НАЧАЛО » интервюта

Министър Петкова: В ход е реализацията на проекти от стратегическо значение както в областта на електроенергийната инфраструктура , така и в областта на природния газ

Ключов момент бе обединението на българския електроенергиен пазар с единния европейски пазар „в рамките на деня“

fb
3E news
fb
16-12-2019 01:12:13
fb

Интервю на министър Теменужка Петкова пред сп. сп. “Енергетика – електроенергийни ракурси”

Госпожо Петкова, в края сме на една усилна и много резултатна година по отношение напредъка във водещите политики за енергийния сектор? Ако трябва да назовете постигнатото през 2019 година с три думи, кои ще са те?

Приоритети в работата на правителството в енергийната сфера са сигурността, диверсификацията и конкуренцията. В ход е реализацията на проекти от стратегическо значение, както в областта на електроенергийната инфраструктура, така и в областта на природния газ. На 15-ти май тази година бе дадено начало на изграждането на новия вътрешен електропровод 400 kV между Марица-Изток и Бургас. Това е един от петте проекта от общ европейски интерес, които „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД осъществява в рамките на регламента за развитие на трансевропейската енергийна инфраструктура. Другите четири проекта са:

междусистемният електропровод от подстанция „Марица Изток“, България до подстанция „Неа Санта“, Гърция и вътрешните електропроводи 400 kV между подстанция „Марица изток“ и подстанция „Пловдив“, между подстанция „Марица изток“ и „ТЕЦ Марица изток 3“ и между подстанция „Варна“ и подстанция „Бургас“. В областта на природния газ стартира строителството на междусистемната газова връзка Гърция-България, както и на Балкански поток. През тази година започна дейността си и газова борса, извършиха се и редица дейности по обединение на пазарите на електроенергия със съседните страни.

Всички тези проекти са насочени към гарантиране сигурността на доставките, либерализацията на пазара на електрическа енергия и постигане на по-добри условия за бита и бизнеса в България. Използвам случая, за да благодаря на всички колеги от българския енергиен сектор за високия професионализъм и постигнатите добри резултати през отиващата си година.

На дневен ред с много въпросителни е бъдещето на въглищните централи в контекста на високите европейски екоизисквания. Как ще защитим продължаването на тяхната работа с интегрирания план „Енергетика-Климат”, който представихме пред ЕК, и чрез механизма за капацитети?

Работата на въглищните централи в страната през следващите години е въпрос на енергийна и на национална сигурност. За нас това е сериозно предизвикателство в контекста на новите европейски екологични изисквания. Новата законодателна рамка на европейско равнище и засилените мерки за декарбонизация, които водят до покачване на цените на въглеродните емисии, доведоха до сериозни финансови предизвикателства пред част от генериращите мощности в страната и региона. Това мотивира активната ни работа през годината, за да подпомогнем централите в исканията им да получат дерогация, включихме перспективата за тяхната работа в интегрирания национален план „Енергетика и климат“, който ще действа от началото на 2020 г.

Като една от дългосрочните мерки за стабилизиране на ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД разглеждаме въвеждането на т.нар. „механизъм за капацитет“. В момента консултант, нает от Българския енергиен холдинг, анализира адекватността на енергийната система и работи върху вариантите за въвеждане на най- подходящия механизъм за капацитет в страната.

Целта на мярката е гарантиране сигурността на електроенергийната система в периода на преход към нисковъглеродна икономика. Предприетите вече целенасочени стъпки за въвеждането на мярката ще гарантират непрекъсваемост на доставките, осигурявайки финансов ресурс за операторите при конкурентни и прозрачни условия.

Консултантът вече анализира адекватността на енергийните мощности не само в България, а и в целия регион – Гърция, Турция, Румъния, Сърбия, Северна Македония. Разработен е регионален модел на електроенергийния пазар при различни сценарии за търсене и предлагане на електроенергия, производство и налични ресурси.

Анализът дотук сочи, че за нас е по-подходящо да се ориентираме към използването на пазарен механизъм за капацитет. При него на централите, които ще участват в търговете, ще бъдат покрити условно постоянните разходи, а променливите им разходи (емисии СО 2, гориво и други) ще формират цената, с която те ще излязат на пазара. Въвеждането на механизъм за капацитет ще бъде съпътствано с редица необходими пазарни реформи, които да гарантират пълна либерализация на електроенергийния пазар и прозрачни, недискриминационни условия за всички участници.

Сериозен е напредъкът и в търсенето на стратегически инвеститор за изграждането на втора атомна централа у нас. Предвид европейските директиви за чиста и беземисионна енергетика и необходимостта от нови енергийни мощности в региона в дългосрочен план, как изграждането на АЕЦ „Белене“ може да отговори на тези предизвикателства?

Развитието на ядрената енергетика е сред основните приоритети на правителството в енергийната сфера. Потенциалната реализация на АЕЦ „Белене“ ще гарантира енергийната сигурност не само в България, но и в целия регион. Имайки предвид заявения към момента интерес към проекта, можем със сигурност да кажем, че той може да се развие като регионален.

Това мотивира усилията на правителството за завършване на проекта АЕЦ „Белене“. Както знаете, българската държава притежава редица активи, свързани с проекта – тук нямам предвид само закупеното оборудване, а и всички лицензи, площадката, инфраструктурата. Работим последователно за привличането на стратегически инвеститор за проекта, съгласно решението на Народното събрание. Уверена съм, че предпоставките да завършим успешно процедурата през следващата година са налице. Ние ще продължим да работим за развитието на ядрената енергетика, защото тя осигурява енергийна сигурност и чиста, беземисионна енергия на достъпни цени.

В новите препоръки на ЕК към енергийната ни политика е заложен 27 % дял на енергията от възобновяеми източници към 2030 г. и реализиране на допълнителни мерки за икономия на енергия. С какви стъпки вървим в посока постигането на тези цели?

За постигане на целите в областта на енергията от ВЕИ, стремежът ни е развитието на сектор електрическа енергия да бъде съобразен с възможността за максимално интегриране на произведената електроенергия от възобновяеми източници в енергийния пазар. Ще бъде създадена благоприятна рамка за насърчаване и улесняване потреблението на собствена електроенергия от възобновяеми източници и създаване на т.нар. общности за възобновяема енергия.

В заложената цел от 27% се включват електропроизводство, транспорт, топлинна енергия и енергия за охлаждане. За по-широкото навлизане на енергията от възобновяеми източници за отопление и охлаждане ще се насърчава навлизането на високоефективни охладителни и отоплителни инсталации, както и въвеждането на иновативни технологии, които използват геотермална, хидротермална и слънчева енергия. Пример в това отношение е програмата „Възобновяема енергия, енергийна ефективност и енергийна сигурност“, финансирана от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г., чиито бюджет през този програмен период е увеличен двойно в сравнение с предходния – 33 млн. евро. Енергийната ефективност и до момента беше акцент в изпълнението на програмата, но той предстои да се задълбочава. През този период по програмата ще се приемат проектни предложения за ефективно използване на хидроенергийния потенциал, оползотворяване на геотермалната енергия и други. Убедена съм, че това са стъпки в правилната посока, за да отговорим достойно на европейските предизвикателства, свързани с климатичните промени.

Състоянието на електроенергийния пазар беше повод за сериозни дискусии през 2019 година. Как оценявате процеса на либерализация на електроенергийния пазар и кога във времето виждате отпадането на регулираната част от него?

Както знаете, България е една от последните страни в Европейския съюз, която не е либерализирала изцяло своя електроенергиен пазар. Това е важна перспектива в развитието на пазара с оглед осигуряване на конкурентни цени в полза на потребителите. Ето защо ние посветихме сериозни усилия на напредъка по процеса на либерализация на електроенергийния пазар. Знаете, че работихме съвместно със Световната банка по анализа на електроенергийната система и избора на най-подходящ модел за либерализация.

В момента сме на прага на поетапното освобождаване на цените за битовите потребители, което предвиждаме да започне след средата на 2020 г. и ще продължи през следващите години. Трябва да сме наясно, че това е процес, който в други държави е отнел между 3 и 5 години. Заради факта, че го правим между последните в ЕС, имаме шанса да се поучим от техните грешки и да не ги допускаме. Важна стъпка за успешното реализиране на предстоящия преход към нов пазарен модел е завършването на общоевропейското свързване на пазарите в рамките на деня в съответствие с европейския целеви модел. Тук е важно да отбележа, че на 20 ноември 2019 г. българският електроенергиен пазар се обедини с единния европейски пазар „в рамките на деня“. „Българска независима енергийна борса“ ЕАД и „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД подписаха споразумение, с което се регламентират ангажиментите на двете дружества и тяхното сътрудничество за провеждането на търгове за трансгранично разпределяне на преносна способност и енергия. На 20 ноември се реализираха първите доставки на електроенергията в рамките на пазарното обединение. Осигурен е и междусистемен капацитет за пренос, което позволява търговия с всички останали пазарни зони, част от Единния европейски пазар „в рамките на деня“. Интегрираният пазар ще увеличи цялостния резултат от търговията в този сегмент, чрез насърчаване на ефективната конкуренция, увеличаване на ликвидността и по-ефективно използване на ресурсите за производство в Европа.

Отпадането на регулираната част от пазара ще окаже ли влияние върху цените на електроенергията?

Както вече споменах, свободният пазар предполага конкурентна среда, на база на която цените се определят спрямо търсенето и предлагането. Ето защо включването на домакинствата към свободния пазар на електрическа енергия ще доведе до конкурентни цени за бита, които ще се формират на пазарен принцип. В процеса на пълна либерализация на електроенергийния пазар ще се прилага подход, който да гарантира плавен и поетапен преход до пълното отпадане на регулацията. Съгласно европейското законодателство задължително условие преди въвеждането на пълна либерализация, е да бъдат предприети мерки за защита на уязвимите потребители. Това са онези битови клиенти, които са в положение на енергийна бедност поради съчетанието от ниски доходи, високи енергийни разходи и ниска енергийна ефикасност на жилищата им.

Предстои либерализация и на търговията с природен газ. Създаването на независима газова борса вече е закрепено и с промени в Закона за енергетиката. Какви нови възможности ще предложи този пазар на потребителите и ще има ли регулиран сегмент?

Стартирането на либерализацията на природен газ е важен етап от развитието на енергийния сектор в България. Функционирането на газова борса ще гарантира отварянето на националния газов пазар, което ще бъде от полза за всички участници в него. Това ще се  случи чрез осигуряването на ликвидна среда и либерализиран пазар на природен газ както за България, така и за Югоизточна Европа. Тази година бяха направени изменения в Закона за енергетиката, които предвиждат програма за реализация на определени годишни количества газ на борсата от страна на обществения доставчик „Булгаргаз“ ЕАД и крайните клиенти. С тази програма целим да се гарантира конкурентна среда, която да създаде повече възможности, по-справедливи цени за бита и бизнеса. 

„Булгартрансгаз“ регистрира в началото на годината дъщерно дружество „Газов хъб Балкан“ ЕАД. Компанията ще оперира платформи за търговия за нуждите на пазарите на природен газ в рамките на газов хъб „Балкан“. Заедно с физическата инфраструктура на газоразпределителния център ще се осигурят необходимите предпоставки за изграждане на първия ликвиден физически и търговски газов хъб в региона на Югоизточна Европа, базиран в България. Предвидили сме в бъдеще възможност до 49% от акциите на „Газов хъб Балкан“ ЕАД да се предоставят на други физически и юридически лица като оператори на газопреносни и газоразпределителни мрежи, лицензирани оператори на газови борси и оператори на търговски платформи, организации на работодателите, консуматори на природен газ, компании, осъществяващи добив и търговия с газ и др. Това би допринесло за реализация на концепцията за газоразпределителен център на  ериторията на България.  В средата на месец ноември „Газов хъб Балкан“ отвори регистрациите за бъдещите участници на търговската платформа. Има проявен интерес от страна на четири големи компании от газовия сектор, които участват в първия от четирите търга за продажба на около 210 млн. куб. М природен газ от количествата на „Булгаргаз“. Той се проведе на 9 декември, а останалите три процедури са във всеки следващ понеделник до края на 2019 г. В първите два търга могат да се купуват обеми само за българския пазар, а ако останат свободни количества се предлагат в следващите две процедури и могат да се изнасят извън страната. На 18-ти ноември основната мрежа и платформа на европейските пазари за търговия на едро с енергия разшири брокерската и борсовата си свързаност, подкрепяйки старта на нов хъб за търговия с газ в България. Trayport и „Газов Хъб Балкан“

ЕАД сключиха споразумение за прилагане на системата за борсова търговия на Trayport за търговските нужди на газовия хъб. Тази система за борсова търговия е важен механизъм за срещане на оферти в реално време и търговска система, създадена специално за да подпомогне стоковите борси да предоставят електронна среда за търговия. Новата платформа има за цел да привлече повече участници в търговията с газ, включително на регионално ниво. Първоначално „Газов Хъб Балкан“ ЕАД ще въведе двустранни и борсови договори, които най-добре отговарят на нуждите на българските участници на пазара.

Голям напредък реализира страната ни през 2019 година и в развитието на газопреносната инфраструктура. Решително се върви към изграждане на газовата връзка Гърция-България. Как проектът ще промени облика на пазара на природен газ в региона?

Смело мога да кажа, че настоящата 2019 година бе успешна за българската енергетика. Доказателство за това е напредъкът по ключовите за страната енергийни проекти, с които България запази своята стратегическа позиция на газовата карта на Европа. Именно такъв проект е изграждането на междусистемната газова връзка Гърция-България. Междусистемната газова връзка Гърция-България е определена от ЕК като „проект от общ интерес“ и е включена в седемте топ приоритета на общността. С реализацията на проекта за изграждане на интерконектор Гърция-България, който е в синергия с терминала за втечнен природен газ до Александруполис, Гърция, страните от Югоизточна Европа ще получат достъп до алтернативни доставки от Каспийския регион, Близкия изток и Източното Средиземноморие.

Българското правителство предостави държавна гаранция за този проект, която е в размер на 110 млн. евро. Отделно от това по българската оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ бяха пренасочени 39 млн. евро отново за реализация на този проект. С решение на Министерския съвет през ноември бе предложено за ратифициране гаранционно споразумение между България и Европейската инвестиционна банка във връзка със сключения на 10 октомври тази година договор за финансиране на междусистемната газова връзка.

Ратифицирането му е предварително условие за усвояване на средствата от заема от ЕИБ в размер на 109.9 млн. евро. В ход е пълна мобилизация за изграждането на проекта, като в ачалото на месец ноември бяха доставени и първите тръби за неговото изграждане. Планираме строителството на IGB да приключи през 2020 г. в унисон с въвеждането в експлоатация на проекта TAP. Капацитетът на интерконектора Гърция-България е 3 млрд. кубични метра газ, като в зависимост от пазарния интерес капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд. куб. м. газ годишно.

След старта на работата по проекта „Балкански поток” как очаквате да се промени мястото на страната ни в транзита на природен газ за Европа и какви ще са икономическите ползи за България?

Свидетели сме на динамика в областта на газовите проекти и за да запазим стратегическото място на България на газовата карта на Европа, трябва да сме адекватни на промените. В тази връзка през месец ноември 2018 г. актуализирахме Енергийната стратегия на Република България и в нея включихме два много важни проекта – разширението на газопреносната мрежа от турско-българска до българо-сръбска граница и участието на страната ни в проекта за терминала за втечнен природен газ до Александруполис, Гърция. Реализацията и на двата проекта ще ни даде възможност да утвърдим стратегическото си място на газовата карта на Европа, да гарантираме сигурността на доставките и развитието на пазара на природен газ.  Когато говорим за реализацията на важни енергийни инфраструктурни проекти, трябва да отбележим, че за българското правителство от водещо значение е тяхната икономическа обоснованост, както и стриктното спазване на националното и европейското законодателство.

При реализацията на разширението на газопреносната инфраструктура от турско-българска до българо-сръбска граница стриктно сме спазвали всички правила, българското и европейското законодателство, както в областта на природния газ, така и в областта на обществените поръчки. На 21 октомври бе въведен в експлоатация първият единадесет километров участък от разширението на газопреносната мрежа по трасето на „Балкански поток“ - от българо-турската граница до компресорна станция „Странджа“. В момента има пълна мобилизация на строителните дейности по трасето до община Провадия, където става свързването му със съществуващата газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД до българо-сръбската граница. Като част от концепцията за газоразпределителен център „Балкан“, разширението на газопреносната мрежа ще допринесе за осъществяването на един от водещите приоритети на правителството – повишаване енергийната сигурност както на България, така и на страните от региона от Югоизточна Европа.

Интервю на енергийният министър Теменужка Петкова пред сп. “Енергетика – електроенергийни ракурси”

пазарно обединение
енергийни борси
ЕСО
АЕЦ Белене
газов пазар
развитие
Теменужка Петкова
По статията работи:

3E news