Министър Петкова: Цените на свободния пазар са резултат от споразумения между бизнеса и търговеца на ток, държавата не може да се намеси

Държавата е заделила над 280 млн. лева за бизнеса заради поскъпването на тока, заяви министърът на енергетиката по БНТ

Теменужка Петкова
Източник: БГНЕС

Цените на свободния пазар са резултат от споразумения между бизнеса и търговеца на електроенергия, а държавата не може да се намеси. Ако се получават оферти с идентични цени от различни търговци, то тогава има индикации за наличие на изкуствено увеличаване на цената и всеки един тогава трябва да сезира компетентните органи. Това коментира пред БНТ министърът на енергетиката Теменужка Петкова.


Министърът обясни, че се подготвят законодателни промени, с които да бъдат въведени текстовете на европейския регламент REMIT и работна група вече подготвя необходимите промени. По думите й регламентът дава повече права на регулаторът да контролират търговията на едро с електроенергия, както и  да разследва  изкривявания на пазара. Риск от изкривявания на пазара може да има навсякъде, допълни Петкова.
Според анонса на водещия 30-60% поскъпва токът за бизнеса на енергийния пазар, а експерти и бизнес потребители смятат, че става дума за спекула с бърза печалба. Експерти обаче не изключват и скрити интереси за дестабилизация да стоят зад поскъпването.

Реално обаче причина за такова повишение няма -  електроенергията предлагана на пазара е достатъчна, а цените на големите производители – АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток“ 2, са повишени с около 5% за последните девет месеца.

Министър Петкова беше категорична, че недостиг на електроенергия на пазара няма. Националната електрическа компания (НЕК) например е предложила на борсата 70 хил. мегаватчаса в периода между 1 януари и 9 януари. Продадени са обаче са едва 19 хил. мегаватчаса.
Министър Петкова посочи, че при съмнение за изкривяване на пазара участниците трябва да алармират контролните органи – в случая Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която да провери дали има спекула, картели или други непозволени от закона споразумения между участниците.

„Държавата не може да регулира договорните отношения на свободния пазар“, каза Петкова. Тя припомни, че токът е стока, цената ѝ се определя на пазарен принцип и трябва да свикнем да търгуваме с нея.

В отговор на въпроса дали поскъпването е спекулативно Теменужка Петкова припомни, че досега са проведени две срещи между представители на бизнеса, търговци на електроенергия и производители, а причината за изкривяването се търси.

„Що се отнася до цените на свободния пазар, те са резултат от споразумения между бизнеса и търговеца на електроенергия, а държавата не може да се намеси. Ако се получават оферти с идентични цени от различни търговци, то тогава има индикации за наличие на изкуствено увеличаване на цената и всеки един тогава трябва да сезира компетентните органи, каза енергийния министър“.

Министърът на енергетиката отбеляза значението, което правителството отдава на производствената конкурентоспособност на икономиката ни и това, че още в предишния си мандат в законодателна промяна то е транспонирало насоките на ЕК, свързани с намаляване на тежестта върху индустрията по отношение на разходите за възобновяеми енергийни източници. На базата на тази промяна българският бизнес ползва държавна помощ, която се изразява в това, че той плаща по-малко за разходи на електроенергия и тази помощ ще се ползва до края на 2020 година. Българският бизнес получава от 1 август 2015 г. до 30 юни 2018 г. държавна помощ в размер на над 280 милиона лева.

Министър Петкова обясни и структурата на енергийния пазар у нас, който се състои от регулиран и от свободен пазар. На регулирания пазар са битовите потребители и тази част от небитовите потребители, които са се присъединени към мрежите за ниско напрежение. Всички останали консуматори на електроенергия - индустрията, консуматорите на високо напрежение - са на свободния пазар. Там цените се определят от търсенето и предлагането. Години наред там цената беше по-ниска от тази, която плащат битовите потребители. Сегашното повишаване на ценните на свободния пазар не може да бъде регулирано от държавата, тъй като става въпрос за пазарни отношения, а електроенергията е стока.

 

За читателите ни, които проявяват по-задълбочен интерес, публикуваме цялото интервю на министър Петкова за сутрешния блок на Националната телевизия, публикувано и от агенция Фокус:

Според вас какви са основанията за повишаването на цената на тока на свободния пазар? Стана ясно, че АЕЦ „Козлодуй“ и „Марица-изток“ са повишили за последните девет месеца цените си с едва 5%, а тук гледаме нови договори с цени между 30 до 60% по-скъпи се предлагат.

-  На първо място може би е важно да отбележим, че за нашето правителство конкурентоспособността на българския бизнес, на българската икономика са основен приоритет. Още в рамките на предишния наш управленски мандат, още с първата промяна в Закона за енергетиката, която беше извършена през месец март 2015 г., ние транспонирахме насоките на Европейската комисия, свързани с намаляване на тежестта върху индустрията по отношение на разходите за възобновяеми енергийни източници. На базата на тази законодателна промяна българският бизнес ползва държавна помощ, която се изразява в това, че плаща по-малко разходи за електрическа енергия. Това е държавна помощ, която бизнесът ще ползва до края на 2020 г. От 1 август 2015 г. до 30 юни 2018 г. българският бизнес ще получи и получава държавна помощ, която е над 280 милиона лева.
Но преди да стигнем до въпроса, който поставихте, трябва може би да внесем пояснение по отношение на това как е структуриран пазарът на електрическа енергия в България. В България има регулиран пазар и свободен пазар. На регулирания пазар се намират битовите потребители и небитовите потребители, които съответно са присъединени към мрежите „Ниско напрежение“. Всички останали консуматори на електрическа енергия, които са стопански организации на високо  и на средно напрежение, са на свободния пазар. На свободният пазар цените се определят от търсенето и предлагането. Години наред цената на свободния пазар беше по-ниска от тази, която плащаме ние като битови потребители. Това, което наблюдаваме в момента, е повишаване на цената на електрическата енергия на свободния пазар, което държавата на практика няма как да регулира - става въпрос за пазарни отношения и трябва да свикнем с това, че електрическата енергия е стока както всяка друга. Наистина, тази стока влияе пряко върху себестойността и на продукцията, и на услугите, но това все пак е стока, чиято цена се определя от пазара.

Въпросът е обаче спекулативно ли е или е логично, защото знаем, че в България няма понякога чиста пазарна логика в някои явления?

- Проведохме две срещи с българския бизнес, с търговците на електрическа енергия, с производителите на електрическа енергия в България. В рамките на тези срещи искахме в откровен диалог те да поставят проблемите си, всеки да каже какво би могъл да направи, на какво се дължи напрежението, което се създава в момента. Това, което държавата може да направи, е чрез нейните контролни институции да предприеме действия и да направи съответните проверки, в случай, че получи сигнал за картелни споразумения, за нарушаване на правилата за конкуренция. Този компетентен орган е Комисията за защита на конкуренцията. Ако представители на индустрията или всяко от засегнатите лица притежава такава информация, трябва незабавно да сезира компетентните органи.

А вие в лично качество имате ли някакви съмнения, че има картелно споразумение, като наблюдавате поведението на търговците?

- Трудно ми е да се произнеса по този въпрос, тъй като това е една много специфична тематика, която е изцяло в компетентността на органа, който е предназначен да контролира правилата по отношение на конкуренцията.

Има ли например недостиг на електроенергия на свободния пазар?

- Не, категорично недостиг на електрическа енергия няма. Ще ви дам един пример. Към днешна дата Националната електрическа компания е предложила на борсата от 1 януари 2018 г. до днес,  9 януари, 70 000 мегаватчаса енергия. Продадени са 19 000. Разликата…

Т.е. значи има излишък.

- Разликата…

Т.е. пазарна логика…

- Просто спряхме два блока – ТЕЦ „Марица-изток“ 1 и ТЕЦ „Марица-изток“ 3. И за да използваме тази енергия, която е предложена на борсата, но не е продадена, съответно се пускат помпите на ПАВЕЦ „Чаира“. Това е ситуацията. Недостиг, дефицит на електрическа енергия няма. И на срещата с бизнеса колегите от Централното диспечерско управление, от ЕСО изнесоха конкретни данни, от които става ясно, че дефицит на енергия няма.

Добре, дефицит няма, търсенето е по-ниско от предлагането, а проблем с цената, която излиза от големите производители, също няма, защото, както отбелязахме, тя за 9 месеца се е покачила с едва 5%. Но виждаме нови договори с цени 30 до 60% по-високи. Къде е логиката? Чисто пазарно…

- Тук става въпрос за взаимоотношения между два субекта. Съответно имаме консуматор на електрическа енергия и търговец на електрическа енергия. Договорът, както всички знаем, е споразумение между две страни. Т.е. без да се постигне съгласие и без да са налице клаузи, които удовлетворяват и двете страни, и бизнеса, и съответно търговеца на електрическа енергия, няма как да бъде подписан такъв договор. Ако се получават оферти с цени, които са идентични от различни търговци, то тогава по всяка вероятност има някакви индикации за изкуствено увеличаване на цената на електрическата енергия и всеки трябва да предприеме необходимите действия и да сезира компетентния орган.

Т.е. да сезират Комисията за защита на конкуренция за евентуално картелно споразумение?

- Да, това е компетентният орган. Няма свободен пазар, в който държавата да се намесва директно и да регулира договорните отношения между отделните субекти. В тази връзка може би е важно да отбележим, че от 2012 г. е приет регламент на Европейския съюз, уреждащ именно контрола, който регулаторните органи трябва да упражняват върху пазара на електрическа енергия на едро. Регламентът до този момент не е намерил приложение в нашето национално законодателство, тъй като на практика нямаше такива условия. Нямаше борса, на която да се извършва търговията с електрическа енергия, и съответно този регламент не е транспониран в националното ни  законодателство. Знаете, че беше направена промяна в Закона за енергетиката и от 1 януари цялата търговия с електрическа енергия трябва да се извършва през Българската независима енергийна борса /БНЕБ/. Това, разбира се, означава, че и контролът върху тази търговия трябва да бъде засилен. Поради тази причина до края на седмицата ще бъдат подготвени законодателни промени, които на практика ще дадат възможност за прилагането на този регламент в България. В тази връзка ще предложим промяна в Закона за енергетиката, която  да даде възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ да упражнява контрол върху пазара на електрическа енергия на едро.

Добре. Това ще го обясним след малко, защото искам първо да видим какво казаха при нас представители на бизнеса, който купува ток от свободния пазар, и експерти. Проведохме два разговора, единият беше в петък, другият - вчера.

Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори:
Кой нормален инвеститор ще дойде, ще хвърли някакви милиарди левове, без да знае има ли пазар, няма ли пазар, под масата ли се продават мегаватите, над масата ли. Т.е. ако искаме да имаме здрава енергетика, което е ключово, за да имаме здрава икономика, трябва да има пазар на електроенергия, нормално функциониращ и добре функциониращ, регулиран и контролиран пазар. Регулиран в смисъл да има правила на този пазар и всички да се съобразяват, да не се допускат спекулации, да не се допуска продаване на мегавати под масата.

Атанас Тасев, енергиен експерт:
Законопослушният – той спазва Пътната карта, а играчите се стараят да се възползват от дефектите на системата, а тя очевидно е дефектна, защото ликвидността на борсата е само 300 мегават. И са напълно възможни манипулации, които бяха направени. При това никой не може да се произнесе, че има нарушен закон. На борсата наистина за секунди стана, но е на борсата. Освен това на борсата вие може и трябва да използвате и предимствата на борсата, защото големи дружества се оплакват от това, че когато им прекратят договорите и отива доставчик последна инстанция, при новите обществени поръчки трябва да си на минимална цена. При минимална цена попадат слабите доставчици, които могат да фалират, и отново се връща този цикъл. При това, ако се разшири ликвидността на борсата и се въведе платформата на договорите бързо вие да сключите някакъв договор и не обезателно на най-ниска цена, тогава тези изкривявания ще престанат.

Антон Иванов, експерт от Български енергиен и минен форум:
Няма механизми, които да контролират спекулативното повишение на цените на електрическа енергия. Там, където има повишение на цените над 30%, очевидно се търси бърза печалба. Има един специален регламент – казва се „Реми“, той е европейски регламент, който регламентира какви са контролните функции на регулаторите, така че те да могат да провеждат дори разследване. В нашия случай, в нашето законодателство това не беше въведено и сега КЕВР не може да провежда разследване.

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите:
Засегнати са производствата, които имат повече електрическа консумация. Единият е производство и млекопреработката, другото е хлебопекарните. Разбира се, че и тук има много различен процент, защото една част от хлебопекарните са на ток, други са на газ. Същото се отнася и за месопреработвателите, защото те имат много мощности – кутери, мелачки, които преработват месото. Но нормалното в млечния бранш е между 5 и 10% от общата себестойност, от общите разходи са разходите за електрическа енергия. И ако повишението е, както казвате вие, с 30%, това ще доведе някъде между 2 до 3% отражение в себестойността на продукта. Не казвам в крайните цени, защото смятам, че българският преработвател в тази ситуация, може би една голяма част от тях биха оставили за собствена сметка тези повишения …

Ще може ли КЕВР да прави разследвания с тези законови промени, които предлагате, в смисъл, пазарни разследвания имам предвид, както даде пример и вашият колега от Енергийния минен форум?

- Както споменах преди малко, този регламент, за който колегата говори, е приет от Европейския съюз през 2011 г., но до този момент той не е намерил приложение в нашето национално законодателство, като причината за това е, че реално не е имало такъв борсов пазар, търговията не се е осъществявала през борса.

Да, и той е бил излишен.

- Борсата всъщност функционира в реално време от януари месец 2016 г. Поради тази причина и този регламент не е намирал пряко приложение. Но сега, след тези промени, които бяха извършени от 1 януари тази година и цялата енергия ще се търгува през борсата, то това прави задължително въвеждането на този регламент и на практика ще бъде дадена възможност на КЕВР да упражнява своите контролни правомощия върху пазара на електрическа енергия на едро. Направили сме работна група, работим по промените в закона, ще ги внесем като промени в Закона за енергетиката, съответно те ще бъдат предмет и на обществено обсъждане. Но така или иначе, това, което ще направим като законодателни промени, се побира в рамката на този регламент. Смятам, че по този начин ще се гарантира и правомощията на КЕВР ще бъдат вече реални по отношение на контрола върху пазара на електрическата енергия на едро.

Защо се получава така, обаче, г-жо Петкова? Аз прегледах и холандското, и френското, и германското законодателство. Нашият закон е изключително модерен и напълно кореспондира с тях, при нас има изкривявания, при тях няма изкривявания. Толкова ли лакомо подхождаме?

- Изкривявания може би има навсякъде или съществува риск да има подобно изкривяване. Затова са съответните компетентни органи, които трябва да следят за този процес. От една страна – регулаторите в тези държави имат тези правомощия, които са определени с регламент 12-27, от друга страна – компетентните органи, които отговарят за спазване на правилата за конкуренция.

Тука г-н Тасев го каза – законопослушният губи, а печели онзи, който не следва Пътната карта.

- Трябва да се научим да бъдем много бдителни и много внимателни по отношение на това, което се случва около нас. И бизнесът – по отношение на опитите за това да се налагат по-високи цени от страна на търговците. Всеки такъв индикатор трябва да бъде предоставен на вниманието на компетентния орган. Сами разбирате, че държавата няма как да се намеси директно в договорните взаимоотношения между два пазарни субекта.

Да, но и г-н Зоров вчера каза – хвърляте един типов договор, както ти правят в банката, както ти правят и навсякъде, и ти нищо не можеш да направиш по него. Или го подписваш – нямаш изход.

- Просто бизнесът трябва да си отстоява правата. Държавата, разбира се, прави и ще направи всичко, което е необходимия, за да може българската индустрия, българският бизнес да бъдат защитени в максимална степен. Ето, аз споменах преди малко, още в рамките на предишния управленски мандат – няколко законодателни промени, в Закона за енергетиката, които бяха направени и дадоха много сериозно отражение върху положителното развитие на сектора и неговото стабилизиране. Сега, разбира се, сме на друг етап, който е свързан с пълната либерализация на електроенергийния пазар. Това ще бъде сложен процес, сложен етап от развитието на българския енергиен сектор и всички ние трябва да обединим усилия, за да можем да доведем до успешен край процеса по либерализация на електроенергийния пазар, за да няма подобни сътресения. Всеки индикатор за определени нарушения по отношение на конкуренцията трябва да бъде веднага довеждан до знанието на компетентната институция.

След законовите промени, в случаите, в които се установи некоректно поведение на пазара, ще може ли да се вади, така да се каже, списък на „черните“ търговци, на онези, които се позволяват да спекулират, да манипулират?

- Да. КЕВР ще бъде в правото си съответно да прави тези проверки, да прави разследвания и там, където установи недобри практики, там, където се установят съответно лоши практики по отношение на търговията с електрическа енергия, разбира се, не пречи тези търговци да бъдат публично оповестени, така че да не стават причина оттук нататък и други потребители да бъдат обект на тяхното недобросъвестно поведение.

По-рано в разговора казахте, че ток има, дори в излишък. В началото на годината системата като цяло как ви изглежда, има ли някакви основания да смятаме, че ще има някакви резки движения на цената на тока за битовите потребители през годината, този, който е на регулирания пазар, или по-скоро очаквате спокойна, добре планирана година?

- На първо място, от техническа гледна точка, електроенергийната система на страната е стабилна. Българските граждани нямат основание да се притесняват. Вие знаете, за трета поредна година направихме проверка по отношение на готовността на електроразпределителните предприятия, на Електроенергийния системен оператор, на големите горивни инсталации, на основните базови мощности в българската енергетика, за да проверим каква е тяхната готовност за есенно-зимния сезон. Така че от техническа гледна точка електроенергийната ни система е стабилна. Що се отнася до цената на електрическата енергия, вие знаете, че компетентният орган, който определя цената на електрическата енергия за регулирания пазар, е КЕВР. Но това, което наблюдаваме в Министерството на енергетиката,  Българският енергиен холдинг, начинът, по който се развива държавната енергетика, смятам, че не са налице основания за повишаване на цената на електрическата енергия. Но разбира се, тук ще има последната дума КЕВР.

Важното е вие като условия какво сте създали. Оттук насетне какво ще реши КЕВР – разбира се, ще видим, когато му дойде времето. Другият проблем, с който се сблъсквате по Коледа и в първите дни на новата година, е не съвсем пряко, но свързан с вас, а именно пенсионирането на миньорите от мините, които се закриват, които имат условия за пенсиониране като първа категория, но там, поради едни промени в закона, трябва да чакат до навършван на 54 години. Вчера имаше среща на омбудсмана Мая Манолова с премиера и с финансовия министър. Как ще се реши този въпрос, ще могат ли тези хора да се пенсионират при закриването на мини?

- Българските миньори са наши колеги, които са, така да се каже, в основата на енергийната верига. Това са хората, които са гръбнакът на българската енергийна система, така че техният труд е изключително важен. На първо място е изключително тежък труд, който трябва да бъде оценен по достойнство. Видяхте вчера, че при срещата с премиера, при срещата с финансовия министър, с министъра на труда и социалната политика, с омбудсмана на страната беше намерено решение и този проблем с пенсионирането на българските миньори ще бъде решен така, както трябва, за да могат тези хора да се чувстват сигурни и спокойни за това, че през годините са полагали този тежък физически труд и оттук нататък ще имат сигурност по отношение на тяхното пенсиониране. Така че благодарение на бързата намеса на премиера Борисов, на колегите от кабинета, на г-жа Манолова този проблем мисля, че вече е решен.

Европейската политика в областта на енергетиката обаче е една от тежките теми, както се казва, по време на нашето европредседателство. Ще трябва да търсите сложно съгласие с колегите си. Какво е най-важно в рамките на тези шест месеца като крачки да се извърви тази тема?

- България има уникален шанс да председателства Съвета на Европа в този момент. Разбира се, темата, свързана с енергетиката, ще бъде една от много важните, много основни и ключови теми. Вие знаете, че основен акцент в рамките на нашето председателство ще бъдат Западните Балкани и тяхното интегриране и изграждането по отношение на енергетиката на липсващата инфраструктура в нашия регион. Това е една много важна тема, която пряко е свързана с енергийната сигурност в нашия регион и с конкурентните цени на енергийните ресурси – нещо, което предопределя и конкурентоспособността на всяка една икономика. Така че това…

На практика това, което до момента говорим, трябва да го пренесете и в регионален мащаб.

- Точно така. Наред с това, предстоят ни и много важни преговори с Европейския парламент, тъй като нашите колеги от Естонското председателство успяха да постигнат общ подход по основните теми, основните директиви, основните досиета, които успяха да затворят, и сега пред нас стои изключително тежката задача да пристъпим към триалозите в рамките на Европейския парламент. Ние сме добре подготвени, имаме необходимата готовност и имаме и желанието да запазим темпа на дискусиите, да постигнем максимален напредък по всяко едно от тези досиета, така че да се представим наистина достойно в рамките на това първо Българско председателство.

Но наред с това ги има и чисто практичните неща. Например темпът на диверсификация, на работа по осигуряването на диверсификация по-скоро ще се запази или дори ще станем свидетели на даване на газ, така да се каже?

- Темпът на диверсификация по отношение на доставките на природен газ имате предвид?

Да, защото това е една от основните теми в Европейския съюз, знаете.

- Така е, да. Това е много важен наш приоритет. Основен приоритет в програмата на нашето правителство в част „Енергетика“ е именно диверсификацията на източниците и маршрути за доставка на природен газ. Вие знаете, че ние работим изключително целенасочено в тази посока. Много важна задача, която стои сега пред нас, е стартирането, първата копка на интерконектора Гърция – България. Знаете, че този интерконектор е изключително важен не само за България, той е важен за енергийната сигурност и диверсификацията в целия регион на Югоизточна Европа. Вече са в ход две обществени поръчки, свързани с изграждането на интерконектора Гърция – България. Едната обществена поръчка е свързана с избор на инженер консултант за проекта, следващата обществена поръчка, която вече е в ход, е свързана с избора на доставчик на тръби за този проект. До края на месец януари ще стартираме обществената поръчка за избор на строител. Така че много се надявам в рамките на първото Българско председателство, в края на председателството, да имаме възможност – дано всичко да върви наред с обществените поръчки – да бъде положена и първата копка за изграждането на интерконектора Гърция – България.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари