НАЧАЛО » интервюта

Красен Станчев: Балкански поток прави България и Сърбия зависими от един доставчик

Това казва икономистът, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Климент Охридски“, в интервю за радио Фокус

fb
3E news
fb
23-10-2019 08:08:21
fb
Красен Станчев снимка: Свободна Европа

Водещ: Накъде води политическата магистрала от газопреносната система? Въпросът е породен от изявлението на министър-председателя Бойко Борисов, направено в присъствието и заради посланиците и гостите от Русия, Сърбия, Саудитска Арабия, Унгария, дошли на откриването в Ямбол на разширението на газопреносната мрежа по трасето на „Балкански поток“ до компресорната станция „Странджа“. Задавам го и на Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Климент Охридски“.

Красен Станчев: В общи линии газопреносната мрежа прави България и Сърбия зависими от един доставчик. Но премиерът е прав, говорейки за диверсификация на маршрутите, а не за диверсификация на доставчиците.

Водещ: Тоест „Балкански поток“ диверсифицира маршрутите, а не доставчиците. Какви са вашите аргументи за това, че не диверсифицира доставчиците, тъй като твърдението на правителството е обратно?

Красен Станчев: Не се вижда друг доставчик освен „Газпром“. И запълването на 90% от капацитета от този доставчик, означава че други доставчици не могат да го ползват. Така че аз не виждам някаква голяма диверсификация на доставките в този смисъл. Тоест ако имате примерно находище на газ в Черно море, вие не може да го ползвате при тази магистрала, защото тя ще бъде запълнена, ако бъде запълнена. Така че аз не виждам някакви големи политически ползи в цялата тази работа. Не смятам, че е верен аргументът, че там, където има такива магистрали, тоест има пренос на суровини – независимо дали са петрол или природен газ, това е гаранция за мир, така да се каже. Няколко примера. Да речем кюрдите, Кюрдистан-Сирия, Кюрдистан-Ирак. Между другото този проблем с териториите, населени с кюрди е доста отдавна. Той е от 1906 г., ако не се лъжа. И тогава е имало проблем с “Бритиш петролиум”. Има подобен тръбопровод, подобна магистрала между Баку и Черно море. Тя е собственост на „КазМунайГаз“, тоест това е казахстанският аналог на „Газпром“ и 2008 г. там имаше война. И не на последно място може да се говори за Украйна с подобни проблеми, и разбира се за Дагестан и Чечня на територията на Русия. Тоест, ако някой е поставил условия – дайте да диверсифицираме маршрутите, защото иначе ще ви бием – това е друга тема. Но аз не виждам, защо това може да стане тема, след като България е член на НАТО и на ЕС. И няма някаква заплаха. От НАТО, при външна агресия член 5 винаги може да се задейства, или пък да получим съдействие от ЕС.

Водещ: Господин Станчев, да очакваме ли реакция от ЕС спрямо тази газопреносна система при положение, че тя не диверсифицира източници, но играе с маршрутите?

Красен Станчев: Онова, което съществува като изискване на Третия енергиен пакет и беше проблем с първия вариант на „Южен поток“, когато двама народни представители от БСП внесоха законопроект, който даваше изключителни права на собственост, макар и на малък отрязък от тръбата, в началото на тръбата, на „Газпром“. Сега няма такава клауза чисто юридически. Затова защото няма чисто юридически такава клауза, в момента ЕС не може нищо да коментира. Поне аз доколкото разбирам от това право.

Водещ: И при това положение какво се случва?

Красен Станчев: При това положение ние имаме обещание за ползване от трети страни на тази тръба. Но капацитета е такъв и потенциала за запълването му е такъв, че никой няма да може да я ползва, независимо дали е български или румънски производител и доставчик на газ. Освен това има и други проблеми, но това са така да се каже по-скоро чисто български.

Водещ: А кои са чисто българските проблеми?

Красен Станчев: Чисто българският проблем е, че „Булгартрансгаз“ няма онези активи, които са необходими за получаване на изгоден кредит за строителство на българската част от въпросната магистрала. Тоест трябва някой друг да гарантира този кредит. Вероятно това ще бъде БЕХ. Но ако БЕХ изпадне в трудно положение, то тогава единственият изход ще бъде българската държава. Тогава пък попадаме в друг сценарий, това е за нерегламентирана държавна помощ, която трябва да бъде обговорна с Дирекция „Конкурентност“ на ЕС.

Водещ: Това може ли да доведе до собственост на самите тръби от газопреносната система?

Красен Станчев: Тогава, когато се вземе кредит от доставчика или от строителя, то тогава естествено тръбите ще станат собственост или на строителя, така нареченият инвеститор, или на доставчика. Тоест тази част от българската газопреносна мрежа, ще бъде собственост на фирми, които са държавна собственост в Кралство Саудитска Арабия и Руската федерация.

Водещ: Опасенията, че газопреносната система е чужда собственост, няма ли да се конфронтират с изискванията на Брюксел?.

Красен Станчев: Няма някакъв проблем газопреносната система да бъде чужда собственост. Въпросът е, кой може да я ползва и кой може да бъде доставчик за тази система. Тогава, когато вие имате съчетание и на двете, то тогава това не е хубаво, защото нямаме диверсификация, а имаме зависимост от внос от една юрисдикция. За която и да е страна. По принцип тръбите и в Саудитска Арабия, и в Казахстан, и в някои други страни, включително Либия и така нататък, винаги са някаква международна собственост. Не е проблемът в това, че собствеността е международна. Въпросът е кой може да я ползва.

Водещ: На някакъв по-следващ етап Европейската комисия може ли да реагира при такова стечение на обстоятелствата?

Красен Станчев: При положение, че има нотификация от някой друг производител или доставчик, или от потребители, които би трябвало да бъдат представлявани от правителствата на отделните засегнати страни, например България, но не само – то тогава може, да. Има и по-обща хипотеза. Тогава, когато е установена злоупотреба с пазарно присъствие, при така нареченото господстващо пазарно положение какъвто беше делото на ЕК срещу „Газпром“, в което България не участва, то тогава е възможно. Въпросът е дали България тогава ще участва и на какво основание, след като в общи линии доколкото разбирам, българското правителство кани „Газпром“ да участва в строежа.
Водещ: Какъв е интересът на България в начинанието? Има ли такъв?

Красен Станчев: По принцип би било интересно да се използва друга инфраструктура, която вече съществува и тя не е в Северна България, а е в Южна България и доколкото знам, не е натоварена, но това трябва да го кажат специалисти. Доколкото си спомням при вас беше участвал Христо Казанджиев, той знае какво е състоянието на тази инфраструктура и какво е нейното запълване. Другото нещо, което би било интересно за България е „Южен поток“, „Балкански поток“ или „Турски поток“, както искате така го наричайте, да има условията на функциониране и условията на използване такива, каквито са в „Северен поток“. А там при „Северен поток“ няма никакъв риск за страната домакин, примерно за Германия. Защото германската страна или германските участници в този проект нямат задължението да платят, ако не вземат, и да платят ако не пренесат количествата, които са планирани за доставка. Докато доколкото разбирам, в нашия случай има такива клаузи.

Водещ: Свързването на България към „Турски поток“ ще позволи ли страната ни да стане един от най-големите газоразпределителни центрове или амбицията остава в сферата на мечтите?

Красен Станчев: За да бъдете в Европа такъв център, то трябва да сте от западната страна на Украйна и в центъра на Европа. Онова, за което има функция тази тръба, е да заобиколи Украйна.

Водещ: Тоест ние няма да бъдем най-голям или поне голям разпределителен център?

Красен Станчев: Не виждам как може да стане това, тъй като доставчикът е един. Ако има от Туркменистан, от други юрисдикции, да речем Азербайджан и така нататък някакви доставки, те вече ще бъдат запълнени. Тоест за тях онова, което беше идея „Набуко“ едно време, тази тръба няма да помага много, ако изобщо помага.

Водещ: Господин Станчев, къде успя в тази ситуация Русия добре да изиграе картите си и къде България направи пропуски?

Красен Станчев: Според мен Русия има право да иска каквото иска. Тоест правителството на Руската федерация има право и съответно техните държавни компании имат право да се държат така, както се държат. Проблемът в България е, че както друг път съм казвал, че много хора искат да им помогнат. Да, това не е пропуск, това е желание за помощ на руски държавни проекти, казвам държавни, защото става дума за геополитика, осъществени от руски държавни компании.
Водещ: Тоест „Балкански поток“ всъщност не е газов проект за Балканите, той е газов проект за руския интерес, така ли?
Красен Станчев: По принцип руските държавни компании и правителството имат интерес да поставят в зависимост различни страни. Това за Балканите много трудно ще се получи, защото там в крайна сметка енергийните ресурси, в частност електроенергетиката, е до голяма степен на местни ресурси, докато в България не е съвсем така. Местните ресурси тук са въглищните централи, а те са под голям въпрос в момента. Докато въглищните централи, които дават на така наречените Западни Балкани някъде около 97% от електричеството, са си техни и не виждам, какво може да им се случи в близко бъдеще. Защото техните правителства дори и страните да станат членове на ЕС, ще успеят да договорят дерогация.

Водещ: Защо е толкова голям шума за един проект, от който страната ни няма реален интерес, а в перспектива може и да загуби. Само политически ход ли е и дали думите на премиера „политическа магистрала“ всъщност не са ключ към разбирането на това, което се случва?

Красен Станчев: Ако в едно и също време се говори за опасност от военна заплаха и за диверсификация на маршрутите, то вероятно има такова изискване от доставчика. Диверсифицирайте маршрута, направете го така, както ние ви казваме, иначе ще ви бием по някакъв начин. Аз не вярвам да се стигне до война, но от страните наоколо, които са относително агресивни, аз виждам две. Едната е Турция и тя е в южно направление, засега няма амбиция за европейска територия и другата е Русия, включително на своя собствена територия и южни и западни съседи като Украйна, Грузия и така нататък.

Водещ: Кой би бил бъдещият собственик на газопреносната система?

Красен Станчев: Засега твърдението е, че това ще бъде изцяло българска собственост или поне толкова българска собственост, че да има някакъв контрол. Но тогава, когато не могат да се върнат средствата, които са взети назаем за изграждането на тази инфраструктура, то тогава дългът ще бъде превърнат в собственост. Тоест този, който е дал парите и е осъществил изграждането, ще стане собственикът.

Водещ: Какъв е смисълът от работа върху този проект? Политически или монетното изражение на политиката?

Красен Станчев: То политиката винаги има парично изражение. Въпросът е кой плаща загубите и в политиката много рядко загубите се плащат от тези, които са ги предизвикали. Обикновено политиката се проваля за чужда сметка – това е сметката на данъкоплатците. Сега, вие ме питате всъщност дали има корупция. Не мога да ви кажа. Аз не виждам друго логично обяснение на това, което се случва. Разбира се, никой не ми е пратил факс или имейл, обясних, защо става така. Но тогава, когато премиерът днес е говорил, той е трябвало да бъде попитан. Трябвало е да бъде попитан преди това, трябваше да бъде попитан още преди това и така нататък.

Водещ: Какви въпроси трябва да бъдат зададени на премиера?

Красен Станчев: Какъв е бизнес планът? Защо няма такива клаузи, които са изгодни за страната домакин, каквито са в „Северен поток“, а в „Южен поток“ няма? Защо компания, която няма достатъчно активи – „Булгартрансгаз“ се заема със строителството на подобна инфраструктура? И как се диверсифицират с това доставките. Може и в обратен ред да се зададат.

Водещ: Какво е обяснението ви, защо никой не задава тези въпроси относно този проект? Не ги задават и в парламента, където е реалното място и за парламентарен контрол, хайде тук малко да адвокатствам на колегията.

Красен Станчев: Парламентарният контрол се занимава с много други неща, но не и с руски държавни проекти. В момента в парламента има пълно единство според целия спектър, ако може така да се каже, че тези проекти би трябвало да се случат. И те се случват от десетилетия по един и същи начин. Прави се нещо на малки стъпки, докато стане необратимо и след това идва плащането на сметката.

Водещ: И след това пък спираме да плащаме сметката като дойде да се плати и търсим изход, така ли?

Красен Станчев: Засега има кой да плаща, в смисъл имаме достатъчно резерви. Такава беше процедурата с парите от арбитража, който беше загубен по делото с „Росатом“. Тук може да не се стигне до такава процедура, защото някой ще поеме собствеността.

Водещ: Тук е измислено по-добре, струва ми се? Ако вървим по логиката на замисъла.

Красен Станчев: Въпросът е къде е измислено, не дали е по-добре. В смисъл това изглежда е измислено по-скоро в Москва, защото е в интерес на руските държавни компании и на саудитската вече. Очевидно български компании участват по-скоро за параван, отколкото за реален принос. И реална печалба. Глупаво е структуриран проектът, така че не е ясно кога той ще бъде на печалба. Тоест приходите, той ще се изплаща 15 години, ако се изплаща, но какви ще бъдат точно приходите, не е много ясно. Тоест в момента не може да направите елементарен баланс на проекта като бизнес проект.

Водещ: В момента, господин Станчев, не можем да направим и реално описание на проекта въз основа на публичната информация, защото по-скоро вървим по бравурни отзиви, отколкото по реални текстове.

Красен Станчев: Между другото тези неща бяха казани още преди 3 години от един от добрите руски експерти в тази област – Михаил Крутихин в София, в залата на представителството на ЕС. От тогава това няколко пъти е било публикувано, имаше и изследвания на хора като Мартин Владимиров, Илиян Василев, Христо Казанджиев и други такива, които показваха… те са специалисти. Те показват, че бизнес казус не съществува или ако съществува – той не е ясен, какъв е. Също тези хора имат една книга „Правилата на играта според Кремъл“. Тя беше писана от Мартин Владимиров, Руслан Стефанов и колеги от Сидни. И само преди два месеца или три месеца, през юни месец имаше представяне на тяхната интерпретация на случилото се в Сената на САЩ. Така че хората ги говорят тези неща, няма нещо ново в това, което аз казвам.

Водещ: Със сигурност има говорене, но със сигурност има и дефицит на информация.

Красен Станчев: Да, така е. Така е, но в момента според мен нищо не може да се направи. Стигна се до положение, в което се правят тези стъпки, които след това се плащат. И процесът става необратим.

Водещ: Тоест действително строежа на газопреносната система на „Балкански поток“ е необратим и в крайна сметка сметката се насочва към нашите джобове, така ли?

Красен Станчев: След време.

Красен Станчев
Балкански поток
природен газ
диверсификация
източници
маршрути
България
Сърбия
Русия
По статията работи:

3E news