НАЧАЛО » интервюта

Калоян Стайков: Отнемането на лицензите на ЕРП-та би било огромно наказание

Ако държавата иска да се бори с монополите, може да го направи като либерализира пазара и допусне други участници до разпределителните мрежи

fb
3E news
fb
15-05-2014 10:36:00
fb

Според мен няма никакво основание ДКЕВР да отнеме лицензите на трите електроразпределитлни дружества. Това заявява в интервю за агенция “Фокус” икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков.

 

“Има различни очаквания дали ще бъдат отнети лицензите на трите ЕРП-та. Има експерти, които твърдят, че взимането на лицензите е предрешено. Има други, които смятат, че това е хвърляне на прах в очите и предизборен фарс. Това, което се случи вчера, с изнасянето на тази информация, преди да бъдат осведомени самите проверявани дружества, е още по-странно и ако питате други експерти и те ще кажат, че това е част от този фарс, защото голяма част от нарушенията бяха констатирани миналата година, но бяха отхвърлени от съда”, припомня икономистът. По думите му отнемането на лицензите на трите ЕРП-та не би било предизборен подарък, а огромно наказание.

 

Експертът припомня, че дружествата бяха държавни до 2003 г., както и проблемите с авариите, кражбите на ток и реалзирани от тях загуби. “Всъщност неспособността на държавата да управлява добре дружествата и да осигури адекватна услуга на населението, доведе до това, че те трябваше да бъдат приватизирани”, припомня Стайков.

 

“На фона на това как държавата управлява монополиста НЕК не мисля, че отнемането на лицензите и връщането на тези дружества в държавни ръце по някакъв начин може да доведе до нещо добро. По-скоро ще доведе до още проблеми, които в крайна сметка ще бъдат платени от частния сектор и обществото. Не мисля, че е подарък, а предизборен ход, както да спечелят повече гласове, така и да се отклони вниманието от по-сериозни въпроси”, смята Калоян Стайков. Освен това според него дебатът е извъртян неправилно, “защото темата в момента е борба с монополите, което за мен е абсурдно, защото по същия начин би трябвало и държавата да води борба и с НЕК, защото е монопол, с БДЖ – и той е монопол, НЗОК, но такова нещо не виждам”, заявява той.

 

“Когато говорим за електроразпределителни предприятия, това са естествени монополи, които държат електроразпределителната мрежа. С тях не може да се води война по обясними причини. Това, което се случва в момента - спорът между НЕК и частните дружества е за снабдяването на разпределението. Тоест ако държавата иска да се бори с монополите, може да го направи като либерализира пазара и допусне други участници до тези разпределителни мрежи, увеличавайки броя на крайните снабдители, а не да запазва сегашното положение, в което те са районирани, три са на брой и не могат да бъдат променяни. Точно такова изискване има и това би трябвало да се случи през 2015 година, само че аз не виждам по какъв начин регулатора може да бъде готов за такова нещо. Смятам, че дебата просто беше извъртян от такава гледна точка, че да стане приятен и приемлив за обществото, но бяха скрити детайлите зад него, а именно – ако има някакъв проблем в момента в този сектор, той е изцяло по вина на този „уж” независим регулатор, който в крайна сметка създава проблеми, а не ги решава.

 

Единственото, което остава в момента е наистина ДКЕВР да свърши това, което трябва да направи, а то е да помисли за механизъм, по който загубите в сектора могат да бъдат възстановени, както за частните дружества, така и за НЕК, защото недостига на средства в компанията е именно благодарение на кадровите решения на ДКЕВР и това е причината, поради която трите ЕРП-та си прихващат задължения – защото НЕК не разполага с тези пари. Нужните средства за безпроблемното изкупуване на зелена енергия не са били бюджетирани в крайните цени и НЕК не може да ги плаща. Естествено, през годините са натрупани и редица други проблеми и това, което трябва да се случи в момента, е не да се говори за отнемане на лицензи, а да се говори за механизми, по които тези дисбаланси в системата да могат да бъдат оправени и естествено това да бъде направено на социално-поносима цена, защото няма нужда да се лъжем – тази цена ще бъде платена от обществото и от частния сектор – това е неизбежно. Просто няма как”, коментира икономистът.

 

В допълнение той мотивира и становището си, че ДКЕВР не е независим регулатор. “Според мен той никога не е имал такава роля. Това го видяхме и миналата година и тази година продължаваме да го виждаме”, заявява той. Както обяснява икономистът, дори фактът, че “правителството предизвестява какво ДКЕВР ще направи и след това го правят, достатъчно ясно доказва, че има сериозна зависимост между двете институции”.

 

“На фона на честата смяна на шефове на ДКЕВР в последните две години мисля, че не би трябвало да има някакво съмнение, че този регулатор е сериозно зависим от управляващите. Примери има и от предни години, но в последните две години те са безкрайно очевидни, така че не мисля, че въобще можем да си говорим за независимост”, коментира Калоян Стайков. В подкрепа на становището си той припомня докладите на Световната банка и на Европейската комисия от миналата година , в които една от препоръките бе, че ДКЕВР трябва да стане независима институция.

 

Икономистт е категоричен, че е неизбижно и увеличаването на цената на тока.”Въпрос на време е”, е сигурен той, като поставя въпросът как ще става това и по какъв начин ще бъде компенсирано.

 

“Единият вариант е с по-висока цена на тока, другия е по-деликатен – директни бюджетни трансфери, но там трябва да се търси европейско позволение. В крайна сметка това, което на всички трябва да бъде ясно, е че тази цена, която се плаща, не е реалистична. Тя по никакъв начин не покрива разходите на самата система. Тук не говорим за печалба на отделните дружества, а за нормални административни, оперативни, технически разходи. Тази цена трябва да се повиши по един или друг начин, с една или друга стъпка. Това е неизбежно. Ако ДКЕВР трябва да направи нещо, то това е да проведе експертна среща и да се види по какъв начин това може да бъде направено. Сигурен съм, че за частните предприятия дори и да бъде в тежест, те могат да преглътнат някакъв механизъм, който се простира в следващите пет години. Трябва да бъде ясно какъв точно ще бъде механизма и те да имат яснота, както и акционерите им, каква точно е средата в България и кога може да се очаква тези загуби да бъдат покрити. Оттам нататък трябва да се осигури адекватно опериране на системата, а не всички да работят в регулаторен вакуум”, смята Калоян Стайков.

 

По думите на икономиста всъщност сега не е ясно какво се случва. “Не е ясно дали цената няма да се увеличи или ще намалее още. Миналата година видяхме три последователни намаления без каквито и да било аргументи. В тази ситуация няма как сектора да се развива добре. Още повече, ако говорим за възстановяване на доверие, подобряване на услугата и т.н. Всички тези неща няма как да се случат. Трябва да се разговаря с експерти, да се направят няколко сценария и да се избере този с най-добър интерес както за компаниите, така и за обществото и останалия частен сектор в страната. Трябва да се избере национално-икономически най-добрия сценарий”, съветва експертът.

ЕРП
ИПИ
Калоян Стайков
ДКЕВР
НЕК
Световна банка
ЕК
По статията работи:

Маринела Арабаджиева