НАЧАЛО » интервюта

Костадин Сирлещов: Инвеститорите не трябва да плащат сметките на неадекватните регулаторни решения

Компаниите идват, където са поканени и в сфери, където са добре дошли. Въпрос на държавна политика е да определи тези сфери и посочването им да не бъде формално

fb
3E news
fb
22-03-2015 07:54:00
fb


В своя публикация наскоро казвате, че с решението си за намаляване на преференциалните цени от началото на тази година ДКЕВР е потвърдила края на подкрепата за всички ВЕИ. Какви са аргументите ви?

Беше много интересно, че веднага след решението на ДКЕВР последва и законодателно решение в този смисъл. Вече официално, с промяната в Закона за енергията от възобновяеми източници, направена като част от законодателния пакет промени приет с измененията и допълненията на Закона за енергетика, България прие, че още през 2013г. е постигнала целите за 16% дял на възобновяемата енергия и съответно спира с подкрепата на всички ВЕИ с изключение на малка част от проектите на биомаса. Вероятно е целесъобразно инвестициите във ВЕИ да бъдат охладени; още по-явно е, че липсата на адекватни правила относно горната граница на мощностите от отделните видове ВЕИ, които държавата е готова да стимулира, доведе до диспропорционално развитие на иначе скъпи за крайния потребител технологии.

Абсурдът в официалните документи е, че през една година на базата на еднакви статистически данни за предходните години, на българската общественост и на Брюксел се предоставят коренно различни данни относно степента на достигане на целите от страна на страната. Това е още един фрапантен пример как законодателни решения се взимат на основата на противоречиви и неясни данни.

Правомерно ли е това решение и как реагира секторът на него – можем ли да очакваме съдебно оспорване?

Въпросното решение на ДКЕВР е обжалвано и предстои разглеждане пред Върховния административен съд. Евентуалната му отмяна, обаче, няма да доведе до отмяна на измененията в законодателството, които бяха приети след това. Както казах, емпиричните данни на които се базира констатацията, че България вече е постигнала ВЕИ целите си, са меко казано неубедителни. В момента анализираме възможностите за разрешаването на спора на наднационално ниво.

Какъв е опитът на други страни от ЕС в решаването на подобни спорове с държавата?

Само един поглед върху последните дела по Договора за енергийната харта, които са образувани от инвеститори срещу държавата, в която са осъществили инвестициите си, е достатъчен, за да ни покаже, че ако Върховният административен съд и Конституционният съд на България не бяха отменили поредицата от незаконосъобразни и противоконституционни промени, целящи пълния фалит на дружествата в сектора на възобновяемите енергийни източници, България /по подобие на Чехия, Италия и Испания/ щеше да бъде страна по не по-малко от 10 международни арбитражни дела.

Към промените в законодателството трябва да се подхожда отговорно и с ясното съзнание, че инвеститорите не следва да плащат сметките на неадекватните или неправилни регулаторни решения. За разлика от България, повечето от страните, които са в период на доброволно решаване на спора, активно се опитват да решат въпросите извънсъдебно. При нас все още липсва достатъчно адекватно отношение към тази фаза на международния спор. Правилото при останалите държави е да се направят необходимите усилия спорът да не ескалира до същински такъв.

Оправданието е, че България вече е надхвърлила целите си за дял на ВЕИ в енергийния микс. Доколко е основателен подобен аргумент, като се има предвид, че в ЕС се обсъждат много по-високи цели – достигане на 30%?

Устойчивото развитие е изключително важно за сектори като енергетиката. Вятърни проекти, в които бяха вложени десетки години изключителен труд от страна на най-добрите експерти в този сектор буквално за една нощ се превръщат в купища ненужна хартия. За съжаление държавата не следва да си позволява лукса да пилее този ресурс. Дали сме постигнали целите наистина предстои да се изясни, но че инвестициите във ВЕИ няма да спрат в дългосрочен план във всички страни от ЕС – това е абсолютно ясно.
Част от промените закона  - като драстичното повишаване на санкциите, се оценяват от бранша като спорни и пресилени. А други доведоха до социално напрежение, като в случая с Видахим. Къде е проблемът?

Санкциите и техният размер никога не са решавали въпросите; справедливото им налагане и невъзможността да ги избегнеш допринасят за превантивната функция на санкциите, както в наказателен, така и в административно-наказателен аспект. Парадоксално е, че се говори за реформа, а цената й невинаги се приема за социално приемлива. Съкращенията в дружествата, които имитираха когенерации, са неизбежни. Проблемът е, че има много други, включително и много държавни дружества в енергийния отрасъл, където социалният елемент доминира, а реформа почти липсва. Като започнем от държавните мини и завършим в ненужния "Български енергиен холдинг", възможностите за оптимизация са много.

Предвиждат се също ежегодни проверки на енергийните предприятия от Агенция държавна финансова инспекция. Има ли капацитет агенцията да проверява фирми в регулирания сектор, при които и ценообразуването, и управлението на приходите и разходите се различават от простото счетоводство?

Не съм запознат детайлно с административния капацитет на Агенция държавна финансова инспекция. Притеснително е дублирането на функции с КЕВР. Още по-притеснителна е липсата на специални знания в Агенция държавна финансова инспекция по отношение на средата, в която работят частните дружества. По принцип тази институция има доста "обвинителен уклон", който не винаги издържа теста на съдебната система.

Страх от лов на вещици съществува. За мен тези проверки трябва да се използват ефективно за анализ на състоянието на сектора и за развитието му в положителна посока. Както казах, прекалено малко са положителните примери, нека ги използваме, за да съзидаваме, а не да рушим създаденото.

Всъщност най-важният въпрос е ще спечелят ли обикновените потребители от тези мерки?

Потребителите ще печелят винаги, когато споменатия принцип на върховенството на закона се прилага чрез конкретните му измерения, навреме и с необходимата скорост.

Общественото благо е защитено тогава, когато преди взимането на определени решения, се направи обективен и задълбочен анализ, с ясна мисъл за последиците. Взимащите решенията трябва да инвестират в правилността им, а съветниците им – да носят своята отговорност. Кой посъветва да се подпише договор за доставка на оборудването на "АЕЦ Белене"? Кой реши да започне изграждането на блок 7 на АЕЦ "Козлодуй"?

Взимането на решение не е края на процеса. Осъществяването на проектите е не по-маловажен етап. Кой допусна ескалирането на цената на "Цанков камък", "Марица Изток 1" и т.н.?

Затрупани в негативизъм и черногледство, забравяме, че ситуацията ще се реши само чрез адекватни и навременни действия. Нека увеличим производството на евтина базова електроенергия; нека увеличим капацитета на газохранилищата си без влагането на обществен ресурс; нека да продължим отдаването на блокове за търсене и проучване на газ и да подкрепяме всеки инвеститор в този сектор; нека бъдем активен в делата, а не в думите участник в преноса на газ; и най-важното – каквото и да правим, да го правим информирано, като всеки носи отговорността си.

Когато взимащите решения взимат най-добрите решения, обикновените потребители печелят; да не говорим, че когато средата е такава, обикновените потребители са и богати потребители.

А как те като цяло ще се отразят на инвестиционната среда в енергийния сектор?

Инвестиционна среда в енергийния ни сектор не съществува. Най-големите инвеститори във вятърни проекти бяха изгонени от държавата след десетки години инвестиции, а отгоре на всичко ЕСО продължава да им задържа банковите гаранции, макар че в годишните си отчети признава, че сумите са неправомерно удържани. На практика всички инвеститори в електроенергийния сектор продават активите си, но липсват купувачи. Размерът на задълженията ескалира, несигурната регулаторна среда прави България откровено недобро място за инвестиции. Най-лошият ефект от това е, че през последните години вместо да се опитват да променят ефективно средата, част от големите компании и подкрепящите ги дипломати започват да използват статуквото за постигане на своите цели в пълно противоречие на общественото благо.

Положителният ефект на тази изключително негативна инвестиционна среда може да бъде постигнат само, ако осъзнаем колко всъщност негативна е инвестиционната среща в страната. Тогава ще успеем адекватно да изградим основа, на която да подобрим средата. Това, което трябва да разберем е, че инвеститорите идват там, където са поканени и в тези сфери, където са добре дошли. Въпрос на държавна политика е да определи тези сфери и да работи така, че това посочване да не бъде само формално.

Интервюто е публикувано в iNews.bg

енергетика
регулации
инвестиции
По статията работи:

Галина Александрова