Министър Петкова: Не се изключва нито един вариант за АЕЦ "Белене", най-лошият е да не се прави нищо

Основният риск, който няма как да бъде напълно елиминиран, е пазарният. Затова БАН препоръчва да се търси инвеститор, с който държавата да сподели този риск, обясни енергийният министър

Теменужка Петкова

Не се изключва нито един вариант за бъдещето на проекта АЕЦ "Белене". Това каза в предаването „Тази сутрин” по бТВ енергийният министър Теменужка Петкова. Тя поясни, че БАН разиграва един сценарий с 90 варианта. Единият е с максимален размер на разходите, с лихва над 4,5% и съотношение дълг – собствен капитал, различно от това, което БАН посочва.

„Когато разходите са  максимално завишени, тогава проектът е финансово нежизнеспособен в нито една от 90-те комбинации. Но в другите сценарии се оказва, че проектът е финансови жизнеспособен”, разясни Петкова.

„10,5 млрд. евро са червената линия, която БАН смята, че не трябва бъде прекрачвана от гледна точка на  разходите, които трябва да бъдат инвестирани в проекта. Отделно от това БАН казва, че лихвата трябва да е под 4,5%, а съотношението дълг - собствен капитал да е 70:30”, поясни министърът.

„БАН определено казва, че има варианти, в които проектът е финансово жизнеспособен”, изтъкна тя. При един от вариантите е наложен моделът на проекта АЕЦ "Пакш" в Унгария и той се оказва изключително жизнеспособен.

При инвестирани до момента над 3 милиарда лева в проекта АЕЦ „Белене” и оборудването, което стои на площадката, не знам кой би поел отговорност нищо да не се предприеме.

„Това, което БАН прави като извод в доклада, е, че най-лошият сценарий е, ако нищо не се предприема”, каза Петкова.

 „БАН смята, че продажбата на оборудването трябва да бъде последната опция, която трябва да бъде разгледана”, изтъкна министърът. „Предишното старо оборудване за проекта АЕЦ „Белене” беше върнато обратно на руската страна и беше продадено за жълти стотинки”, припомни тя.

„БАН не разглежда вариант, в който ще се наложи допълнителна инвестиция от страна на държавата. Ние разполагаме с най-ценното за този проект - с площадка, която е лицензирана, с оборудване, което сме платили, и с нотификация на проекта”, подчерта Петкова.

Ако започнем да изграждането на АЕЦ „Белене” през 2019 г., тя ще бъде готова през 2028 - 2029 г., заяви още енергийния министър.

Теменужка Петкова обаче подчерта, че без „Росатом” този проект няма как да бъде реализиран. „Все пак „Росатом” е конструктор на проекта, те са производители на това оборудване и без „Росатом” много трудно бихме направим каквото и да било”, каза тя.

Енергийният министър допълни, че съхранението на оборудването се осъществява на площадката на АЕЦ „Белене” и не изисква кой знае какви инвестиции или специални знания и умения. Това е показала извънредната инспекция на енергийния министър. Проверката започна от оборудването на открито – реактор, капаци, шахти и елементи. „Но за да бъдем абсолютно сигурни, че то ще се съхранява по начин, който ще гарантира неговото качество, НЕК ще подпише договор с „Атомстройекспорт”, който да ни гарантира, че те ще правят преглед и надзор по отношение на съхранението на оборудването”, посочи тя.

Министър Петкова очаква разговорите с руската компания да започнат максимално бързо, така че да има яснота по темата в обозримо бъдеще. Тя не се съгласи с твърденията на бившия енергиен министър Румен Овчаров, че оборудването за АЕЦ „Белене” стои под открито небе. „Оборудването се съхранява, както е разписано в стандартите на заводите производители, така че опасенията са напълно неоснователни”, заяви министърът.

За поръчаното през 2008 г. оборудване е предвидена площадка от 2600 дка площ. Всяка част е поставена на място определено и вписано в изискванията на производителя.

"Така че моят призив е да няма излишно ескалиране на изкуствено напрежение, а да има един консенсус между всички, които имат необходимите компетентност, знания и умения, така че с общи усилия да доведем до успешен край реализацията на този проект", заяви министър Петкова.

"Мен ме притеснява повече, че това оборудване ще трябва да седи на тази площадка минимум 5 години, ако утре се вземе решение за строителство. Значи ние сме си поръчали нещо, купили сте си кола и ще я държите на открито преси да имате книжка след 5 години", коментира за бТВ Петър Илиев, изпълнителен директор на НЕК.

До края на годината на площадката в Белене се очаква и втората част от оборудването - още един реактор и 8 комплекта пара генератори.

 „Съществува вариантът с използването на реакторите, или на единия от тях, за седми блок на АЕЦ „Козлодуй”, но това трябва да бъде следващ вариант, ако първият не се реализира успешно”, отбеляза енергийният министър.

„Мисля, че цената на електрическата енергия ще остане такава, каквато регулаторът я е определил”, заяви тя във връзка в началото на зимния отоплителен сезон.

Преди дни министър Петкова обасни по БНТ, че основният риск, който няма как да бъде напълно елиминиран, е пазарният елемент. „Цената на електрическата енергия според борсата, където тя сe определя най-обективно, приблизително е около 40 евро за мегаватчас в момента. Според проект в Унгария, който е одобрен от Европейския съюз и е аналогичен на нашия АЕЦ „Белене“, възвръщаемостта на инвестицията е възможна при малко над 60 евро за мегаватчас. Но всичко се диктува от пазара. Затова БАН препоръчва да се търси инвеститор, с който държавата да сподели този риск. Така че ако се тръгне към реализация на проекта, то това трябва да бъде една от основните теми, около които да се обедини дискусията“, обясни министър Петкова и уточни, че засега най-сериозен интерес проявява най-голямата китайска ядрена компания.

Тя обясни, че от доклада на БАН са станали ясни няколко основни неща. „Първото и много важно условие, за да вървим към реализация на такива проект и за да се мисли в тази посока, е отговорът на един много важен въпрос – има ли необходимост от нова мощност както в България, така и в региона. Отговорът, който БАН дава е, че след 2030 г. ще има такъв дефицит на мощности и в България, и в региона. Като този дефицит докладът определя на около 2 хил. мегавата, колкото ще е АЕЦ „Белене“. Вторият и много важен отговор, който ние търсехме, беше това дали има вариант, в който проектът би бил жизнеспособен. Отговорът, който БАН даде, е, че има такива варианти. Червената линия, която БАН постави, е разходът да бъде не повече от 10,5 млрд. евро, със 70% кредит, с 30% собствен ресурс и с лихва максимум 4,5 на сто върху средствата, които ще бъдат привлечени като акредитиране. Тя е достижима, но е въпрос на разговори с потенциални инвеститори“, уточни Петкова и обясни, че предложението на министерството е докладът да бъде представен пред парламента, където да бъде обсъден, за да може да се чуят всички мнения. „Защото такива решения трябва да се взимат само и единствено с пълен консенсус, тъй като те касаят поколения напред“, коментира министър Петкова преди дни по БНР.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари