Министър Петкова: Газовият хъб "Балкан" има реални шансове - ЕК ни подкрепя категорично, има интерес и от партньори

До края на годината пускаме процедура за приватиация на "Белене", до 6 месеца ще имаме анализ за изграждането на директна газова връзка между България и Македония, каза енергийният министър по БНТ

Теменужка Петкова
Източник: БГНЕС

Меморандумът, който подписахме с Македония за сътрудничество в сферата на прирония газ, е крачка напред в двустранните отношения в областта на енергетиката. Този документ ни дава много ясен хоризонт и е базата, върху която ще работим през следващите 6 месеца - ще бъде създадена съвместна работна група, която ще направи технико-икономическия и финансов анализ на проекта за изграждане на директна газова връзка между България и Македония. Това извади като акцент министърът на енергетиката Теменужка Петкова в днешното си интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ. То се случва непосредствено след завръщането на българската делегация от Скопие, където премиерите Борисов и Заев подписаха договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество, а министрите на енергетиката и на транспорта сложиха подписите си под два меморандума - за изграждане на директна газова връзка с Македония и за сътрудничество в областта на транспорта.

Водещ: Ще си говорим за газ, ток, енергетика и много пари, както обикновено, в този сектор; за проекти, които обсъждаме от години и които една огромна част от тях не се случват, поне към момента; за енергийната независимост на България и за това върху какво работим към момента; за това дали зад политическите идеи наистина има икономически аргументи и обосновки. Министърът на енергетиката г-жа Теменужка Петкова вече ни е гост в студиото. Да започнем от там, че вие се върнахте от Скопие с подписан меморандум и заявка за изграждане на газова връзка между България и Македония. До колко време ще имаме анализ, реални ли са шансовете да се изгради такава връзка?

Теменужка Петкова: Да, наистина. Първо да кажа, че за мен беше чест да участвам в състава на делегацията, водена от премиера Борисов, защото това беше исторически момент за двустранните отношения между България и Македония. И не само между нашите две страни. Това беше много ясен сигнал към всички наши съседи и изобщо за това какви трябва да бъдат отношенията на Балканите. В рамките на това посещение и в рамките на подписания договор между България и Македония за сътрудничество и приятелство бяха подписани още два много важни документа. Единият меморандум е свързан с възможността да си сътрудничим в областта на природния газ. Другият меморандум, който подписа колегата Московски, е за сътрудничество в областта на транспорта. Това, което предвижда меморандумът, свързан със сътрудничество в областта на природния газ, смея да твърдя, че също е  много сериозна крачка напред в нашите двустранни отношения в областта на енергетиката. Този меморандум ни дава много ясен хоризонт и много ясна база, върху която ще работим в следващите 6 месеца, в които ще бъде създадена съвместна работна група, която ще направи технико-икономическия и финансов анализ по отношение на изграждането на директна газова връзка между България и Македония.

Водещ: И в началото на следващата година евентуално ще имаме вече разчетите дали може да се осъществи или не, така ли?

Теменужка Петкова: Точно така. В началото на следващата година ще имаме яснота. Аз, в рамките на проведената двустранна среща с моя колега, министъра на икономиката на Македония, отправих покана, така че колегите от Македония ще бъдат в България в средата на месец октомври. В рамките на тази визита ние ще направим първото заседание на работната група, ще очертаем важните задачи, приоритетите, които стоят пред нас, и ще вървим напред.

Водещ: Добре. Този един проект е част от идеите да бъдем енергийно по-независими. Най-големият ни проект в това отношение е газовият хъб „Балкан“. И вие ли, като премиера Бойко Борисов, разчитате отказът на Европейския съюз да се строи и работи по „Южен поток“ като вид предателство? Намесвам го, от гледна точка на това, че след прекратяването на "Южен поток" се породи идеята за хъб „Балкан“.

Теменужка Петкова: Нашето правителство, и в рамките на предишния ни управленски мандат с премиер Борисов, и в настоящия ни управленски мандат, има много ясна визия по отношение на развитието на българската енергетика и много ясно приоритизиране на основните задачи, които стоят пред нас. Първата и най-важна задача в областта на енергетиката, като наш основен приоритет, който и сега е отбелязан в нашата управленска програма, която вчера приехме на Министерски съвет, безспорно е сигурността на доставките и диверсификацията на източниците и маршрути за доставка на природен газ. И това никак не е случайно, защото диверсификацията означава две неща: на първо място – сигурност на доставките, на второ място – конкурентни цени.

Водещ: Казвате, че имаме план, има план и кабинетът. Обаче от много години чакаме въпросната стратегия в енергетиката и въобще в енергийния сектор. Тя кога най-накрая ще стане ясна и готова?

Теменужка Петкова: България има своя енергийна стратегия. Тя е приета през 2011 г. и е с краен срок 2020 г. Междувременно ние в Министерството на енергетиката сме създали работна група, която започна своята работа по подготовката на енергийната стратегия на България до 2030, с хоризонт до 2050 г.

Водещ: Кога ще е готова, според вас?

Теменужка Петкова: Аз отправих покана до всички парламентарно представени политически сили да излъчат свои представители, които да вземат участие в разработването на този изключително важен документ, защото това е енергийната стратегия на България, това няма да бъде енергийната стратегия на едно правителство или на друго правителство. Това трябва да бъде стратегия, върху която да се обединим всички, да вземем с консенсус всички тези важни решения за развитието на българската енергетика. Така че, надявам се, може би до средата на следващата година България вече да има една такава енергийна стратегия.

Водещ: Добре. Много експерти споделят мнението, че говорейки за хъб „Балкан“, той частично копира и повтаря и НАБУКО, и „Южен поток“, а те и двата се провалиха. Т.е. каква е гаранцията, че хъб „Балкан“ няма да последва същата съдба?

Теменужка Петкова: Хъб „Балкан“ е един проект, една концепция, която ние сме разработили съвместно с нашите партньори от Европейската комисия, с Главна дирекция „Енергетика”. Главна дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия, изобщо цялата Европейска комисия стои изключително сериозно зад този проект, тъй като той отговаря изцяло на изискванията за Европейски енергиен съюз, изцяло отговаря на изискванията на Европейския съюз по отношение на това до какво ще доведе реализацията на този проект. Той ще доведе от една страна до диверсификация на източниците и от друга страна, ще даде възможност за развитието на пазара на природен газ, за неговата либерализация и съответно за конкурентни цени. Преди броени дни получихме писмо от Европейската комисия, от комисар Каниете. В отговор на мое писмо от 26 май тази година, в това писмо комисар Каниете потвърждава отново подкрепата на Европейската комисия за реализацията на проекта за изграждане на газов хъб на територията на страната. Подкрепата е безрезервна, така че ние ще продължим да работим заедно напред. Мисля, че това ще бъде един изключително успешен проект.

Водещ: За бъдещето на хъб „Балкан“ си говорим в студиото с енергийния министър Теменужка Петкова. Има скептични мнения, че този проект надали ще се реализира. Вие по-скоро не ги приемате? /Вижте репортажа на Цветелина Коатанска, БНТ, по-долу/

Теменужка Петкова: Да, аз не бих се съгласила с изразените скептични мнения по отношение на това, че реализацията на концепцията за газоразпределителен център на територията на България е малко вероятна. Напротив, възможността тази концепция да се реализира е много вероятна  и ние ще работим за това тази концепция да стане факт. Но за да бъде налице газоразпределителен център на територията на България, безспорно трябва да бъдат изпълнени няколко условия. Първото и най-важно условие е да има наличната инфраструктура, която да ни даде възможност съответно да се доставя природен газ от различни източници. Това, което Европейската комисия ни даде като много ясен знак в своето писмо от 29 юли тази година е, че на първо място се поставя необходимостта от изграждане на интерконектора Гърция – България като една реална възможност.

Водещ: Който доста време се бави.

Теменужка Петкова: Този проект е забавен години наред и реален тласък за неговото развитие беше даден през последните две години и половина. Знаете, че на 10 декември 2015 г. беше взето окончателното инвестиционно решение – решение, което беше бавено години преди това, а без това решение нямаше как проектът да тръгне напред. Сега сме в много напреднала фаза…

Водещ: Какви са разчетите, долу-горе кога се очаква да тръгне …

Теменужка Петкова: В много напреднала фаза, в момента в работна фаза са подготовката на обществената поръчка за избор на изпълнител за този интерконектор. Това ще се случи може би в края на месец септември, началото на месец октомври, ще бъде стартирана обществената поръчка за избор на изпълнител и реалното строителство трябва да започне в първата половина на 2018 г.

Водещ: А кога ще пуснете и поръчката за хъб „Балкан“, за проучването? Защото от един месец, поне спрямо вашите изказвания, се бави.

Теменужка Петкова: Да. Това, което трябва да се пусне като обществена поръчка за газовия хъб „Балкан“, е предпроектното проучване, което ще даде изключително важната информация, свързана с трасетата, маршрутите, с икономическия анализ и финансовите параметри на този проект. Техническото задание е готово. Просто е въпрос на дни поръчката да бъде обявена, така че с голям интерес ще очакваме това предпроектно проучване. Тук искам само да допълня една друга много важна информация, свързана със скептиците, които смятат, че няма да има интерес към такъв проект или той няма да може да се реализира. Ние имаме не само подкрепата на Европейската комисия за реализацията на този проект – и тази подкрепа е безапелационна, тя е просто абсолютно категорична, но наред с това има много сериозен интерес и от други наши партньори, които проявяват интерес към това да бъдат проучени всички възможности, от една страна за разширяване на нашата газопреносна инфраструктура, от друга страна възможност за доставка и транзит на природен газ през и до България. Беше подписан съвсем скоро меморандум за разбирателство между „Булгартрансгаз“ и СОКАР, като този меморандум разглежда точно тази опция, тази възможност за търсене на потенциал за нашето двустранно сътрудничество и за доставки на количества природен газ, които са над тези договорени за интерконектора Гърция – България. „Булгартрансгаз“ подписа меморандум и със „Сърбиягаз“, така че всички скептици трябва, мисля, да бъдат малко по-големи оптимисти.

Водещ: Към другия мегапроект – „Белене“. Какво правим там? Предстои тази проектна фирма с активите всъщност да я пуснете за продажба. До момента, ако не бъркам, две години и половина така и не се намери инвеститор. Защо сега смятате, че ще се намери?

Теменужка Петкова: Те не са две години и половина. В рамките на тези две години и половина, първо миналата година излезе решението на Международния търговски арбитраж. Трябваше да приключим с този изключително сложен процес. За радост го финализирахме успешно – помните, успяхме да платим на „Атомстройекспорт“ това, което ни осъди Международният търговски арбитраж. Спестихме лихви – 90 милиона, на българските данъкоплатци, в резултат на преговорите, които проведохме – руската страна се отказа от лихвите, които дължеше. Така че ние нямахме полезен ход преди да приключи този съдебен процес, да вървим към някакво отделяне на активите, тъй като Националната електрическа компания не беше собственик на тези активи. НЕК стана собственик едва след като ги платихме.

Водещ: В началото на следващата година може ли да очакваме тази поръчка вече да бъде пусната?

Теменужка Петкова: По всяка вероятност да, до края на тази година ще бъде стартирана поръчката, свързана с провеждане на процедура по приватизация, така че да видим дали има реален такъв интерес по отношение на този проект.

Водещ: Ако няма?

Теменужка Петкова: Аз мисля, че такъв интерес ще има, тъй като ние водим и разговори с определени инвеститори, които заявяват много сериозен интерес към реализацията на този проект. Но ако такъв интерес по една или друга причина не бъде заявен и той не бъде официализиран, така да се каже, то тогава ние мислим за възможността за изграждане на Седми блок на АЕЦ „Козлодуй”.

Водещ: А там какво стана? При едно ваше посещение в българска делегация с премиера Борисов в Китай се говореше, че ще има и китайски интерес за изграждането на Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Теменужка Петкова: Китайски интерес има и по отношение на проекта АЕЦ „Белене“. Така че нашите китайски партньори – това са една от най-големите, най-голямата компания, държавна компания за ядрена енергетика в Китай – тя проявява интерес като инвеститор в този проект.

Водещ: Колко още средства в крайна сметка ще трябва да се евентуално инвестират, ако отпадне това, че няма инвеститор за „Белене“ и се мине вече на варианта АЕЦ „Козлодуй“, да се изгражда Седми блок? Колко още средства трябва да се инвестират за изграждането на тази площадка, където ще отиде въпросният реактор?

Теменужка Петкова: Трудно е да се каже на този етап какъв ресурс ще бъде необходим, за да бъде построен Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ с единия от реакторите за проекта „Белене“. Но това е въпрос на…

Водещ: А има ли икономически анализи дали трябва още да инвестираме средства за вече остаряла технология? Защото нали това също е големият спор – дали трябва още да инвестираме средства в това, при условие, че е остаряла технология. Това е една от причините да не може и толкова време да намерим инвеститор.

Теменужка Петкова: Технологията имате предвид за АЕЦ „Белене“?

Водещ: Реактора, да, за реактора.

Теменужка Петкова: Не, не бих казала, че това е остаряла технология. Това е може би една от най-добрите технологии. Тези реактори, които ние притежаваме, са една от най-големите достижения, така де се каже, в областта на ядрената енергетика. Така че реакторите са наистина изключително добри като технология, като качество и това по никакъв начин не може да бъде някаква пречка за инвестиционен интерес. Напротив, бих казала, че точно това би провокирало такъв интерес. Важното е в нашия стремеж да реализираме по най-добрия начин това оборудване, с което разполагаме и за което платихме 1 млрд. 176 млн. Площадката, която имаме – и тя е специално проектирана и изградена за този тип реактори за този проект, която струва на българските данъкоплатци 1,5 милиарда. Така че за нас е важно по какъв начин ние ще успеем да използваме това оборудване и тези активи, които имаме, така че от една страна този ресурс, който е изразходван, да бъде вложен по най-добрия начин и от друга страна, да можем да гарантираме своята енергийна сигурност.


Газовият хъб "Балкан" - скепсис и надежди

Мнения „за“ и „против“ проекта за газовия хъб "Балкан" и можем ли наистина да имаме такъв газов разпределителен център в България събра и представи в сутрешния блок на БНТ репортерът Цветелина Катанска.

Репортер: България в момента не разполага с достатъчно пари, за да изпълни заложените от самата нея инвестиционни намерения за разширяване на газовата инфраструктура, категорични са експертите. В същото време обаче страната ни няма голям избор заради намеренията на Русия да спре транзита на синьо гориво през Украйна, което означава, че България ще загуби милионите, които получава за пренос.

Атанас Тасев, енергиен експерт: Ако престанат доставките през Украйна, единственият ни шанс е втората тръба на „Турски поток“ и количества, които могат да постъпват по празните вече тръби от досегашния транзит през Турция.

Христо Казанджиев, енергиен експерт: Кой ще надделее в тази борба на геополитическо влияние е въпрос, който трябва да се зададе на правителството, защото намеренията към настоящия момент за мен са крайно смущаващи.

Репортер: Един от спасителните варианти, който се лансира от правителството, е изграждането на газов хъб. Самият хъб представлява място, на което се изгражда платформа за електронно търгуване на газ. Преди това обаче трябва да имаме инфраструктура, по която да се пренася газът. Такава засега липсва. България разполага с две отделни мрежих за пренос на природен газ, на които има изградени девет компресорни станции за нагнетяване на горивото. Страната използва почти изцяло вносен газ от Русия. От там страната си набавя 98 на сто от използваните у нас количества. Използваното в страната синьо гориво възлиза на 3 милиарда кубични метра. Това е половината от общия капацитет на вътрешната мрежа, с който страната разполага. Отделно през България минават още 14 милиарда кубични метра транзит към Турция, Гърция и Македония. Вероятността да бъдат открит нови, по-големи находища на гориво в акваторията на Черно море се изчисляват на едва 25%, показва последният доклад на „Булгартрансгаз“. Заложените нови инвестиционни проекти, които трябва да бъдат изпълнени в България до 2026 г., възлизат на над 4 милиарда евро. От тази сума „Булгартрансгаз“ ще трябва да плати 3,8 милиарда. Най-голямата инвестиция е изграждането на газовия хъб „Балкан“. От „Булгартрансгаз“ са сметнали, че той ще струва близо 2,5 милиарда евро. Според разчетите на държавата са необходими три стъпки за изграждането на хъба. Първо – да бъдат изградени 844 км тръби от Провадия до Оряхово. Второ – да бъде модернизирана съществуващата мрежа за транзитен пренос от Провадия до село Рупча. И трето – да бъде модернизирана газопреносната мрежа от компресорна станция „Вълчи дол“ до Нови Искър.

Атанас Тасев: Между другото, ние нямаме други ходове. Аз вече нееднократно съм кавал, че когато говорим за газовия хъб „Балкан“, ние просто минимизираме загубите от потенциалното спиране на транзита през България.

Христо Казанджиев: Шансовете са повече от скромни. Не казвам, че не съществува възможност, но вероятността това да се случи, е твърде малка.

Репортер: Единственият възможен ход, който виждат експертите, е да продадем част от собствената си инфраструктура в името на новия хъб.

Атанас Тасев: И отсега има апетити и към „Булгартрансгаз“, което е индикация, че интерес към тази идея, че този пазар ще се състои, се потвърждава именно от този първичен интерес.

Репортер: Всъщност аз досега не съм чувала за идеи „Булгартрансгаз“ да се продаде или някаква част от него да се продаде.

Атанас Тасев: Това не са идеи. Ние ще бъдем принудени това да го направим рано или късно. Затова аз казвам, че това е един от възможните варианти. Защото всеки, който започва да играе на този пазар, той желае да има участие и в транспортирането и съхранението на газа.

Репортер: Преди обаче да говорим за хъба, два са ключовите проекти, които са по-спешни според експертите: първо – да бъде изградена газовата връзка с Гърция, и второ – да участваме като акционери в газовия терминал в Александруполис. На трето място е изграждането на газова тръба със Сърбия, което може да ни осигури път до западния пазар.

Христо Казанджиев: България все още няма една консолидирана енергийна стратегия, която да очертава развитието на техническата инфраструктура за пренос на енергия на територията на България.

Репортер: Стъпката, на която се разчита от последните години, е използването на местен добив. Утежняващо обстоятелство е и спадът на цените на горивата от последните години, което намалява печалбите на петролните компании и те отделят все по-малко за разработването на нови находища.

Интервюто е публикувано в агенция Фокус







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
3 коментари
  • 0 0
    3
    Бай Стендър
    Хъб "Балкан"!? Хабна работа... Опцията "Южен поток" беше шансът, ама той отлетя към Турция.
    Напиши отговор
  • 1 0
    2
    Инатов
    Питай патологичния русофоб Илиан Василев..., както и тези, които ни вкараха в "Турски поток"... Сега обаче вече сме ЕС-просеците, но пък "политически фактор" на Балканите!?!
    Напиши отговор
  • 0 0
    1
    boreto
    и къде ще е тази връзка?
    Напиши отговор