НАЧАЛО » интервюта

Иван Хиновски: Трябва да се отпуснат малко цените на тока, защото дружествата влизат в спирала на декапитализация

Производителите - ТЕЦ-ове, АЕЦ „Козлодуй“, топлофикации и други, би трябвало да бъдат недоволни, защото редица техните разходи не са признати, което утежнява условията за експлоатации в следващия 6-месечен период, смята председателят БЕМФ

fb
3E news
fb
08-06-2017 10:44:00
fb

Разчетите на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР)показват, че е необходимо  поскъпване на електроенергията с 1,38% от 1 юли, предвижда се да бъдат вдигнати и цените на парното средно с около 1%, намаление ще има само за София, с 0,88%. Ще усетят ли увеличението крайните потребители и какво означава то за самите електроразпределителни дружества? Tемата коментира Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум /БЕМФ/ в итервю за радио Фокус.

Предстои разбира се окончателното решение на Комисията през този месец, но все пак и след обсъждането вчера, като че ли КЕВР на този етап няма да удовлетвори искането на дружествата. Имат ли основания техните искания?

- Регулаторната истината винаги е балансирана, т.е. по средата. Винаги се иска повече, а се дава средното между нищо и максимума, така че всъщност това е един баланс. Аз смятам, че в случая редица дружества, особено електроразпределителните дружества след тези резултати от проверките за неизпълнени инвестиционни програми нямат психологическото предимство да настояват за това повишаване на цените. Според мен тази цена е балансирана. Аз лично очаквах около 2-2,5%, така че трябва да бъдем доволни.

Дружествата обаче се чувстват като наказани от Комисията, защото тя не е признала техните разходи за енергийна ефективност, разходи за ароматизация. Правени ли са действително инвестиции и ако не са направени, означава ли това рано или късно едно влошаване качеството на услугата?

- Има дружества и дружества. Производствените дружества, които са ТЕЦ-ове, АЕЦ „Козлодуй“, топлофикации и други би трябвало да бъдат недоволни, защото редица от техните разходи не са признати, което утежнява условията за експлоатации в следващия 6-месечен период. За радост той е и летният период, така че това също е другият аргумент и фактор, който е отчетен от КЕВР, че в момента няма натоварване на системата. Започва периодът на летни профилактики и тези разходи всъщност могат да останат на нивото, на които КЕВР ги е признал. Електроразпределителните дружества, които не издържаха проверката на КЕВР, както казах в самото начало, всъщност нямат основание да искат такова голямо повишение, каквото първоначално поискаха. Що се касае до условията за експлоатация на системата – да, разбира се, винаги, когато ремонтни разходи се неглижират и се спествява от разходи за развитие на системите и за тяхното подновяване, винаги това крие риск и води до по-висока аварийност. Аз смятам, че КЕВР са отчели много добре кои разходи всъщност са от първостепенна важност за сигурността на работа на дружествата и именно тях са признали на тези компании.

Не е основателна критиката, че изкуствено се задържат по-ниски цени, така ли?

- Това е и мое мнение и мое чувство, защото в нашето общество вирее един страх от улично недоволство и демонстрации, който влияе на целия механизъм на определяне на цените. Във всички случаи регулаторът отчита потенциалното недоволство от по-високи повишения на цените, но системата всъщност в последните години се декапитализира бавно и постепенно. Аз лично смятам, че трябва да се отпуснат малко цените, защото дружествата влизат в една спирала на декапитализация. Освен това трябва да отчетем и един друг много важен фактор. В доклада на Световната банка ни се препоръчва здравословно да планираме един прираст от повишаване на цената в крайното потребление средно между 2% и 5% в следващите 4 години до 2022 година. Това е един фактор, който би могъл да се компенсира, разбира се, с интензивни мерки за енергийната бедност, за компенсиране на този голям недостатък, тази язва в българското общество. За голяма жалост обаче отделните ведомства отчитат, че са си свършили работата, а всъщност България не разполага с ефективна система за компенсиране на тази бедност.

Всъщност сега промяната в цената е около 1-1,4%, тази малка разлика ще бъде ли изобщо усетена по някакъв начин от крайните потребители сега, от 1 юли?

- Не, разбира се, че няма да бъде усетена, защото сега влизаме в летния период, в който няма отопление, няма разходи за отопление, но се явяват разходи за климатизация. 1% аз лично смятам, че едва ли българинът би го усетил, защото неговите разходи за мобилни услуги са много по-високи от този 1%, но никой не говори за това, че мобилните услуги са едно сериозно перо от бюджета на българина, но тъй като има някакъв пазар, това се приема за оптимално.

Предвижда се обаче по-евтина електроенергия за малките фирми. Били ли са по някакъв начин утежнени до този момент?

- Аз съм учуден от тази стъпка на КЕВР, защото всъщност това е в противовес с енергийната политика по постепенно излизане на всички стопански потребители, малки фирми и други стопански потребители за излизане на свободния пазар. Намаляване на цената, макар и с малко, е нелогична стъпка според мен. Това не води, не стимулира следващата важна стъпка на отваряне на българския енергиен пазар.

Ако ми позволите, господин Хиновски, още една актуална тема да коментираме, този път обаче свързана с газа. В събота енергийният министър и шефът на „Газпром“ подписаха Пътна карта за проучване на въпроса за развитие на газопреносната ни мрежа. Имаме ли достатъчно гаранции, че страната няма да остане просто страна-потребител, а действително ще транзитираме?

- Разтревожени сме от тази информация и ще отправим официално писмо от министерството да ни предоставят повече данни относно този протокол, тази програма, защото на нас ни се струва едностранчиво решение. Ако България смята да развива, да привлича инвестиции в газопреносната структура, тя трябва да го направи с открит търг, с официално обявяване на проекти на развитие, също така какво цели това развитие. Ако то цели да компенсира отчетното спиране на транзита, т.е. връзката от Юг, от южния газов коридор във всички случаи трябва да бъде съгласувана с Европейския съюз (ЕС). Ние не можем да проявяваме инициативи едностранни с руската страна, само защото тя единственият ни доставчик на газ. Аз лично го приемам като някакъв реверанс към „Газпром“, който на сегашния етап за нас е непрозрачна стъпка. Искаме повече информация какви са целите, защото говорим за пътна карта. Ако няма прозрачност в този проект, ще получим размахване на пръст от Брюксел. Европейската енергийна политика цели като максимум цели защита на икономиката на страната от неоптимални раздути разходи, от корупционни практики и т.н. Този проект може да е много хубав, ако е организиран прозрачно и ако в него са идентифицирани всички участници, условията за участие и това, че ако „Газпром“ направи, разработи един такъв проект, инвестира в едно такова развитие, с най-добрите икономически условия за България, това за нас е добре дошло, ще го приветстваме, ще помагаме на „Газпром“. Най-вероятно това е развитие на мрежата от Юг, ние в тази насока разсъждаме, но в същото време имаме европейско финансиране за българо-гръцката връзка. Това означава ли, че спираме да полазваме европейски средства и каним „Газпром“ да ги изгради. Има неща, които не са ни ясни. В същото време Унгария лансира друг проект – газопровод от Унгария, през Румъния и България са връзка с южния газов коридор, в който Унгария не знам до колко разчита на участие на „Газпром“ в този проект. Аз виждам една несинхронизирана инвестиционна политика или поне неясна за нас до колко е синхронизирана.

Автор: Албена Иванова

цени на електоренергията
КЕВР
газова инфраструктура
Иван Хиновски
БЕМФ
По статията работи:

Галина Александрова