Има ли енергията от ТЕЦ бъдеще у нас

Посещението на Ерик Рубин, посланик на САЩ у нас, в ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“

Имат ли термичните централи бъдеще като производител на електроенергия у нас при силно ограничителните норми за отделяните от големите горивни инсталации вредни емисии и колко ще ни струва спазването на новите екологични ограничения. Този въпрос, конкретизиран като бъдещето на енергийния комплекс "Марица Изток", от месеци е във фокуса на обществото и на професионалната енергийна общност след приемането на новите стандарти на ЕС за излъчване на парникови емисии. Валентин Колев, заместник-председател на браншовата Камара на енергетиците и преподавател в Техническия университет, коментира темата по БНР.  

„От техническа гледна точка, новите норми за отделяните от ТЕЦ вредни емисии са постижими. Въпросът е на каква цена и на каква цена за обществото“, смята Валентин Колев. Според него "теоретично е възможно централите да заработят и на газ, но в момента производството от въглища е по-евтино, дори и когато в цената бъдат съобразени новите норми за отделяните от ТЕЦ вредни емисии".

Трите ТЕЦ-а от комплекса „Марица-изток“ представляват около 45% от мощностния баланс в страната със своята сумарната мощност от над 3200 мегавата, подчерта той. Те са в Южна България и това е допълнителен аргумент да продължат да работят, защото чрез тях се постига баланс на големите мощности в северната и южната част на държавата. Теоретично е възможно централите да заработят и на газ, но в момента производството от въглища е по-евтино, дори и когато в цената бъдат включени вредните емисии, коментира експертът. Към настоящия момент от възобновяеми източници производството ни е около 3 тераватчаса годишно при инвестирани над 8 милиарда лева, подчерта енергетикът.

„Грешката е, че поради неправилна ценова политика на регулатора бяха въведени в експлоатация, особено фотоволтаични централи, в най-неблагоприятния период, когато цената на инсталациите беше много висока. Ако го бяхме направили сега, щяхме да го направим на три пъти по-ниска“, коментира той.

ТЕЦ "Марица-изток" 2 вече поиска дерогация, за да може не спазва новите екологични изисквания, които МОСВ даде на 21 декември. Природозащитниците от "За Земята – достъп до правосъдие" обаче обжалват решението.

Миглена Антонова от "Грийнпийс България" поясни, че жалбата на еколозите е заради липса на публични данни, които да доказват, че ползите за природата ще са по-малки от разходите, които трябва да бъдат направени за подобряване на техническото състояние на централата.

„Само се споменава, че са направени едни анализи, но те не са били публикувани публично, за да можем ние да направим наистина сметка, каквато евентуално и централата е направила. Смятаме, че това най-малкото е нарушение на правата на гражданите да имат достъп до една публична дискусия за това наистина какво ще е бъдещето на тази централа".

От организацията са против и безсрочната дерогация за ТЕЦ-а. „Смисълът на дерогацията е да е временно изключение от правилата и всъщност да може за този временен период да се предприемат някакви действия за спазване на екологичните изисквания“, подчерта Антонова и допълни, че от ТЕЦ-а са поискали и дерогация за изхвърляните в атмосферата количества живак.

Генади Кондарев от „За земята“ е категоричен, че най-уязвимата група в момента са работниците във въглищната индустрия, защото "Правителството и профсъюзите им създават едно фалшиво усещане за успокоение – че ще бъде намерено решение и нещата ще продължават по старому“. Няма как да се мине без реформи в сектора, категоричен е той.

„Виждаме колко ниска е производителността от гледна точка на това колко работници са заети в производство на един тераватчас енергия в България. Това е енергия, която има огромен екологичен и здравен отпечатък за нашето население и за околните страни. Трябва да започнем да си даваме сметка за това! Натискът на глобалните политики и спешността по отношение на решенията, които трябва да се вземат във връзка с промените в климата, но и във връзка с това постоянно натрупване на замърсяване и на екологичен отпечатък е нещо, което изисква реформи".

Правителството трябва да излезе с ясен план към коя година ще бъдат затворени ТЕЦ-овете, за да може да се правят планове какво ще се случва с работниците в сектора и какво да се прави с микса в енергетиката към тази дата, каза Кондарев, според когото тази дата трябва да бъде около 2030 година.

„Закъснели сме, но по-добре да започнем сега, отколкото след няколко години. Това е един горещ картоф, който няма как правителство след правителство да си го прехвърлят и да се опитват да бъде на плещите на следващите“.

При разработването на енергийните стратегии никой не взема предвид зимните пикове в потреблението, когато въглищните централи се използват почти на максимума от капацитета си, предупреди Кондарев. Той подчерта, че за алтернативи на въглищата трябва да се мисли комплексно.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари