години и въпросът се реши на държавно ниво с държавна гаранция. Държавата стана като гарант на тези, които оперират централите, че те ще получат възвръщаемост на инвестицията. Въпросът е: кой и как ще понесе това бреме с предоговарянето на тези договори. Няма кой! Това е българското общество и българският данъкоплатец. Така че самите дългосрочни договори не са пречка за това да има борса. Енергията съществува. Тя влиза в енергийната система. Но ако НЕК се опитва да продава на борсата енергия по дългосрочни договори, при цена, която е изчислена преди десет години, да я продава на пазарите по цената, по която е купили енергията, дори без печалба, това очевидно няма да стане. Борсата е място, където се срещат търсене и предлагане. Никой няма да иска да купи скъпа енергия.

 Отпадането на модела „единствен купувач“ означава ли, че НЕК трябва да се раздели на няколко компании?

Безусловно. Няма причина НЕК, като оператор и производител на енергия от ВЕЦ да бъде в рамките на едно дружество с единствения купувач – този който купува енергия от топлофикационните дружества, по дългосрочните договори и продава на снабдителите. Никаква причина. Силната роля на НЕК, силната позиция е в оперирането на водните централи. Другото е просто една администрация. Разбира се, законово трябва да бъде уредено кой ще бъде задължен да изкупува енергията от ВЕИ. На много места това дори не е търговска компания. Често това е операторът на електроенергийната система, някакво звено от него. Това звено събира приходите от крайните потребители, защото компонентата за зелена енергия присъства в сметката на всеки краен потребител, тя пристига през сметката през разпределенията. Тогава едно специализирано звено събира тези приходи и ги преразпределя към доставчиците на зелена енергия в рамките на преференциални цени или Feed-in Tariff, или както и да се нарича. Не е необходимо тази функция да е в едно дружество, което произвежда електрическа енергия. Ако питате мен – горещо бих препоръчал разделянето поне на тези функции на НЕК.

 Какво ще се случи с ЕРП-та и как биха се чувствали битовите потребители?

На практика няма голяма промяна в работата на електроразпределителните дружества. Хубаво е, ако ЕРП-та си позволят лукса да инсталират по-интелигентни системи за измерване на електроенергия, защото това би било стимул и на по-малки търговски или промишлени участници да излязат на пазара. Но това не е задължително. Битовите потребителите просто трябва да бъдат уведомени, че различни снабдители им предлагат различни условия, а снабдителите влизат в договорни условия с разпределенията за пренасяне на енергията до потребителите. Ако бъдат създадени и стандартни профили на отделните групи потребители, това много би улеснило пълното либерализиране.

Тоест, това означава, че може да се появят и нови снабдители, освен сега съществуващите електроснабдителни предприятия?

Категорично вярвам, че това ще се случи. Ще ви дам пример – аз живея в Германия и получавам енергия от определен снабдител. Имам един електромер и той е еднотарифен. Този електромер се измерва веднъж годишно. Всичко останало е на база на това, че снабдителят знае аз какъв потребител съм. Аз съм потребител, който има централно топлоснабдяване, който очаква, че в събота и неделя ще сготви гювеч, а вечер ще направи супа или ще пържи яйца. Такива потребители в Германия, например са 15 милиона. Моят снабдител не снабдява 15 милиона, той снабдява 10 хиляди. От тези 10 хиляди, 5 хиляди са като мен, други 5 хиляди нямат централно топлоснабдяване. Много малка част от потребителите имат интелигентна система за измерване на консумираната енергия. ЕРП-то идва веднаж годишно, отчита електромера, дава информацията на снабдителя, той подготвя моята сметка и ми я предоставя. Аз плащам равна сума, която е определена на база на потреблението ми през миналата година. Като изтече едната година те казват, че примерно съм изразходвал малко повече енергия и ще плащам примерно не 35 евро, а 40 евро на месец. На следващата година обаче потреблението е по-малко и отново падам на 35 евро или по-надолу. Не е перфектно, но е икономия на страшно много усилия, на ресурс, на хора, които отчитат електромери, издават фактури, оборват фактури и т.н. Всичко е много опростено. Освен това, смяната на снабдителя е много бърз процес. В пощенската си кутия получавам рекламни брошури, или намирам реклами в Интернет. Ако снабдителят ми харесва му се обаждам по телефона, а той ми изпраща договор. Подписвам договора и указвам от коя дата желая той да ме снабдява. Край. Процесът, поне за мен е приключил и вече съм сменил снабдителя си. Няма такси, няма глоби, няма неустойки.

Всичко, което разказвате е много положително, но в България битува страхът от високите сметки. От това, че либерализацията и енергийната борса ще доведат до много висок ръст на цените. Реални ли са страховете?

Категорично не съм съгласен. Това няма как да се случи. Защото производителите ще се съревновават да продават. Те ще се конкурират не само помежду си, но и с вносителите, а както ви казах, съседните пазари са с ниски цени. Румънският пазар е с ниски цени. Цените на турския пазар също се понижават напоследък, защото там също навлязоха много ВЕИ. Цената на петрола доведе до преиндексация на цените на газа /това се отнася за Гърция и Турция, където има производство на електроенергия от газ/ и цените са ниски. Да речем, че на една борса аз искам да печеля много – отивам и заявявам , че ще продавам енергия на цена150 евро. В същото време аз не съм сам на пазара - има един, двама или повече, които продават на по-ниска от моята цена. Естествено, борсата ще определи те да бъдат избрани за продавачи, а аз ще остана с непродадена енергия. Борсата няма да направи цената нито по-висока, нито по-ниска. Борсата ще зададе условия цената периодично, всеки час да отговаря на баланса между търсене и предлагане. Искам да уточня – тази цена няма да отива във всеки час и всеки ден до крайния потребител. Крайният потребител ще си получава цената по тарифата от своя снабдител. Риск на снабдителя е да направи оценка на това как ще се развиват цените, какви цени да предложи на крайните потребители и той на каква цена да купува от борсата. Той ще си прави своето портфолио - какво да купува от внос, от борсата и така нататък. Борсата е място, където се срещат търсене и предлагане. В момента, в който има вятър цената пада, в момента, в който няма слънце, няма вятър цената се повишава. В момента, в който се изключи една електрическа централа, да речем АЕЦ „Козлодуй“ изключи едни блок, цената ще се повиши. Това е естествено, защото намалява производството от евтини централи. В момента, в който всички централи са извършили ремонта си и има голямо предлагане, цената ще спадне и това ще става непрекъснато. Това ще бъде важно основно за производителите, защото те пряко участват на борсата. Това ще бъде важно за търговците и снабдителите, вносителите и износителите, но не и за крайния потребител. Естествено, в дългосрочен аспект цената ще има влияние и върху крайният потребител. Но това, че днес цената може да отиде до 300 евро за един час, а след два дни да е нула или да е и отрицателна него не го интересува. Крайният потребител ще получи това изгладено във времето. Рискът не е за него. Рискът е повече за всички големите участници в борсовия пазар, които дори в една много ликвидна борса са 70, 80, 100 дружества и част от тях са вносители, друга част са снабдители или производители.

Крайно време е някой да каже на нашите потребители: Не се плашете от конкуренцията в пазара на едро, не се плашете от борсата – тя е за добро! Няма нищо лошо във високата цена за определен период от време, когато има недостиг на производствени мощности, защото цената ще стимулира ефективното използване на енергията,.

С една дума – готова ли е България за енергийна борса?

България е готова за енергийна борса от преди 10 години. Казвам това категорично. Още преди години работихме по закон, който предполагаше наличие на борса. Трябваше само да се разработят правила. В закона от 2003 г. още (ако не се лъжа) имаше член, предполагащ функционирането на електроенергийна борса. Разбира се, тя трябваше да се доусъвършенства. България е готова от много време за борса. България в никакъв случай не е по-лоша от Унгария, Румъния, Гърция или Турция, от която и да е друга държава.

Какво означава, „зависи какъв модел за борса ще се избере“?

Алтернативите са две. Едната е задължителна борса и изключване на други елементи. Това е моделът на задължителния пул, или борса. Такъв е моделът в Гърция. От една страна той е добър за това, защото се създава предпоставки за търгуване на големи количества на едно място и ликвидност, но от друга страна той е много препятстващ по отношение на формиране цена за бъдещо време (форуърд цена). За жалост при този модел няма пазарен сегмент, където да се търгуват продукти извън „ден напред“. Ако не може днес да се купува и продава енергия за бъдещи периоди, за догодина, за по-догодина, тогава участниците не могат да хеджират своите позиции. Не се създава пазарна цена за бъдещите периоди от време. В такъв случай ще трябва да се разчита на ценовите сигнали от съседните пазари, за да имат пазарните участници нужната им информация. За снабдителите например е много важно да знаят какво да очакват от пазара в бъдеще време, за да направят разчети какво да предлагат на крайните потребители за догодина. Те няма да чакат да дойде догодина цената на 15 март в три часа, за да знаят каква е тя, че чак тогава да я калкулират точно. Те трябва сега да дойдат при вас и мен и да кажат: аз предлагам догодина цена на енергията по такава и такава тарифа.

Не на последно място ще спомена, че при модел на задължителен пул, е относително по-лесно манипулиране на цената при наличие на доминиращ участник.

Алтернативта на това нещо е свободната незадължителна борса. Модел, който съществува в останалата част на Европа. Борсата съществува, като една от компонентите на пазара, където може да участваш по желание, но алтернативата на нея са двустранни договори или търговия чрез брокери, или търговете, които правят НЕК и другите производители. Тоест, НЕК може да си продава една част от енергията на търгове, друга може да предостави на борсата, трета като балансираща енергия, с четвърта може да снабдява директно потребители, ако има такива. Това е моделът, който считам, че трябва да бъде избран – незадължителна борса. Изобщо много странен-пазарен модел, където има двустранна търговия, борса, балансиращ пазар, търговия за в бъдеще време, била фзическа (форуърдна), била финансова (фючърсна), договори за различия. Финансовата търговия не е нищо лошо и срамно. Тя е един прекрасен инструмент за хеджиране на позициите, както за производителите, така и за снабдителите или големите потребители. Тоест за сключване на договори, например на различия. Когато двама участници имат различни очаквания за това как върви пазара те сключват помежду си чисто финансов договор - ако пазара отиде нагоре, единият плаща на другия и обратно. Това е многостранен модел, който работи в много страни. Впрочем, гръцкият регулатор преразглежда модела на задължителен пул и възнамерява да го замени с многостранен модел.

Не твърдя, че многостранният модел е перфектен. Просто е най-добрият от всички изпробвани досега. В много страни се разглежда варианта за донастройване на този модел с така наречения „пазар на капацитет“ или пазар, на който да се заплаща допълнително предоставената мощност, изградената мощност, с която даден инвеститор влиза. Напоследък инвеститорите не са сигурни дали само цената на енергията ще е достатъчна да компенсира инвестицията и променливите разходи за гориво. От друга страна, системата има нужда от тази енергия. Затова се предвижда и развитие на такъв пазар за мощност, където най-често чрез системния оператор се заплаща някаква допълнителна цена на инвеститорите, предоставящи производствени мощности. Това се дискутира много широко в страните от Централна и Западна Европа. А аз съм сигурен, че развитието на пазарните модели няма да спре до тук.

Това е заради постепенното отпадане на преференциалните цени за ВЕИ?

Точно така и това е заради силното навлизане на ВЕИ. Знаем, че не са много добре управляеми, а и много добре прогнозируеми. Но какво прави нашият оператор? Изключва слънчеви и вятърни централи, за да могат да балансират системата, което е жалко. Жалко е, поради това, че тази енергия е безплатна. Дадени са пари, инсталирани са слънчевите панели или вятърни турбини. Не плащаме за слънчевата радиация и за вятъра, но тази енергия не се използва, а се използва енергията от въглища, която и замърсява, и изчерпва крайните природни ресурси на Земята. Затова операторът трябва да има някакви средства, с които да оперира системата. И затова разполагаемите мощности са съществени.

Как в един бъдещ напълно свободен пазар се наместват „зелени“ и „бели“ сертификати?

И едното и другото са по-различен модел, спрямо този, който ние сме приели. Ние приехме модела на преференциалните цени, който предполага следното: произвеждаш директно Х Мвтч от ВЕИ източник и за тези Х Мвтч получаваш еди колко си лева. Моделът със „зелени“ и „бели“ сертификати предполага още един друг пазар, където инвеститорите са изложени отново на пазарните сили, на търсене и предлагане. Те може и да спечелят доста, но също така са изложени на риска цената да падне надолу. На практика, ако аз искам да си построя вятърна централа, аз ще си направя следната сметка: Ще произведа 100 Мвтч енергия и ще ги продам по средната цена па пазара за енергия. Освен това за тези 100 Мвтч енергия ще получа например 200 сертификата „зелена“ енергия и ще ги продам по цената на пазара за сертификати. Тази цена на зелените сертификати обаче също не е константна, а се определя от търсене и предлагане – може да се повиши, но може да падне. Отново ще дам пример с Румъния, където има такъв пазар на зелени сертификати. Той е отново пример за не добре обмислен и не добре ценово балансиран пазар. Там има минимална и максимална цена, но не е уточнено в закона кой гарантира покупката на минималната и максималната цена. Като има свръхпредлагане в един момент вече няма купувачи дори и на минимална цена и тя си съществува на книга. При максималната е обратното – има недостиг на зелена енергия, а снабдителите трябва да купуват сертификати. Зелената енергия не достига, те са готови да купят сертификати, но няма кой да им предложи. Тоест, това са модели, които трябва да бъдат добре обмислени и регулаторът трябва да следи отблизо работата им, както и да има възможност за бърза и адекватна намеса. В отговор на вашия въпрос, накратко: комбинацията между зелени сертификати и Feed-in Tariff, т.е. преференциални цени не е невъзможна, но отново това ще е един хибриден модел, към който трябва да се подходи много внимателно.

По скоро това, което се прави в другите страни на първо място, за да се избегне продължаващото разбалансиране между свръхпредлагане от ВЕИ и намалено търсене е да се постави някаква горна граница на това колко нови инсталации да се построят годишно. Второ, тази преференциална цена да не бъде такава, решена от някакъв административен орган, а цена, за която бъдещите инвеститори да се конкурират. Как работи моделът в Германия: Министерството обявява, че на дадена площадка може да се построят 100 Мвт соларна централа. Всички инвеститори са поканени да направят свое предложение, като построят тази централа на каква цена искат да продават енергията от нея. Явяват се 50 инвеститора, всеки има различна цена. Класират се първите, докато се запълни цифрата до сто да продават ВЕИ-енергията на най-ниската цена. Разбира се, те са си направили сметката да си възвърнат инвестицията, да поемат някакъв риск и се класират. Това е модерният начин да се направи прогнозируемо развитието на навлизащата ВЕИ енергия. Разбира се никой няма да спре и другите инвеститори да построят слънчеви централи на друго място, но те ще трябва да поемат всички рискове, включително и ценови във връзка със своята инвестиция

ВЕИ енергията е скъпа инвестиция, но това е начинът нашето поколение да плати своя дълг към бъдещето, за да остане земя за нашите деца, защото планетата не е безкрайна. Въглеродните изхвърляния са пряко свързани с климата.

В момента се обмисля в цената на енергията за износ да се включи така наречената такса „задължение към обществото“, тоест таксата за „зелена“ енергия. Как ще повлияе това на износът?

От много време различни експерти, сред тях и аз казваме, че тази, както ние я наричаме „експортна такса“ (всъщност е цена за пренос, цена за износ), която се налага върху износа на енергия е сериозно бреме. Тя е бреме за производителите да произвеждат и продават повече. Тя е и съществена пречка пред бъдещото интегриране на българския пазар. При наличието на каквато и да е цена за износ, българският пазар не може да се кооперира към друга борса. Ще се получи една изкуствена граница и няма да може да има единна пазарна цена . Това нещо вече го изпитахме преди три години. Преди три години цената на европейската енергия не беше толкова ниска. Тя се понижава ежегодно и в момента се консолидира на едни нива от порядъка на 30 – 35 евро. В момента експортната такса на България е около 4 евро. Ако тя бъде увеличена със зелената енергия ще стигнем отново до случая, който имахме в началото на 2013 г., когато на практика целият износ спря. Според мен, умното решение е не да се ограничи и събира изкуствено някакъв налог върху износа на енергия, а държавата да вземе мерки да стимулира производството и износа. Защото в края на краищата страната се оплаква от това, че няма достатъчно експортен продукт. България може да изнася дори повече от това, което изнася в момента, ако тази добавка върху цената падне. Това също ще бъде и добър приход за бюджета. Не приход, който да отива в операторите, а приход, който да отива в бюджета. За това разбира се е много важен начина, по който системния оператор ще договаря преносните си капацитети към съседните системи. Той трябва да има стремеж да договаря максимално количество преносен капацитет, така че да се отварят границите за обмяна на енергия. Отново давам пример с Турция – за пръв път през този месец (май) видяхме, че българската енергия може много трудно да стигне до Турция. Цената на преносния капацитет от България за Турция, която през миналата година се продаваше понякога по 10 до 15 евро за Мвтч сега падна на 2 евро. Дори за пръви път забелязахме, че цена на капацитета от Турция към България, която преди беше нула до 1 цент сега се заплаща по 60-70 цента. Тоест, очаква се, че цената на енергията в Турция ще бъде ниска. Ако това стане и България не елиминира напълно експортната такса, това означава износът от България да се блокира напълно и да се премине на транзитна енергия, която от Румъния, от Унгария от Сърбия да ходи към Гърция и Турция. Цената в Гърция се запазва. Там се строи нова газова централа от 800 Мвт, потреблението също не е във възход, има и много нови вятърни и слънчеви централи, така че и гръцката цена няма да остане висока.

Още един пример - Италия. Ние дълги години разглеждахме Италия, като пазар с много висока цена. Миналата година Италия на практика се оказа износител към Гърция. Причината е масовото навлизане на соларни централи и в Италия и свързаното с това понижение на цената. Искам да кажа, че пазарите слизат надолу. Затова връщането на тази такса „задължение към обществото“ ще бъде голяма грешка.

Знаете ли в колко други страни от Европа има експортна такса? Ще ви помогна – само е една, Албания, но и там се разглежда нов закон и се очаква да отпадне преди края на годината. За да се интегрира българския пазар към съседните пазари, за да се стимулират производителите и износа, тя трябва задължително да отпадне. Всякакава експортна такса трябва да отпадне.

Прозрачен ли е българският енергиен пазар?

От края на 2011 г. влезе в сила една регулация на ЕС, която се казва REMIT. Тя цели създаване на условия за прозрачност на пазара, избягване на манипулиране на пазара, поради пазарна сила и злоупотреба с монополно положение. Как работи това? Работи, като на първо място е задължение за операторите на големи електрически централи да предоставят информация не само за плановите изключвания и за ремонт, както АЕЦ „Козлодуй“ прави, но и за възникналите аварийни изключвания, за плановите ремонти на електропроводите. Когато възникне някакво аварийно изключване в някаква централа, това трябва да бъде своевременно оповестено. Оповестяването става много елементарно, чрез един уеб сайт. Само България няма такъв уеб сайт. Казва се трансперънси уеб сайт, където тази информация се събира. Защо е важно това? Ще ви дам пример със Statkraft. Когато в нашата компания изключи една голяма мощност над 100 Мвт, на мястото, където са нашите търговци светва една синя лампа. Тази синя лампа казва: свали ръцете от клавиатурата и престани а търгуваш. Всички в Statkraft спират в този момент търговията, независимо, че това са само 100 Мвт и, че това може да е станало в Германия, а ти търгуваш на унгарския или гръцкия пазар. Причината е, че търгуващите в Statkraft имат информация че нещо е изключило, че може би цената ще се повиши, тоест знаят нещо, за което другите участници на пазара все още нямат информация. За момента това е „вътрешна информация”. Задължение на един наш оператор е да вкара веднага това в уеб сайта , той моментално го предава към централния уеб сайт и там всеки, който има отворени очи вижда тази информация. В момента, в който се публикува тази информация, тя вече не е вътрешна за нас. Синята лампа угасва и нашите търговци започват отново да търгуват. По този начин се избягва търговията с така наречената вътрешна информация – insaide information. Подобни регулации има и за финансовите пазари. Защото, може дори ти да не търгуваш, но може да уведомиш някой да сключи сделка от твое име, или в твой интерес. Това се преследва, това е дори не само административно, но и криминално деяние. Обект на криминално преследване са, както конкретният търговец, който е нарушил разпоредбите, така и целия мениджмънт над него. Европейските компании имат специална политика в това отношение. Ние имаме специален отдел, който се занимава с REMIТ за физическа търговия, а и за финансова търговия. В България, за съжаление това нещо не се случва. Ние продължаваме (имам предвид Асоциацията на търговците на енергия, Европейската асоциация на търговците с енергия (EFET ) да се обръщаме към институциите с апел това да се случи, защото е изключително важно.

Добре, но чие задължение е спазването на тази европейска регулация?

Задължението е за всички големи производители, а спазването му се контролира от енергийния регулатор. Европейската асоциация на енергийните регулатори още преди две години изготви ръководещи указания по прилагането на REMIТ. 

Знаете, че за българския пазар е характерно липсата на доверие, че е справедлив и не в услуга на нечии частни интереси. Случиха се търгове, които не бяха оповестени, които не бяха поканени всички участници. Ако съществува такъв сайт и ако всичко се прави прозрачно и ясно, вярвам, че на само участниците в пазара на едро, но и обществото ще си отдъхне и няма да има основания за упреци, каквито са например упреците към съдебната система за липса на прозрачност и информация при избора на определени състави. Просто трябва да съблюдаваме един регламент, който е задължителен за страната и не е необходимо да чакаме отново тя да е обект на санкции или заплахи от Европа.

Преди да завършим разговора, ще споделите ли какво е впечатлението и очакванията към енергийния регулатор?

За много от отговорностите на регулатора вече говорихме. Не е справедливо да даваме оценка на регулаторната комисия в новия й състав, преди да е имала достатъчно време да поработи заедно.

енергийна борса
либерализиран пазар
НЕК
ЕРП
ВЕИ
зелени сертификати
REMIT
Statkraft
По статията работи:

Маринела Арабаджиева