Кольо Орешков: Бъдещето е в енергийната ефективност, децентрализацията и новите технологии

България трябва да отстоява енергийната си независимост чрез гъвкаво управление и разумно инвестиране на финансовия ресурс. Моделът в енергетиката трябва да се промени

инж.Кольо Орешков, Център за енергийни решения

Г-н Орешков, вие сте отлично запознат със ситуацията в енергетиката у нас. Смятате ли, че посоката за развитие, която сме избрали към момента е правилна, съобразно 21 век и неговите реалности? Какво можем да направим ние, за да достигнем по-развитите държави по отношение на технологиите в енергетиката?

 

Моето лично мнение е, че ако България иска да бъде държава трябва да отстоява своята енергийна независимост. А това става по няколко начина – трябва да бъдеш достатъчно гъвкав, достатъчно разумен и да не инвестираш оскъдния финансов ресурс в различни посоки.

Сега докъде сме стигнали: до 1990 г. следвахме един модел, който ни беше тотално наложен – огромни централизирани производства на електроенергия и съответно голяма дистрибуторска мрежа за пренос. Ако говорим за други енергийни източници от рода на природен газ, нефт, уран, ние сме много малък потребител. При нас такива залежи почти отсъстват или са много малко. Ние потребяваме много малко природен газ, а при нефта консумацията също не е особено голяма. Така стигаме до целите, които си поставяме: ако искаме енергийна независимост, трябва да развиваме децентрализираното производство. А то става с локални централи, близо до консуматорите. И понеже имаме нелоша база като централизирано производство, то може да изиграе ролята на базов доставчик на електроенергия. Цялата останала необходима електроенергия – за покриване на пиковите часове, сезонната консумация и т.н. следва да се произвежда близо до консуматора.

Това може да се случи само при ясна визия за развитие на енергетиката. Ние такава към момента нямаме и продължаваме да робуваме на централизираната енергетика – искаме да изграждаме големи мощности, да имаме огромна система за пренос на електроенергия. А това е свързано с огромни разходи, които ние като държава нямаме потенциал да правим. Населението вече е под 7 млн. души у нас, а и трябва да се зададе въпроса: какво развиваме като индустрия в момента? Къде ще се потребява тази електроенергия? И най-вече защо ще се правят подобни мощности?

Важно е кой ще консумира електроенергията – в бита и в индустрията. Модерните двигатели на машините в предприятията консумират значително по-малко енергия, а това е основен разход за фирмите. Електроуредите за бита също са с висок клас на енергийна ефективност.

Вече има решения една малка къща да бъде енергийно осигурена само чрез слънце и браунов газ например. Да, нужна е инвестиция в това. И трябва внимателно да се прецени дали ще е по-целесъобразно да се изхарчат милиарди за централизираните системи или да се работи в посока на децентрализация на енергийната система.

Ако искаме да запазим нашата територия като едно райско място, то ние трябва да стъпим на съвременни решения, с по-гъвкави производства, по-малко енергоемки и по енергийно ефективни.

 

Държавата в последните години отпуска милиарди за саниране на блокове.

 

Санирането е друга тема, но според мен тя е повече политическа, отколкото икономическа. Може да има ефект, но той е минимален. Според мен подходът следва да бъде сменен, задължително трябва да има самоучастие на хората и те да бъдат ангажирани с тази инвестиция.

Но за да достигнем нивото на другите държави в модерната енергетика, ние трябва да имаме визия.В нашата енергийна стратегия, която е преписвана, дописвана и променяна вече много пъти, само се споменават подобни модерни решения. А целите са да се строят огромни мощности. Но в момента ситуацията се е променила у нас. Над 50% от консумираната електроенергия отива за бита. Тоест ние нямаме индустрия, която да консумира такива големи мощности. И при тази ситуация е добре стратегически да се разделят потребителите. Домакинствата трябва да бъдат насърчавани да се стремят да са по-енергийно ефективни и автономни. Като пример мога да посоча Румъния и Гърция, които вече много успешно работят в тази посока.

В северната ни съседка стартираха преференциална програма за стимулиране на развитието на слънчевата енергия в жилищни, търговски и промишлени сгради, като частните домакинства и компаниите ще могат да получат компенсация от правителството до 90% за инсталиране на слънчеви фотоволтаични модули за системи над 3 Кw на стойност до 4830 долара. В Гърция въведоха net metering, за което аз лобирам от 4-5 години. За да се случи това е важно да има и нормативна база. А за тази тема специално съм лобирал през неправителствени организации. За съжаление към момента няма резултат.

 

Подобни мерки ще задвижат икономиката като цяло?

 

Разбира се, че ще има такъв ефект. При децентрализираното производство говорим за малки суми и създаване на нови работни места, както и преквалификация на хората.

Тук говорим и за сторидж системи, за акумулаторни батерии. Ние все още имаме някакъв останал ресурс и технологично добри достижения в областта на оловните акумулатори. В света България е известна с това и не е проблем да се произвежда. Важно е да се знае, че целия Балкански полуостров се снабдява с българско олово.

В момента има няколко фабрики за оловни акумулатори у нас, които са или пред продажба, или полуработещи. Но при ясна стратегия и визия това може да бъде една цел на страната за десетки години напред. Така се използва местния ресурс, създават се местни акумулатори, които накрая се и рециклират тук. С други думи стигаме до т. нар. кръгова икономика – ние да не сме само потребители, а и да използваме ресурса, с който разполагаме.

Това е въпрос на желание, визионерство и стратегия при управлението на оскъдния ресурс, с който разполагаме.

Защо да нямаме, например, няколко фабрики за оловни акумулатори, съвременни и роботизирани. Това е напълно възможно. При оловните акумулатори 90% от материалите, използвани в тях, могат да се рециклират. Но за целта трябва да се направят инвестици в тази сфера.

 

Знаем, че ЕС си постави нови, по-високи цели за производство на зелена енергия и за енергийна ефективност. Подобно децентрализирано производство и консумация вероятно може много да помогне на страната ни при достигането на целта на Европа?

 

За мен е много болно, че за момента нямаме национално съгласие и разбирателство най-вече в електроенергетиката. Разбирам желанието да развиваме ядрената енергетика, но ние нямаме нужда от втора атомна площадка. Вече имаме една такава, закрихме повече от

1500Mw мощност там. Е какъв ни е проблемът да изградим нов ядрен блок там, на същата площадка. При АЕЦ „Козлодуй“ вече е изградено оборудването, енергийната мрежа е създадена, технологичното водоснабдяване също е там.

Ако разсъждаваме икономически, нали всеки си ремонтира къщата и продължава да живее в нея, а не я разваля? Това е големият проблем. И докато ние не започнем да работим рационално и ефективно, то нещата няма да се случат. Имаме и примера – ще строим АЕЦ „Белене“. Добре. Вече изхарчихме едни пари по проекта и все още сме доникъде с него. Но има и друг проблем: отидете до Техническия университет в София, СУ и вижте колко студенти учат физика, колко електроенергетика. Да не говорим за монтажниците, които вече почти ги няма.

 

Каква е ролята на еколозите при подготвянето на енергийната визия на страната ни? Могат ли те помогнат и да бъдат градивни в критиките си?

 

В България думата „еколог“ като че ли не се приема много добре. Но на хората трябва да се говори с цифри и факти, точно и ясно за целите на всяко нещо. На първо място ние трябва да се разберем като общество искаме ли да живеем тук на това място. Споровете с еколозите са основно свързани с това, че ние като общност и държава трябва да преценим какво искаме да има тук след 50 или 100 г. А такова единодушие няма – единият иска да има гори за отдих, а на другия му трябват дърва за огрев. Тези неща се съчетават, но си има правила – който изсича гората, трябва да засади на следващата пролет колкото е изсечено, дори повече. И това да се проверява и контролира от обществото, неправителствените организации и държавата. Така ще бъде възможно и след години децата ни да се топлят с дърва, да има природа за тях и да не се получава ерозия на почвите.

При правилен цикъл имаме достатъчно ресурс да извършваме тези дейности и едновременно с това да се възобновява гората.

Положението не е по-розово и по полята – нямаме системи за напояване, ще дойде сушава година и реколтата ще бъде унищожена.
За щастие не липсват има и добри практики: има интересен проект, с европейско финансиране при който е планирано около 500-600 дка земи да бъдат напоявани чрез помпи, захранвани от фотоволтаични модули. През лятото е най-голямата производителност на соларните панели, а тогава и на растенията им трябва най-много вода.

 

Какво е мнението ви за новия интегриран план за енергетиката, който подготвя енергийното министерство?

 

За съжаление не съм запознат в детайли с този план и не мога да го коментирам.

 

Смятате ли, че новите, по-високи цели на ЕК за ВЕИ и енергийна ефективност могат да бъдат достигнати лесно от нас чрез прилагане на нови модерни технологии?

 

Разбира се, че е възможно. Но ние трябва много ударно да сменим модела и начина на мислене на хората. Защото се получиха стачките: човекът плащал тази сума за ток, ама тя се вдигнала двойно. Освен цената на тока, този проблем има и друга страна - енергийната ефективност, а това означава добра изолация на жилището, използване на икономични електрически уреди и т.н.

Нека да се мисли как да станем енергийно ефективни, как да се децентрализира енергетиката, как да се изградят акумулаторни групи, чрез които лесно да се изглажда пиковото потребление на енергия. Всичко това трябва да се мисли на ниво държава и да не остане само проформа написано в документите.

 

Да не би проблемите да идват от трудностите при диспечирането на зелената енергия?

 

Не, изобщо. В началото колегите диспечери нямаха никакъв опит в тази насока.

Те се научиха по трудния начин – на принципа на пробата и грешката. А можеше да бъдат обучени и да подготвени още през 2007 г. за тези нови технологични решения. Лично аз съм давал информация как работят мрежите и как може да се управлява тази система.

Енергийната система трябва да бъде подготвена за посрещането на новите технологии – и като знания и като решения. Има решения, има данни, анализи и софтуер. Трябва да се подготвят различните нива на управление на процесите. Диспечерът , подготвен и с капацитет, трябва да бъде ръководител на тези процеси. Така всичко може да върви в паралел.

 

Какво може да бъде бъдещето на комплекса Мини „Марица Изток“?

Комплексът може да бъде извеждан от експлоатация постепенно и поетапно– както мините, така и централите. Мощността, която черпим оттам да започне да се намалява, а централите, чисто технологично, да бъдат подготвени за по-гъвкави режими на работа. Да бъдат модернизирани и газифицирани част от блоковете. Важное е електропреносната мрежа, изградена в района, да не остава неизползваема.
Не е проблем постепенно да започне адаптирането на въглищните блокове за работа на газ, други пък да работят на въглища само през зимата, когато и консумацията е по-голяма. Същевременно да започне да се намалява добива на въглища.

За всичко това, обаче, са нужни разчети.

По отношение на работните места трябва да се знае, че част от персонала започва да се пенсионира. Други могат да се преквалифицират и да започне да се разгръща по-масово възобновяемата енергия. Не е проблем тези хора да станат монтажници или да поддържат ВЕИ инсталации. Но за това се изисква стратегическо планиране и визия накъде да се движи страната ни.

Не трябва да се гледа на различните системи като на врагове. Просто едното надгражда другото. Както хората си сменят старата кола или дрехи с по-нови, така и енергетиката трябва да има по-нови технологии.

 

А ресурсът ни като слънцегреене и сила на вятъра достатъчен ли ни е при използване на съвременните технологии?

 

Слънцето ни е достатъчно, вятър имаме, но не чак толкова много. Причината е, че ние сме вътрешна страна и морето ни е вътрешно, не сме с излаз на океан. Черно море няма такива въздушни потоци и маси, каквито има на океаните, както са Англия, Норвегия или Дания например.

Но потенциала на вятъра и слънцето трябва да се използва като се прецизира мястото на инсталациите

 

Сторидж инсталациите имат ли място в нашата енергийна система?

 

Да, имат място и ще се налагат все повече като източник на захранване. Вече има един реализиран пилотен проект на литиево-йонна сторидж система с мощност 200квтч. Мисля, че това е първата с подобна мощност у нас. С тази система успешно се обира обедния пик при потреблението на енергия. Зареждането на батериите става през нощта - знаете какви проблеми създава пък и ниското потребление. Всичко това се контролира и програмира, на място, има изградена вътрешна SCADA система. Като допълнение към системата има инсталирани на покриви и 30 квт соларни панели.

 

Колко души поддържат тази система?

 

Мисля, че целият енергиен екип е съставен от 3-5 души. Управлението не е сложно, важно еа разбирането на процесите, следвано от инвестицията в системите. Пожелавам си това да се случи и в по-големите населени места.

 

 

Колю Орешков , Център за енергийни решения

Професионална реализация:

1985-1988 АЕЦ Козлодуй

1988-1992 Електроснабдяване Варна

1992-2007 НЕК ЕАД ТДУ Изток

2007-2008 НЕК ЕАД ЦУ София

От 2008 се занимавам със собствен бизнес







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари